Home » Авторски страници, българи зад граница

Кръстопът на култури в Мадрид – програмите за роден език на мигрантски общности

2019.04.24 Няма коментари

ДЕН НА ДОБРИТЕ ПРАКТИКИ В ПРОГРАМИТЕ ЗА РОДЕН ЕЗИК И КУЛТУРА

В ОБЛАСТ МАДРИД, ИСПАНИЯ

На 6 април 2019 г. в Съвета по образование и изследвания на област Мадрид бе проведен „Ден на добрите практики в програмите за роден език и култура”. Събитието, което се осъществява за първи път в Испания, е по инициатива на Посолството на Р. България в Мадрид и Асоциация „Балкан”, и се организира от Генерална дирекция „Предучилищно, основно и средно образование” към Съвета по образование и изследвания на област Мадрид.

Участие в него взеха представители на дипломатическия корпус, на културните и езикови институти, директори на училища и преподаватели по роден език и култура на България, Мароко, Полша, Португалия и Румъния, развиващи дейност в Испания. Встъпително слово от страна на домакините произнесе г-н Хосе Мария Лосано Салинас, зам.-генерален директор на ГД „Предучилищно, основно и средно образование”, който приветства гостите и открои приноса на тези училища не само за съхранението на родния език, традиции и култура на мигрантите, но и за по-добрата им интеграция в испанската образователна система и общество.

В структурно отношение форумът бе обособен в три модулавстъпителен доклад, кръгла маса и обмен на добри практики. За успешната работна атмосфера с презентации допринесоха както домакините, така и представители на останалите шест държави. От българска страна бе извършен синтезиран преглед на развитието на обучението по български език и литература в чужбина, като бяха представени и постиженията ни в тази област през годините. Презентации по темата направиха г-жа Петя Цанева, председател на АИБЕ „Балкан”, гр. Мадрид, и зам.-председател на Асоциацията на българските училища в чужбина, и г-жа Антоанета Мишева, директор и учител в Първо българско неделно училище „Св. Иван Рилски“ в гр. Мостолес. Всички участници оцениха високо организирането и провеждането на събитието, предоставило им уникална възможност да обменят полезен опит за начина, по който нормативно е уредено преподаването в тези училища, както и да споделят постиженията си и разнообразните си идеи за успешно посрещане на предизвикателствата в тази значима област.

Посолство на Република България в Кралство Испания
Съвет по образование и изследвания на област Мадрид

Семинар на тема:

„Ден на добрите практики в програмите за роден език и култура”.

6 април 2019 г.

Ако някой ми беше казал, че ще доживея, след 16 години чукане по врати, не само да видя, а и да взема дейно участие в подобно събитие в Испания, почти нямаше да му повярвам. Не защото испанците са против изучаването на родните езици, за тях тази тема беше табу, заради неуредиците с техните собствени езици (кастилски, баски, каталунски, валенсиански…)

Ще поясня какви са тези програми за роден език и култура. Това са договори със страни, които организират в Испания изучаване на родния им език. Тези програми, които бяха обект на семинара, са разпознати на институционално ниво. За Португалия и Мароко – на държавно ниво, а за България, Полша и Румъния – на регионално. Има и други националности, които изучават езиците си, но не са институционализирали тази си дейност.

Българската програма бе подписана преди 8 години. Първоначално като договор за ползване на материалната база на испанските държавни училища за нуждите на българските неделни. И не мислете, че държавите са подписали лесно този договор. Това бе гражданска инициатива и 8 години се опитвахме да го постигнем. В крайна сметка, нашите усилия се увенчаха с успех през 2011 г. и тогавашният български посланик в Мадрид го подписа.

На семинара на 6.04.2019 г., в качеството си на директор на нашата програма, направих обстоен преглед на развитието на обучението по български език и литература в чужбина, след което обобщих направеното в Испания и накрая – развитието на обучението по български език за самата област Мадрид. Искам да благодаря на дирекцията „Български училища в чужбина и училищна мрежа“ в Министерството на образованието и науката, които ми помогнаха с необходимите материали.

За информация: Най-старите български училища в чужбина са създадени в гр. Будапеща – 1918 г., в гр. Прага – 1949 г., в гр. Братислава – 1948 г.

През 80-те години на миналия век Министерството на образованието и науката е финансирало обучение по български език и литература, история и география на България, което е провеждано в някои от българските посолства.

