Home » Авторски страници, българи зад граница

Урок-спектакъл за Левски в БУ “Джон Атанасов”

2017.02.24 Няма коментари
Spread the love

На 18 февруари 2017 г. в училище “Джон Атанасов” в Чикаго бе отдадена почит в памет на Апостола на свободата Васил Левски, по повод 144-тата годишнина от неговата смърт. Беше изнесен урок-спектакъл под надслов “144 години безсмъртие”.

DSC_0184

18 февруари 1873 година – Майка България застава на колене пред най-скъпия си син, задавена от сълзи и от гордост…

И днес, 144 години по-късно, Майка България отново застава на колене и отдава почит на най-чистата и свята личност, символизираща безгранична обич към род и Родина, пред иконата на освободителната борба – Васил Левски.

Нашият урок бе памет за най-живия между живите, за този, който с живота, с идеите си превърна раята в народ, воюващ за свобода и самостоятелно политическо бъдеще, воюващ за място под слънцето, което се е наричало и отново да се нарича България. Памет за сина на Гина и Иван Кунчеви, за сина на Карлово и България… – памет за Апостола на Свободата.

В деня на обесването на Левски един свещеник от една малка църквица край Пловдив, който е бил приятел и съученик на Левски, написва на крайчеца на своя молитвеник няколко кратки думи. Те гласят: „Обесиха Василя. Ох!”. И в това „ох” е цялото стенание на българския народ и това стенание оттеква вече 144 години.

Но на 18-ти или 19-ти февруари не деня на гибелта отбелязваме, а на възкресението, на безсмъртието. Затова темата на урока бе: „144 години безсмъртие”.

Водени от мисълта за приобщаване на учениците към едно съвременно модерно образование, приложихме на практика интегративен подход в обучението чрез синхронно усвояване на различни аспекти на едно и също учебно съдържание в два учебни: литература – история и чрез иновационни методи на обучение и работа в сътрудничество между учители, и създаване на такава учебна среда, която да провокира мислене и приобщаване към хуманитарните ценности.

Урокът се водеше от двама преподаватели едновременно – Виолета Петрова, преподавател по български език и литература, и Стоян Дечев, преподавател по история.

Целта ни бе учениците да добият една по-цялостна представа за личността на Апостола от два аспекта – от една страна да се разгледа образът му в художествените творби и от друга – историческата личност Васил Левски.

Още в началото на урока се поставиха два проблемни въпроса:

С какво Васил Левски докосва безсмъртието и кара България да се прекланя пред него и да го обича безрезервно и завинаги?

Необходим ли ни е Апостолът днес?

Урокът за безсмъртието започна с картината на Борис Ангелушев„Обесването на Васил Левски” и с разказ за героичното му държание пред турския съд и пред бесилото. Цитираха се последните думи на Левски пред отеца, който го е изповядал:„Каквото съм направил, в ползу народу е».

На слайд се появи и част от песента, която Левски е запял пред бесилото, според разказа на Петкана Хъшова – очевидец на обесването.

Сега почувствах сърцето,
черни кърви капят…
не пей, славейо,
имам време,
нямам майка,баща,
не пей, славейо,
спри – имам време.

DSC_0199

Личността на Апостола на Свободата не е преставала да вълнува всяко следващо поколение българи. Всеки от нас носи своята представа за Левски, която без да съзнава, е повлияна от образите му в художествената литература.

Затова бяха разгледани непреходните творби на титаните на българското слово – Ботев и Вазов, които завинаги обезсмъртяват образа на Левски с поетически средства.

Ученикът от осми клас Иван Селиминов изпълни емоционално «Обесването на Васил Левски», произведението, което е първият неръкотворен паметник, издигнат от Ботев за Левски. Акцентира се върху основното чувство в стихотворението и как е изразено това чувство, подчерта се, че тук бесилото е символ на смъртта и че Апостолът е увековечен чрез плача на родината майка и страдащия народ.

С много чувство учениците от 4-ти клас изпяха „Кажи ми, горо” – една прекрасна песен, посветена на Левски.

Образът на Левски бе разгледан и в първата ода от “Епопея на забравените” – одата «Левски», която доутвърждава представата за Апостола като българския Спасител; поетическият сюжет следва схемата деяния – мъченичество – смърт – възкресение… Сътворяването на мита започва още с първата дума на изложението:

Девет годин той
скита се бездомен, без сън, без покой,
под вънкашност чужда и под име ново
и с сърце порасло и за кръст готово…

На митологичното в одата противопоставихме реалното – разказ за революционната дейност на Левски, поднесен от г-н Дечев.

