Цветан Томчев, „Говорът на село Върбник, Р. Албания“

През 2004 г. известният български фоторепортер, изследовател и документалист Цветан Томчев завършва Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Неговата дипломна работа е на тема „Говорът на село Върбник, Република Албания“. В тази дипломна работа, чието съдържание се публикува за първи път, става дума за уникалния говор, фолклора, обичаите и историческата съдба на българското село Върбник, което е било и под гръцка власт, но не за дълго, което за него в известен смисъл е било шанс, понеже не е било подложено на пълна асимилация. От десетилетия Върбник се намира на територията на Албания.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

.

ГОВОРЪТ НА СЕЛО ВЪРБНИК

– ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА

УВОДНИ ДУМИ ЗА СЕЛО ВЪРБНИК

Село Върбник или Върник, както го наричат местните хора, се намира в община Корча на територията на Република Албания. Измерено по права линия на югозапад, разстоянието от София дотам е към 500 километра.

Върбник е разположен в камениста долина, северно от полите на планината Грамос, на границата между Алабания и Гърция, на десетина километра южно от Малкото Преспанско езеро.

През ІХ век, на няколко километра западно оттук, е била община Девол и самият град Девол, където Климент Охридски открил училище, поставило началото на българската писменост в областта Македония.

Старобългарският език от времето на Първоучителите се е отличавал с необикновено богата вокална система – той е имал, освен запазените до днес гласни и, е, а, о и у, още гласната ят, ери /ы/, голям ер Ъ, който се е произнасял нещо средно между у и о, но е бил много кратък, малък ер ь, признасян между и и е, две или три носови гласни – носово О, голяма носовка /Ж /, носово Е – малка носовка / А/. Освен това във функцията на гласни са можели да бъдат и съгласните р и л, и то с по два варианта – твърд и мек.

До днес из Върбник звънти българска реч. Тук влиянията от други езици не са така силни, както в други региони. Тук спокойно битуват старобългарски думи като дъмб, зъмб, к`ъшча, бр`атим, брак, гренда, ч`ендо, пренда, им`аньие.

Селото днес е от около осемдесет каменни къщи, в които живеят приблизително 200 човека. Местно предание гласи, че Върбник първо се е наричал С`елца, и че бил на километър по на юг. През турско време, аскер окървавил една българска сватба заради хубавата невеста, и така цялото село избягало по-горе в планината. Най-старите дати, които се срещат изписани върху някои къщи в селището, са от началото на ІХ век.

Днешното върбнишко население е застаряващо и средната възраст надхвърля 40 години. Жителите на селото се самоопределят в голямата си част като македонци, но има и двайсетина местни хора с ясно българско самосъзнание, някои от тях вече и с българско гражданство.

Голямата част от населението на Върбник са образовани. Единици са само с основно образование. За годините след Втората световна война – “Времето на Ходжата”, оттук са излезли над 200 висшисти, сред които лекари, учители и преподаватели, работещи из цяла Албания, а и в други държави. Емигранти от Върбник днес живеят и работят в САЩ, Македония, Гърция, Аржентина и България.
Между албанците и българското малцинство са изградени трайни, добри отношения, и може да се каже, че липсва каквото и да е етническо напрежение или нетърпимост. Населението на Върбник се е интегрирало напълно и успешно в албанското общество и държава. Върбничани говорят отлично на албански като втори майчин език.

Съществува известно иронично отношение към албанския обичай за кръвното отмъщение, а и към мудността в реформите, които зависят главно от демократизирането на мнозинството в държавата. Политическите и социални неудачи са просто – “алб`анцка раб`ота”.

За албанското население от близкото градче Билища, хората от това селце са чисти българи. Тук споровете по въпроса за македонска нация и идентичност са непонятни. Наричат ги “кок булг`ар”, което ще рече в превод твърдоглав, непокорен или силен като българин.

За селяните от Върбник албанците пък са просто “турците”, тъй като по-голямата част от албанското население изповядва исляма.

Тук годините се измерват просто, с няколко периода – “Турцко, Първата и Втората в`ойна и времето на Х`оджата”. Уточненията са само за преди или след посоченото събитие. Селската църква “Свети Георги” е от “първата в`ойна” – Първата световна война. Димана Шано е родена след “Втората в`ойна” и т.н.

През изминалия ХХ век, поради исторически и политически обстоятелства, селото е причислявано към две различни държави. То е било последователно в територията на Гърция и после отново в Албания. Откъснатостта на Върбник от оживени пътища го е спасявала от асимилация по време на турското владичество, а и по-сетне. На тази изолираност се дължи уникалността на този езиков, етнографски и фолклорен оазис. Тук вероятно се говори най-съхранения вариант на стария български език, наследник на Кирилския от времето на покръстването при княз Борис І. Запазените следи носовките он и ен са сигурен признак за принадлежност към старобългарския език. Говор, който днес е в основата на съвременната българска писменост и книжовност.

Съхранената архаичност и чистота на местния диалект се дължи на липсата на досег с поръчковия, изкуствено създаден македонски език, а принадлежността към територията на Албания, която беше практически затворена към външния свят, е опазила върбничани от целенасочената и последователна асимилационна политика на Гърция още от ХVІІІ век насам, срещу етническите българи.

Тук, на два километра по-горе, на изток в планината, е било богатото някога българско село Въмбел. По време на гражданската война в Гърция то е разрушено из основи от главорезите на военната хунта. Целият регион, заселен дотогава с компактно българско население, е бил разселен и денационализиран. Имената на селища като Костур, Лерин, Смърдеш и десетки други са подменени с такива на гръцки език. Сега те се наричат Кастория, Флорина, Кристалопиги…

Сформираната преди шест години (към днешна дата преди 17 години – бел. ред.) в Солун организация “Децата бег`алци” е съставена от изселници и потомци на изселниците от Северна Гърция, прокудени точно в годините 1946-1949-та.