През 1991 г., в изпълнение на ПМС № 44 от 19.03.1991 г. за намаляване на бюджетните разходи, са закрити българските училища в гр. Хавана – Куба, в КомиАССР. Преустановено е и финансирането на обучението, провеждано към посолствата. Но в някои дейността по обучението продължава без финансиране от държавата (Москва, Женева, Лондон).

2007 г. се създава Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ), която обединява голяма част от създадените от доброволци български неделни училища, пръснати по цял свят.

18 години българската държава не подпомага изучаването на роден език зад граница. Но благодарение на дейността на АБУЧ, през 2009 г. се създава програма „Роден език и култура зад граница” на Министерството на образованието, последвана от ПМС № 334, от 8 декември 2011 г., когато българските училища в чужбина стават част от образователната система на България (по времето на министър Сергей Игнатов).

Днес в света има около 400 български неделни училища, в Европа – 265, в Северна Америка – 50, в Южна Америка – 2, в Африка – 3, в Азия – 5, в Австралия и Океания – 3 (по данни на МОН). В АБУЧ знаем и за училища, които не са лицензирани в МОН. Например в щата Делауер, САЩ, на остров Ман, Великобритания, та даже и на Хавайските острови. В тях учат 32 813 българчета.

В Испания има 50 български неделни училища, в които се обучават 3 469 наши деца. Това би изглеждало добре, ако не разполагахме с данните от Испанския национален институт по статистика, които сочат, че 22 000 български граждани на ученическа възраст живеят в цялото кралство, т.е. 15%. Ако теоретично приложим този процент към броя на всички обучавани наши деца по света, според статистиката на МОН, ще се получи, че в чужбина живеят поне 220 000 българчета на училищна възраст.

В област Мадрид в 15 училища учат 860 деца, при 4 053 българчета, живеещи в областта.

Ето ни едно голямо предизвикателство и за нас, като АБУЧ, и за държавата…

Във втората част на семинара на 6 април 2019 г., колежката ни – Антоанета Мишева, представи училищата ни не само като място за учене и съхранение на родния език, традиции и култура, но и като отправна точка за интеграция в приемното общество. Подчерта значението на българската цивилизация в европейската и световната история, също и ролята на България за създаването, съхраняването и разпространението на кирилицата. Спомена глаголицата и ролята на светите братя Кирил и Методий в Европа.

Срещата беше много полезна. Не напразно настоявахме две години да се състои. Нашата крайна цел е да се обединим с другите националности, живеещи в Испания, които изучават езика си. Да постигнем присъединяването на българския език в програмата на испанските училища като свободноизбираем предмет и оценката по него да се впише в испанските дипломи на нашите деца.

Тръгнахме си с чувството за добре свършена работа, но и с още една мисъл, към която са насочени усилията на АБУЧ от години. Българският език и култура са дали много на света. На дневен ред е въпросът за създаване на Институт за разпространение на българския език и култура на името на Иван Вазов. Защото държавите, които бяха представени на семинара в Мадрид, са се погрижили и имат такива. Имат и представителства в България.

Португалски институт “Камойнш” в България, открит на 6.11.2013 г.; ул. “Позитано” 7, бл. 3, ет.5.
Разпространение на португалските език и култура.

Полски институт, София, ул. “Веслец” 12.

Мисия и задачи на Полските институти:

Полските институти са учреждения, подчинени на Министерството на външните работи, чиято основна задача е да разпространява полската култура, история и национално наследство по света, както и да сътрудничи в сферата на културата, образованието, науката и социалния живот.

Полският институт изпълнява функцията на център за разпространението на знанието за Полша чрез информационно-образователна дейност и осигуряване на полско присъствие в културния живот. Подкрепя факултетите по полонистика и славистика, както и обмена на студенти.

Институт Сервантес в София

Институт Сервантес, ул. “Света София” 3, отворен на 10.02.2006 г., е обществена институция, създадена през 1991 г. в Испания, с цел да подпомага обучението по испански език и разпространението на испанската и испано-американската култура. Седалищата на института в Испания се намират в Мадрид и в Алкала де Енарес (родното място на писателя Мигел де Сервантес). Понастоящем Институт Сервантес има 87 центъра, разположени в 44 държави на петте континента.

