Home » Авторски страници

Черно море – пъзел от въоръжени конфликти или море от възможности

2019.04.09 Няма коментари

ПЪЗЕЛ ОТ ВЪОРЪЖЕНИ КОНФЛИКТИ
ИЛИ МОРЕ ОТ ВЪЗМОЖНОСТИ И СИНЕРГИЯ ПРЕЗ
ТРЕТОТО ХИЛЯДОЛЕТИЕ?

Разпознаваме ли Черноморските послания и ще се вслушаме ли в тях?

 

ДЕ Е БЪЛГАРИЯ?

Тамо, аз щь отговоря,
де се белий Дунав лей,
де от изток Черно море
се бунтува и светлей.

Иван Вазов, из стихосбирката „Пряпорец и гусла“, 1876 г.

 

МОРЕТО

(от мировата литература)

“Няма да говоря за морето като източник на безбройни материални блага, няма да давам сравнителни статистически данни – колко пъти например водният път е по-евтин от железния, няма да говоря за неговото голямо влияние върху икономическия развой на една държава, няма да говоря как всяка нация гледа всячески да се мият нейните брегове от море, няма да говоря как всякое градче на морето, всяко островче представлява жизнен интерес за народите, какво стратегическо значение има то.

Целта ми ще бъде да пробудя тази любов и във вас, в тези, които са го видели малко и не са почувствали тъй осезателно неговата многолика красота. А в онези, които не са го видели – да събудя стремеж към него.

Исках да ви сродя с морето. Исках да го обикнете, както го обичат моряците. А тяхната обич е безгранична и силна, изразена в безброй легенди които сведочат в нея.

Никола Вапцаров, реферат (доклад), 1932 г.

 

Херменевтика, семиотика и синергетика на морските знаци към обществото и държавното управление – национални ориентири и европейски измерения

ЗАЩО ТЕМАТА ЗА ЧЕРНО МОРЕ ПРЕЗ 2019 ГОДИНА И СЛЕДВАЩИТЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ ПРИДОБИВА ПРИОРИТЕТНО ЗНАЧЕНИЕ ЗА СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКОТО, ГЕОПОЛИТИЧЕСКОТО И КУЛТУРНОТО РАЗВИТИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ?

Има някакво символно послание в това, че през същата година, когато България бе приета за член на ЕС, на 10 октомври 2007 г. Европейската комисия прие Синята книга, предлагаща Интегрирана морска политика за Европейския съюз (ИМП) и подробен план за действие. На 14 декември 2007 г. Европейският съвет одобри Интегрираната морска политика (ИМП) и плана за действие. Бяха предложени и различни проекти за „морски магистрали“, които обхващат Балтийско море, Западна Европа, западната и източната част на Средиземно море, както и Черно море.

Синята книга очерта амбициозен план за действие, включващ нови работни методи, механизми и инструменти, целящи подобряването на морската икономика, опазването и възстановяването на морската среда, подсилване на научните изследвания и иновациите, подобрено развитие на крайбрежните и най-отдалечените региони, поемане на ръководна роля по отношение на международните морски дела и повишаване на информираността за морското измерение на Европа.

Синята книга препоръчва сериозно преразглеждане на управленския подход към моретата и океаните на всички равнища на управление: институции на ЕС, държави-членки и региони.

Морският сектор е глобален по самата си същност и това е основната причина ЕС да разработи Интегрираната морска политика, която поставя морския транспорт в по-широк контекст на управление, конкурентоспособност и регионални стратегии – COM (2009)540, COM(2007) 575 от 10.10.2007 г. и SEC(2007) 1278 от 10.10.2007 г. ИМП, която изисква и интегриране с науките за морето, потвърди визията, че посредством обединяване на политиките по отношение на моретата и океаните, Европа може да постигне много по-висока възвращаемост от тях, придружено от много по-малко въздействие върху околната среда. Стратегиите за морските басейни са ключов елемент за прилагането на ИМП.

Много факти и доказателства свидетелстват (сведочат, по красивия автентичен изказ на Никола Вапцаров от 1932 г.) за нарастващата значимост и актуалност на темата за Черно море в нейните исторически, геополитически, военни, икономически, енергийни, културологични, научни, правни и народопсихологически аспекти.

Няколко са основните предикати, аргументите, научните доказателства и посланията, в които приоритетно трябва да се вслушаме при развитието на националната морска политика и глобалната морска политика на Европейския съюз:

.

