2022-11-29

4 thoughts on “Новогодишно обръщение (по примера на Доган)

  1. Осман Октай: Настъпи началото на края на ДПС

    Винаги съм говорил за сериозните зависимости на българистките политици и властимащите. Тази зависимост беше една от причините аз да се разделя с Ахмед Доган и ДПС. Самият факт, че реакцията на Доган идва със седмици закъснение след Декларацията на Местан, показва за натиска над Доган. Не е имал друг избор. Не случайно той продължава да бъде заложник. Става част от пропагандата за дестабилизация по линия на Анкара и Москва. Това каза пред Фрог нюз бившият зам.-председател на ДПС Осман Октай. Ето какво още сподели той за ситуацията около ДПС и нейните лидери:

    – Г-н Октай, изненадахте ли се от сблъсъка между лидерите на ДПС Ахмед Доган и Лютви Местан? Какво се случва между тях?

    – Напрежението от сблъсъка между Анкара и Москва се пренеса върху българското политическо пространство и по-специално върху ДПС. Ако внимателно се прочете позицията на Ахмед Доган, която взриви ситуацията в страната, човек ще остане с впечатлението, че това е продължение на речта на президента на Русия Владимир Путин пред 1400 журналисти в Москва. Там той размаха пръст на България и на българските управници. Директно предупреди за възможността да се разпадне ЕС и НАТО. А отделно от това нападна и Анкара. Казаното от Доган е всъщност пропутинова позиция.

    – Но така излиза, че геополитическите възгледи на Ахмед Доган и Лютви Местан са коренно различни.

    – Откакто е начело на ДПС, Лютви Местан стана човек-проводник на линията на Ердоган в политическото пространство на ДПС. През последните години предупреждавах, че опитите за дестабилизация на България през Москва и през Анкара, минават през пространството на ДПС. Още когато Лютви Местан прочете Декларацията за сваления руски самолет от най-високата трибуна в парламента, казах, че това е голям политически гаф. Сега имам вътрешна информация, че въпросната Декларация е написана в турското посолство под диктовката на турския посланик. Още същият ден чрез нашите служби и още повече чрез аналитичният сектор за сигурност на Библиотекарския институт, където се намират много ДС офицери като преподаватели, бивши шефове на ДАНС и МВР, е имало посещение в сараите на Доган. То е било от името на руското посолство. Там на Доган е оказан огромен натиск срещу тази декларация, прочетена от Местан. Така се противопоставиха Доган като човек на Путин и Местан, като човек на Ердоган. Спомняте си за многобройните провокации на Местан през последните години.

    – Кои провокации имате предвид?

    – Ще започна с провокацията- песента „Кой уши байрака” на изборите, обрязването на деца под турските знамена и в присъствието на управляващи от Турция. Преди малко повече от година Лютви Местан беше на посещение в Анкара и това се отчете като грубо вмешателство на официалните власти и лично на Ердоган в нашите избори. Последва невиждан отлив на интелигентните турци от ДПС в Североизточна България. Партията загуби много сериозни общини. Хората, обаче не приеха такава проердоганова политика. Българските изселници в Турция не гласуват за ислямистките партии. Те подкрепят републиканската партия, наследник на Ататюрк. Казаното сега от Ахмед Доган, което е прокремълси и пропутиновски , тотално ще отврати интелигенцията сред турците. И това ще е началото на края на ДПС и този модел.

    – Надали тази опасност не се отчита от Ахмед Доган?

    – Винаги съм говорил за сериозните зависимости на българските политици и властимащите. Тази зависимост беше една от причините аз да се разделя с Ахмед Доган и ДПС. Самият факт, че реакцията на Доган идва със седмици закъснение след Декларацията на Местан, показва за натиска над Доган. Не е имал друг избор. Не случайно той продължава да бъде заложник. Става част от пропагандата за дестабилизация по линия на Анкара и Москва.

    – Доган, че упреква, че дълго време е бил наблюдател. Защо го прави, след като заявява, че няма да се върне в политиката?

    – Това е една позиция на объркан човек, независимо, че го възхваляват толкова много. По-скоро се оправдава и обвинява тези, които му наложиха преди три години да назначи Местан. Дистанцира се от грешките му, като ни казва, че той няма отношение към тях. Заради зависимостите си, Доган е притиснат да се отрече от Лютви Местан. Това ще има последици както за него, така и за политическата формация. Имам данни, че от снощи е свалена охраната на Лютви Местан.

