Ситуацията е тревожна и жалко е, че никой не се позанимава сериозно с тази тема. Напомних повече пъти, че идва по-голяма вълна на хора, търсещи гражданство от майката родина. Говоря за Македония, щото тук и живея, и ежедневно се сблъсквам с подобни ситуации. Хората попадат в отчаяние след чина на отказване на правото да си получат гражданство! Как ли биха се усещали „отказателите“ на тях да им се случи подобното? Или сто тояги по чужди гърб не означава нищо?! Сега е моментът, когато Майка България може свободно да прегърне чедата си от Македония, а не да ги отблъсква от себе си!!! Днес е Денят на освобождението, а до мен пристигат информации, че се отказват гражданства на хора, които това го доказват чрез роднински връзки! Това ли е символиката на българската администрация? Това ли го заслужаваме?

През нощта срещу 22 юли 2008 година Иван Добряк, потомък на белогвардейци, дошли от Русия през Турция, и страстен любител на чая, седна да пише за смъртта на баща си. Написа първата дума – “когато” и спря. Каза си: “Дано този разказ стане най-тъжният на света. Трябва да е най-тъжният на света.”
И си даде сметка, че когато един син погребва баща си, всеки път се случва нещо мистериозно, непонятно и недоловимо, извън сезоните. Нещо, което сякаш се случва на страничен човек. На някой безделник, който е седнал в отсрещното кафене, пие чай оолонг с мляко и мед, и гледа невъзмутимо как в блока отпред, непознат, леко брадясал тип кърши ръце и се чуди какво да прави, защото баща му преди час издъхнал.

Ученици и учители от Българското училище към Посолството ни в Лондон и от Първа английска езикова гимназия в София се срещнаха в британската столица с певицата Поли Генова и с българския посланик Константин Димитров.