Егейска Македония и цялата територия на днешна Албания крият и досега безброй писмени съкровища, следи от 150-годишното българско властване по тези земи – Надписът на цар Самуил от село Герман на Преспанското езеро от 993-та година; Борисовият надпис от село Балши, който бележи приемането на православието от българите през 866-та година; Симеоновите гранични стълбове, разделящи териториите на българите от ромеите.

Малко известно дори за българските историци е, че мощите на нашите светци Горазд и Ангеларий се намират и до днес в църква, разположена зад крепостните стени на град Берат в Албания. През лятото на 1999-та година авторът на тези редове, съвместно с журналиста Максим Караджов, показа на широката българска общественост чрез вестниците „Труд“ и Националната телевизия кадри, документиращи този важен за българската история и вяра факт. За съжаление, тогава Българската православна църка подмина с мълчание публикациите в пресата, както и идеята за пренасяне на мощите на светците в София.

В условията на много тежка борба с гръцкото духовенство през 60-те години на ХІХ век възникват първите български училища в Леринско, Костурско и Сярско. Родолюбието и доброто образование на населението е тревожен проблем за надигащия глава гръцки национализъм, а растящият брой на българите създава допълнителна тревога за привържениците на Мегали-идеята. Към началото на ХХ век, според нашият учен Васил Кънчов, в Егейска Македония живеят към 360 000 българи; по-късно и проф. Йордан Иванов също посочва тези цифри.

След солунските атентати през 1903-та година се разгръща невиждана антибългарска еуфория в Гърция. Организирани от костурския митрополит Каравангелис са и първите наказателни мерки против българите, в сътрудничество с турските власти. След Илинденско-Преображенското въстание и голямата част от гръцкото общество, под влиянието на пропагандата, се настройва антибългарски. ВМОРО е оценена като “главна заплаха” за елинизма в Македония. Заможни гърци от Тракия и Македония оказват материална подкрепа на турските власти в борбата им срещу българските въстаници. Гръцкото духовенство предприема крути мерки, за да застави българското население да се отвърне от Българската екзархия. Извършват се чудовищни престъпления срещу мирни български граждани. Зверски избити и изклани са стотици наши сънародници от селата Зелениче и Загоричани, преименувани в последствие на Склитрон и Василиас. Бандите наемни убийци плячкосват и изтребват българите, както не са ги изтребвали турците през цялото си петвековно владичество. Кървава диря остава след себе си андартското движение, което изповядва идеята за Велика Гърция, а неговите главорези са щедро заплатени от управниците в Атина, подкрепяни открито от гръцката Патриаршия.

От Илинденското въстание до Балканската война изтреблението на българи достига страховити измерения. Под ножа и оръжията на гръцките андарти, в сътрудничество със сръбски банди и турските власти, загиват няколко хиляди наши сънародници. Единственият им грях е, че са дръзнали да отстояват националната и религиозната си идентичност и език.

Войните от 1912-1918 г. също имат пагубни резултати за българщината в Егейска Македония. Въпросът за принадлежността на областта се разрешава неблагоприятно за живеещото в нея и преобладаващо българско население, и за българската нация като цяло. Вместо обединение с отечеството, двете национални катастрофи водят до трайно откъсване на Егейска Македония от българската снага.

През 1913 г. гръцкият министър- председател Венизелос хладнокръвно посочва целта “да се асимилират” новопридобитите провинции и от тях да се създаде едно “хармонично единство” със старите гръцки територии. Задачата е да се промени етническият облик на Егейска Македония с прогонване или асимилация на местното българско население, и заселване на гърци от вътрешността на страната.

Насилието и униженията към вековното население на Северна Гърция не престават и между двете световни войни. Българите през 30-те години са задължавани насилствено да изучават гръцки. Хората, нежелаещи да изучават гръцки, са били глобявани от 1000 до 3000 драхми. Наричат ги “мръсни българи”, “византийски славяни” (от проф. Дионисиу Закитинос), славофони, славомакедонци, славяногласно население, гърци славофони, славяноговорещ остатък, македонославяни, българомакедонци и т.н.

Държавно се поддържа твърдият курс за изкореняване на българщината и българското самосъзнание.

Към 1928-ма, с приключването на големите етнически премествания в новопридобитите Северни територии, вниманието на Атина се насочва към по-нататъшната денационализация и асимилация на българското население.

След Втората световна война последователната политика срещу българското население продължава с нова сила. Българите се класифицират дори като “рак в дробовете на Гърция” – вестник „Катимерини“ – март 1947-ма г.

Политиката на БКП за братски отношения с ГКП (Гръцката комунистическа партия), насилствено отдалечава интереса на българските историци и политици към процесите на дебългаризиране в Северна Гърция и Егейска Македония. С директива от Москва се създава изкуствено т. нар. македонски език, в услуга на сръбските и гръцки интереси.

Вековното изстъпление срещу българското самосъзнание и език на населението на юг от Петрич има своите трайни белези, останали в народопсихологията на тамошното население. През 1997 г. пишещият горните редове лично преживя среща с българин от Сяр (Серес), който говореше боязливо на родния си език и спомена, че го знае колкото “за един шамар”…

Този поглед към историята на “шамаросване” и асимилация на българщината през последните сто години ни дава допълнително основание да оценим щастливия шанс на населението от Върбник и няколкото селца в албанска територия около Преспанското езеро, да съхранят езика и традициите си. Този шанс е не по-малък и от гледната точка българското езикознание, фолклористика, етнография и култура. Бъдещите проучвания в този не добре познат за нашата наука край ще го докажат още по-убедително.

.

ТЕКСТОВЕ ЗА ОНАГЛЕДЯВАНЕ НА ГОВОРА В СЕЛО ВЪРБНИК – РЕПУБЛИКА АЛБАНИЯ

Разговор, записан в село Върбник на 6-ти май 2004 г. В разговора участват местни жители, които привечер са насядали на приказка до селската чешма.*

Участват Коста Мужо, Лена Мужо, Герго Шано, Ильо Калфа, Андон Ендрико и други.
За удобство участниците ще бъдат изписвани по-долу с номера в следната последователност:

2. – Коста Мужо
3. – Лена Мужо
5. – Герго Шано
4. – Ильо Калфа
1. – Андон Ендрико

Водещият на разговора е без номер.

