Home » Авторски страници

Когато държавата не може да защити сигурността на гражданите

2016.04.13 Няма коментари
В много български села останаха само старците. Снимка: Realandtender.blogspot.bg

В много български села останаха само старците. Снимка: Realandtender.blogspot.bg

Ежедневието на пребити, ограбени и малтретирани възрастни хора като че ли ни прави все по-малко впечатление. Или така им се иска на някои – да не обръщаме внимание на поредната гавра с нечий живот и достойнство. И да свикваме. С липсата на каквато и да било адекватност от страна на държавата, с поредните дълбокомислени разсъждения на някой набеден правозащитник, с поредната порция безсмислени или неосъществими мерки, споделени от поредния „прогледнал“ политик като: полицай във всяко село, камери и наблюдение навсякъде, засилено жандармерийско присъствие и всякаква екзотика в същия дух. Но никой от предлагащите подобни решения не коментира какво ще направите, когато секундите са важни, а полицията е на минути разстояние?

Полицията не може да е навсякъде, няма съвършен държавен апарат, който да оказва 100% защита на гражданите. Средното време за реакция на полицията в градовете е около 10-15 минути, не коментирам каква е реакцията в малките отдалечени населени места. И естествено, за да реагира полицията, някой трябва да се обади, което е невъзможно за жертвите в първите минути на нападението. Защитата на живота, семейството и имуществото са изцяло наша отговорност, и дори при най-голямо желание – държавата и обществото не могат да ни я гарантират . А от друга страна, всеки нападнат човек, дръзнал да се защити от нападение, застрашаващо живота или собствеността му, е потенциално застрашен от осъдителна присъда, ако не дай си Боже нападателят или нападателите му пострадат. Макар и плахо, но от време на време се повдига въпросът за отпадане прага на т.нар. неизбежна самоотбрана и някаква либерализация на притежаването и употребата на огнестрелно оръжие. Защото каква е логиката, отбранявайки се от нападение, да сме виновни? Може би излиза, че е най-добре да ни бият, изнасилват, убиват, без да се съпротивляваме, за да сме сигурни, че няма да има заведено дело, тъй като няма да има пострадали нападатели.

Снимка: Vratzanews.com

Снимка: Vratzanews.com

И ето ви един от очевадните абсурди на нашата съдебна система, засягащ реалната употреба на нашето законно притежавано оръжие. На хартия законът ни гарантира право да го използваме, но в действителност ставаме подсъдими, защото сме се защитили. Няма как да знаем кой с каква цел и средства ни напада в два през нощта, и какви средства да използваме, за да спрем нападението му. Но същевременно да запазим живота му. При настоящата неспособност на държавата да ни защити не би трябвало да има никакви ограничения спрямо защищаващата се страна. Това, което трябва да се направи, е защитата да получи пълното право да използва максималния капацитет на силата си в отбрана. Това е – щом някой ни напада, следва да имаме пълното право да използваме абсолютния капацитет на силата, с която разполагаме (включително и смъртоносна), за да защитим себе си, живота си, семейството и имуществото си. И тогава няма да наблюдаваме поредните уплашени и безпомощни баба или дядо, чудейки се на кого да се помолят за да ги защити. Ако са имали късмета да оцелеят, все пак.

Доказано е от редица изследвания, че няма оръжеен контрол, който да е намалил престъпленията, самоубийствата или инцидентите с оръжие. А е точно обратното. В държави, приели либерални закони за притежание и носене на оръжие, не само убийствата, но и битовата престъпност, нападенията, обирите и изнасилванията намаляват драстично в сравнение с държавите с по-стриктните оръжейни закони. От чисто интуитивна гледна точка, аргументите против ограниченията на правото за носене и употреба на оръжие са идентични с тези против всички забранителни режими. От една страна, те поставят хората, които спазват закона, в неравностойно положение, тъй като няма гаранция, че останалите ще действат по същия начин. От друга, не съществува демократична система, която да е в състояние напълно да ограничи черните пазари на оръжие, и по тази причина тези, които искат да се снабдят с такова, имат пълната възможност да го направят. Поне такава е официалната статистика. Доводи, че българинът нямал културата да носи и употребява огнестрелно оръжие, са просто несъстоятелни. По данни на МВР от 2014 г., в държавата има около 250 000 бр. лично огнестрелно оръжие. Законно притежавано. За незаконното има най-различни догадки, но в никакъв случай не е малко. И въпреки наличието на толкова много оръжие, не съм забелязал хората да се стрелят безразборно по улиците.

