Home » Авторски страници, българи зад граница

Ще позволи ли българската диаспора да бъде яхната от нови политически кариеристи

2016.04.12 3 коментара

Обръщение от П. Стаматов 

 

Хронология на събитията, довели до създаване на Кoнсултативния съвет към Председателя на ДАБЧ, свикан за разработване на проект за избор на национално представителство на българите извън Република България, и…  последвалата необходимост от разформирането му  

 

(За удобство на читателите и за да е по-прегледна хронологията, тя е писана от трето лице единствено число)

 

23 юли 2014 г.

Министър-председателят Пламен Орешарски в последния ден на неговия кабинет, само 4 часа преди да подаде оставка, подписва Национална стратегия за българските граждани и историческите български общности по света (линк).

Съществува мнение – по-добре със Стратегия, приета без обсъждане в МС, отколкото въобще без Стратегия. Проблемът е, че в подписания от Орешарски документ има грешки и незавършеност, които тогава не се отчитат, и той не е променян след това – линк1 и линк2

Отделно, че в Стратегията е записано, че националното представителство на българите в чужбина включва и Обществени съвети (ОС), и Национален съвет, но в нея не е предвиден бъдещ многомандатен избирателен район зад граница – МИР „Чужбина“ (проектозаконът за този нов МИР е приет на първо четене в НС в начaлото на м. март тази година).

 

27 ноември 2014 г.

Писмо от Eurochicago.com с подписи и от членове на Временните ОС* и oт други организации до премиера Б. Борисов и ресорния вицепремиер М. Кунева, отговарящ за българите в чужбина и за работата на ДАБЧ.  В писмото се настоява да се изготви и приеме ясна и прозрачна процедура за назначенията в ръководството на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ). Новият ръководител да бъде избран след открит и публичен конкурс, като всеки кандидат се задължи да представи ясна концепция за дейността на Агенцията. В писмото се настоява и за въвеждане на онлайн гласуване за българските граждани зад граница, както и за създаването на МИР „Чужбина“. (вж. линк)

 

12 декември 2014 г.

М. Кунева  подписва Заповед за публично изслушване на кандидатите за председател на Агенцията. (вж. линк)

 

06 февруари 2015 г.

Интервю на Борис Вангелов за Еврочикаго: “Идеята за Обществени съвети е много добра и аз категорично я подкрепям. Тяхното съществуване е предвидено и в приетата от Министерски съвет на Република България Национална стратегия за българските граждани и историческите български общности по света. ДАБЧ може да допринесе за тяхното сформиране като използва широките си контакти с ръководствата на стотиците български организации зад граница, като ги призове активно да се включат в образуването на тези съвети.“  Вж. линк: https://www.eurochicago.com/2015/02/boris-vangelov-dabch/

 

13 февруари 2015 г.

Временните обществени съвети (ВОС) на българите в чужбина изпращат официално писмо до председателката на Народното събрание Цецка Цачева и до председателите на парламентарно представените партии, във връзка с  новосъздаващата се в Народното събрание Комисия за политиките за българите в чужбина.

Впоследствие емигрантът Стефан Манов (Франция) изтрива важен текст от него, касаещ т.нар. исторически общности. Редакторът на Еврочикаго П. Стаматов (САЩ) се противопоставя и пише в групата на ВОС във Фейсбук следното:

От текста (линк) е отпаднало едно много важно изречение, моля да се добави следното накрая: „Друга обширна тема, по която предстои много работа, са трайно установените български общности. Специфичните проблеми на тези наши сънародници също трябва да намерят необходимото отражение в дейността на комисията.“   February 16 at 5:43am

На тази дата Петър Стаматов започва да пише чернова за нов проектоправилник за бъдещи постоянни Обществени съвети, за първи път публикуван на 24.02.2015 г., а последният му вариант (след поправки от сънародници от цял свят и от всички български институции без ДАБЧ) е внесен в началото на 2016 г. от Петранка Стаматова в свикания вече Консултативен съвет към председателя на ДАБЧ (линк)

 

18 март 2015 г.