ПЪРВО:

ООН обяви периода 2021-2030 г. за Десетилетие на морската наука за устойчиво развитие. Нашата страна, ако искаме да е в крак с времето, трябва да преориентира своето вътрешно развитие и международните си отношения с приоритет на морското направление.

Има един фундаментален факт, който неоспоримо изисква главното внимание в националната ни политика да се пренасочи именно към морското направление, за което имаме благоприятни природни дадености с река Дунав и Черно море. Над 90 процента от всички товари за индустрията и бита се превозват по море, тоест почти всичко, което използваме във всекидневния си живот, е свързано с водния транспорт и морските труженици. Тяхната професия е една от най- трудните и най-значимите. Около 50 000 търговски кораба плават по света и на тях се трудят над 1 милион моряци – сочат последните данни на Международната морска организация в Лондон (International Maritime Organization, IMO) – и техният труд осигурява базата на световната икономика. Морската и речната индустрия са в основата на социално-икономическото развитие на човешката цивилизация.

 

ВТОРО:

Динамично развиващата се с растящи темпове и интензивност глобалната морска политика на ЕС в Черноморския регион:

Черноморският регион (вж. картата Black Sea Country Map) включва Гърция, България, Румъния и Молдова на запад, Украйна и Русия на север, Грузия, Армения и Азербайджан на изток, и Турция на юг. Въпреки че Армения, Азербайджан, Молдова и Гърция не са крайбрежни държави, историята, близостта и тесните връзки ги правят естествен и регионални участници (COM (2007), Брюксел, 11.04.2007).

Четири месеца, след като две страни от Черноморското крайбрежие, България и Румъния се присъединиха към Европейския съюз на 01.01.2007 г., беше приета нова инициатива за регионално сътрудничество „Черноморско взаимодействие” [COM (2007) 0160], Брюксел, 11.04.2007.

Оттогава досега интересът на Европейския съюз към Черно море и Черноморския регион непрекъснато расте, свидетелство за което са десетките инициативи и приетите стратегически документи на Съюза.

От какво е обусловен този интерес на ЕС към Черно море? Защо продължават да се приемат нови инициативи и доктринални документи?

Защото Черноморският регион е богат на природни ресурси и със стратегическо местоположение на кръстопътя между Европа, Централна Азия и Близкия изток. Регионът е гъсто населен и представлява разрастват се пазар с голям потенциал за развитие и важен възел за енергийните и транспортните потоци. В черноморската зона съществуват ключови сектори като енергетика, транспорт, околна среда, движение и сигурност. В Черноморския регион е много силно изразено взаимното влияние на културите, което създава благоприятни условия за сътрудничество.

Именно поради тези причини, в инициативата на ЕС „Черноморско взаимодействие” бяха утвърдени основните направления на зараждащата се през 2007 година глобална морска политика на Съюза:

– Демокрация, спазване на човешките права и добро управление;

– Управление на движението и подобряване на сигурността;

– Укрепване на доверието при справяне с проблеми и конфликти;

– Енергетика, транспорт, околна среда, морска политика, риболов, търговия;

– Научни изследвания и образователни мрежи, наука и технологии;

– Заетост и социални въпроси регионално развитие,

– Европейска политика на добросъседство;

– Финансова подкрепа.

 

ТРЕТО:

Европейският съюз от 2010 г. има Стратегия за Черно море (EU strategy for the Black Sea, 2010/2087(INI).

Със стратегията за Черноморския регион ЕС преследва следната основната цел: Установяване на зона на мир, демокрация, благоденствие и стабилност, основаваща се на зачитането на правата на човека и основните свободи, и предоставянето на енергийна сигурност на ЕС.

ЕС смята, че доброто управление, принципът на правовата държава, насърчаването на спазването на правата на човека, управлението на миграцията, енергетиката, транспортът, околната среда и икономическото и социалното развитие следва да бъдат приоритетни области на действие – Резолюция на Европейския парламент от 20 януари 2011 г. относно стратегията на ЕС за Черно море.

Същевременно трябва да подчертаем: България е член на ЕС от 1 януари 2007 г., но и през 2019 г. все още нямаме Национална морска стратегия, независимо от това, че морската общественост у нас поставя този проблем вече повече от четвърт век и предприема редица практико-приложни инициативи, към които държавното и политическото ръководство не се вслушва.