1.`Е бре, б`улгарин си р`е ? К`ако сте бре ? Д`обри сте?

– Да.

2. – С`ите т`уа с`ела сме н`ия. С `онии гов`ориме ен `зик. Н`иа с `они т`уа шо `имме дав`ааме, зев`ааме со Ег`ейска Мак`едония. С`о_ними `имме сф`ърска н`ия. Н`емме со др`угите, с`онии со Пресп`енската, н`емме дав`аньие, зев`анье.

– А ти как се казваш?

2. К`оста.

– А презимето?

2. Пр`езимето М`ужо. Муж`офци ц`ело ль,агье т`уа, ц`ели Муж`офци се. Ц`ела, к`аму в`еле м`аала . Е ми ль`аге. Ние му о в`ъртиме м`аалата н`аша, ц`ела. Ние остан`аме най-стари с`ега. Им`ааше т`уа мн`огу, им`ааше мн`огу ст`ари им`аше. Мл`адите ойд`ое о стр`анство , побегн`ае. Н`ема мл`ади, н`ема с`ега не ост`ана, с`ъмо ст`арте се заним`аве со блект`ория т`уа , со им`анье , со живо им`аньие. Шо с`акъш да разб`ериш от н`ашо с`ело?

– Разкажи ми как минава един ваш ден?

2. А бе д`ено ту`а, нар`одо, с`ега з`имата `има т`ешка з`има т`уа, з`имата. Нар`одо се заним`ава с`амо со им`аньие со таа раб`ота. На л`етто `одиме раб`отаме `имме н`ивьиа, раб`оте м`ало, гол`емо `ойме со им`аньие. Со т`оа да се (…) , в`ърти нар`одо, да прежив`ее нар`одо. Се в`ърти ,чов`ек ко ке ст`ани р`ано. Ние ст`ааме р`ано, и на , сас булг`арски , ка да р`ечиме ниа со булг`арскийо езикот.
Ст`ааме р`ано ниа , е, от к`уките от н`адур `имме им`аньие. `Одиме т`амо го п`улиме, го нар`анваме, го ч`иниме, с`етне го прев`одваме да оди да п`аси, им`аньието. Е, с`етне св`екой е`дин има друа ръб`ота . Д`али на н`ивата ке оди. –

4. Или за д`ърва…

2 . Мл`ади, н`ема мла`ди. Мл`ади н`ема с`ега мл`аите. Му р`еку `йаска мл`ади н`ема с`ега. Ние ст`арите. Ойме некуй с`ает. Ке раб`отаме сетне ко ке д`ойме , ке д`ойме, ке поч`инме тро, ке се нап`иеме по `ено к`афе, ки ст`ари люди. Па, ке изл`езиме ке раш`етаме , ке се н`аиме ке гов`ориме. С`етне, с`етне по `обедо, ке д`оиме, ке ч`екаме им`аньието. Ке_о скум`андиме им`аньието. З`а_шо `имме `офци, к`ози, кр`ави. Има с`елото, з`аш се заним`ава со тая раб`ота. Е-е к`о_ке з`айди с`ълцето сетне си от`иаме ц`ели по д`ома. `Ойме по д`ома таму поч`инваме, гл`еаме на тельв`изията. П`улиме н`екое н`ово, н`екое н`ешчо, шо има да пом`ини вр`емето. Ние, ки стари люи со б`абите т`амо (…)

– Хайде да ми кажеш кой – кой е тука?

2. Я_т`аа, е бабата м`оя. Яс с`о_ нея.

– Как се казва?

2. Таа се в`ели Лена М`ужо. Лена М`ужо се в`ели.

– На колко години е?

2. Сед`ъмдесе и шес год`ини е , б`абата. И д`едо, т`олку ? (…) год`ини , `ести върсн`ици сне.

– От тука ли сте родом?

2. Т`уа. Таа , таа род`ена о `ено с`ело туа о г`ърцкото.Е, с`етне се, … таа е прев`оди йаска о Болг`ариа. Оди о Булг`ариа, о Пло`вдиф. С`еде т`аму и в`иде `има стр`ико таму, `има брач`енди, т`емни льуди, с`еде т`аму, два мес`еци и нешчо и с`етне си д`ойде па туа, о м`естото , о с`елто т`емно.

.

Следва разговор, в който се чуват много гласове и на места е неразбираемо.

2. Вие ка м _велте по булг`арски? – сочи каменната ограда до нас.

– Зид.

2. Е, ние му в`ельме стис. Т`аму му вельме чът`ийа.

– Четия?

2. Чът`ия.

– Това са цигли?

2. Тия се керем`иди.

– Керем`иди, чът`ия.

3. Ти от дека си? От грат или от с`ело си? К`ажи ми!

– От град съм.

3. Заш_м`енва . И с`елото и гр`адо т`амо от с`елата сб`орве ин`акво, сб`орве о с`елата. `Ешче по –ин`акво. По ин`акво от гр`адо. Много менве тамо о с`елта, тро_с`ела. А ,а!

.

