Home » Авторски страници, Е-Списание

Размисли за граждани

2018.09.30 Няма коментари
Spread the love

От П. Стаматов

Правило ли Ви е впечатление, че в повечето разговори на интелектуални теми (не само във Фейсбук, но по медиите) се промъкват трагични нотки не само за бъдещето на България, но и за безнадеждността на положението ни и за невъзможността за промени? Някой може да отдаде това на националния ни характер, други – на православната ни вяра или на комунистическото наследство, но каквито и да са причините, у повечето се наслагват дълбоки убеждения, че нищо не зависи от нас.

А всъщност възможността ни за максимална свързаност, каквато ни дават все още свободните социални мрежи, може да ни помогне да да променим нещата към нещо по-добро, за което човечеството е мечтаело векове.

По-надолу ще покажа някои цитати и линкове към чужди текстове, които ми помогнаха по-добре да осъзная част от заблудите, предрасъдъците и клопките, в които често сам съм попадал. Дано изводите от тях бъдат полезни на повече хора.

Ще започна с едно много важно за мен заключение, което, поради недостатъчната ми образованост, едва ли сам щях да открия: «Населението не е народ, народът не е население!». Това заявява Николай Гусев в текст от неговата авторска поредица «Защото накрая нищо друго не остава…» на страниците на Еврочикаго*. В този текст авторът много точно показва най-важните разлики между понятията «народ» и «население», «духовност» и «душевност». Николай Гусев ни посочва и една важна граница при използване на понятието «аристократизъм». Бих добавил, че същата граница важи и при по-често използваното напоследък понятие “елит”. Според автора, винаги трябва да правим разлика между «личностния аристократизъм» и «социалния аристократизъм». Последният има свой предизвестен трагичен край.

Следва кратко резюме на написаното от Николай Гусев, подбрано от мен.

 

НАСЕЛЕНИЕТО НЕ Е НАРОД, НАРОДЪТ НЕ Е НАСЕЛЕНИЕ

Що е население?

Според международното публично право, населението е група физически лица, находяща се на територията на конкретна държава и подчиняваща се на нейната – на държавата – юрисдикция.

От гледна точка на психологията, населението е подчинена на душевността аморфна, безлика хаотична маса.

Душевността е определящата същност на населението, докато духовността съпътства Народа.

Що е народ?

Народът не е демократично, а аристократично, понятие. За разлика от социалния аристократизъм, присъщ на плутократичната прослойка, господстваща над безликия душевен охлос, притворно величаен като демос, Народът е носител на духовен, личностен аристократизъм.

Николай Бердяев в „Двойният образ на аристократизма“ точно отбелязва безличната родова, кастова, класова, наследствена, непотична същност на социалния аристократизъм. Тя е и в основата на неговата предизвестена физическа гибел – в резултат от постоянното кръвосмешение в ограничен социален кръг на привилегировани субекти.

Същевременно духовният аристократизъм няма за свой източник социалния аристократизъм – макар че и оттам се изявяват отделни индивиди. Той е дар свише. „И дава всекиму от духа, както си поиска“. Духовният аристократизъм избликва от всички слоеве на населението – от най-бедните до най-богатите – „По плодовете им ще ги познаете“.

Духовният аристократ – Народът – не се обляга на наследствени, непотични, кастови, класови привилегии и преимущества, а на собствените личностни качества, дадени му свише и доразвити със съзнателни и целенасочени собствени духовни усилия.

 

Следват някои сравнения и пояснения на автора, които потвърждават заключенията му.

Душевността може да се уповава на бездействието. Да обожава удоволствието и да ненавижда всяко позитивно усилие на мисълта. Душевността в този смисъл е първосигнална, нейна основна грижа е състоянието на тялото и страстите на плътта – секс, пиене, ядене, забавления.

Народът в която и да е държава почти винаги е в малцинство спрямо населението, от което произлиза. Населението е мнозинството, задкулисно манипулирано от плутокрацията (социалната аристокрация). В този смисъл в населението чрез неговата модулирана воля изкристализира същността на демокрацията. Населението и демокрацията са неразривно свързани като сиамски близнаци.

