Home » Авторски страници

Бурката – авангард на фанатизма в исляма

2017.02.21 Няма коментари
Spread the love

„Варна поиска забрана на бурките!”. Общинският съветник Карбов от НФСБ поискаха забрана за носенето на бурки на територията на Община Варна. Мотивите за това искане на съветника са въвеждане на превенция срещу идеите и помислите на тези, които финансират подобна дейност и налагат „модната тенденция” бурките да са все по-популярен аксесоар, както се пошегува той. Но за шега ли е това?

Untitled

Горната снимка направих миналата пролет в Истанбул, където съм бил няколко пъти. Преди 10 години не видях там нито една жена с бурка, с изключение тук-там на силно забрадени възрастни жени. Оттогава насетне силно забрадените жени и облечените с бурки лавинообразно нарастват. От либерална гледна точка уважението към правата на личността ни повелява да оставим всеки да се облича, както пожелае, без държавата да се меси в избора му. Такава е практиката в Обединеното кралство, където в Бирмингам, Ливърпул и в крайните лондонски квартали, които съм имал възможност да посещавам, имах усещането, че съм в Ориента. Същото е вече и в Париж, Рим и все повече в Германия. Но въпросът с бурките и дори с т.нар. ислямски забрадки, които покриват плътно челото, ушите, врата и пр. на жените, се оказва не така прост, ако се разгледа през погледа на институциите, гаранти на правовата държава, плурализма и свободата.

Първо и неотменимо изискване на демократичното общество е светският характер на държавата и нейната пълна автономия спрямо религиозните институции, доколкото това е единственият начин да гарантира предимството на всеобщия над частните интереси, както и свободата на религиозните вярвания и практики, без привилегии и дискриминация. Забулените девойки, изпратени от семействата си или финансирани от фондации да учат в държавните училища, са обаче нещо повече, отколкото изглеждат на пръв поглед. По същество те се явяват своеобразен преден отряд в похода, започнат от най-активните слоеве на ислямския екстремизъм, с цел да се завоюват определени позиции не само в образователната система, а във всички институции на западните общества.

В светската държава, заради свободата на гражданите, религиозните практики са отделени от публичната сфера и насочени само в частния живот. Защото слеят ли се религията и държавата, това неизбежно е за сметка на свободата. Когато двете са разделени, религиите постепенно се демокритизират, като различните конфесии и религии се приучват да съжителстват заедно. Именно в този процес на секуларизация е станало възможно да се роди демократичната държава.

За разлика от християнството, ислямът не е изживял все още този процес. Именно за това културата на свободата се сблъсква с многобройни препятствия в ислямските страни, където държавата се възприема не като отделена от религията, а като неин служител, а чрез законодателството на шериата – и като неин безкомпромисен меч. А когато обществото се управлява по законите на шериата, личните права и свободи се потъпкват, точно както при Инквизицията в Средновековна Европа.

Имигрантите-мюсюлмани, настъпващи и през нашите граници в Европа, се стремят към правото да бъдат различни и да получат право на екстериториалност, съобразена с културна идентичност, вкоренена в религиозните им вярвания, практики, че даже и заблуждения. Защото, освен всичко друго, в най-важната книга на исляма, Корана, никъде не се казва, че косите, шията, челото, ушите и пр. на жените трябва задължително да бъдат покрити. По-строгите предписания към облеклото на жените са плод по-скоро на едни по-късни тълкувания, които са се превърнали в някакъв смисъл в по-меродвани от написаното в най-важната книга за исляма.

Този процес на искане за признаване на културата на едно днешно ислямско “средновековие”, символично казано, който е прикрит зад благовидни призиви за толерантност и културно многообразие, е най-сериозното предизвикателство пред културата на свободата. И тази битка започва под повърхността на несериозни и анедоктични спорове и сблъсъци на противници и подръжници на плътното опаковане на жените и на бурката. В своята крайност аргументите им могат да ни отведат твърде далеч, ако бъдат допуснати. Те могат да се превърнат в опасен прецедент за утвърждаване на особености и практики, присъщи на традиционна култура в някои арабски страни, където поради климатичните особености на пустинния и полупустинен климат не само жените, но и мъжете имат специфични покривала, които да покриват носа и устните им, заради пясъчните бури, но за това никой ли почти не говори. Няма такъв просвещенски и културен поглед към исляма, или ако има, на него не се гледа с добро око, уммата като цяло като че ли въобще не е готова за него. Ислямът като цяло още не е изживял своето Просвещение, ако си поволим пак да направим връзка и сравнение с християнството. Нещо повече, за съжаление фанатизмът и невежеството са взели връх над други течения в третата световна монотестича вяра, които ако можеха да вземат връх, биха били и културен принос за духовността на света. Вместо това фанатизмът и невежеството водят до изостряне на противопоставянето между хората с различни вероизповедания, и до усилени опити за връщане на цивилизационното, обществено и човешко развитие назад.

Това мракобесие се окичва за прикритие, от друга страна в западните страни, което също е много важно, с прогресивни либерални лозунги. С такива плуралистични идеи и внушения Средновековието лесно може да възкръсне в Европа и в България, в частност, както в Саудитска Арабия. И да създаде свой анархистични анклави, непримирими, фанатични, вкл. терористки. Такова недопустимо и демагагско мислене, налагано официално в медийното и публично прастранство в Европа, САЩ и други постхриянски страни, трябва високо и ясно да бъде изобличено, като изключително опасно за съвременото просветено и демократично общество. Ако се приемат имигранти, то те трябва да се приспособяват към демократичните институции, а не да изискват от тези институции да се отрекат от себе си, за да възприемат несъвместими с характера на приемните общества практики и традиции.

В това отношение не може и не бива да се правят никакви отстъпки заради подвеждащите оправдания с някакъв криворазбран мултикултурализъм. Не може да се приеме култура, която се готви за челен сблъсък с човешките права и принципите на толерантност и свобода, които са същина на демокрацията. Именно за това не само бурката, но и въобще крайното опаковане и забулване на жените не трябва да бъдат толерирани. Бурката трябва да бъде забранена в името на свободата. И не само това. Ако има жени, а сигурно има много такива, които са заблуждавани от религиозни водачи, че Всевишният, който е един за всички, точно това иска от тях, то това е въпрос и предизвикателство пред самите духовни водачи и пред самите мюсюлмани по света. Както и въпрос за просвещение пред многото крайни радетели за либерали ценности в западните страни, които обикновено не познават добре нито християството, нито исляма.

Защото предписанията на пророка на исляма за това, че жените трябва да се държат скромно, да слагат покривалото (кхимара) върху пазвата, т.е. бюста си, когато излизат от къщи, и да не подрънкват излишно с украшенията си, които по времето на Мохамед жените са носили и по краката си, са едно и те могат да бъдат разбрани лесно и в Западния свят. Който, при това, е отишъл в друга крайност с тоталното разголване и силиконови “подобрения” още от тийнедръжска възраст. И тази друга крайност, която е отделна тема, се използа често като “аргумент” за реклама на пълното покриване не само на жените, но и на невръстни момиченца, че даже и на куклите, с които си играят те. Но пълното опаковане на жените, така или иначе, така че да се виждат само очите им, както и пълното покриване дори на децата от женски пол, е нещо друго. Това е робство, което не може по никакъв начин да бъде оправдавано в името на свободата.

 

Светослав Атаджанов

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.