Първите положителни стъпки у нас вече са направени с Морската стратегия за опазване на околната среда в морските води на Република България, приета с Решение на МС № 1111 от 29.12.2016 г., но същинската работа тепърва предстои. Идеите на морската общност у нас за Националната морска стратегия са много по-мащабни и перспективни – очакваме държавното ръководство трябва да се вслуша в техните послания.

Визията на морската общественост в България за този доктринален документ включва не само околната среда и морските води, а обхваща цялостната синя икономика на страната и морската индустрия, в която влизат:

– Корабоплаване;

– Управление на пристанища;

– Корабостроене и ремонт на плавателни съдове;

– Морски ресурси;

– Морска наука и образование;

– Всички дейности и услуги, обхващащи морския бизнес.

В България като че ли няма нужната нагласа за вслушване в експертизите на научните и браншовите среди, в това число и вслушване в морската общественост и в морската идея. Досега са обсъждани няколко стратегии за морската и речната индустрия, но нито една от тях не е приета.

В редица документи на ЕС се подчертава, че 40 процента от брутния вътрешен продукт на ЕС се формира от морските региони. Затова на национален морски форум във Варна през ноември 2010 г. беше поставен въпросът: Няма национална доктрина за това как ще се развива страната, ще можем ли да се развиваме само с услуги, туризъм и селско стопанство!

Експертизата на морския бранш е категорична, че ако бъде приета необходимата организация за развитие на морската и речната индустрия, брутният вътрешен продукт на страната ще нарасне най-малко с 10-15 %.

Морските специалисти многократно са обявявали в публичното пространство: Основният процент от търговията се осъществява по море, това е индустрия, която генерира само валута. Страната ни повече не може да си позволи да загърбва този бранш, защото скоро ще сме напълно изостанали – това беше ясната позиция, изразена на национален морски форум през 2010 година.

Седем години по-късно след този националния морски форум констатациите са същите, което показва, че няма вслушване в експертизите на специалистите. Седем години по-късно, през август 2017 г., Българската морска камара поддържа същото Черноморско послание: Българското знаме трябва да стане атрактивно за морския бизнес. Българска морска камара организира три национални конференции на тема „Морската и речната индустрия – основни икономически приоритети на Република България”. Ефектът от тях беше нулев.

Прогностичният характер на българската морска експертиза и черноморските послания на морската общественост у нас намират реални потвърждения и приложения в икономическия и социалния живот на страната.

Това нагледно се илюстрира в публикувания на 17 юли 2018 г.  Годишен доклад за синята икономика на ЕС за 2018 г. (The 2018 annual economic report on the EU blue economy).

В този доклад резултатите за България са публикувани на стр. 102 и стр. 103 в няколко таблици.

Нужно е правилно да припознаем съдържанието и значението на информацията за България и да се вслушаме в посланията, които са включени в Годишния доклад на Европейската комисия за синята икономика.

Синята икономика е свързана с океаните, моретата и крайбрежията и включва следните сектори: корабостроене и ремонт; морски транспорт; риболов; крайбрежен туризъм; пристанищна дейност; обработка на морски ресурси; биотехнологии; добив на суровини и морски ресурси.

– В синята икономика на България са заети 118 000 души, които създават брутна добавена стойност в сектора 1.1 млрд. евро.

– В пристанищата на Черно море работят 5 500 души и те създават брутна добавена стойност 98.5 млн. евро през 2016 г.

– В черноморския туризъм са заети 98 000 души, създаващи оборот над 2 млрд. евро.

– От 2009 до 2016 г. морската икономика на България се е удвоила.

Тези съвременни данни за ползата от морската индустрия на България са твърде убедителен аргумент да подкрепим предложението на морската общественост и морския бранш у нас за разработването на Национална морска стратегия.

 

ЧЕТВЪРТО:

Българският приоритет – Черноморски дневен ред на ЕС. Под това заглавие на 27.01.2017 г. двама дипломати от кариерата – Любомир Кючуков и  Бисерка Бенишева, публикуваха във в. „Труд” статия, в която изразиха своята позиция за приоритетите при Председателството на България на Европейския съвет на ЕС (EU2018BG) от 1 януари до 30 юни 2018 г.