Борис Вангелов е назначен за председател на ДАБЧ. Сред диаспората има голямо недоволство, че председателят все пак е назначен, а не е избран в резултат на изслушванията, както беше се задължила М. Кунева (линк).

 

26 март 2015 г.

Еврочикаго публикува обръщение от Б. Вангелов (линк).

 

03 април 2015 г.

Петър Стаматов се обръща към хората от ФБ групата на Обществените съвети, да се отговори на Борис Вангелов. Получава отказ.

 

25 април 2015 г.

Стефан Манов (Франция) пише писмо до двама от основателите на ВОС – Л. Гаврилов и П. Стаматов за замразяване на проекта за създаване на ОС (в Чикаго и на други места) и за работа единствено по проект за Национален съвет. Това се случва след срещи на Стефан Манов с Борис Вангелов. Петър Стаматов не се съгласява и е против отказване от създаване на работещи ОС (линк). От тук нататък Петър и Петранка Стаматови, и активно ядро от читатели и редакцията на сайта Eurochicago.com остават зад идеята за създаване на постоянни ОС, а активисти на ВОС започват преследване на своята цел – проект и създаване на Национален съвет на българите в чужбина (нещо като един минипарламент на диаспората).

 

Април – август 2015 г.

За периода от края на април до края на август, без участието на активистите на ВОС от Европа, идеята за бъдещи ОС, подкрепена основно в САЩ, получава положителни и понякога окуражаващи отговори от Президенство, Омбудсман, ДАБЧ, Генералното консулство в Чикаго и т.н. – вж. списък тук:

https://docs.google.com/document/d/109D533MluXCi5n3BVJ6gsbNQhszZ1fSAJapb9oQJe4M/

 

Май – август 2015 г.

От своя страна групичката активисти на ВОС успява да убеди (как точно и до днес не са обяснили) председателя на ДАБЧ да свика експертен съвет към ДАБЧ, за промяна на неработещия от Закон за българите в чужбина (от април 2000 г.) в частта му за национално представителство, без да се включат изрично ОС.

Всъщност оттук нататък проличава поредното разделение, което е често явление, когато се намесва политика сред емиграцията – от една страна застават хора, които са повярвали, че общностите ни зад граница по места могат да бъдат обединени в общи организации, а от другата са активисти на Временните ОС, които са всъщност са не особено добре прикриващи се политически активисти. Последните, както ще се окаже впоследствие, гледат на ОС като на нещо нерелизируемо и дори нежелано, което не им пречи да се представят като основните лица и радетели за ОС. Показателно е, че са положени много усилия тази им позиция и раздвоение да не се изразява публично.

В състава на съвета половината от хората са избрани от активистите на Временните ОС. Списък, качен на сайт на българи в Гърция, показва броя на предложените от ВОС лица в Консултативния съвет – линк. Официалният списък е публикуван от ДАБЧ много по-късно – след около шест месеца след утвърждаването му, и то след изрично искане за достъп до обществена информация към председателя на агенцията с предупреждение, че отказ води до съдебно дело: http://www.aba.government.bg/?lshow=3

 

03 септември 2015 г.

Ресорният вицепремиер М. Кунева, отговарящ за българите в чужбина и за работата на ДАБЧ, утвърдждава състава и съществуването на Консултативен съвет към председателя на ДАБЧ със заповед относно:

Състав на консултативен съвет към Председателя на ДАБЧ за разработване на проект за избор на Национално представителство на българите извън Република България  (вж. тук).

 

12 септември 2015 г.

Изпратено е писмо от председателя на ДАБЧ до участниците в Консултативния съвет (по-долу изписван съкратено: КС при ДАБЧ, КС или само Съвета), в което пише: “Благодаря ви, че приехте поканата да участвате в работата на Консултативния съвет към Председателя на Държавната агенция за българите в чужбина относно  разработването на проект за избор на Национално представителство на българите извън Република България.” (вж. тук) За съжаление тази кореспонденция е скрита за диаспората, както и списъкът на съвета.