    – Как ще се отрази всичко това на депутата от ДПС Делян Пеевски?

    – За да оцелява този модел, винаги се махат дразнителите, та дори той да се казва Доган. Делян Пеевски ще бъде изваден от играта, след като се преструктурира бизнеса. В тази ситуация той не играе никаква роля. Тук става дума за бъдещето на ДПС и отношението на тази открита пропутинова линия, изразена от Доган. Вече няма никакво съмнение кой дърпа конците му, както и защо 25 години обслужва това задкулисие. Преди три години той беше свален от сцената от своите кукловоди, за да може ДПС да бъде с по-приемлив и диалогичен лидер като Лютви Местан. Малко по-късно, Доган написа едно писмо, в което обвини своите създатели, че са го похарчили и че това може да доведе до шок и кръв в държавата, а също така и опасност от дестабилизиране на Балканите. С казаното сега, Доган продължава този реванш. Той ни казва директно: Свалихте ме от сцената и видяхте каква беля стана. Вашият човек /Местан/ направи ориентация към Анкара. По този начин Доган изпълнява волята на тези, които го притискат и от които зависи. За пореден път чрез Москва се дестабилизира България след възродителния процес. На територията на България стана сблъсък между Анкара и Москва. За съжаление няколко поколения хора са жертва на този сблъсък.

    интервю на Катя Илиева

  2. Мартин Карбовски:
    „Доган знае защо идваха Камерън и Давутоглу.
    Всички знаем и си траем. Всички знаем, че турското аташе в Пловдив в момента привиква лидери на ДПС. Всички знаем всичко. Но Доган го каза.
    Само турчинът ли (така го нарече Рашидов) може да е смел в тая страна? А?!? Само турчинът е смел, да.
    И знаете ли защо? Защото само турчинът не може да бъде купен. Всички други вкупом са купени и са мъртви за българския интерес.
    Доган е велик турчин. Защото е по-българин от пЛезидента Плевнелиев.
    Доган просто е Президент.
    Доган направи така, че нас всички да ни е гняв към българската политическа класа.“

  3. Казват, че уплашеният човек бе създаден от тоталитарните режими, за да не прави нищо. Наистина го създадоха много успешно, защото той и до днес чака някой да му каже какво да прави. Със себе си, с бъдещето си, с настоящето. Защото уплашеният няма минало. Няма лично минало, макар да е частичка от историческото време. Живял е без да участва в своя живот.
    Децата ни не го познават, но ме питат – има ли такъв вид човек? Жив ли е? Тук е, отговарям. Не умря ли в руините на съветския социализъм, пак ме питат, в безвремието на Студената война? Диша си, отвръщам и се оглеждам. Какво ли прави днес този продукт на страха, да бъдеш нещо повече от нищо? Нищо на никому не прави, оцелява, казвам им.
    В глобалния свят уплашеният пак е никой. Бъдещето му пак изцяло зависи от държавата. Макар че не е легнал болен, не е инвалид, не е грохнал пенсионер. Защото е безнадежден. Не вярва в нищо, освен в лошия си късмет да се роди без лице. Безличен. Уплашеният човек обаче има сърдечен мускул. Има къщичка, в която сънува, че живее. И живее като на сън – от него нищо не зависи, защото е зависим от всичко. И от всички..
    Уплашеният човек

    не чувства глобалния морален разпад.

    Той знае, че трябва да доизвърви своя житейски път, да го доизходи, докъдето стигне, да си запуши дупката, и най-сетне да се отърве. От себе си. От уплашените си деца. От уплашената си жена. От собствения си страх. От спомените си. От заплахите: ще ти намалим поведението, ще те изключим от училище, ще те изключим от комсомола, ще те заключим в карцера, ще те изключим от университета, ще те заключим от живота – ще ти дръпнем щепсела, ако не слушаш.
    Уплашеният човек е послушен. Не прави нищо нередно. Редовно си купува вестник, за да реши кръстословицата за деня. Виждал е на екрана, че хората пушат и също смуче своята евтина цигарка. Гледа мълчаливо телевизия и не коментира.
    Няма смисъл. Не чува рационалните аргументи. Страх го е да си изпусне нервите. Знае, че мръдне ли, ще си изпати. Преди го караха насила да работи, сега не му дават работа. Няма работа за него. Свършила се е работата в магазина. И в склада няма. Някой му е изял професията, изял е завода, изял цеха, изплюскал му е фабриката, сдъвкал му е рудника, свинефермата, селската поликлиника, селското училище, струга…
    Уплашеният няма своя посока. Той чака да му посочат с кого да върви. Обожава да го лъжат, да го залъгват, да му обещават, да му свалят звезди от небето и той да ходи да гласува за тези звезди. Открай време иска да е невидим. И наистина никой не го забелязва. Преди – от вкъщи на работа, от работа – вкъщи. Сега – от телевизора в кухнята, до телевизора в спалнята.