Авторите споделиха позицията си, че при предложението за българското председателство трябва да се подходи не през призмата на техническата подготовка на зали и хотели, а като съдържателни теми, важни както за ЕС, така и приоритетни за България. Още в началото на статията двамата автори привлякоха вниманието на читателите с лансираната от Китай инициатива за трите морета (Черно, Адриатическо и Балтийско), която показва засилен интерес на глобалните играчи.

Любомир Кючуков и Бисерка Бенишева съвместно лансираха предложението България, в рамките на своето председателство на Съвета на ЕС, да приеме като политически приоритет разработването на Черноморски дневен ред на ЕС, т.е. Дългосрочна стратегия на Съюза за черноморския регион.

Беше подчертано, че за да се превърне подобна идея в държавна политика, тя следва да бъде припозната преди всичко от правителството и институциите на страната. Изказа се желанието разработването на Черноморската стратегия на ЕС да започне в рамките на българското председателство и да приключи с нейното приемане по време на румънското.

Предложението „Българският приоритет – Черноморски дневен ред на ЕС” привлече много съмишленици, поддръжници и симпатизанти, защото съдържаше някаква вътрешна магнетична сила и харизматичност, които мотивираха подготовката и провеждането на специален дипломатически форум три месеца по-късно. Във връзка с българското председателство на Съвета на ЕС, на 3 април 2017 г. в София се проведе Кръгла масаЧерноморски дневен ред на ЕС (политически приоритети на българското председателство на Съвета на ЕС)“. Форумът се организира от Българското дипломатическо дружество (BDD), ФондацияФридрих Еберт и Института за Икономически и международни отношения (EIRI).

На кръглата маса бяха представени няколко експертизи с програмен характер, публикувани в сп. „Международни отношения” и други издания, в които също управленските институции не се вслушаха в техните послания. Става дума за следните изказвания на видни български дипломати от кариерата с висок авторитет в международния живот на страната:

а) Черноморски макрорегион – реализуема ли е идеята?

Георги Пирински, член на Европейския парламент, представи идеята за създаване на Черноморски еврорегион, която да стане част от политическите инициативи на българското председателство на ЕС през първата половина на 2018 г. Същността на идеята е да се направи опит България и Румъния като черноморски страни членки на ЕС да инициират разработката на така наречената Макрорегионална стратегия за региона на Черно море. Съгласно общоприетото определение, Макрорегионалната стратегия е интегрирана рамка, утвърдена от Европейския съвет, за преодоляване на общи предизвикателства пред даден географски ареал. Те засягат държави членки и трети страни, разположени в него, които съответно оползотворяват засилено сътрудничество, спомагащо за постигането на икономическа, социална и териториална кохезия.

Беше подчертано, че последователните председателства на България и на Румъния на Съвета на ЕС през първите полугодия на 2018 и на 2019 година предлагат реална възможност двете страни заедно да инициират и защитят проект за Черноморска макрорегионална стратегия, който да бъде сериозно обсъден и утвърден от Европейския съвет. Тази възможност се благоприятства и от Австрийското председателство между тях, доколкото Австрия е Дунавска страна с водеща роля в Дунавския европейски макрорегион, непосредствено свързан и с процесите в региона на Черно море.

Като държави членки на Европейския съюз и България, и Румъния носят своята отговорност и роля за реализирането на общите цели на Съюза, в полза на мира и устойчивото развитие. Двете страни имат ясно съвпадащи си интереси за практически действия по реализацията на тези цели в региона на Черно море. Сега България и Румъния получават шанса да допринесат за постигането им в полза на всички страни от региона.

б) Черноморският регион: Има ли алтернатива на ескалацията на напрежението?

Любомир Кючуков, директор на Института за икономически и международни отношения (ИИМО), отбеляза, че в геополитически план Черноморският регион оформя полоса на съприкосновение на няколко силови линии: от географска гледна точка – между Европа и Азия; в политически план – между евроатлантическия свят и цивилизационните традиции на източните общества; в религиозен – между християнството и исляма; в исторически – като поле за противоборство на големи империи; в икономически  – като район на транзит и трансфер на енергоносители.

На фона на сложните политически взаимоотношения в Черноморския регион, все пак страните от региона успяха да изградят свой формат за регионално сътрудничество с вече достатъчно дългогодишна история – Организацията за черноморско икономическо сътрудничество (ЧИС).

в) Черно море и дневният ред на ЕС.