Под Божията ръка пръснатите върху аморфната маса на населението искри катализират все нови и нови душѝ към надрастване блатното равнище на душевността. Личностните усилия на всяка от тези душѝ определят мястото на нейния носител в йерархията на духовността.

Духовната аристократичност на Народа по своеобразен начин му отрежда лидерска позиция сред населението, от което произлиза. Но той не се стреми към нея (както постъпва вечният демагог – социалният аристократ) – тя му е органически присъща. Ето защо, докато в недрата на едно население все още не е унищожена закваската на неговия просперитет – Народът – все още има надежда за оцеляване на държавата. А душевността неистово ненавижда духовността, защото последната неизменно я изобличава за постоянното ѝ блудство със социалния аристократизъм.

Духовният аристократ е носител на вродено благородство, отзивчивост, алтруизъм, съчувствие, състрадание; отговорен е за своите действия и изисква същото от останалите; държи на дадената дума и не отстъпва пред плътските и материалните съблазни. Не търпи душевният хаос да му налага блуждаещо поведение; напротив, упорито отстоява и твърдо налага общовалидни принципи и правила на поведение, непререкаема отговорност за всички действия и бездействия; безжалостно изтръгва корените на социалната престъпност и отдава дължимата справедливост на жертвите на беззаконниците.

Социалният аристократичен клан и населението са подвластни на стадния инстинкт. Сам по себе си той, кланът, е стадо в стадото. Но докато социалната аристокрация е олицетворение на преимуществено месоядната фауна, населението гравитира основно към царството на флората; все пак и при него (населението) кучешките зъби не са за подценяване, а хиени и чакали (потенциални социални аристократи) не са рядкост.

Стадният инстинкт се изобразява особено релефно по време на т.нар. избори – местни, парламентарни, президентски. Някак си незабелязано в безкритичното подсъзнание на населението се врязва призивът:

„Гласувайте! Няма значение за кого – само непременно гласувайте!“

В тези сюблимни моменти присъщите на социалната аристокрация вътрешни противоборства временно отстъпват на заден план, за да позволят запазване на статуквото между преимуществено плътоядното малко стадо и преобладаващото растителноядно такова. След изборите вътревидовите противоречия отново се установяват на канибалска вълнà (Homo homini lupus est!).

Колкото у едно население духовността е по-дефицитна – т.е. колкото по-малко Народ е излъчило то – толкова стандартът му на живот постига все нови и нови дълбини.

Силният дух обуздава и възвишава душата. Необузданата душа убива духа.

Социалният аристократизъм, въпреки външната терминологична прилика, всъщност е антипод на социалната държава. Неговите представители успешно мимикрират в пълния обсег на политическата палитра – от крайно ляво да крайно дясно. Съвременната българска действителност предоставя нагледен пример за тази констатация. Повечето от крупните ни „капиталисти“ са бивши членове на нелегитимната „БКП“.

Универсалният характер на законите на термодинамиката предполага валидността им и в социалната сфера. Плутократичната социална аристокрация осъзнава това и прави необходимото да подгрява максимално долните страсти на населението. Вестници, списания, радио, телевизия, кинематография – всички средства за масово манипулиране на душевността работят денонощно, лансирайки и поддържайки стандартите на максимално принизен морал. Чужди и родни сериали се въртят в ефира, замърсявайки до максимум и без това оскотялата от немотията душевност на населението. Още от детската градина в душата на бъдещия гражданин на „републиката“ внедряват долнопробни модели и стереотипи, отдалечени на светлинни години от духовността.

Тези и много други манипулативни подходи, похвати, методи и средства активно работят в полза на социалната аристокрация и увреждат все повече и без това принизената душевност на нашето население.

Дълг на Народа е високо и отчетливо да извика на Самозаспалите:

– Стани!

Автор: Николай Гусев

 

————————————————————————————————————–

* Вж. пълния, без съкращения авторски текст ТУК.

(Очаквайте продължение.)

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.