Home » Авторски страници, литература

Селото на Господ

2016.05.21 Няма коментари
Spread the love
Снимка: Христо Узунов, Webcafe.bg

Снимка: Христо Узунов, Webcafe.bg

.

Забелило безоблачно лице,
ще го подпали слънцето отгоре,
а то стои – две шепички селце,
припича се и с Господ си говори.

И не, че няма хал хабер за свят –
познава му и пъкъла, и рая,
но тук животът спре ли по обяд,
и свят да няма, все ще му е тая.

Чак привечер, щом вятър забучи
и гарваните сенките подплашат,
ще вдигнат тежко къщите очи
да приберат лисиците от паша.

И дълго ще дъхти на пресен сок
и на земя, с цветя застлана само,
селцето, във което слиза Бог,
и във което църква даже няма.

Светът навън проклина своя век,
но в селото тече животът просто:
нали си няма вече жив човек,
какво да прави – бъбри си със Господ.

 

Ники Комедвенска

—————————————————————————————————————

* Още от същата авторка – вж. тук и тук.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.