Home » Archive

Articles Archive for 30 март 2018

Авторски страници, политика »

[30 мар. 2018 | No Comment | ]

По време на срещата Екатерина Захариева повдигна въпроса за 6-годишното българско момиченце, което остана пълен сирак, след като на 12 февруари т.г. двамата й родители бяха убити в дома им в Кейптаун. Молбата на българската страна е българските паспорти на детето и на доведения му 27-годишен брат да бъдат върнати и на момиченцето да бъде разрешено да отпътува за родината, където да бъде приютено при роднините. Към момента момиченцето е настанено в близко на майка й семейство и е под наблюдението на социален работник, докато чака решение на южноафрикански съд по дело за попечителство.
В РЮА живеят между 25 000 и 30 000 българи, главно в Йоханесбург, Претория, Кейптаун и Дърбан. В страната има три български организации – на общностите в Претория и Йоханесбург, в Кейптаун и в Дърбан.

Авторски страници »

[30 мар. 2018 | No Comment | ]

През 1982 г. Джон Мейнард Смит публикува книгата „Еволюция и теорията на игрите“. В нея той обяснява защо за представители на един и същ животински вид – с изключение на човека – не е характерно да се убиват един друг при решаването на конфликтни ситуации. Внимание, той пише, че за спорещите страни е най-добре да избягват ескалацията на конфликти. Това е концептуализирано от Мейнард Смит като еволюционно стабилна стратегия (evolutionarily stable strategy). Накратко, съпричастността – не агресията – прави по-стабилно човешкото общество. С термините на еволюционната теория, оцеляване на най-хубавите (survival of the nicest – не в козметичния, а в смисъла на съпричастността) е по-ефективна – и желана – стратегия, отколкото оцеляване на най-приспособените (survival of the fittest).

Авторски страници »

[30 мар. 2018 | No Comment | ]

Неслучайно индивидуализмът в съвременното българско общество доминира над държавническото чувство. С малки изключения, в историята ни е преобладавала мисията на оцеляването поединично. Фактор, който развива у нас прекалено силен индивидуализъм, довел до трайно хипертрофиране на индивидуалното поведение у мнозина съвременни българи. Второ, тези амплитуди в българския характер са обусловени от факта, че нашият живот е бил измъчен живот на народ-мъченик. И при чужда власт, и при своята. Живот на нокти, на ръба, една непрекъсната битка за оцеляване. Това е матрицата на българското битие. Но точно това постоянно усилие да се задържим и оцелеем, от една страна, показва важни черти в националния ни характер, а от друга носи особена продуктивност, която държи националната ни енергия будна, а и способностите на българина живи.