Home » Авторски страници

Училище, което прави ощетените щастливи. Да помогнем на децата в Русаля

2018.09.14 Няма коментари

«ИМА ТАКОВА УЧИЛИЩЕ»

Снимка: Скрийшот от видео на bTV

«Музиката е нещо, което ме… вдъхновява» – вглъбено казва 8-9 годишно момченце, свирейки на пиано. «И ние, всичките деца и менторите, правим общо…» – с израз на споделена тайна казва друго момиченце във видеорепортажа «Има такова училище» на Иван Кулеков по телевизионния канал bTV за Частното училище по изкуства и занаяти за деца в неравностойно положение « Димитър Екимов » в с. Русаля, близо до гр. Велико Търново. Както и Иван Кулеков казва, тези деца от висотата на крехката си възраст бяха прозрели нещо, до което много възрастни никога не достигат.

Попаднах на репортажа случайно в социалните мрежи. В момента живея в Гватемала, през лятото се върнах в България и всичко това ме подтикна да се срещна и запозная с Анимари Димитрова и Златко Златков – основателите на това уникално по рода си училище.

ВЕЧЕ ЗА 5-ТА УЧЕБНА ГОДИНА…

Анимари Димитрова и Златко Златков са актьори. Основават училището през 2014 г., след като повече от 10 години работят по различни проекти за развитие на талантите на децата по социални домове в страната. И за тях става ясно, че така не може да се постигне траен напредък в децата, че самата система в социалните домове не го позволява.

Идеята им за извънсистемен модел за приобщаване на деца от крайно бедни семейства става реалност със значителна финансова подкрепа от страна на фондация «Велукс» от Дания, където се прилагат такива методи. Те закупуват земя и ремонтират изоставеното, почти рухнало училище в с. Русаля, на няколко минути от Велико Търново. Построяват и къща за живеене за децата и менторите (както наричат възпитателите). В проекта е помислено за всичко: от нуждите на подобно училище – ателиета за занаяти, театрална зала, звукозаписно студио, спортна зала… до енергийната ефективност на сградите и намаляване на въглеродния отпечатък. Ако се осъществи докрай, според замисъла, материалната база би могла да осигури условия за 200 ученици.

Днес там живеят на пансион и се учат над 25 деца от различни краища на страната, на възраст от 5 до 12 години. От 2018-2019 учебна година училището вече има лиценз и за среден курс до 7 клас, като стремежът е то да се превърне в гимназия.

Екипът на училището включва както учители, ментори, така и психолог. Каузата му привлича за работа млади хора, учили в чужбина и завърнали се в България.

Уникалността на модела му се състои не само в по-голямото застъпване на изкуствата (театър, музика, танци и изобразително изкуство), но и в грижите, отделяни на всяко дете, което развива тяхната емоционална интелигентност. Фактът, че децата идват с доста голяма житейска обремененост, че им липсват основни социални умения, е в центъра на вниманието. Учат ги и на това, че по-силните имат и повече препятствия в живота…

ДЕЦАТА СЕ РАЗВИВАТ

И този метод проработва, успехите не закъсняват: през 2016 г. на конкурс за текстове, посветени на Априлското въстание, от 5 изпратени техни произведения, три спечелват 3-то място, едно – 1-во място и още едно – специална награда. На конкурс за рисунки в Италия, картини на две деца печелят награди. През 2016 г. се организира изложба на рисунки на децата в българския Парламент и повечето от творбите им са откупени. През 2017 г. училището е на първо място по външно оценяване за 4 клас във Великотърновския регион. По усмивките и това, което мислят самите деца за него, също може да се съди.

А как реагират родителите? Може би най-красноречивата реакция е на една майка, която по време на една ваканция се обажда на училището с молба детето й да се върне там, защото в квартала нямало толкова умни деца, с които да си играе.

Тези успехи сами по себе си са впечатляващи, но стават още повече такива, ако се върнем към средата, от която идват децата: 99 процента от тях идват чрез службите по места на Държавната агенция за Закрила на детето и Агенцията за социално подпомагане.

Анимари Димитрова и Златко Златков споделят, че ситуациите, от които са спасили деца, са потресаващи. Деца, които са живели с майка си в помещение без прозорци в оборите, които тя е чистела, и затова дори не са можели да говорят добре, деца от улицата, деца от семейство с 16 деца, дете от турски произход, което до идването в училището не е говорило и думичка български…

ВЪПРЕКИ ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА В БЪЛГАРИЯ

И тук идва въпросът как училището се вписва в образователния и икономическия пейзаж в България. Накратко, то се оказва в средоточието на социалните и образователни проблеми, на променящите се граници между частното и държавното.