Ето и една обява, която бях запазила и която показва какво може да направи един институт: Институтът Сервантес днес представя годишника “Испански език в света 2017”. Повече от 572 милиона души говорят испански в света, от които 477 са носители на езика, пет милиона повече от преди една година. До средата на този век испаноговорящите ще бъдат 754 милиона.

Първият най-говорим език в света е китайският, следван от испанския. Английският език следва испанския с около 360 милиона носители на езика. Испанският език е и третият най-изучаван език в света, след английския и френския.

Ето и други институти: Френски институт в България, Гьоте институт в България, Институт Конфуций в София, Бритиш Кансъл.

Повече от десет години от АБУЧ настояваме пред различни институции да се създаде Вазов институт, за разпространяване на нашия език и култура. Веднъж спорехме с ръководител на държавна институция и той ни убеждаваше, че било добре подобен институт да носи името на светите братя Кирил и Методий, защото Иван Вазов не бил познат по света. Тук се изкушавам да кажа: не, че никой не познава Вазов по света, а в България има хора, които не познават кой е Вазов.

Думи на Иван Вазов са: „Нуждата и съдбата ме развождаха цели 25 години из Румъния, Турция, Русия, Гърция, Швейцария, Франция, Италия и пр.”

Паметници на Вазов по света има в Рим, Италия, Лас Бреняс – Аржентина, Загреб – Хърватия, Кишкьорьош – Унгария, Москва – Русия.

До края на 19 век „Под игото” е преведен на основните европейски езици, а отзвуците за книгата са повече от хвалебствени. Днес Вазовият роман е преведен на повече от 65 езика, включително на японски и китайски, което го прави най-превежданата и най-четената българска литературна творба.

Само за сравнение: Институтът Сервантес представя „Дон Кихот по света” със 185 издания на 56 езика.

Иван Вазов, единственият, който ние сме нарекли „народен поет”, „патриарх на българската литература”, има необикновена заслуга към България – той е сред основните причини ние „да помним“.

Завършвам с думите на самия дядо Вазов:

„Аз пях за България, защото я обичах; аз насаждах в младите души вяра и обич към своето, защото бях син на България; аз прославих нейната божествена хубава природа, защото бях очарован от нея; аз се вглъбявах в историята й, защото бях пленен от величието на нейния минал живот в епохи далечни, когато тя даде на славянския мир светлината на словото и малка сравнително, трябваше да води вековна и гигантска борба за своята независимост и за постигане на своите идеали; възпях нейните идеали, защото бяха свещени. Свидетел, очевидец на страшните й борби, на големите и страдания, на безкрайната й слава, увенчала челото й чрез нечуваните и геройски усилия на нейните здрави духом и физически синове, аз не можех да остана хладен, аз се радвах, аз плаках, аз трептях с душата на целия народ. И всичко това изразих в моята песен. Аз не изпълнявах дълг, за да мога да очаквам одобрение. Не извърших някакъв подвиг, за да ламтя за венци. Работих не за награда“.

 

Петя Цанева,

председател на асоциация „Балкан“ – Мадрид
зам.-председател на АБУЧ

——————————————————————————————

Следва текстът на благодарствено писмо, изпратено след семинара до г-жа Петя Цанева от г-н Хуан Хосе Нието Ромеро, представител на Comunidad de Madrid. (Писмото се публикува в превод на български.)

Уважаема Петя,

Въпреки че не бях в състояние да присъствам, поради натоварения ми служебен график в деня под надслов „Община Мадрид: кръстопът на култури”, който се проведе на 6 април 2019 г., искам да изразя своята благодарност и тази на моя екип за Вашето сътрудничество и участие.

Участие то Ви като лектор на кръглата маса послужи на присъстващите да се запознаят с основните характеристики на Програмата за език, култура и българска цивилизация.

Също така бихме искали да поздравим учителката Антоанета Колева Мишева за проявения интерес, участие и споделяне на добрите практики за развитие по програмата.

Смятаме, че и двете изложения бяха изключително полезни и много обогатяващи за останалите участници и за организацията ни.

Отново изразяваме искрената си благодарност за ангажимента Ви към образованието на област Мадрид. Разчитаме на Вашето отличаващото се участие за предстоящи събития, които ще ни позволяват да продължим да работим по всички аспекти, които предполагат подобрение в качеството на двете образователни системи.

С уважение,

Подпис: Хуан Хосе Нието Ромеро

генерален директор

 

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.