    Когато вечеря, обича да преяжда.

    И да зяпа в монитора. Когато здравата се зазяпа, заспива. Но остър звук на полицейска свирка го кара да рипне от фотьойла. Стреснат, разбира, че той самият свирка. Уплашил се е от собственото си хъркане. Той е човек на реда, човек на рода си, но най-вече е човек от сценария. Всичко извън сценария боли – то е опасно, остро, смъртоносно, осъдително, тревожно.
    Уплашеният се плаши от смъртта. За него Бог е измислица, с която само го стресират. Не знае какво е да имаш дух. Под дух разбира само бабини деветини, уж поява на мъртъв човек. Не знае какво е бездуховност, знае, че поповете са духовници.
    Не вярва в рая, нито в ада. Той е предостатъчно сепнат, стреснат, паникьосан, нерешителен, с малка душа, със слаба душа, че някой в смъртта ще му обърне внимание. Не знае що е грях, но знае какво е грешка. Не знае какво е прошка, но знае какво е тъч. И фал.
    Не се пита дали стои от другата страна на лъжата, не се пита кое е добро и кое зло. След сто години всяване на страх сега пак не го напускат предишните страхове. Преди му внушаваха идеята за равенство, братство и свобода. Но нито беше равен с равните, нито брат с околните, нито свободен. Днес му внушава, че има равен старт, че братът за брата е вълк, че и в демокрацията няма свобода…
    Чувства се ненужен. Родината му няма нужда от него.

    Човечеството няма нужда от него.

    Че и на живота не му е изпотрябвал. И за смъртта дори не е интересен. Какво да прави, къде да се дене, накъде да хване, на едно място стои, а сякаш потъва…
    Най-често се старае да не мисли за миналото, за станалото. Но всъщност се заблуждава, тъй като умът му постоянно си спомня, преживява отново и отново безсмисленото страхопочитание, в което живя, и което продължава да го плаши.
    Казват, че омразата най-лесно се сношава със страха. Измежду всички пороци малодушието било най-болезнено. Но омразата била по-сладка. Затова често пъти уплашеният си отмъщава с омраза заради мъките от страха. Колкото повече се страхува, толкова повече мрази. Колкото повече мрази, толкова по-малко се страхува. Затова страхливият напада пръв. И два пъти умира – първия път от сърдечен удар, втория път от мозъчен кръвоизлив.
    Пазете се от уплашения човек! Омразата му, казват, е неговото успокоително срещу срама. Затова стойте по-далече от него. Защото е казал народът, не се бори със страхливец, пази се да не те надвие уплашен човек – дори ако си паднал, дори ако молиш за милост, той бие до смърт.
    Жалко, че и в уплашения човек има нещо човешко.

    Румен ЛЕОНИДОВ

  4. По голяма боза скоро не бях виждал. Този „сокол“ има достъп до достатъчно пари и би било добре за него и неговата партия да плати на някой способен човек, който да му пише новогодишните обръщения, вместо да се излага и да се „ебава“ (цитирам) с народа.

    Някои от целите му очевидно са:

    1. Да се представи като човек, „който не разбира от музика“, но затова пък е „експерт в политиката“.
    2. Да бъде възприет като загрижен български държавник.
    3. Да блесне с интелект използвайки клишета от едно време и боравейки с излишно „сложни“ думи и словосъчетания (които по разбираеми причини са непонятни за средния българин)
    4. Да се опита да внуши на тези, които са готови да му повярват, че не само че е „талантлив политик“, но и „разбирач на глобалните процеси и тенденции“
    5. Да покаже колко е скромен в материалните си потребности: „Нека Бог ми дава толкова, колкото мога да понеса!“

    Моите съболезнования към хората, които наистина са повярвали в горното.

    Иначе за „сокола“ би било най-добре, ако продължи да се наслаждава на старините си в своите сараи и продължи да „наблюдава“, но без да се меси в политическия живот на България и без да се бърка в живота на българите в чужбина директно или чрез подставени лица.

    Амин.

    Бог да пази България и българите, където и да се намират те по света от подобни „скромни и загрижени помощници“!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *