Home » Е-Списание

Представяне във Варна на “Ангел на милосърдието”

2019.05.27 Няма коментари

Матине за Анатолий Щелкунов
и неговия нов роман „Ангел на милосърдието”

Анатолий Щелкунов по време на представянето на новия му роман

„Че и ний сме дали нещо на светът
и на вси словене книга да четат.”

Иван Вазов (09.07.1850 г. – 22.09.1921 г.)
“Паисий”, “Епопея на забравените”

„Най-добрите приятели на душата са книгите.“

Емили Дикинсън (10.12.1830 г. – 15.05.1886 г.)

„Ако у хората все още има влечение към поезията, значи, че има тъга по някакъв идеал, че не е загубено всичко. Което означава, че нещата вървят към добро.”

Евгений Евтушенко
(18.07.1932 г. – 01.04.2017 г.)

Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост 24 май във Варна през тази година беше предшестван от значимо книжовно събитие. На 23 май 2019 г. представители на художественотворческата и научната интелигенция от всички славянски държави, участници в XIII Международен фестивал на поезията „Славянска прегръдка ‘2019”, се срещнаха в руското Генерално консулство на славянско матине. Вълнуващото честване беше посветено на руския дипломат и писател, почетен гражданин на Варна, кандидат на философските науки, член на Съюза на писателите на Русия, Анатолий Викторович Щелкунов, и неговия нов художествено-исторически роман „Ангел на милосърдието” (изд. „Спутник +”, М., 2018).

Корицата на романа

Мястото и времето за представянето на книгата „Ангел на милосърдието” не бяха подбрани случайно. Имаше някаква символика в това, че събитието в черноморския град се проведе в Генералното консулство на РФ във Варна и в навечерието на Деня на българската просвета и култура, и на славянската писменост. Това беше предопределено от две свързани събития:

Първо:

Анатолий Викторович Щелкунов е Генерален консул на Руската федерация във Варна от 2005 г. до 2009 г. По време на неговия мандат, през 2007 г., в българската морска столица се полагат основите на проекта Международен фестивал на поезията “Славянска прегръдка”, който е още едно доказателство за това, че Черно море не разделя, а обединява, и трябва да бъде море на приятелството и мира, свързващият мост на кръстопътя на културите.

Руският дипломат Анатолий Щелкунов, който добре знае, че съдбите на България и Русия са тясно свързани, прозорливо вижда бъдещето на този културен форум и прегръща идеята, на която е горещ последовател и активен участник във всичките досегашни тринадесет издания на фестивала във Варна, който събира творци от цял свят.

На 7 юли през 2019 г. Република България и Руската федерация ще отбележат 140-та годишнина от установяването на дипломатически отношения между двете страни, което става на 7 юли 1879 г. В тази връзка определено можем да кажем, че варненското събитие за руснака, който пише книги за България, е малка, поредна стъпка за развитие на отношенията между славянските държави в сферата на културно-хуманитарните отношения, на културната и обществената дипломация.

Второ:

Едновременно със създаването на проекта Международен фестивал на поезията “Славянска прегръдка” през 2007 г., във Варна се учреди и Славянската литературна и артистична академия, която днес има филиали във всичките 11 славянски страни, както и в още 5 други европейски държави. Учредител и председател на Славянската академия на изкуствата е варненската поетеса Елка Няголова, която е и редактор на издаваното от фондацията сп. „Знаци”. Международният фестивал на поезията се провежда ежегодно с участието на автори от България, Русия, Полша, Украйна, Сърбия, Словения, Хърватска, Македония.

Тази година XIII Международен фестивал на поезията „Славянска прегръдка ‘2019” се провежда под патронажа на Президента на Р. България Румен Радев.

В първия фестивален ден 17 май, на официална церемония в Културен център „Морско казино”, се състоя премиера на антологията „Хлеб наш насущний”, с участието на 175 съвременни поети от 25 държави, която е благословена от Българския патриарх Неофит.

За запомнящото се интелектуално и духовно въздействие на матинето способстваха добрата организация и план-сценарий на културния форум. Генадий Карлов, сътрудник на руското Генерално консулство във Варна, откри честването. Той приветства всички присъстващи с Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост 24 май, след което представи кариерния път на дипломата и писателя Анатолий Щелкунов.

Генадий Карлов и Елка Няголова

Поетесата Елка Няголова разказа за новостите в провеждането на XIII Международен фестивал на поезията „Славянска прегръдка ‘2019”. Тя направи характеристика на милосърдната сестра графиня Екатерина Николаевна Игнатиева (1868—1914) – главната героиня на художествено-историческия роман „Ангел на милосърдието”.

