Home » Archive

Articles Archive for 11 април 2016

In Russian »

[11 апр. 2016 | No Comment | ]

20 апреля Детский хор “Campanella” под руководством хормейстера Марианны Косой выступит на ежегодном Chicago Heritage Festival of Gold. Фестиваль представит лучшие хоровые коллективы США. Помимо выступлений со своей подготовленной индивидуальной программой все хоры сотрудничают в рамках совместных репетиций и выступлений. По итогам работы каждый хор получает оценку от лучших хоровых педагогов Америки.

Jokes, Авторски страници »

[11 апр. 2016 | No Comment | ]

Той включи телевизора, за да се разсее от неприятните мисли, но от монитора излая Жорж Ганчев, с неистов мерак за държавен глава. След него изпълзя „бизнесменът” Николай Банев и започна да се облизва за президентския стол. Когато до него застана и наглата му жена, Цеко не издържа и хукна към банята. Повърна, омерзен от току-що видяното, и докато се гледаше в огледалото, му мина налудничавата мисъл да се номинира сам за тази длъжност. – А защо не? – питаше се логично Цеко – Нито съм престъпник, като останалите кандидати, нито съм луд или извратен тип! Хората още като ме видят и ще ме харесат! Та нали ще разпознаят в мен самите себе си?

Избрано, политика »

[11 апр. 2016 | No Comment | ]

Барак Обама определи като най-голямата своя грешка поведението след свалянето на либийския диктатор Моамар Кадафи. В интервю за телевизия “Фокс нюз” журналистът Крис Уолъс го попита коя е най-голямата му грешка по време на двата му мандата като държавен глава. “Вероятно е грешка липсата на план за това какво предстои на следващия ден след свалянето на Кадафи”, коментира Обама. “Може би това беше провалът при подготвянето на плана след нахлуването ни в Либия. Тогава смятах, че постъпвам правилно”, лаконично отговори той.

Авторски страници, българи зад граница, литература »

[11 апр. 2016 | No Comment | ]

– Защо копаете тия проклети гробове, като никой не е умрял? – попитах троснато и ядосан не на шега.
– Защото иде зима, синко.
– Какво като иде зима! Зимата ли ще погребвате в тях?
– За нас са тия гробове, чедо. Ако тая зима некоя от нас си иде, кой ще копае замръзналата земя, като сме стари и немощни!
Тия думи ме шибнаха през лицето като камшик.

Авторски страници, литература »

[11 апр. 2016 | No Comment | ]

Читателят потъва в света, в който влиза се само незримо, за да се изгуби сред тихото вълшебство – любовта, която се ражда от едно докосване и прераства в обреченост. Лирическата героиня от ничия се превръща в път и смисъл. Както често се случва, после любовта си отива, проядена от неизбежните съмнения за несъвместимостта между контрастните стихии – огънят и водата. След:
“Сбогувам се на прага на нощта
с една любов – пресъхнала градина.”
следва прошката, която идва от онези небеса, в които любовта е още жива.