Посланик Бисерка Бенишева, Българско дипломатическо дружество, фокусира вниманието върху факта, че 2018 г. и 2019 г. предстои председателство на Съвета на ЕС от двете крайбрежни страни-членки България и Румъния, с чието присъединяване беше лансирана Черноморската синергия. И двете страни имат значителен принос и в редица случаи бяха двигатели за разширяване на областите, създаване на партньорства, изграждане на мрежи на сътрудничество. Приемането на интегрирана морска политика на ЕС в черноморски контекст насочва усилията към по-добра координация между различните сектори, зависещи от морето, така наречената „синя икономика“. В рамките на председателството на Съвета на ЕС през 2018 г., България може да разработи съвместно с ЕСВД и ЕК, и да предложи на партньорите Черноморски дневен ред на ЕС.

Отново нямаше вслушване в идеята за Черноморски дневен ред на ЕС и се получи поредното разминаване с предложенията на експертите от морския бранш и дипломацията, изразени на много конференции, кръгли маси, интервюта, статии и пр.

Такъв важен национален външнополитически приоритети – развиване на активни отношения с държавите от широкия Черноморски регион, не беше включен в дневния ред на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. Бяха избрани други приоритети – на 180 градуса западно от Черно море и отново видяхме в действие използвания в древногръцката трагедия похват “Deus ex Machina” (Бог от машината), без вслушване във вътрешната логика на експертизите и експертните предложения.

Както е известно, не Черноморският дневен ред на ЕС, а Евроинтеграцията на Западните Балкани стана българският приоритет по време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз (EU2018BG) от 1 януари до 30 юни 2018 г., което премина под девиза „Съединението прави силата“ и обхвана четири водещи приоритета и нито един черноморски приоритет.

Приоритети на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз (01.01-30.06.2018 г.):

  1. Бъдещето на Европа и младите хора – икономически растеж и социално сближаване;
  2. Европейска перспектива и свързаност на Западните Балкани;
  3. Сигурност и стабилност в силна и единна Европа;
  4. Цифрова икономика и умения на бъдещето.

На този етап няма индикации българската инициатива на нашето европредседатерство за ускоряване присъединяването на Западните Балкани към ЕС да фигурира в приоритетите на председателстващия Съвета от 01.01.2019 г. – Румъния.

 

ПЕТО:

В средата на февруари 2019 г. в Мюнхен се проведе 55-та международна конференция по сигурността, която премина под твърде многозначителното мото “Пъзел и послание”, което беше предопределено от основния доклад, предоставен предварително на участниците в симпозиума: Munich Security Report 2019: The Great Puzzle: Who Will Pick Up the Pieces?

Специално внимание беше отделено на един от подходите за пренареждане на сложния пъзел в новия световен ред – разработване на комплексен подход за Черноморския регион.

От една страна в доклада и в изказванията беше поставен акцента върху много регионални инициативи на ЕС в Черно море и в Балтийско море, а от друга страна ясно беше изразено становището, че при реализирането на тези нови инициативи ЕС трябва да се отнася с уважение към съществуващите структури в тези морски райони и утвърденият ред в тях.

В Черноморският регион действат два механизма, създадени от крайбрежните държави:

1) Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество (ОЧИС), в която е понятно, че става дума именно за икономическо сътрудничество между крайбрежните държави. ЕС е поканен и участва като наблюдател в ОЧИС.

Във връзка с обявеното от ООН десетилетие на морската наука за устойчиво развитие (2021-2030), ще добавим, че в Черноморския регион функционира и Черноморската асоциация на морските институции (BSAMI). Организацията Black Sea Association Of Maritime Institutions (BSAMI) е създадена през април 2010 г. в Истанбул от шест висши учебни заведения: България, Грузия, Румъния, Русия, Турция, Украйна.

2) Операцията “Черноморска хармония (Operation Black Sea Harmony – OBSH), инициирана на 1 март 2004 г. от Турция и поддържана от останалите страни в региона. Черноморската хармония е съвместна операция на военноморските сили на крайбрежните държави, за осигуряване на законността на корабоплаването в Черно море.

Три години преди това, през 2001 г. беше създадена инициираната от Турция Оперативна група за военноморско сътрудничество в Черно море – БЛЕКСИФОР (The Black Sea Naval Force, BLACKSEAFOR), регионална военноморска инициатива в областта на сигурността. Оперативната група за военноморско сътрудничество в Черно море е създадена на 2 април 2001 г. в Истанбул, с подписването на споразумение между всички черноморски държави – България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна.