Акцентира се вниманието на учениците върху апостолическата личност на Левски – бездомен, скиталец, “като дете прост”, като “отшелник живееше в пост”; “беден, гол, бос, лишен от имотът” е буквално повторение на библейския легендарен сюжет, в който Иисус, облечен в окъсана одежда, обикаля Галилея, за да проповядва новото учение, а Апостолът обикаля България, за да говори за:

…за ближний преврат,
за бунт, за свобода, за смъртта, за гробът,
и че време вече да въстане робът…

Как е преосмислен образът на бесилото в това произведение? Защо е свещено бесилото? Как се стига до метафората за „бесилото славно“, най-краткия път до безсмъртието? Това бяха някои от въпросите, включени в анализа на произведението.

Много са учените, които изследват живота и историческото дело на Дякона, но пълнокръвният образ на Апостола на свободата е изваян от словото на поета и писателя Иван Вазов. В представата ни Левски живее такъв, какъвто го е създал Вазов – мъжествен, смел до безрасъдство, дързък и самоуверен, но скромен във всекидневните си изпитания на отдадения му на революцията живот.

След този коментар бе изгледана драматизацията „Апостолът в премеждие” по сценарий на г-жа Боянка Иванова. При анализа на произведението учениците посочиха изключителните качества на Левски – дързост и смелост, хладнокръвие, извънчовешко самообладание, съобразителност и се формулира основната идея, че Левски преодолява трудностите и изпитанията, благодарение на тези своите качества, на силата на духа и чувството за отговорност пред народа и революционното дело.

Личното си познанство с Апостола Вазов вгражда в разказа, който знаем от детството – „Из кривините“ (Едно възпоминание)“.

Черти от характера на Апостола Вазов е вложил и в образа на революционера Бойчо Огнянов в романа си „Под игото“, а в повестта „Немили-недраги” ни е оставил най-верния може би и най-одухотворен словесен портрет на Левски.

Казват, че “на българите не им трябва Бог, те си имат Левски”.

“Златото на България”, ще го нарече Мерсия Макдермот.

«Нечут характер» – казва Ботев; “ неповторим, свят Апостол” повтарят съвременници; “гражданин на света” – пише Николай Генчев.

Цитиран бе и откъс от книгата «Апостолът на Свободата» на английската учителка Макдермот: “Той умира, както умират семената, за да оживеят наново в реколтата…»

В края на часа се върнахме към въпросите, поставени в началото на урока. Учениците посочиха, че Левски е безсмъртен, защото свободата на България е смисълът на неговия живот, защото историята не познава по-чиста, по-светла и безкористна личност от него

Той увисна на бесилото не само за да спаси България, но и да я събуди. Да й покаже мечтата, Пътя, Свободата. Да ни покаже, че няма равен на себе си.

Смъртта му в името на свободата го прави безсмъртен в народната памет.

И само Левски от всички световни революционери има прозвището – Апостола.

Безсмъртни са и идеите на Левски, заветите му: „Аз съм посветил себе си на отечеството си: да му служа до смърт и да работя по народната воля.”

Г-н Дечев даде свои тълкувания на „Народе????” от тефтерчето на Левски, което присъстваше като нагледно средство в часа.

Необходим ли ни е днес Апостолът?

Да – категорични бяха всички ученици. Трябваш ни днес, Апостоле! Да ни кажеш ни трябваш, Апостоле! Как се люби народ, Апостоле! Как се дава живот, Апостоле! За живота живот, Апостоле!

Нужен си ни със своята вяра в собствените сили на българина.

DSC_0185

С интерес всички изгледахме драматизацията «Залавянето на Левски» по сценарий на г-жа Анелия Лазарова и г-н Стоян Дечев. А думите от «Песен за Апостола», изпълнена от второкласниците:

Апостоле, от теб се учим всички,
Апостоле, ти пример си за нас,
България за теб била е всичко,
България е всичко и за нас…

– бяха достоен емоционален завършек на урока и прозвучаха като обет към Апостола и България.

Ще минат още много години, десетилетия, векове, но едва ли българската земя ще роди по-завършен образ на човек и борец от Васил Левски – Апостола на нашата свобода.

Той ще живее, докато ние, българите, знаем за него, докато носим венци пред паметниците му, докато, изричайки името му, сме благодарни за това, че е посветил духа и живота си на свободата…. Нашата Свобода.

Генералният консул на Р. България в Чикаго – г-н Иван Анчев, който бе гост на нашия урок, изрази удовлетворението си от него и отправи апел към учениците да носят в сърцето си Апостола и да не забравят никога погледа на Левски, защото това е погледът на Свободата, на България.

Докосвайки се до безсмъртието на Левски, се доближихме и до Майка България. Такива патриотични уроци ни помагат да узряваме като хора, като народ, затова ни трябваш, Дяконе.

 

Виолета Петрова,

БУ „Джон Атанасов”, Чикаго

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.