 

21 декември 2015 г.

Първо заседание на Консултативния съвет

Далеч преди заседанието няколко души активисти от ВОС, сред които Стефан Манов, Любомир Гаврилов (Франция) и Димитър Иванов (Швейцария) са се срещали с председателя на ДАБЧ, подготвили са проектоправилник за работа на КС, обяснили са, че за работата на съвета е най-добре да бъде използвана комуникационната платформа IPortal на техен познат, в която те имат администраторски функции.

Самото първо заседание на КС е пълен провал – порталът се оказва непригоден да поеме повече от 6-7 човека онлайн, масово участниците не успяват да се свържат, но това не пречи да се отчете събранието за успех и решенията, приети на него, за редовни. По време на заседанието са приети Правилник (Устав) на съвета, като първоначалният вариант на проектоправилника е променен – наложена е възможност за отложено гласуване, позволяваща да се взимат решения от няколко души, без да е нужно мнозинство от членовете на съвета. Това впоследствие се оказва инструмент за прокарване на решения в полза на активистите. Разширен е и съставът на ръководството/координаторите на КС, като вместо само председател и един зам.-председател, в него са вкарани още трима души от ВОС, които по-късно ще се окажат сред петимата вносители на проект за изменение на Закона за българите в чужбина. Прието е, че всички документи за работата на съвета трябва да се публикуват единствено на закритата платформа на IPortal, като всичко извън него се смята за без значение и дори нелигитимно. Впоследствие, въпреки че е доказана непригодността на IPortal, решението за използването му не се променя, което затруднява доста членове да взимат информирани решения – доказателство за това е, че някои от най-важните решения са видени само от 4-5 души, извън кръга на администраторите на портала, а в съветът първоначално са записани 56 (петдесет и шест) души.

 

04 януари 2016 г.

Второ заседание на КС при ДАБЧ

Още на него започват първите скандални решения, запушване на устата на изказващите се, разделяне на членовете на КС на две категории, като в първата са неколцина “посветени” активисти, събрали се първоначално покрай ВОС. Ясно проличава, че в работата на КС при ДАБЧ има изключително голям конфликт на интереси, които са причина и за бъдещи разгорели се спорове и още по-големи конфликти.

След второто заседание пак от член на ВОС манипулативно са предложени и приети минимални изисквания пред бъдещите проекти и с това възможността за участие в бъдещи дебати е сведена до минимум. За да участваш в дебат – то ти преди това трябва да си вносител (вж. тук).

Това е причина за решение на Петър Стаматов да се включи по-нататък в обсъжданията, тъй като с така наложените правила в дебатите в съвета не може да се очаква да има  плурализъм и, че ще бъдат правени опити да бъде налаган и утвърден един-единствен проект. По-долу са сложени линкове и може да прочете пълните мотиви за представяне на проект от Петранка и Петър Стаматови – от приложените материали става ясно и за обстановката в съвета, която най-добре би проличала каква е, ако бъдат изслушани аудиозаписите от заседанията, засекретени на практика.

 

Мотиви за участие в съвета на Петранка Стаматова:

https://docs.google.com/document/d/175c8Ol1_m0RAButZrKnJeHq0YiKeDVb9yLa9gwTFg9E/

 

Мотиви за участие в съвета на Петър Стаматов:

https://docs.google.com/document/d/17pmFFySeXo1yWVUVnYqibCkDlmryhKlRgWZe_TXVEPs/

 

Следва списък на последващите заседания – всички преминали в неконструктивен дух и в спорове и с опити да бъдат наложени силово решенията на групичката активисти от  ВОС над останалите членове на съвета.

3-то – 26 януари 2016 г.

4-то – 11 февруари 2016 г.

