Home » Авторски страници, българи зад граница

“Хъшове” на голяма сцена в Нейпървил

2018.03.14 Няма коментари
Spread the love

Представлението “Хъшове” е посветено на три знаменателни годишнини – 170 години от рождението на Христо Ботев, 150 години от гибелта на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, и 140 години от Руско-турската освободителна война и подписването на Санстефанския мирен договор.

Група родолюбиви ентусиасти, с подкрепата на Ново българско училище в Нейпървил, ще възкресят на 7 април, Велика събота, нравствената красота на героите от българското националноосвободително движение. Сюжетът на представлението заимства текст, образи и идеи от Вазовата повест “Немили-недраги”, но в същото време се отклонява от нея с оригиналната добавка на образа на Христо Ботев. Неговият образ е изцяло построен върху исторически писмени извори и ползва оригинални тесктове от лични писма, стихотворения и публицистика, написани от ръката на Ботев.

Първите три действия на пиесата проследяват страдалческия живот на хъшовете, потърсили подслон в кръчмата на Никола Странджата в Браила, Румъния, през зимата на 1869 година. Трима от тях – Странджата, Попчето и Хаджията, са бивши участници в четата на Филип Тотю, преминала в България и разбита от турците през лятото на 1867 г. Едновремешни безстрашни борци и сегашни мизерни изгнанници в чужбина, те продължават да живеят с мечтата за освобождение на Отечеството, ужасявайки се, по думите на Странджата, при мисълта, че могат да “умрат като кучета” из Браилските улици. Обидата от мизерията и бездействието понякога води до агресия и изблици на “кръчмарски патриотизъм”, които, обаче, не успяват да затъмнят националното самосъзнание. Самоирония и пиперлив хумор поддържат духа на хъшовете и разсмиват публиката.

По това време Христо Ботев е 20-годишен младеж, който работи като печатар в Браила, споделяйки живота на всички «немили-недраги». Фактологически е известно, че той е бил един от честите посетители на кръчмата на Странджата, дълбоко и братски свързан с бивши и бъдещи войводи като Раковски, дядо Ильо, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Петко Кирияков и много бивши легисти от провалената Втора българска легия в Белград. Последното четвърто действие се развива седем години по-късно, в квартирата на Ботев в Букурещ, няколко дена преди тръгването на неговата чета за България. Така публиката получава възможност на види героя в неговата пълна бойна униформа на войвода, ушита в България специално за представлението, следвайки описанията на очевидеца-четник Никола Обретенов. Заключителното действие, в което прозвучава и разтърсващата Ботева поезия, е апотеоз на физическата и нравствена красота на «човекът с божието име» и на необикновената саможертва на едно цяло поколение идеалисти, които приеха страданията и смъртта с разбирането, че изпълняват своята «света длъжност към Отечеството».

Така пиесата възкресява не само героизма и идеалите на една отминала епоха, но се опитва да постави индиректно въпроси, свързани с нашето съвременно емигрантско ежедневие.

 

Камелия Попова

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.