Разказ на Коста Мужо

2. – Село В`ърник има дойд`ено от С`елца. Му в`еле до Б`илишча. Тамо б`еше село. Не_о вик`ае В`ърник. Е_ вик`ае С`елца. О вр`емето турцко ойд`ое сват`ови да зеве `ена нев`еста, о ено село туа, о Г`ърция. О К`осинец май …
`Осман п`аша – турчин, ко_б`еше т`урцкото време , даде з`аповет да му е зева нев`естата. Тийа бее –чет`ириесе сват`ови. Вян`ати на к`они и нев`естата вян`ата на к`оно и е н`осе о с`елто, о С`елца.
П`ушчи т`урците и п`ушчи , му о_ фат`ие п`ъто, рек`ое:
– “ П`ашта е_сака нев`естата!”
Т`ийа му в`еле “Не е д`аваме н`ийа!” , “Ние – му веле – ке е з`яме, заш `имме з`аповет от т`урчино!”
Се фат`ие да се бие. Со други тамо не е пушв`ае. Се_разбр`ае с`о_него му д`аде з`аповет да и ум`орите, му в`ели и нев`естата да му е з`яте. Чет`ириесе сват`ови и ум`орие т`аму и му е зв`ее нев`естата.
Тог`аа се нал`юти с`елто и побегн`аа от т`аму, избег`аа…
Дван`айсе фам`ильи дойд`ое туа , о н`ашо с`ело. С`ега шо се в`ика В`ърник. И не беа туа, т`оку там б`ее , пот той р`идо, от усд`ола. Там им`ае к`уките, к`ъшчата. Г`орната м`ала о д`ънде. Вид`ое тамо шо нема в`ода да прежив`ее. В`одата б`еше дел`еку, стан`ае от таму, урв`ае туа. Фат`ие м`еста.
От тог`аа `името му_о клад`ое В`ърник. На с`елто. От дван`айсе к`ъшьа, ойд`ое туа ос`ъмдесе. Дойд`ойе от други м`еста, дойд`ое туа , се род`ие, се жен`ае, се мъж`ие и се напр`аи с`елто гол`емо.
С`ега д`ойде на_пр`имер , с`елто ост`ана мн`огу п`о-мало. Избег`ае мл`аите и остан`ае съмо ст`арте. Може да има нар`ет к`уки, туа шо се затор`ени. Нема люди. И тро_по_тро, се нам`альва с`елто н`ашо. М`есто да стани по-гол`емо, п`овеке, т`оа се нам`али. Е- е , млад`инта поб`егна, `ойде о Г`ърцийа, о Ит`алийа, побегн`ае. То е н`аше м`есто и зат`оа с`елто тро_по_тро ке се нам`али, ке ост`ани мн`огу мало. Мн`огу тро люди. И ст`арте, к`е_ку _`оде ум`ирве, мл`ади н`ема и за т`оа, ке ост`аниме н`ийа мн`огу м`ало с`ело. Мн`огу м`ало с`ело.(…) Н`аше село `има прежив`ено, дед`ойте од`ее о стр`анство, по Ам`ерика од`ее, по др`угите държ`ави од`ее, по Аргент`ина од`ее. Зн`ачи, фам`илийте др`уги, м`али, ж`ени, туа работ`ае, со земнод`елие, се прежив`ее, со блект`ория , со им`аньие, со им`аньие ка_да_р`ечиш. Со_т`аа раб`ота. И т`ака и д`ен_денес напр`имер тоа, друго нема н`ешшо отд`ека да му д`ойди на с`елто само со им`аньието.

Коста Мужо показва местностите около селото:

– Туа, туа т`аа план`ина нат с`елто се вика Стр`ъна, Стр`ъна му в`икаме н`ийа. Т`ука, озг`ора, се в`ика Л`айца. `Ойме по-он`ака, б`арай т`ука п`о-вака, да и п`улиш и ти, т`аму се в`ели Пр`ипор. Пр`ипор. Има п`о-долу, се в`ели Кр`еста. Б`арай туа с`ега, да п`улиш. Туа, шо ти п`ули `окото, т`аму дел`еку, се в`ика Зелен`иката. Гр`ейме п`о-вака, п`о-долу Прев`альте, му в`еле. Гр`ейме п`о-вака, `ойме т`аа стр`ъна Г`орница, Пр`ешленка, той рит се в`ели туа Л`аткърос. Т`уа се в`ели Скъл`ушки, туа се в`ели Прун. Той се в`ели Д`ендол. Т`уа се в`ели Д`улто, т`аму се в`ели Кур`ия, Кур`ия му в`еле, има д`ърва таму, Кур`ията. Т`ука се в`ели Р`удиньа. Т`амо се вели М`ъртинца, туа се вели Д`ъмбо, … шо_ре? Д`ъмбо се гроб`ишчата т`амо.

– Защо се казва Д`ъмбо?

1. Ами, Д`ъмбо , м`естото.

– Защото е имало дъмб?

1. Им`аше и д`ъмп. Им`аше, т`амо озг`ора, им`аше д`ъмбия… Вис`оки…им`аше мн`огу и Д`ъмбо му_о_клад`ое, м`естото Д`ъмбо. По-долу се вели Чер`епушка. С`етне се вели туа Б`ашчи, Лив`ад,иата, Град`инята, Ч`езмата д`олна , Ч`езмата г`орна и ч`езмата Б`арбура.

.І. С`елото В`ърник го зве `името заш_т`ука, т`ака, от тука `удлу, им`аше в`ърби мн`огу, в`ърби и зат`оа ст`арте му о_клад`ое В`ърбник. В`ърбник. За т`оа от т`оа го зве. Не е , шо `има такв`иа вър`ови. Т`уку от в`ърби. В`ърби му в`еле на т`ийа д`ървата. Йа, йа , т`ийа шо `има т`аму д`олу. Е, ми , к`а_му в`еле, му в`еле в`ърби. Д`ърва, в`ърби. За тоа го зве В`ърбник.

Йас се р`оден иль`ада и д`еветстот`ини дв`айсе и `осма год`ина, о с`елото туа. Туа се пор`астен, туа се ж`енат, туа им работ`ано, о с`елто к`ожбашия, к`аму в`еле, им_бънд`ено туа. Дв`айсе и пет год`ини о с`елто.

– Кожбашия?

К`амму в`ельте виа? Ки нач`алник на с`елто. Кмет му в`елите в`ия ?

– А ти как казваш?

1. Ка да ти р`еча яс? К`ожбашия…

– Кмет.

1. Татко р`оден е туа, е пор`астен е туа, ж`енат е туа и `умрен е туа.

– Той как се казваше?

1. Той се кажва Дим`итри М`ужо.

– Вашата фамилия М`ужов ли е , или М`ужо?

1. Н`аша фам`илиия М`ужо. И майка ми също т`ака.

– Как?

1. Лена М`ужо. Ама `умбре.

– И тя е родом от тука?

