Home » Авторски страници

Как се разбира понятието “български произход”? Писмо до институциите

2016.06.26 Няма коментари
Spread the love

Тази публикация съдържа текста на писмо, изпратено на 26.06.2016 г. до Върховния административен съд на Р. България, Административен съд – София град, Министерство на правосъдието, Висшия съдебен съвет, Комисията по правни въпроси и Комисията по политиките за българите в чужбина към Народното събрание. В това писмо се цитира конкретен казус, който наскоро и нашето издание отрази, и се задават въпроси, свързани с тълкуването на понятия като “българин”, “български гражданин”, както и с решение на тричленен състав на ВАС, според което понятието “българин” не бива да се възприема като етническо, когато става дума за произход.

писмо

ДО:

Върховния административен съд на Р. България
Административен съд – София град
Министерство на правосъдието
Висшия съдебен съвет
Комисията по правните въпроси към НС
Комисията по политиките за българите в чужбина към НС

Копие до:

Държавната агенция за българите в чужбина

Уважаеми Дами и Господа,

Моля за Вашето внимание относно един казус, който не касае само конкретния случай, който го е породил. Става дума за заявление за издаване на български произход от ДАБЧ на чужда гражданка, която се е родила с българско гражданство, което е загубила, след като се е преместила да живее в Р. Турция през 1971 г., по междудържавна спогодба, сключена през 1969 г. От тази спогодба са могли да се възползват по свой избор български граждани с турски етнически произход, имали роднини в Р. Турция – които, избирайки тогава да отидат да живеят в Р. Турция и да приемат турско гражданство, са изгубили българското си гражданство, според условията на спомената спогодба.

През 2014 г. гражданката на Р. Турция Нурджихан Гюнери, която е родена през 1949 г. в НР България с българско гражданство, изгубено през 1971 г., когато се е преместила заедно с родителите си и е приела турско гражданство, подава в Държавната агенция за българите в чужбина заявление за издаване на удостоверение за български произход. Следва отказ за издаване на такова удостоверение на Н. Гюнери от ДАБЧ, жалба за този откъс, решение на АССГ, което не уважава жалбата, нова жалба на Н. Гюнери до ВАС, Решение на тричленен състав на ВАС, че тя трябва да получи такова удостоверение, второ решение на АССГ, което е различно от първото, и частна жалба на ДАБЧ до ВАС. Окончателно решение по този казус трябва да вземе петчленен състав на ВАС.

Повече подробности за този казус, неговата хронология, заедно с приложени различни документи, могат да се видят чрез линка по-долу, където е препубликуван материал на изданието “Правен свят” по темата, както и допълнителна информация и коментари във връзка с нея на българското емигрантско издание Еurochicago.com –

https://www.eurochicago.com/2016/06/kazusat-nurdzhihan-gyuneri/

Ако, както е постановил в свое решение от април 2015 г. тричленен състав на ВАС, ДАБЧ трябва да издаде удостоверение за български произход на Нурджихан Гюнери, понеже според съдиите, постановили това решение, понятието “българин” не бива да възприема като етническо, когато става въпрос за произход (ако то се възприема така, това според тях би значело дискриминация) – това би довело до прецедент.

Уважаеми Дами и Господа,

Ако понятия като “българин” и “български гражданин” се тълкуват на практика като идентични, и ако понятието “български произход” не бива да се възприема като етническо, когато се издават удостоверения от ДАБЧ за български произход – какъв произход биха имали например етническите българи в Сърбия, Украйна, Молдова, Албания и пр.? По тази логика те би трябвало да имат съответно сръбски, украински, молдовски, албански и пр. произход, според страната, в която са се родили, и гражданството, с което са се родили. По същата логика, при която на практика се уеднаквяват различни понятия, споменатите етнически българи не би трябвало въобще да кандидатстват – онези от тях, които искат това – за удостоверения за български произход и за българско гражданство, понеже произходът не бива да се възприема като етнически, както е записал през 2015 г. в свое официално съдебно решение тричленен състав на ВАС.

Подобно уеднаквяване на понятия, които не са идентични, касае разбира се далеч не само един конкретен казус, казусът “Нурджихан Гюнери”, и създава условия за правни и логически противоречия и неясноти. Затова моля за Вашето внимание и ангажирано отношение, за да не се създават такива условия за противоречия. И при тълкуването и прилагането на законодателни текстове в тази сфера от българските съдии и съдилища, както и при евентуални изменения или допълване на законодателството от законодателите – българските магистрати, особено на най-високо ниво, но и на всяко ниво, както и народните представители в парламента, да не допускат със своите действия и решения условия за правни и логически противоречия.

Моля също така Върховният административен съд, който ще има последната дума по конкретния казус “Нурджихан Дюнери” чрез свой петчленен състав, да бъде на висотата на своята отговорност като Върховен съд, при тълкуването и прилагането на законите.

.

С най-добри пожелания,
Мариана Христова

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.