Home » Авторски страници, политика

Понятието “български произход” или защо са нужни спешни промени в ЗБГ

2016.07.19 Няма коментари

Тази публикация съдържа коменар на д-р Спас Ташев, гл. асистент в Института за изследване на населението при БАН и бивш зам.-председател на ДАБЧ, на определение на петчленен състав на Върховния административен съд по казуса “Нурджихан Гюнери”, както и съдържанието на самото определение на ВАС.

Въпросният казус бе отразен от нашето издание (вж. тук), и във връзка с него се обърнахме неотдавна с писмо (вж. тук) до Върховния административен съд, Административен съд – София град, Министерство на правосъдието, Висшия съдебен съвет, Комисията по правните въпроси и Комисията по политиките за българите в чужбина към НС, защото казусът не засяга само конкретния случай и може да отвори вратите за правни противоречия от принципен характер.

Никоя от тези институции не отговори на нашето писмо. Никой не реагира във връзка с принципния правен проблем, най-малко пък върховните съдии от ВАС. И, както се вижда от определението на петчленен състав на ВАС, той е потвърдил решението на тричленния състав по същия казус и въобще не се е занимал с това да взема предвид, че, както казва и в коментара си д-р Спас Ташев, не е възможно едно лице да е едновременно с два произхода“…лица и техни наследници, които доброволно са получили чуждо гражданство на основание на чужд произход, губят българския си произход, защото не е възможно едно лице да е едновременно с два произхода, освен ако не е потомък на смесен брак”. Г-н Ташев обяснява в коментара си и защо след това определение на ВАС се налага спешно изменение на Закона за българското гражданство и предефиниране на понятието “български произход”.

Untitled2

С определение № 8925 от 15.07.2016 г. (съдържанието на това определение може да се види по-долу – бел.ред.), петчленен състав на ВАС окончателно потвърди, че на изселниците от турски произход в Турция, загубили българското си гражданство по силата на изселническа спогодба, от страна на ДАБЧ трябва да се издават удостоверения за български произход. По този начин те ще могат да получават българско гражданство и така се обезсмислят всички резултати от българската държавна политика по въпроса след 1878 г.

Ето как късогледата псевдопатриотична идея да се реши иначе реалния проблем с получаването на българско гражданство чрез изменение в никога недействалия Закон за българите, живеещи извън Република България, а не с изменение в Закона за българското гражданство, може да взриви държавата. Пътят към ада наистина е осеян с добри намерения. И всичко това се прави, за да се запази досегашния очевидно непродуктивен подход за покриване на формални критерии при получаването на българско гражданство, а не за замяната му с нов, основаващ се на качествени показатели.

Още по време на т.нар. “конкурс” за председател на ДАБЧ предупредих за реалната опасност от налагането на подобна практика. За съжаление никой не обърна внимание, че не това е начинът. Тъкмо обратното – чух какви ли не интриги зад гърба си. Сега обаче критикарите се умълчаха.

След това решение на ВАС истината окончателно блесна и един от малкото полезни ходове е спешното изменение на Закона за българското гражданство и предефиниране на понятието “български произход”.

Наистина българският произход не трябва да създава етнически бариери, а да гради мостове с цел създаване на възможност за продължаване на процеса на консолидиране на българската нация. Нека не забравяме, че днешните българи сме продукт на смесването на славяни, българи и местно население, като генетичните изследвания определено сочат превес на средиземноморския тип, а не на славянския или (пра)българския. Впоследствие приобщаваме кумани, печенеги и още много други етноси. Всички тези хора са били поданици на българския цар и впоследствие са станали просто българи. Да, тук роля е изиграла както силната държавност, съчетана със създадената от нея силна култура. Нека не се оплакваме, че днес тези фактори не са налице. Кой друг, ако не ние самите си пречим най-много с нашите филии, фобии и безпринципна партизанщина, за да имаме всичко това?

Ясно трябва да си дадем сметка, че (само)идентификацията е на различни нива и съдържа различни нюанси: личностна, семейна, родова, възприемане от околните и не на последно място – гражданска. Мисля, че именно тя е сред най-важните. В наши дни има много български арменци, български евреи, български власи, български роми и български турци, които са единствено български граждани, следователно граждански се идентифицират от тях самите и от околните като българи. Редица от тях се изявяват именно като български патриоти, а някои от тях дори не желаят да бъдат обявявани за нещо, различно от българите в какъвто и да било смисъл. Пред такива лица ние не трябва да затваряме вратите и да ги сочим с пръст като различни.

Но тук ясно трябва да се каже, че родени на българска територия лица и техни наследници, които доброволно са получили чуждо гражданство на основание на чужд произход, губят българския си произход, защото не е възможно едно лице да е едновременно с два произхода, освен ако не е потомък на смесен брак.