Елка Няголова представя творческия път на Анатолий Щелкунов и неговия нов роман

Авторът на романа „Ангел милосердия” разкри своите мотиви за написването на книгата, запозна ни с лабиринтите на писателските си творчески дирения и направи една интересна аналогия на новия си роман с книгата „Дипломат России”, която някои с основание наричат учебник по дипломация. Няма да сбъркаме, ако кажем, че романът „Ангел милосердия” е втората част на романа „Дипломат России”, защото те са свързани исторически и духовно, имат неразривна връзка.

За пръв път Анатолий Щелкунов представи книгата си за граф Николай Игнатиев – негов кумир и идол в дипломатическото изкуство, на 14 юли 2016 г., която дата също не беше избрана случайно. На 27 юли 1878 г. руските войски освобождават Варна от османско иго и за това граф Игнатиев има огромен принос. Чрез увлекателно историческо повествование е разкрит характерът, личността и дипломатическите приноси на граф Игнатиев, който лично е подписал Санстефанския мирен договор на 3 март 1878 г.

Анатолий Щелкунов с двете си авторски книги

И в наши дни понякога се поставя въпросът: Защо датата на Санстефанския мирен договор се смята за толкова значима в българската история и Трети март е обявен за наш национален празник? Трети март празнуваме, защото от него се правят първите стъпки към утвърждаването на България за суверенна държава. Граф Игнатиев, останал в народната памет като Графът на българите, е почитан като защитник на православните славяни. На 14 септември 1902 г. Негово сиятелство граф Николай Павлович Игнатиев се провъзгласява за почетен гражданин на Варна, в знак на дълбока признателност за заслугите му към нашето отечество.

Цветя за съпругата на автора Наташа Щелкунова

След презентацията на Анатолий Викторович с аплодисменти приехме един трогателен жест – Елка Няголова подари букет на Наташа Щелкунова, съпруга на автора на романа, негова лирична вдъхновителка и спътница през дипломатическата му кариера.

Проф. Илия Пеев, автор на предговора: “Романът „Ангел на милосърдието” – гласът на сърцето на автора, руския дипломат Анатолий Щелкунов”:

Проф. Илия Пеев

Много бяха мотивите, които ме подтикнаха именно по този начин да построя предисловието към романа, но няколко са водещи:

Сърдечното послание на американския поет Уилям Мередит (09.01.1919 г. – 30.05.2007 г.), един голям приятел на България, обикнал нашата страна, защото е горещ почитател на поезията на Никола Вапцаров Моряка – най-яркото поетическо дарование на Варненския поетически небосклон:

ГОЛЯМАТА ТВОРБА

Поезията е трудна за четене.
Картините са трудни за гледане.
Музиката е трудна за слушане и
Хората са трудни за обичане.
Но дали от животинска нужда
или от божествената сила,
най-после разумът, очите и ушите,
и голямото лениво сърце ще се раздвижат.

Именно този поетически зов на Уилям Мередит „Да се раздвижат сърцата” открих най-напред в романа „Ангел на милосърдието”.

Философът и дипломатът Анатолий Щелкунов, с присъщата му авторска смелост и честност, още в самото начало на книгата поставя въпроси, които засягат всяко човешко сърце и трогват човешката душа:

– Милосърдието е най-благородното качество на човека във всички времена, но то толкова много не достига в съвременния ни живот.
– Защо днешните творци почти никога не обръщат своя поглед към възвишеното и прекрасното в човека, особено към милосърдието?
– Защо днес в художествените произведения, особено в литературата и кинематографията, авторите по-скоро се обръщат към антигероите?
– Защо съвременните творци едва ли не изпитват удоволствие и се наслаждават на злодеянията и мерзостта в живота?

Щелкунов разказва за общите проекти с проф. Пеев и благодари за предговора към романа

Образът на главната героиня Екатерина Николаевна Игнатиева, която всички в двореца са наричали Екатерина Прекрасната, е така завладяващ, че не можеш да устоиш на изкушението да прочетеш романа на един дъх. Освен с всичките й личностни черти, Катя грабна моето сърце като читател и като почитател на Психоанализата и Позитивната психотерапия с още нещо: с огромната духовна сила на героинята и способността й да трансформира психическата травма, нанесена й от руския монарх, който прекъсва любовта на 23-годишната руска красавица. В психоанализата този процес е известен като един от методите за психическа защита – сублимация, когато човек превръща болката, страданието, депривацията и фрустрацията в нещо по-възвишено. Този психоаналитичен метод е в основата на хиляди прекрасни произведения на музиката, литературата, поезията, изобразителното изкуство.