1. Р`одена туа, ама, `умбре б`ърго, `умбре. Не_че ж`иви. Не ост`аи нас м`али, не ост`аи мал`ечки. Е, туа . Туа прежив`ее и стр`ика ми , туа беа . Ама тиа им`ае , од`ее о стр`анство , о Ам`ерика од`ее , им`ае работ`ано по осумн`айсе, дв`айсе г`одини т`аму `имме прежив`ено. Таму работ`ае , за да нар`ане фам`илията, фам`илията да е р`ане. Таму од`ее.

.

Разговор в дома на семейство Парашкевия (Кича) и Ильо Калфа. Съпрузите са връстници на по 81 години. И двамата са родом от село Върбник. Имат средно образование. Кича е работила като магазинер, а Ильо е дърводелец. Кича е дъщеря на Кольо Пандовски – Българина. Селяните го наричали така заради любовта му към България.

.

Парашкевия Калфа – приказка

1. Къ_си б`еше ен т`атко и `ена м`айка мл`ади, си им`ае д`ете и ч`упа. Той б`еше ловдж`ия. `Ойде на лоф, `ойде на лоф и ум`ори `ена йаръмб`ица. И таия е кл`аде за да му е ст`ори. Е изр`епи, е ст`ори, е поп`ари и си е кл`аде , де е кл`аде. `Ойде м`ацката му е из`еде-е. `Ами с`ега – шо да пр`ави т`аия. И т`аия си е пос`ече гр`ъндата, д`ойката. Си е пос`ече д`ойката и му е напр`ави супа, или п`илъф, или шо му е напр`ай – кой знае.
И му в`ели – Мор_ж`ено, шо е таия сл`атка яръмб`ица. Многу слатка `ести.
– А, бре м`ъжо – му вели- тая не е яръмб`ица , му в`ели.
Ми ш`о е ? – му вели, Ми яс, му вели, е `изми и е кл`аду, му вели, на д`олапо или на н`ошвите шо му вел`еме н`апре ния. Б`абите т`ака ни вел`ее.
– `Ойде м`ацката ми е из`еде, му вели. И, и сси_`е пос`еку гр`ъндата, и ти е в`ара.
Му вели: – То шо ти б`ило сл`атко м`есо, му в`ели, да си го зак`олме ако не `енто, дев`ойчето или такв`оето.
Па тоа, ч`упчето б`еше скр`иено зат вр`атта и шчук`аше и му вели : Бр`ате- му вели – т`ака и т`ака `ести, му вели – майка и татко с`акье да не зак`оле – му вели. Ми ся – ке б`егаме. И тие побегн`ае. Б`егай туа, б`егай т`аму. Т`ърчи туа, т`ърчи таму. Тоа бр`атто му вели: – М`ене в`ода ми се пие. – Не бр`ате – му вели. Найдв`аше т`ака д`упки от шо им`ае чин`ето, г`азено вол`ови, к`они, в`ълци. `Аку се нап`иеш туа – му вели – ке се ст`ориш вълк. Ойд`ое п`о-онака. `Ако се нап`иеш т`аму , ке се ст`ориш вол. – Тоа, ми се пие с`естро – му вели. Не! `Ойде по-дел`еку, н`айде па `ена локв`ачка, не му к`аза. Локв`ачка му в`елиме ние. Вие ка му в`елите? Со в`ода.
Се н`апи, се н`апи, му се ст`ори `елен. Ка му велите на `елено вие? `Елен и вие?… Му се ст`ори `елен. Т`аа ф`ати да пл`ачи – Л`еле, шо ке_ч`ина, л`еле, шо ке права? И ойд`ое. Б`арай, б`арай ойд`ое – найд`ойе ен `извор. Ти му вели – сестро му вели, ке в`яниш на тая тап`ольта гол`ема. И яс му вели – ке ти н`оса н`ешча да те р`ана. `Еленче, шо беше той. Е, ми д`обре. `Ойде той, си е в`яна тамо, таа си сед`еше горе. Си сед`еше горе, той му нос`еше ядел`ишча.
`Ойде син_му на ц`аро, да го нап`ива к`оно в`ода. Таа ка б`еше л`епа, многу л`епа беше горе, и с`енката му о в`одата му ф`атваше. Д`емек от тъп`ольта с`ълце им`аше и… `ърджи к`оно, н`е_се напив`аше. Той `удри – не, н`е_се ск`унва. Се из`яри `угъре ко ти п`ули, шо да п`ули – `ена леп`ина. И кла`де люди той ся. Кладе люи да е с`ече. И тие ся, е с`ече. Ст`аве на утр`ина, де с`ече, с`ече, с`ече , ке да беше деб`ела – не_мож`ее да е пос`ече. Си од`ее д`ома. Т`оа, да оди на веч`ера, `елено да л`ижи, л`ижи, л`ижи, па да е ст`ори, па ки_ш`о си б`еше тап`ольта. `Енъш, два п`ъта, три п`ъта, н`е_се гред`еше на такв`ое. И ст`ана с`етне .. . Ка му в`елите в`ие – п`ита или з`елник? Напр`ави. Да м`есиш т`аму. `Ойде тая н`апре им`аше чер`епно от з`ема. И е кл`аде чер`епната , да му се ч`ини пот `огно. Да му се г`ори. Да се ст`опли.. Таа не е клава`ше, ки шо требв`аше е клав`аше от н`опку. Та_т`уа , ч`упката озг`ора му вели:
– Н`е_мор бабо т`ака, не е кл`авай – му вели. Ми, не м`ожа мор вр`една на б`аба – му вели. `Урви – му вели, да ми е ст`ориш, да ми к`ажиш. Таа да `урва, да не `урва , да `урва, да не `урва и `урваа.
`Урва таа – му вели, т`ака б`або му е кл`аде и е крен`ае тия. Им`аше `околу – н`аколу е крен`ае , е занек`ое о ц`аро. О ц`арскио двор. Д`ойде т`оа тамо – фай да р`ика. Н`емаа. `Ойде по тр`агата, по тр`агата, му `ойде на ц`арската вр`ата. Р`опти, р`опти со р`ого и му се ск`ърши р`ожето. Му се ск`ърши р`ого. Ст`ана саб`ала таа , `ойде го н`айде р`огоо – ск`ършен. Пл`ачи сестр`ичката, пл`ачи и т`ака направ`ие бр`атето и сестр`ичката. Тоа се ст`ори такво`е, `еленче – таа се м`ъжи о ц`аро, е зве ц`ароо. Ам`а плач`еше. Си го бар`аше бр`атето, ма`кър шо б`еше `еленче.
Та б`абата е_`урва озг`оре. `Урви – вели да ме на`учиш чер`епната. Чер`епна от з`ема прав`ее. Т`ака и_прав`еме и яс и фт`аса. И зелн`ици пр`аве , и леб`ои печ`еме о чер`епна.

