Home » Авторски страници

Ние, хората, и маймуната на Дарвин

2017.01.03 Няма коментари
Spread the love

И все пак, хората не могат и не искат да престанат да мислят за Бога. Вярват, съмняват се, напълно губят вярата си, после отново започват да вярват. В началото на Библията е грехопадението на Адам и Ева. Дали това е измислица на тогавашните, необразовани евреи? И дали твърдението на образования Дарвин, че човекът е произлязъл от маймуната, е по-близо да истината? Но като че ли евреите са били по-близо до истината. Въпреки, че никой от нас не е присъствал в началото на Сътворението и не е видял как Ева е гризнала ябълката и е дала на Адам да вкуси от нея. И си мисля, че доказателство за това е ненужно и обременяващо. Да се вгледаме и вслушаме в Човека, по който все още личи смокиновото листо, с което е прикривал голотата си, когато изведнъж е осъзнал, че отпада от Бога. С вечната му тъга и неутолима жажда за всичко…

15826906_1263613263718452_5469280906950726805_n

Това, че хората някога са можели да намират каквото им е необходимо, са само приказки. И досега те мъчително търсят, но все не намират. Дори и тези, смятащи се за учители на човечеството. Какво велико изкуство им е нужно, за да се представят за „намерили”? Дори и гениалното творчество и прозрение са в състояние да осветят единствено другите, но никой не може да свети сам за себе си. Както и слънцето, което носи светлина и радост на всички ни, но не и за себе си. Голяма част от хората са произлезли от Адам, те чувстват в себе си греха на своя праотец, мъчат се и се стремят към изгубения рай. Ако човек беше произлязъл от маймуната, той би намирал лесно всичко, което му е необходимо. Такива хора има и те съвсем не са малко и наистина са произлезли от несъгрешилата Дарвинова маймуна. Тяхната съвест е спокойна, те от нищо не се измъчват и не мечтаят за онова, което не може да се сбъдне. От това следва, че и Дарвин е прав, и евреите са прави. Дали науката ще се съгласи на такъв компромис с Библията?

Всички знаем, че основната човешка цел е съзиданието, а разрушението само по себе си е ужасно и може да намери оправдание само като път към съзиданието. Откъде всички знаем това? Не е необходимо да си философ, за да осъзнаеш рационалността на тази истина. Едно от най-чудовищните престъпления на древността е подпалването от Херострат на храма на Артемида в Ефес. Без всякаква необходимост, човекът е лишил съвременниците си от визията на едно от 7-те чудеса на античноста. Херостратовците трябва да се държат здраво завързани. И етиката, и социологията, и политическите науки повтарят в един глас – „здраво завързани”! Защото всяко време има своите Херостратовци. Както и нашето с рушителите на античните храмове в Палмира и величествените статуи на Буда в Афганистан.

Но да погледнем какво върши природата. С какво безгрижие и лекота унищожава и най-прекрасните си собствени и на човека произведения. Изригването на вулканите, земетресенията, цунамита и наводненията опустущават цели страни. Везувий пожалил ли е Помпей и Херкулан? Замислил ли се е огънят, преди да опустоши Александрийската библиотека и да затрие тогавашното знание за следващите поколения? Нещо повече, природата систематично унищожава това, което е създала.

15780769_1263613477051764_8280980899410066250_n

Съвсем до неотдавна, хората така добре се разбираха и така задружно строяха онази величествена кула, която се нарича съвременна европейска култура и цивилизация. Която бе една за всички и трябваше да дари хората с рай на земята. И навярно би го дарила, ако с нищо необяснимо помрачение на умовете не накара хората със самоубийствен бяс, почти безпримерен в историята, да се избиват и за кратко време да унищожат всички плодове на човешките цивилизационни усилия. Две кървави световни войни, в които няма никакъв смисъл. Предшествани и последвани от нови и нови локални войни.

Един поет от древността е казал: „Онзи който умира млад, е любимец на боговете”. Има периоди в историята, през които на Земята се появяват много юноши, които са по-мили и по-нужни на “боговете”, отколкото тук. И тогава започват големите войни. Както и сегашната в Сирия, която някои смятат като прелюдия към Трета световна война. Милиони хора загиват и душите им се преселват в т.нар. онзи свят, където може би ще ги оценят по-добре, отколкото на този. И в това може би е смисълът на войната, а не в златото, нефта, газта, идеологиите, геополитиката.

От гордо извисяващите се кули на европейската цивилизация може да останат само развалини, след като тя прие в обятията си варварите. Които ще търсят отмъщение за колониалното си минало и унижение. И които са въоръжени срещу достиженията на европейската и на световната култура с отчаян фанатизъм и невежество. И отново след това ще започне мъчителния и безсмислен Сизифовски труд. И го няма Хегел, който би “утешил” хората със своята философия на историята, който може би би обяснил защо Германия е обезличена и историческата й роля вече е приключила. Или дори това, че цяла Европа може да се оттегли за почивка, т.е. в неисторическо съществуване, като отстъпи място на историческата сцена на исляма, САЩ, Китай, Русия, Страната на изгряващото слънце и още кой ли не…

 

Светослав Атаджанов

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.