Според последния доклад на Европейската комисия, ситуацията в България с неравенството и бедността е критична. В него се посочва и изрично, че излизането от ситуация на икономическо неравенство е силно затруднено от неравенството на възможностите в образованието и здравеопазването. Според хармонизирания индекс на Евростат, сред потребителските цени в България от 2000 г. насам най-голям ръст бележат тези за образование и здравни услуги.

През 2016 г., според официалната статистика на МОН, над 21 000 деца са отпаднали от образователната система, повечето поради липса на средства. Според други статистики, цитирани в горепосочения репортаж, 176 000 младежи не учат и не работят. Към това може да се прибави и въпросът с образованието на децата от ромски произход и тяхното приобщаване.

СОЦИАЛНАТА МИСИЯ НА УЧИЛИЩЕТО Е КЛЮЧОВА,

НО ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО ИЗОСТАВА…

Спрямо тези наболели въпроси училището в Русаля вече 4 години доказва, че има отговор, че моделът му е действащ, ефикасен и придвижващ напред, чисто човешки, за тези деца, които иначе след време биха пълнили с голяма вероятност други статистики.

Добър знак е, че преди 2 години, по силата на Наредба N°9 от 19/08/2016 г. на МОН, училището е признато за иновативно, а от тази година ще получава и финансиране от държавата, макар и несъобразено с факта, че е пансион (по силата на Закона за училищното и предучилищното образование от 2015 г.)

Омбудсманът Мая Манолова го посещава през февруари тази година, за да се запознае с дейността му. Анимари Димитрова и Златко Златков търсят подкрепа за признаване на училището им като такова с национално значение (за което отговарят на всички критерии, с изключение на факта, че е ‘частно’), както и възможност за по-широко публично-частно партньорство. Идеята е те да предоставят вече изградената материална база от тях, както и прилагания образователен модел, а държавата да поеме разширени функции за него на национално равнище и да има по-голямо финансово участие. Отговорът на институциите е, че законодателството в момента не го позволява.

ДА «ИЗПРЕВАРИМ» ДЪРЖАВАТА

(просто защото съзнанието и сърцето ни могат да вървят по-бързо).

Училището в Русаля не е обикновено ‘частно училище’. То не взема и стотинка от родителите. Отвъд човешката мисия, която Анимари и Златко изпълняват, то изпълнява и социална мисия, от ключово значение. За която все още малко хора има отворени очи, или ако за момент са ги отворили, предпочитат бързо да ги затворят.

Дори и програмите на ЕС трудно биха променили реалности в България, ако ние сами не ги вземем присърце. Хора, които от дълго време работят на място в България, са намерили работещ отговор, на който никой служител от ЕС не бил дал напълно адекватно решение. Не поради некомпетентност, а просто защото реалността е ‘наша’, не идентична с тази на никоя друга страна в ЕС или другаде по света.

Докато образователното законодателство се променя бавно в посока на това да усвои работещи иновативни модели на образование и да обгърне една вече утвърдена ситуация на социално разделение, училището в Русаля се нуждае от финансова подкрепа, за да продължи да съществува.

Неговият модел разчита на дарителство. След като първоначалната субсидия от датската фондация е приключила, училището се опира почти изцяло на това, както и на лични средства на двамата му основатели, които те мобилизират за каузата. Около него вече се е оформил малък дарителски кръг от частни лица, фирми и доброволци.

За пълноценното си функциониране обаче то се нуждае от допълнителни средства. Държавното финансиране осигурява предвидимост, но далеч не покрива дори ежедневните нужди. Практиката на дарителство от фирми в България тепърва прохожда, а всички знаем какъв е бюджетът на средностатистическия българин. Училището се нуждае, например, от спешен ремонт на столовата, без която храната се оскъпява значително, тъй като се доставя чрез кетъринг.

За създателите на училището връщане назад няма. Както казва Златко Златков: “Не мога да си представя какъв вътрешен шок биха преживели децата, ако трябва да се върнат обратно в средата, от която идват.”

Нека да помогнем, тези от нас, които живеем в чужбина. Или ако не сме в чужбина. Всеки с каквото и колкото може: идеи, доброволен труд, финансови средства… Анимари и Златко търсят съмишленици и са готови да отговорят на всички въпроси, свързани с дейността на училището или използването на средствата.

В момента се организира и акция на подкрепа сред българите, работещи в институциите на Европейския съюз.

Може би с нашия жест ще чувстваме, че сме допринесли с нещо за това, всеки път когато се връщаме в България сърцето ни да затуптява малко по-силно, а не да коментираме безсилно.

За повече информация: www.rusalya.org

Начини за дарение: http://www.rusalya.org/bg/info/i68/Форми-на-финансиране.html

FB страничка

Репортаж на Иван Кулеков «Има такова училище»

Статия за училището във в. « Капитал »

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.