Затворен, докато не се покае. Свободен да не се

Днес в сградата на Централния софийски затвор се проведе публично заседание за Условно предсрочно освобождаване, на което бяха гледани делата на 25 лишени от свобода лица. Заседанието бе председателствано от съдия Костадинка Костадинова от 27 състав на Софийски градски съд. Наблюдаващ прокурор бе Валентин Кирилов от Софийска градска прокуратура.

Макар и не без усложнения, бавене и разтакаване, до това публично заседание бяха допуснати представители на гражданската организация „Обществен съвет за правосъдие“, както и представител на нашето издание.

На заседанието, което се проведе днес, бе гледано и делото на Ивайло Зартов, който този път бе предложен за УПО от специализираната комисия по чл. 73 от ЗИНЗС. След като на делото беше даден ход, прокурорът Кирилов каза, че е против това Зартов да бъде освободен условно предсрочно. Когато трябваше да изрази мотивите си за това си становище, прокурорът дълго рови из книжата пред себе си и след като най-накрая намери може би това, което търсеше, каза, че е осъденият не се е разкаял и не се е признал за виновен.

След това съдия Костадинова даде думата на Ивайло Зартов. Зартов започна с отговор на думите на прокурора като каза, че да, той е прав, като е казал, че осъденият не се е признал за виновен. „Не съм се признал за такъв и никога няма да го направя – каза Зартов. – И ако цената на това да бъде освободен предсрочно е да се призная за виновен, то по-добре да не ме предлагат за предсрочно освобождаване, защото не мога да призная вина за нещо, което не съм извършил.“ Зартов разказа накратко за процеса срещу него и за начина, по който е бил извършен. За това, че е бил по иск на частна фирма, за която на всички инстанции, на които се е водило делото, Зартов и неговата адвокатка са искали по време на процеса да се извърши финансова ревизия, но такава никога не е била извършена. За това, че неговият случай е бил от частно-правен характер, но след иска на частната фирма, на която е бил управител, е бил съден по Наказателния, а не по Търговския кодекс. За това, че са го осъдили на 9 години в поръчков според него процес. Като назова и имената на бившия депутат в Руската Дума Генадий Гудков и на почетния консул на Руската федерация в Бургас Тонко Фотев. Зартов каза и, че като лишен от свобода се е постарал да изпълни всички изисквания на затворническата система. Че е бил награждаван много пъти, че няма нито едно нарушение и че има всички законови основания да бъде пуснат условно предсрочно. Ивайло Зартов спомена и за това, че се е обърнал към националния омбудсман г-жа Манолова и че има писмен отговор от нея, който може да цитира. Съдията каза, че разполага със становището на националния омбусман и Зартов няма нужда да го цитира.

След като изслуша Ивайло Зартов, съдия Костадинова обобщи казаното от него и от прокурора преди това. И в крайна сметка отсъди, че Зартов не трябва да бъде пускан условно предсрочно, защото въпреки положителните характеристики, наградите, това, че работи като библиотекар в затвора, както и казаното от осъдения, че се смята за жертва на несправедлив процес, той така или иначе не се е признал за виновен и не се е поправил. Това беше думата, поправил. Както и, че лишеният от свобода смята съдебната система в България за корумпирана. Той не се е разкаял и не е осъзнал извършено от него – сметна и съдия Костадинова, подобно на прокурора Кирилов.

Дали пък и съдия Костадинова, и прокурорът Кирилов не могат и за миг да допуснат, че в българската съдебна система може да има корумпирани магистрати? Нито, че могат да се случат поръчкови процеси? Нито, че има нещо нередно в това един бивш управител на частна фирма да бъде осъден само въз основата на документи, дадени от самата фирма ищец, а не след извършването на финансова ревизия на тази фирма, за да се види действително имало ли е присвояване и безстопанственост от нейния управител, нямало ли е? Тези двама магистрати не показаха по никакъв начин, във всеки случай, че подобни неща са релевантни за тях, или някакви съмнения в това, че имат пред себе си някакъв по-специален, по-сложен случай. Осъденият не се е разкаял. Толкоз. А за да го пуснат, трябва да се кае, да моли за прошка и да показва възможно по-виновно лице.

Съдия Костадинова не може разбира се да отговаря за дела и процеси, извършени от нейни колеги, които са решили дори на най-висша инстанция преди време, че един бивш управител на частна фирма може да бъде осъден за присвояване и безстопанственост, без на самата фирма ищец да бъде извършена финансова ревизия. Нито за дългия срок на присъдата на Зартов – девет години. Но Костадинка Костадинова имаше всичката власт и законова възможност да пусне Зартов условно предсрочно, стига да реши така. Тя не го направи. Реши, че Зартов трябва да остане в затвора, за да се „поправи“.