Основната цел на съвместните действия на оперативната група са развитието на стабилността и регионалното сътрудничество.

Основни задачи на БЛЕКСИФОР:

– Операции по търсене и спасяване;

– Оказване на хуманитарна помощ;

– Борба с минната опасност;

– Защита на околната среда;

– Посещения на пристанища и военноморски бази.

 

ШЕСТО:

На 1 януари 2019 г. за четвърти път България пое 6-месечното председателство на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество (ОЧИС) под мотото “Море от възможности”. Третото българско председателство на ОЧИС беше през първата половина на 2014 г. Днес организацията наброява 12 членове.

Обединяването на държавите от Черноморския район е дългогодишна мечта на крайбрежните държави и има интересна история, която е много поучителна днес, затова си заслужава да я припомним.

През 80-те години на XX век тогавашният президент на Турция Тургут Йозал предлага да се създаде „Черноморска зона на просперитет и сътрудничество” между Съветския съюз, Турция, Румъния и България.

Идеята е твърде примамлива и към нея се присъединяват тройно повече държави. На 25 юни 1992 г. в Истанбул държавните и правителствените ръководители на Армения, Азербайджан, България, Грузия, Молдова, Румъния, Русия, Турция и Украйна, заедно с Албания и Гърция, подписват Декларация за Черноморско икономическо сътрудничество (ЧИС). Това фактически са 11-те държави – учредителки на ЧИС. Главният учредителен мотив е: Да се допринесе за политическата стабилност и икономическото развитие на Черноморския регион.

На срещата на високо равнище в Ялта на 5 юни 1998 г. с участието на 11-те държави-учредителки, се приема Харта на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество, чрез която ОЧИС се превръща в регионална международна организация. Хартата влиза в сила на 1 януари 1999 г. По-късно към ОЧИС се присъединява и Сърбия.

Интересът към ОЧИС нараства и редица държави приемат статута на наблюдатели: Полша, Египет, Израел, Словакия, Тунис, Австрия, Италия, Франция, Германия, САЩ, Чехия, Хърватска, Беларус. ЕС е поканен и участва като наблюдател в ОЧИС.

ОЧИС има редица специализирани органи: Парламентарната асамблея на ЧИС (ПАЧИС); Черноморската банка за търговия и развитие (ЧБТР); Международния център за черноморски изследвания (МЦЧИ); Съвет на бизнес средите.

През 2005 г. министрите на транспорта на страните членки на ОЧИС приеха в Солун Декларация за създаване на обединена инфраструктура на черноморска транспортна мрежа и нейното свързване с трансевропейската транспортна система.

България като ротационен председател на ОЧИС първите шест месеца на 2019 г. ще работи главно за сътрудничество в областите на културата, транспорта и опазването на околната среда.

Министерството на външните работи посочва, че четвъртото ни председателство на ОЧИС ще допринесе за активизиране на регионалната външна политика на България, което е в хармония с един от националните ни външнополитически приоритетиразвиване на активни отношения с държавите от широкия Черноморски регион.

 

СЕДМО:

Черноморският регион е изпълнен с най-древните културни ценности, затова най-силният аргумент за приоритетното развитие на черноморската политика на България е свързан с потребността от стимулирането и утвърждаването на междукултурния диалог, който способства държавите и градовете да се променят чрез култура и духовност.

Това културно, духовно и естетическо послание на морето е представено по един виртуозен художествен начин от мариниста Никола Вапцаров в неговия литературен шедьовър „Морето” (от мировата литература) през 1932 г., в който току-що завършилият Морско училище випускник споделя своите мисли за морето и разгадава неговата същност „не от материална гледна точка, а като субект от чисто естетичен смисъл и – неговото влияние върху човека като такъв”.

Затова той говори за духа на морския човек и за другото море, за онова море, което е в вътре в него, „за онзи константен призив на безкрая, за неговото тайно очарование, за загадъчната му бездна, за слънцето, което свети на зелените вълни, за снежнобелите чайки, за неутолимия стремеж на хората към него, омотани в неговата вечна омая, за духа на морския човек”.