Има над какво да се замислим…

 

Спас Ташев

————————————————————————————————-

Определение № 8925/15.07.2016 на Петчленен състав на ВАС, I колегия:

Untitled22

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 8925 София, 15.07.2016

Върховният административен съд на Република България – Петчленен състав – I колегия, в закрито заседание на тринадесети юли в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ФАНИ НАЙДЕНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ШУМЕНСКА СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА МАРУСЯ ДИМИТРОВА БИСЕР ЦВЕТКОВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ЗДРАВКА ШУМЕНСКА по адм. дело № 7969/2016.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на Председателя на Държавната агенция за българите в чужбина, срещу определение № 6795 от 7.06.2016 г. по адм.дело № 6433 по описа за 2016 г. на Върховния административен съд, първо отделение. С това определение е прекратено производството пред тричленния състав на първо отделение на Върховния административен съд по конкретно изложените съображения в него. В частната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушаване на закона, а именно приемане за недопустимост на производството пред него, съответно оставяне без разглеждане на депозираната жалба срещу акта на административния съд – С. град и прекратяване на същото. Иска се от съда отмяна на определението със законните последици. Ответната страна по частната жалба – Н. Г., чрез процесуалния представител адв.Есен Факри оспорва същата като недопустима чрез депозирано от него становище по реда на чл.232 от АПК. Върховният административен съд, І колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на частната жалба и изложените съображения, приема за установено следното: Административният съд С. град (АССГ) е бил сезциран с жалба от Н. Г., чрез посочения процесуален представител срещу заповед № 13 от 4.02.2016 г. на председателя на Държавна агенция за българите в чужбина (ДАБЧ). Образувано е адм.дело № 2101 по описа за 2016 г. С тази заповед е прекратено производството по преписка № 7085 от 21.05.2012 г. по описа на агенцията и е отказано издаване на удостоверение за български произход на лицето Н. Г. (Н. Т. Т.). В резултат на развилото се повторно административно производство по това посочено заявление е издадена цитираната процесна заповед № 13 от 4.02.2016 г. В мотивите на съдебното определение под № 2036 от 8.04.2016 г. по адм.дело № 2101 по описа за 2016 г. на АССГ са изложени съображения относно допустимостта и основателността на жалбата, поради което на основание чл.200 от АПК, този административен акт е отменен и преписката е изпратена на ДАБЧ за произнасяне в определения срок при изпълнение на дадените със същото това определение указания. По повод постъпила частна жалба от Председателя на ДАЧБ срещу това определение е образувано адм.дело № 6433 по описа за 2016 г., на ВАС, първо отделение, тричленен състав. Именно срещу това определение е насочена настоящата частна жалба на Председателя на ДАЧБ. В това определение на тричленния съдебен състав на ВАС е посочено, че обжалваното определение пред него е постановено в производство по реда на чл.197-чл.202 г. от АПК, което се реализира при отказ на административен орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален или общ административен акт. В диспозитивът на оспорения акт е направено произнасяне по съществото на искането, като същевременно и административното производство е прекратено. Произнасянето от страна на административния съд е не по повод законосъобразността на акта, а по повод прекратяването от страна на административния орган. По повод преценката на ВАС за недопустимостта на производството пред него, съответно за оставяне без разглеждане на частната жалба и прекратяването на същото, съдът е посочил, че следва да се посочи субектът, който е предявил частната жалба. Налице е преценка относно активната процесуална легитимация, с оглед съдържанието на чл.200, ал.2 от АПК, както и позоваване на трайна практика на ВАС, че право на обжалване на определенията на съда по чл.200, ал.1 от АК имат само страните, но не и административният орган, т.е. този орган няма такава легитимация. Настоящият петчленен съдебен състав намира, че частната жалба, с която е сезиран е допустима, като подадена в срока по чл.230 от АПК и от надлежна страна, но е неоснователна, а обжалваното определение е правилно. По силата на изричната норма на закона, чл.200, ал.2 от АПК, право на обжалване на определението, с което съдът се е произнесъл по законосъобразността на акта на административния орган в производството за издаване на административен акт и конкретно отказ за това имат само страните, не и решаващият в административното производство орган. Това законодателно решение е в съответствие с принципите на административния процес за законност – чл.4, ал.3; равенство – чл.8, и бързина и процесуална икономия – чл.11 от АПК. Целта на законодателя е възможно най-бързо да се достигне до произнасяне по същество, а не по една или друга причина да се отлага решаването на въпроса. Така възприетото законодателно решение стимулира административния орган, включително и другите държавни органи, решенията на които са преюдициални за съответния административен акт, да действат възможно най-бързо, т. е. действията им да бъдат в съответствие с чл.11 от АПК (определение № 628 от 13.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15150/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Соня Янкулова). Правилна е преценката на тричленния състав на ВАС, първо отделение, че частната жалба е недопустима, в какъвто смисъл е съдебната практика по повод прилагането на тази законова разпоредба. Обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Съобразно изложеното настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, І колегия

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ в сила определение № 6795 от 7.06.2016 г. по адм.дело № 6433 по описа за 2016 г. на Върховния административен съд, първо отделение. Определението е окончателно.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.