Класически пример на сублимация е вечно живата поезия на най-модерната американска поетеса на всички времена Емили Елизабет Дикинсън. Поетесата е родена и умира в бащиния си дом. Разочарованието й от несправедливостите на живота и самотата са нейните постоянни спътници, които поетесата трансформира в 1800 стихотворения.

За щастие на хората, които обичат Словото, Емили Дикинсън оставя в наследство стихове като тези:

От какво се прави ливада?
Нима не знаеш?
Трева –
и една пчела –
и да мечтаеш.
Ако пчелата не пристига –
мечтата стига.

Именно девическата мечта на Катя стои в основата на величавия житейски подвиг, който извършва военната милосърдна сестра, благородницата, графиня Екатерина Игнатиева. По бойните полета от Китай, през България и до Полша, прекрасната Катя трансформира чрез мечтите си прекършената по царска воля несподелена Любов в най-възвишеното човешко качество: Милосърдието! Това е един достоен личностен урок за човешката цивилизация.

Коста Базитов, зам.-кмет на Община Варна, който е бивш директор на Второ основно училище „Никола Йонков Вапцаров“, посрещнало 24 май с обновената си сграда, като педагог откри в романа „Ангел на милосърдието” възможности за разширяване на възпитателната работа в българското училище чрез повече милосърдие. Той изрази и своето удовлетворение, че именно Варна е домакин на литературни прояви от такъв ранг. Обръщайки се към всички творци, участници в матинето, той изрази увереността си, че Варна ще разширява своите възможности като домакин за творческа изява на креативни личности от целия свят.

Коста Базитов

Поетесата Людмила Снитенко, координатор на Славянската академия на изкуствата в Москва, говори за възможностите романът „Ангел на милосърдието” да се изучава от студенти. По предложение на Снитенко, на участниците беше пусната песента „Славеи, славеи”. Всички участници в събитието изслушаха с вълнение една от най-популярните руски военни песни, в която се пее: „Славеи, не тревожете войниците, нека малко поспят…”. 

Огромен интерес у всички предизвика късометражният филм „Руският граф на българите”.

За спомен участниците в матинето си направиха обща снимка.

Обща снимка на участниците в матинето

Разговорите върху романа „Ангел на милосърдието” продължиха и по време на коктейла.

Свои спомени от дългогодишното приятелство с Анатолий Щелкунов споделиха Вълчо Друмев, зам.-председател на Дружество за приятелство с народите на Русия и ОНД, и к.д.п. Васил Дачев, маринист и морски бард, член на Съюза на българските писатели, главен секретар на Българския морски съюз. Двамата поздравиха участниците във форума със свои музикални изпълнения.

Официални гости на събитието бяха поетесата Надя Попова, гл. редактор на в. „Словото днес”, член на УС на Съюза на българските писатели; Асен Ташев, председател на Дружество за приятелство с народите на Русия и ОНД; участниците в XIII Международен фестивал на поезията “Славянска прегръдка ‘2019”.

Матинето за Анатолий Щелкунов и неговия нов роман „Ангел на милосърдието” беше една от най-ярките прояви на XIII Международен фестивал на поезията „Славянска прегръдка ‘2019”. Фестивалът се проведе в навечерието на 24 май, под патронажа на Президента на Р. България Румен Радев.

Затова ще си позволя да завърша разказа за честването на руснака, който пише книги за България, със заключителни акорди от ПОСЛАНИЯТА в Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, отправени пред паметника на Светите братя Кирил и Методий на тазгодишния 24 май от президента Румен Радев:

“Благословени сме да имаме като покровители светци, дарили ни буквите. И не е случайно, че техните последователи равняваме с апостоли.
24 май е празник на всички светли умове, които не се примиряват с невежеството и вярват в просветения прогрес.
Народ, който от векове съзидава словото и твори светлина, тепърва има още какво да даде на човечеството.
Ние, българите, сме призвани да пазим нашия език, защото нашата, българска кирилица, не е достояние единствено на българския народ. Тя озарява едно много по-широко духовно пространство и свързва милиони хора от различни държави. Тя е нашият най-ценен дар към световното културно наследство.”

 

Автор: кап. I ранг о.р. проф. д.пс.н. инж. Илия Пеев

Снимки: Сияна Струнчева

 

P.S.: Читателите могат да прочетат романа “Ангел милосердия” в сайта „Форум на славянските култури” ТУК.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.