…Ист`ории има мн`огу, `ама со вр`емето си `оде, к`о_да н`е_си такв`ое, ти_те_к`ине и п`есни, прик`азки и све. Баба ко_бе`ше, бой да е пр`ости, вели ние н`апре н`емаме – вели , ко_сп`еме – вели со шч`ици б`ее пендж`ерте и сп`еме вели, в`етро шо ду`еше, сн`его н`ат_нас, вели. Нем`аме ни ч`ели да се об`уеме, ни н`ешча. Дойд`ое `енъш вели, такв`иа, т`урците бре, к`а_му веле н`а_ними, посп`озмо ки т`ака дойд`ое тие в`ели – татко му беше кож`обашия. Шо знам яс шо беше. И тие `и соб`уе чел`ите вели, и ние `и об`уме. Ойд`оме о пл`емна, стан`ае да б`аре, да си `оде т`ие. Нема ч`еели. А, му вели, тиа ч`упките, ке да_и_зв`ее . Т`ака беше вр`емето н`апре.

– Разкажи за вашите традиции. Как празнувате?

1. – Ми, тие си `имме ние. Г`орната м`ала го има Св`ети М`итроден. Св`ети Димитр`иа. Д`олната м`ала – Св`ета П`етка. И си се б`ериме ни гр`еде. Н`ийе му `ойме о Митрод`енците, тия ни гр`еде о Св`ета Петка. Го им`аме и Г`ергиден първо, ко_б`еше пушч`ена гран`ицата о В`ъмбел. И тие ни гред`ее, т`ийа им`ае Богор`оица.
…И на брак`овите. Н`апре по `инак б`еше. Се фатв`аше , от понд`елнико бр`ако се прав`еше.

– И какво се правеше?

1. – Се прав`еше, прав`еше, извав`ае пчен`ицата , искиляв`ае мал`ечки о_н`ътре, о пчен`ицата, д`емек , да р`оди, да пл`оди нев`естата. Ки_ш`о такв`ое, да о напр`аве ж`итто ,да `оде , о воден`ица да_о сом`еле и да дон`есе. Да ф`ате на стр`едата, ч`етвърток сл`анудок. О стр`едата го фатв`ае по н`апре.
Де`ците, ч`упите и да се соб`ере ц`ели, да_о ф`ати слан`удоко. Да ист`ълче слан`удок, н`аут вие да н`е_му в`елите. На слан`удоко ка му велите? Ияс `имам и з`ърна. (…)

– Леблебия му викаме.

1. – `Е, слан`удок му в`елиме н`ия. Ке го ист`ълчи слан`удоко и ке кл`аеме мл`ади, мл`ади ч`упи да_о_фа`те. Ке си в`икне по село, по св`оите люди да д`ойте ке о_ф`атме слан`удоко и ке му , ке ф`ати, ке му пе`е п`есната:

“Калесай майко, фари и роднини,
фари и роднини първи братученди.
Сланудок се фатва – та кой ми о фатва
Фатва ми о фатва,
Първи братученди – фари и роднини.”

И ке ф`ате, с`етне си мес`ее покл`они, мес`ее колач`ина. Първо т`ака кол`аци дав`ае по с`ело. Не, ки с`ега, книги шо дав`ае . Колач`ина со леблеб`ия, шо велиш ти . С`о_неми по цело село да_о кал`есе. Да `оде на брак, да месе л`ебови на ф`урните, да сторе. О п`етоко се шет`ае пл`ячките на нев`естата, пр`икьето и се облекв`ае ц`ели . Н`ай_го т`оа патр`етчето, майка му шо е облеч`ена со б`ела риза. Цоца, с`естра ти, ко се мъж`еше и си облекв`ае пл`ячките. Се облекв`ае от стр`ънта на ч`упата де_ б`ее. И му од`ее ц`ели со подар`оци. Кой ка им`ае и му нос`ее. И облекв`ае пл`ячките ц`ели т`емни, шо пр`ике им`аше. И го видв`ае. Т`ака беше п`ърво. И облекв`ае пл`ячките и о п`етако, о с`ъмбъта промен`арте од`ее.
О п`етако се кан`ее з`ето и нев`естта. С`акаш да `ой първо / а?- сетне кум`оите и брат`имте,/ сетне, з`ето и нев`естата първо се поканв`ае. И пом`етвам – бой да_`о пр`ости Д`оно, шо `умре н`екни. Тате б`еше кум и ойд`ооме и нев`естата е завив`ае, е клав`ае о стр`еде ч`упите – о стр`еде дев`ойките, шо му в`елите в`ийа. Да не се позн`ава со р`иза върз`ана со такв`ое. .. му извав`ае др`уга. Той му вел`еше – не е тая. `Офцата си е им белез`ано яс . `Офца му вел`ее. Не е б`елеко, не е той б`елек на мойта нев`еста. Е прав`ее т`ака к`ии, смех`ури, мамен`ици ки такв`иа. И накр`ая е_извав`ае с`етне. Се чин`еше нев`естата, се од`еше о з`ето. З`ето п`а_му наклав`аше н`екуе н`ешчо, му се крий`еше, тие му вел`ее – н`е_ни е той, му извав`ае друк, н`е_ни е той з`ето, ние с`и _о позн`аваме зето к`акоф ни е `ести. `Е, ми д`обре битисв`ае. И с`етне му вел`ее, с`етне од`ее о к`умите. Ко од`ее у нев`естата му вел`ее:

“Дека одиш така
лудо, море младо.
Ода да я кана
мойта първа севда,
мойта първа севда
на брако да дойди.”