Във връзка с обявения от ООН период 2021-2030 г. за Десетилетие на морската наука за устойчиво развитие и по повод на 110-та годишнина от рождението на Никола Йонков Вапцаров, за наша национална гордост искаме да популяризираме и подчертаем значимостта на следния културен и научен факт: Никола Вапцаров има световни приноси за разкриване духа на морския човек, на онова, другото море, което е в нас и за одухотворяването на машините и морето, за което още през 2009 г. беше издигната идеята за учредяване на Международна морска премия на името на Никола Вапцаров.

Тази идея получи силна подкрепа и от Международната научна конференция „Технологии и наука за устойчиво морско развитие” през месец май 2015 г. във Варна и от състоялия се форум на Черноморските асоциация на морските институции (Black Sea Association Of Maritime Institutions, BSAMI), пред който аргументирано беше докладвано предложението. Докладът е публикуван в научния сборник на форума:

– Технологии и наука за устойчиво морско развитие: Международна научна конференцияВарна, 13-14 май 2015 г., с. 181-186. Издателство: ВВМУ Н. Й. Вапцаров, 2015. ISBN: 978-954-8991-80-3.

От 2010 г. досега идеята за премията беше популяризирана и подкрепена на много научни форуми, периодични и ежедневни медийни издания у нас и в чужбина – Великобритания, Русия, САЩ, Украйна, Черноморската асоциация на морските институции (BSAMI).

Три от шестте черноморски държави, членуващи в BSAMI, публикуваха доклада „New ideas on safety culture in navigation and the necessity of establishing a Vaptsarov International Maritime Prize” в свои научни списания.

Културният обмен между народите се явява фундаментална потребност на човешкото общество, която е неразривно свързана с друга базова потребност – потребността от сигурност и безопасност. Нито една държава, дори най-могъщата в икономическо и военно-политическо отношение, не може да удовлетвори сама самостоятелно културно-естетическите потребности на своите граждани, без да се обърне към световното културно наследство, към духовното състояние на другите страни и народи.

Нещо повече – обменът на културното достояние между народите се явява важен и действен фактор за укрепване на международната безопасност. Затова девет години след края на Втората световна война, в Париж през 1954 г. беше приета Европейската културна конвенция, която поставя основите на културното единение между народите! Това не бива да се забравя, защото днес, в сложния пъзел на международните отношения, както го определи Мюнхенската конференция от 2019 г., категорията „Мир” отсъства в международните отношения, което събужда основателни страхове и тревоги на съвременното човечество.

Република България е ратифицирала Конвенцията на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО), за опазване на световното културно и природно наследство, 1972 г. – Държавен вестник, бр. 44, 27 май 2005 г. – в сила за България от 17.09.1975 г.

На 26 ноември 1976 г. ЮНЕСКО, на своята Генерална конференция в Найроби, прие препоръки за международната размяна на културни ценности, насочени за взаимното опознаване на народите и контактите между културните институти.

През месец юни 2019 г. в град Пловдив, европейската столица на културата, ще се проведе среща на министрите на културата от Организацията за черноморско икономическо сътрудничество (ОЧИС), която инициатива заслужава всестранна обществена подкрепа и приветствие!

 

Заключение:

Статията предлага нова идея: Да се постави акцента на държавното, геополитическото и икономическото развитие върху Черноморската политика, сътрудничество и синергия! Черно море е важна зона на икономическата дейност на крайбрежните държави и пресечна точка на оживени транспортни потоци в Евразия, поради което то представлява интерес не само за граничещите с него страни.

В Черноморския регион се проявяват съвременни рискове и заплахи, които застрашават сигурността не само на крайбрежните държави, но и на Евразия. Затова трябва да се ръководим от доказаната древна историческа максима, че сигурността не може да бъде внасяна отвън, тя трябва да бъде осигурена от местните народи и крайбрежните държави. Сигурността в Черно море като затворено море трябва да бъде базирана върху съгласието на черноморските страни, при изричното спазване на съществуващото национално и международно законодателство, без да се нарушават при никакви условия договореностите от Монтрьо от 1936 г.

Миротворството е ключът на сигурността и добросъседството в междудържавните отношения, затова трябва да се помни и спазва формулата на граф Николай Павлович Игнатиев, залегнала в основата на Конвенцията от Монтрьо:

– Излизането от вътрешното море, каквото представлява за нас Черно море, не може да бъде приравнено с правото на влизане в него на кораби от некрайбрежните държави.