Престъпниците и хората, желаещи да притежават и използват смъртоносни средства, винаги ще намерят начин да се снабдят с тях и да ги използват, докато ограничаването на достъпа до оръжие на правовите граждани е пряко нарушаване на техните свободи и право на защита и отбрана. Като ефикасно средство в борбата срещу битовата престъпност оръжието има и чисто психологически ефект – вие може да сте 5-6 мъже, да сте безскрупулни и агресивни, а аз да съм възрастна самотна жена, но притежаваща капацитета да предоставя сигурна смърт поне на 4 от вас (при шест-заряден револвер и фактора стрес и външни условия), което естествено ще ви накара да си помислите струва ли си цената да ме нападнете. Въоръженият човек е свободен човек. И неслучайно в конституцията на САЩ темата за свободата на човека и как тя се отстоява и брани е безпрекословно решена още в зората на създаването и изграждането на нацията им. С оръжие – притежанието на което е гарантирано с Втората поправка* в Американската конституция.

Решаването по този начин на проблема с битовата престъпност ще намери пряко решение и на други два катастрофални за държавата и нацията проблема – демографския и икономическия. Идеите, които се предлагат напоследък за привличане на наши сънародници отвън и предлагащи им условия за трайно заселване у нас, няма да имат никакви последици, ако на тези хора не им е гарантирана сигурността. Която държавата явно не може да осигури. Защото никой разумен човек няма да предприеме заселване в малко провинциално селище с идеята да развива собствен бизнес, ако битовата престъпност е неконтролирана, чувства се безнаказана и застрашава както труда и инвестициите му, така и живота и сигурността на него и семейството му. В момента цели села опустяват трайно, цели области на България остават без население, на много места живеят малко, и то възрастни хора, които всекидневно стават жертва на набези на роми. И тези хора нямат никаква законова възможност за противодействие на каквато и да било престъпност. А тези граждани са работили цял живот, раждали са деца, плащали са данъци и сега в момента буквално са жертви на тези набези. Ето нещо, което трябва и може да бъде решено от парламента моментално – сигурността на тези хора да бъде гарантирана.

Това възрастно семейство от с.Черно поле, Видинско, се страхува да излезе от къщата си. Селото, в което са останали да живеят стотина пенсионери, е постоянен обект на кражби. Снимка: Вlog.vidin-online.com

Това семейство от с. Черно поле, Видинско, се страхува да излезе от къщата си. Селото, в което са останали да живеят стотина пенсионери, е постоянен обект на кражби. Снимка: Вlog.vidin-online.com

Какво може да се направи, за да останат хората на село, или да се върнат към живот обезлюдените села? Какво може да привлече млади семейства, за да решат да започнат бизнес на село и да инвестират в земеделие, екотуризъм, животновъдство, да създават деца? Да им се даде сигурност – просто и ясно. Да им се даде възможност сами да решават как да защищават и пазят собствеността и живота си от нападения и грабежи. Една от държавите, предоставили на гражданите си подобни права, е демократична, цивилизована, европейска Швейцария – страна, която може да се ползва за пример и като опит, и като законодателство, и с която много ни се иска да ни сравняват някой ден. Швейцария е третата страна в света с най-много оръжие на глава от населението – на всеки трима швейцарци се падат по две единици оръжие. Законодателството й позволява на всеки, издържал прост изпит, законно да притежава и носи оръжие. И това е съчетано с почти пълно отсъствие на престъпност. Освен това Швейцария има и задължителна, наборна военна служба, и резерв, които гарантират, че всеки неин гражданин може да използва оръжие и притежава нужната екипировка у дома, за да може във всеки един момент да се яви по служба.

Темата за възстановяване на наборната военна служба у нас е отново на дневен ред и смятам, че мислещите и национално отговорни политици у нас спокойно биха могли да се опрат на швейцарския опит в тази посока. Там държавата осигурява нужната свобода и възможност за притежание и използване на оръжие, като например прави отстъпки и намаления за хората, желаещи да притежават повече оръжия. Каква е целта на това? Освен въпросът за личната сигурност, във всеки един момент, който и да нападне Швейцария, ще се сблъска, освен с наборната й армия, и с най-голямата „партизанска” армия в историята – всеки двама от трима швейцарци разполагат с оръжие и с капацитета да го използват срещу евентуален агресор.

При настоящата напрегната и сложна международна обстановка, при ограничените ресурси и възможности на армията ни в момента, при ежедневното незаконно преминаване на границата ни от всякакви рискови групи с неизяснен произход, е просто задължително приемането на подобни промени в българското законодателство. Защото възможността за притежание и използване на огнестрелни оръжия от правовите граждани ще намали значително битовата престъпност и ще гарантира както личната, така и националната сигурност на гражданите, държавата и обществото. Основна и първостепенна роля на държавата е да защищава живота и собствеността на гражданите си. И ако държавата не може или не знае как да ни защищава, трябва да предостави права на хората да вземат нещата в собствените си ръце. За да имат те държава, а не някакво подобие на такава.

 

Боян Атанасов

————————————————————————————————————————

* A well regulated Militia, being necessary to the security of a free State, the right of the people to keep and bear Arms, shall not be infringed. (“Добре уредената милиция е необходимост за сигурността на свободната държава, правото на хората да притежават и носят оръжие не може да бъде ограничавано.”)

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.