5-то 27 февруари 2016 г.

6-то 11 март 2016 г.

6-то (продължение) 19 март 2016 г.

7-мо 02 април 2016 г.

8-мо 08 април 2016 г.

9-тото е насрочено за 15 април 2016 г..

 

При тези заседания на съвета постоянно се проявява  остър сблъсък на интереси, с ясно надмощие на групичката активисти от ВОС, постигнато с процедурни, модераторски и и често грубовати хватки, което е причина много от независимите участващи да недоволстват и да се противопоставят. Поради неприемане на доводите им – отново с процедурни и модераторски хватки, редица членове просто се отказват от участие (някои го направиха шумно и декларативно, други не). Първата председателка на съвета проф. Анна Кръстева и зам.-председателката Петранка Стаматова подадоха оставки. Особено след като нов председател на КС не беше избран и така няколко заседания се проведоха в нарушение на устава, но в удобство на групичката активисти, останали като зам.-председатели и модератори. Което бе за тях основание да се самообявят за ръководство на КС.

Писма с въпроси  до съвета писаха Ирина Верне (Франция), Валерия Кертикова (Гърция), Петранка Стаматова и др., но практически остават без отговор от групичката.

Валерия Кертикова попита:  Намирам много липсващи условия за решение на задачата пред нас и много ограничителни условия, с които не всички от нас са запознати, не се афишират, а в действителност са или ще се окажат основни, определят разликите между двата проекта и още много проблеми и нови, и нови въпроси. Ще изкажа мнения, но ще ви помоля и за отговори на различни въпроси, за да си обясня нещата. Започвам с питанията:

– Само наша инициатива ли е повод за създаването на КС?

– Писмото на Министър Кунева какви ограничения вменява чрез ДАБЧ на КС и какви решения на този КС предполага?

– Участник ли е ДАБЧ в работата на съвета или е единствено домакин и администратор?

– Ако единствено трябва да се препишат/преразкажат/препотвърдят текстовете на закона и стратегията, защо държавните експерти не си го направят сами, а търсят нашата отговорност?

– Конфликт между институциите ли е ябълката на раздора – организирани граждани с българско самосъзнание в чужбина, условно наричани „съвети”? Само МВнР ли е против да „претоварва” състава, работата и бюджета си по въпроса или по принцип си пази божествената крава наречена „ дипломати” от простолюдието и всичко свързано с него?

– За да не влиза в конфликт с други институции ли, ДАБЧ не представи дори и кратък доклад за множеството мероприятия от 16 години насам, свързани с темата на КС, което би било лесно за експертите й с голям опит и дълга практика?

– Обявените като приоритетни въпроси,  е един крайно недемократичен начин със администриране на мненията на членовете на съвета. Аз  и други членове на съвета сме  категорично против с обезсилването на нашите мнения по този начин. Аз специално се чувствам контролирана….

 

Други участници като Виктор Хинов (САЩ), Роберт Манолов (САЩ) и работелият дълго време за създаване на ОС – Петър Стаматов (САЩ) са още по-крайни в оценките си. А съветът, независимо от гласовете и исканията за по-голяма прозрачност, продължава закритите си заседания при пълна тайна от медии и от общественост. При това ДАБЧ също изглежда също смята, че прозрачността не е нейна работа и на писмо за достъп за обществена информация (вж.тук) е получен формален отговор (линк), въпреки че в нормативните документи за ЗДОИ е записано:

Правото на достъп до информация е правото на всеки да поиска и получи достъп до информация, без да е необходимо да доказва конкретен интерес.

Дори когато съществува основание за отказ, информация трябва да Ви се предостави, ако е налице така наречения “надделяващ обществен интерес” от узнаването й.

Надделяващ обществен интерес е винаги налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на институциите и лицата, длъжни да предоставят обществена информация.

Администрацията е задължена да публикува на интернет страницата си информация за издадените от съответния административен орган нормативни, общи и индивидуални административни актове. Така например тук се включват както всички наредби, правилници, вътрешни правила и инструкции, така и заповеди/решения на органите.