Нев`естата ко од`ее, от нев`естата , от з`ето ко од`ее, вел`ее:

“Ойме да_о_к`анме , мойто такв`ое м`омче”,
С`етне за к`умо од`ее, па за к`умо т`ака пее:

“Дека одите така
Ойме да о канме кумо и братимо
На брако да дойде,
Невеста да зяме”

Поминв`ае т`ие. С`етне фатв`аше бр`ако на ч`упата. П`ърво на ч`упата се прав`еше. И се соберв`ае ц`ели се чин`ея. Бр`ако си о_прав`еше нев`естата тог`аа, не е облекв`аше ки с`ега со нев`еста. Се вързв`аше со ен ч`аршаф се завив`аше (смее се). Т`ака р`иза, р`иза т`ака се завив`аш ц`ела. Е измив`ае, е чин`ее, се измив`аше, се чин`еше со бос`ильок . І . – д`ента, сак`ъш да стане р`анто е нос`ее на в`ода, на ч`езма. `Ешче не осун`ато. И пее “Чие `оваа дев`ойка шо потрън`ала за в`ода , со т`ешко р`убо на гл`ава, со ст`амни о р`ъци “ и сак`ъш да_д`ой да дон`еси в`ода таа. Да дон`еси в`ода и да вл`ези д`ома, и да му р`ечи да ой, да му дай:

“Ешче сега тате напи се вода
Утре ке ода при друга майка –
При друк татко.
Ешче сега майко огън ке заваля
Утре ке ода при други майка,
При друк татко.”

Сак`аш да `ой на н`ошвите. И на н`ошвите, п`а_так да му р`ечи:

“Ешче сега мамо леп ке ти меса
Утре ке ода при други татко,
При друк майка.”

И утре_д`ента, с`етне сак`ъш_да си се стори, да се обл`ечи нев`еста т`ая. З`ето па, сък`ъш да ст`ане, да […], къ_ш`о н`осе со рък`иа , шо ке кир`асва. Со рък`иа `оде по ц`ело с`ело да го пок`ане. Сак`ъш да ф`ате, да `ой к`умо да о_бр`ичи, да с_соб`ере ц`ели т`амо – “З`ето ми се бр`ичи, та кой ми обр`ичи – к`умо и брат`имо”. Да го уст`ори да го избр`ича, да гу уст`ори. – Той избр`ичен си беше, т`оку – т`ака си го им`ае `адето. Сак`ъш да `оде, да кин`исе сват`оите, да `оде, да кл`аде ен кол и `ено `яйце да об`есе . Или му им`аш каз`ано, ре_Г`ерго ? И да об`есе `ено `яйце. И с`етне да се н`ише со ч`ифте кой ке го `удри `яйцето. Д`а_о `удре `яйцето, та да вл`езе о вр`атта на нев`естата. `Е, ми с`акаш_да `оде т`амо шо сак`аше да напр`аве. Да с`ени нев`естата по к`олена прет свек`ървата. Да му о_кл`ади шо му клав`аше, шо им`аше герд`ани, н`ешча. С`етне да `оде брат`имите. `Еньо бр`атим им`аше ч`еелите, `еньо бр`атим им`аше дул`аците, н`апре и тель`ови клав`ае. Таа с`акаш да му `и т`урга ч`еелите, нев`естата. Да кл`аде п`ари он`ътре. `Е, да му кл`аде. С`етне да `и тов`ари с`ендуците товарв`ае пл`ячки. Ку_ излегв`ае се чин`ее сенв`аше т`атко му. Кой си им`аше татко, кой такв`иа, сенв`аше на ст`олие и `ена пог`ача и `ено в`ино и тог`аа се проств`ае, д`емек се поздравив`ае ц`ели. Нев`естата е поздравив`ае т`емньо с_`ои.
Шо_вел`ее:

“Черешна от корен се корнеше,
А мома от майка се делеше.”

Му пее, п`есна му _чин`ее. Е, ми се сък`аше да о_ск`ърше той п`оклоно, си беа св`атите д`ойдени свек`ърви, две, три ж`ени си гред`ее, не гред`ее много н`апре. И да си_окл`аде о_н`ътре. `Иде кин`и_се да си `оде, да си ст`ори крест от_д`ома и да си изл`ези , и да си е з`еве. Да дойде д`ур о_стр`ет с`ело и т`амо си_е откуф`аше з`ето. Со_к`умо е_зев`аше, е_вод`еше , дет`енце е_вод`еше со `ена риза. И с`акше да о_раш`ире т`оа , да му п`ушче п`ари. На дет`енцето. И да си я з`еве с`етне т`ие. Да е_з`еве тие, да е зен`есе `оо. К`ое преводв`ае:

“Ай, гиди девойко – ич не больовита,
ич не жельовита.
Майка ти ти плачи, а ти не ми плачиш
току ми се радваш
момче шо ке зеваш.”

И с`етне па му п`ее т`ака:

“Девойка си оди, босильок остава.
Друшки, бре верни друшки,
да го повадите, да го повадите
моя ран босильок.
Навечер со сълзи –
наутро со роса.”

Д`емек дев`ойкат_си `оди, бос`ильока му ост`ава непов`аден. Ка му в`елите вие – ненал`еен с`о_в`ода. И т`аа, му се мол`еше на друг`арките :

“На вечер со сълзи, наутро со роса.
Да го повадите босильоко.”

И `оде с`етне о ц`ърквата и си_е в`енчи, к`умо е ч`ини. Ние н`апре им`ааме т`ака п`ее п`есна. П`ее п`есна:

“Венчи попе венчи, нашата невеста –
вашата девойка кренае.
Турци дофтасае, попадия кренае-
попадия кренае со све мъшко дете.”

