Home » Авторски страници, литература

Гробище

2017.01.07 Няма коментари
Spread the love
Илюстрация: ikra.blog.bg

Илюстрация: ikra.blog.bg

.

Замръквам по пътища кални.
Осъмвам по стръмни пътеки.
Вървя, а краката ми в рани.
Не срещам по пътя човеци.

Очите ми – толкова тъжни…
Сълзите пресъхнаха вече.
Плаках милиони години…
Плаках от много далече.

Душата ми майсторски зида
надгробния камък във мене.
Стрелките тиктакат към края
на моето бъдещо време.

Отново погребах в сърцето
и тази любов неразбрана.
Ако така продължавам, накрая
от мене какво ще остане?!

Животът закърпени спомени,
върху болното тяло облече.
От толкова мъртви любови,
приличам на гробище вече!

 

Емил Стоянов

——————————————————————————————————————————

* Още от същия автор – вж. тук и тук.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.