Сигурността в Черноморския регион може да бъде гарантиране при стриктното придържане към Конвенцията от Монтрьо от 1936 г., която позволява международно военноморско присъствие в Черно море за максимум от 3 седмици при ограничен брой плавателни съдове и съответния разрешителен режим и дипломатически договорености.

Черноморският регион е пресечната точка на православието, исляма и западноевропейската култура, на което трябва да гледаме като на позитивна възможност за диалог и сътрудничество.

В Черноморския регион се преплитат в сложен възел различни икономически интереси, очертава се една трудна дилема с две актуални послания за 2019 година: Посланието на четвъртото Българско председателство на ОЧИС „Море от възможности” и посланието на 55-та конференция по безопасност в Мюнхен „Мюнхен – пъзелът”. Участието в тези процеси изисква от Република България достойно и равноправно да отстоява своите национални интереси, за което ще способства и разработването и приемането на Национална морска стратегия.

Изказаните нови идеи могат да ползват академичните и индустриалните среди, енергетиците, икономистите, фирмите, търговците, политиците, държавниците, офицерите от Българската армия, Военноморските сили, Търговското корабоплаване и други.

Темата за Черно море разкрива една прекрасна възможност и реални практически условия пред всички държавни и морски институции в Република България, в това число и пред частния морски бизнес и морски компании, да активират своята дейност за реализиране на идеите за Национална морска стратегия и Националната морска идея – една дълго лелеяна мечта на българската морска общност.

 

Капитан I ранг о.р. професор д.пс.н. инж. Илия Петров Пеев

 

Публикации на автора по темата:

1) http://spisaniemo.bg/articles/2018/3/3352-cherno-more-kato-iztochnik-na-vuoruzheni-konflikti-ili-izvor-na-sinergiya-
Сп. “Международни отношения”, списание за дипломация, политика и икономика
11/06/2018 (брой 3, 2018 г.) 57-72 стр.
Черно море като източник на въоръжени конфликти или извор на синергия
Проф. д.пс.н. Илия Пеев

2) https://ponedelnik.bg/MONDAY-3-4-2018_WEB.pdf
Сп. „Понеделник”, списание за теория, политика и култура
Година двадесет и първа 3/4 София, 2018, стр. 67- 81, ISSN 0861–6620
Илия Пеев. Черно море – източник на въоръжени конфликти или извор на синергия в зората на третото хилядолетие

3) Илия П. Пеев. Черно море като източник на въоръжени конфликти или извор на синергия в зората на третото хилядолетие, стр. 13-26. Черно море между Изтока и Запада. Подзаглавие. VII Понтийски четения, Варна, 10-11 май 2002. Михаил Лазаров ред. и др. Издател „Варненски свободен университет “Черноризец Храбър””. Варна, 2003, стр. 236. . [ISBN 954-715-171-1]

4) http://image.nauka.bg/magazine/BG-Science101-dopylnenn.pdf
Сп. „Българска наука”, брой 101, Септември 2017, стр. 101-114, ISSN: 1314-1031.
Илия П. Пеев. Черно море като източник на въоръжени конфликти или извор на синергия в зората на третото хилядолетие.

5) https://www.eurochicago.com/2018/02/cherno-more
Черно море – източник на конфликти или извор на синергия
ООН обяви периода 2021-2030 г. за десетилетие на морската наука за устойчиво развитие
Черно море – източник на въоръжени конфликти или извор на синергия в зората на третото хилядолетие
Кап. I ранг о.р. проф. д.пс.н. инж. Илия Пеев

6) http://www.pan.bg/view_article-6-418572-cherno-more-kato-iztochnik-na-vyoryzheni-konflikti-ili-izvor-na-sinergiya-v-zor.html
Черно море – източник на въоръжени конфликти или извор на синергия в зората на третото хилядолетие (Част 1)
Капитан I ранг о.р. професор д.пс.н. инж. Илия Петров Пеев

7) http://www.pan.bg/view_article-6-418576-cherno-more-kato-iztochnik-na-vyoryzheni-konflikti-ili-izvor-na-sinergiya-v-zor.html
Черно море – източник на въоръжени конфликти или извор на синергия в зората на третото хилядолетие (Част 2)
Капитан I ранг о.р. професор д.пс.н. инж. Илия Петров Пеев

 

Кореспонденция:

Проф. д.пс.н. Илия Пеев
E-mail: [email protected]

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.