Рождественска нощ… Звездите слизат ниско, ниско. Земята блести.
Тъмнината светлее. Родил се е БОГ.
Тиха свята нощ… Домовете искрят – от светлини и надежда. Зад всеки прозорец се крие живот. Колкото хора, толкова съдби.
Светлината тича в украсите. Говори на своя език. За спасението и Спасителя. За вярата в доброто. За надеждата в идното. За любовта като същност.
Тишината си играе със светлината. Наднича в прозорците. В нечий живот. Ако вътре свети, отминава с усмивка. Ако е тъмно, шепти… Молитви. За светлина. За надежда. За живот и спасение.

Финалът на отиващата си 2015-а затвърди извода, че България не функционира реално като държава. Има данъци, има и данъкоплатци, но не личи институциите да защитават техните интереси. Коментар на Иван Бедров.

По изгрев, побеляла в дъхав цвят,
изпълваше прозореца ми пролетно.
Не знам за други круши в този свят,
но моята разцъфна срещу Коледа.