 

Всичко случващо се в съвета е пред очите на председателя на ДАБЧ, който на последните заседания или се оказва непоканен, или по някакви причини не присъства. Оставайки до края бездеен и пасивен наблюдател, председателят на ДАБЧ до голяма степен помага за резултата от цялото начинание. Голяма част от членовете напускат или не участват, а останалите са разединени или смутени от отношенията и конфликтите.

Като резултат от това (само)отстраняване, на последното гласуване на събранието, проведено на 8 април, от 12 души, присъствали в този момент, при 3-ма въздържали се, решението е 8:1 /осем на един/  гласа за проект без ОС (което е и желанието на групичката активисти от ВОС).

Явно изборът е предрешен и независимо от отложеното гласуване на последващите инстанции, най-вероятно ще бъде предложен проект на (мини)парламент на българите в чужбина (само че уж без заплащане) – т.н. Национален съвет, в който за 4 или 5 години, без възможност за отзоваване нови (мини)депутати ще се събират, обсъждат и гласуват важни въпроси за българската диаспора. Вижте проекта им за изменение на Закона за българите в чужбина:   https://docs.google.com/document/d/15sgIAOz7kAgpm8qQI2eJSrWfVr5q1jvGgQ0tDW2bq-g/

 

Петима вносители и още десетина души зад тях, тръгнали от активисти на ВОС, днес се стремят да прокарат през ДАБЧ предложението си. При това зад гърба на диаспората, която практически не знае почти нищо.

 

Предлагам всеки да изрази мнението си по случващото с имейл до преседателя на агенцията – [email protected]

 

Иначе ни остава само да поздравим новите минидепутати!

 

Петър Стаматов

 

12.04.2016 г.

—————————————————————————

  • Временните обществени съвети на българите в чужбина (ВОС) са гражданска инициатива, възникнала през 2009 г. като реакция на опитите за ограничаване на активното избирателно право на българските граждани извън страната. За съжаление на автора на горните редове, като всяка друга добра инициатива, и тази бе използвана от политически лица и формации, още повече, че и самите основатели вече не крият амбициите си, а други използват ВОС само, за да напишат активи в биографията си. Както се видя от работата на активистите на ВОС в съвета при ДАБЧ, те сами се отказаха от предоставилата се възможност от създаване на постоянни ОС, отказвайки да се впише дори минималното изменението на член 5 ал.3 от Закона за българите, живеещи извън Република България (от април 2000 година). В него сегашният текст  гласи:

 

Чл. 5. (3) Към дипломатическите представителства на Република България в държавите, в които има български общности или български национални малцинства,
могат да се създават консултативни органи на българите, живеещи в съответната държава, които се състоят от представители, излъчени от лицата по чл. 2.

 

От П. Стаматова (безуспешно) бе предложено да се промени в нов вариант:

Чл. 5. (3) Към дипломатическите представителства на Република България в държавите, в които има български общности или български национални малцинства,
по инициатива на членове/представители на общността, се създават консултативни органи на българите, живеещи в съответната държава, които се състоят от представители, избрани от лицата по чл. 2.
.

3 коментара »

  • Анастасов said:

    Поглед на събитията през различен ъгъл…
    http://bulgariapress.com/2016/04/06/konsultativen-suvet-kum-dabch-koi-kogo-izbra/

    Докато сме жертви на този театър имитация,диаспората само ще страда. Никой не прави нищо за нея. Отбиване на номер, че нещо се прави!

  • Маратонов said:

    Засекретените записи от заседанията на този „експертен“ съвет: https://goo.gl/JzUj56

    Боже, спаси България от хора ръгнали да я управляват!

  • Petar Petrov said:

    Пиша разкази,есета.Търся сатове за публикации.Фотограф съм.Учител по б.ез. и литература.Живея във Видин.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.