И беше много тъжно да се види как в името на авторитета на съдебната система, допуснала такова съмнително осъждане като това на Зартов, една съдийка и един покурор обосновават своето отрицателно становище, че този осъден не може да се пусне условно предсрочно. Защото той, един вид, не уважава съдебната система, не се кае за това, че са го осъдили някакви техни колеги на 9 години, не показва усещане за вина. За тях нямаше значение и това, че авторитетът на съдебната система в страната, за която съвсем скоро излезе поредният разгромителен доклад на Европейската комисия, няма как да бъде спасен по този начин. Че той така въобще не може да бъде спасен. И не само в очите на Европейската комисия, която казва с последния си доклад, че, цитирам: „Страната не се справя с корупцията – нито по високите етажи, нито на ниско ниво. Делата срещу хората във властта масово приключват с оправдания, ако стигнат до съда. Подкупите, вземани от полиция, митници, здравеопазване, образование и администрацията, даваща различни разрешителни, са се превърнали в норма. Основните критики са срещу прокуратурата, която е безконтролна и безотчетна, и Висшия съдебен съвет, който не допринася за изчистването на съдебната система.“

Този авторитет няма как да бъде спасен и в очите на гражданите на страната. Защото всички виждат, че толкова години няма нито един осъден по високите етажи на властта, а има само гръмки публични пушилки и обвинения понякога, които после падат. И няма как един министър примерно или висш чиновник, осъден не на 9, на 1-2 години да е, да бъде предложен за условно предсрочно освобождаване. Защото няма нито един такъв осъден. Всички се оказват чисти и излизат сухи от водата. Но пък има един осъден бивш управител на частна фирма, който не е взел и лев на българските данъкоплатци, но се е оказал голям престъпник и е бил осъден на 9 години. Такъв и да го предложат за условно предсрочно освобождаване, не бива да се пуска. Сакън. Вредно е за обществото да го пуснат. Ако излезе с изправена глава, какъв пример ще даде на тези с наведените, които се щурат навън, притръпнали вече към всяка несправедливост?

А този осъден може би щеше да повярва, въпреки всичко, което е преживял в последните години, че все пак има надежда за българската съдебна система и за самия него, ако беше се намерил един магистрат, поне един, който да отсъди с душа, сърце и съвест по отношение на неговия случай. Един, който да прозре, че става въпрос всъщност за осъден, който през цялото време вопие за справедливост, но няма кой да му я даде. Не се е намерил кой. Дори във Върховния съд не се е намерил. Защото ако за Бургаски районен и Бургаски апелативен съд Зартов не се е надявал особено на правосъдие, за Върховния съд се е надявал. Напразно. Нито в Софийски градски съд, след време, се намери някой, нито в Софийска градска прокуратура. Никой магистрат не направи нищо, за да върне вярата на един българскин гражданин не само в правосъдната система на страната, но и в собствената му държава. Дали въобще в нереформирана, непоправена съдебна система може да се очаква нещо друго?

Сега от СГС и от СГП пак се оказа, че искат да го „превъзпитат“, понеже смятат, че не се е „поправил“. Но днес дори заместник-директорът на затвора, който беше на заседанието за УПО, погледна като че ли с тъга на решението на съдия Костадинова да остави в затвора Зартов. А ръководителите на затворите не са хора сантиментални, те са виждали какво ли не.

Понеже такъв магистрат не се е намерил и сега не се намери, нито един, който да върне вярата на Зартов в това, че може да има правосъдие – в това да се очаква, че той ще се покае пред тази съдебна система, ще повярва нали как хубаво и справедливо са го осъдили, пък той изобщо не се кае, има нещо гротескно. Този осъден няма да се „поправи“ заради това, че вече са му откраднали няколко години от живота и искат още да му откраднат. Един умен, способен, образован български гражданин, осъден при много съмнителни обстоятелства на 9 години и излежал голяма част от тях, може да бъде изгубен за това общество, не да се поправи, понеже твърде дълго е чакал някой да се отнесе с него справедливо.

А понякога, уважаеми магистрати, понякога се иска много малко, но истинска смелост и справедливост, за да не развалите някого, не да го поправяте. В общество като българското, където усещането за несправедливост е придобило вече космически размери, да се надявате на това, че с днешното си решение по случая Зартов сте отсъдили в обществена полза, е химера. Никой няма да ви повярва. Ще отнемете поредната частица вяра далеч не само от този, от когото чакате да се „поправи“. (Т.е. да заплюе цялата си преживяна мъка и гордост, да предаде самоуважението си. Да се признае за виновен за това, че враговете му, хора с много пари и влияние, са го сразили с неоценимата помощ на българската съдебна система. И ако не сте разбрали, че е така, толкова по-зле.) Ще я отнемете и от много други хора. За които този пример ще е само поредният, който им отнема вярата в българската съдебна система и в тези, които я олицетворяват.

А това обществото се нуждае, повече от всякога, от това да вярва, че несправедливостите може да почнат да се разплитат, дори малко по малко, една по една. Нуждае се от това да вярва, че не всичко е изгубено и че не всичко и всички се купуват и продават. Че може да има право, че може да има справедливост, че може и с достойнство да се оцелява, не само с навеждане. Нуждае се от такава вяра. Но няма кой да му я даде.

Мариана Христова

.