Home » Авторски страници, литература

Ден за обичане

2016.07.25 Няма коментари
Снимка: Dobromirdimitrov.blog.bg

Иластрация: Dobromirdimitrov.blog.bg

.

Колко е кратък животът ни! Колко е кратък!
Тропнеш с клепачи и вече си минал Оттатък,
а по средата – чертичката, чака готова
с бившите вече омрази и бивши любови.

Колко е малък животът ни! Колко е малък!
Дните ни, бели и черни, се сбират във залък.
А насред мъката, дето след нас ще остане,
всъщност разбираме колко е жива смъртта ни.

Как се смалява тогава човешката хищност…
Само доброто остава – сегашно, предишно.
И коленичим пред чуждата болка, защото
само смъртта има право да съди живота.

Нека е късно! Но някога трябва да стане –
пръст при пръстта и солта във солените рани!
Ние, човеците, Господи, твоите грешки
вярваме още в последната обич човешка.

 

Ники Комедвенска

————————————————————————————————————————–

* Още от същата авторка вж. тук, тук и тук.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.