С`ега н`е_те ост`аве да п`ееш тат`уй, се`га, ш`о_се стор`ие поп`ови. И да я з`еве с`етне… пр`ет_да `оде, да е з`еве невестата , да му пеят от стр`ънта на з`ето:

“Айте ми со здравийе
илияда сватови.
Тако да ми дойте
илияда и еден.
Илияда и еден
со млада невеста.”

Му п`ее стр`ънта на з`ето, ко да и прев`одве, д`емек сват`оите и з`ето. Пъ, те_т`уа му пее т`ака, от стр`ънта тая, шо ти р`еко :

“Ай, гиди девойко –
ич не больовита,
ич не жальовита.”

С`етне, к`о_ке си я з`еве, ке си е з`еве те_т`уа, стр`ънта на з`ето и ке е в`енче , к`о_ки си е в`енче, ке си я дон`есе д`ома, ке оде първо…, сетне… пр`ет_да влезе о вр`атта , ке си изл`ези свек`ървата со с`итото, со леп о_н`ътре и `орис, шек`ерки , такв`ие н`ешча ф`ърга и ке му пее на вр`атта:

“Мори Ашо, дебел Ашо,
пет дебела, шес широка.”

.І.

– Айде, готово. Давай нататък.

1. – Е, ми … Д`емек рек`оме шо му пее:

“Камо тии бели чорапи
да му фърлиш на свекорти
Камо тии черни костени
да му фърлиш на дечките.”

Извав`а му, д`ава нев`естата л`апки , н`ешча на д`ечките шо му ф`ърга. И свек`ървата со с`итто рек`омме `енъш, или нерек`омме. Му ф`ърга `орис , ш`икерки, на ц`ели и е кр`ева св`екаро е пик`ина о вр`атта , о пр`аго. С`етне, в`ява , ой `угъре, му изв`аве `ена чин`ия со мет. И го, и м`аже на вр`атте. На вр`атта ко ке влезе. Ем отн`ътре, ем н`адвор – Да е бл`ага ки ме`до. Да не е л`оша невестата. Ке влезе сетне, ке сторе т`аму и ке му д`аде две кален`ици и ке `оди за в`ода. И ке му п`ее с`етне:

“Вясай, вясай мор невесто,
де те чека свекървата,
да донесиш студна вода.
Му изгори макалото,
му цикноса траяната, – /За транта шо му велиме/
та нарани офчарите,
офчарите, козарите.”

И с`етне ке `оде на ч`езме, ке му в`ели:

“Види чезмо – зачуди се, о невесто
не ки вашча урнисана.
Види къшча зачуди се
не ки вашча рассипана.
Види люди аркондии
не ки вашча, како мечки.”

Му п`ее на нев`еста тис`енки от л`юити , се по-л`епи му пее стр`ънта на зето му пее. `Е, т`ака и се ф`атва с`етне бр`ако си о_пр`аве.

– Когато се роди първото чупче, какво правите ?

1. – П`ърво пр`авиме т`ака. Се родв`аше, на тр`ите д`ена си им`аше майка, не од`еме къй с`ега по спиталин`ишча, по матернит`ети, по н`ешча. Се гред`еше б`абата шо б`еше. Му клав`аше бележ`ички на трите веч`ери. И три н`ешча му кл`аваше…

– Какви бележички?

1. – Ки синки, синки му клав`ае. И вел`ее на тр`ите веч`ери на ръчн`иците му и пос`екве год`инте. К`е_ку ке ж`иви, ке ку, т`ака го в`елее ст`арте. С`етне дав`ае и вид`ие. Вид`ие, му велеме ние, леп со слан`удок и печ`иво по ц`ели такв`ое. И зев`аме майка шо го набоскв`аше. Не го набоскв`аше майката. До три веч`ери гред`еше, друга ж`ена му го боск`аше, мл`еко му дав`аше от д`ойката. С`етне си фатв`аше. До шес нед`ели, не е остав`ае да излези, т`ака да ч`ини.
Сетне си_`и к`ърстеме. Яс дечките си_`и к`ърсти мн`огу б`ъргу. На пърф септ`ември , на два ми беш`е р`оден К`ърстето, на К`ърсто_ден. `Името беше К`ърсто_ден. На К`ърсто_ден си о_ кърст`име.
И П`авлето па_т`ака. На Митро_д`ен беше р`одено, на Свато_П`етка си о_кърст`еме. Си ойме, си_и кърст`еше к`умо. Од`еме и мол`итва прав`еме ния, о църква н`ешча. С`ега не пр`аве т`акви нешча. Кърст`енийето, к`ога_да ч`ине. Се_остав`ие и заборав`име н`ешчата. От вр`емето на `Енвер тог`аа, к`а_не_не остав`аше и… Ц`ельи н`ешча , ст`арте им`ае ц`ельи н`апре и_прав`ее, мн`огу им`аме.
О_л`юльки си_и клав`аме, с`ега се по-мод`ерни. О_ л`юльките сък`аше да и пов`иеме да и зав`иеме, б`абите.

– С какво го повиваш?

1. Со п`овой, плет`ен им`аме.

– От какво е той?

1. От в`ълна. В`ълна и… чет`ири такв`ие, и т`ака се пл`етеше той. `Ено т`аму, со чет`ири такв`ийа се прав`еше и б`еше мн`огу леп. Б`ело и ч`ърно. Ч`ървено и ч`ърно па. Г`ерго, н`е_и фт`аса ти ? П`овои. И си_и вързв`аме, п`ърво р`улци, с`етне о_ люльката.

– С какво се облича детето ?

1. – Д`ечките си_и облекв`аме, кош`ульки н`апре си прав`еме. Кош`ульки т`ака и.., па от, ки_от фанел`ица `ени и сетне со фуст`анки си_и дърдж`еме. Я, да ти и к`ажа на пътр`ет, со фуст`анки облеч`ени. Тът`уй и ф`таса или н`е_фтаса? 3. Нем`аше пантал`онки и т`акво тог`аа. 1. От_с`етне пантал`онки, со фуст`анки, си_и чин`еме. Яс и б`иле о Тир`ана, бее од`ена о К`ърсто, на т`ета Кича шо се излез`ена, го `име.. той ка_се вели, Д`они мал го `име, со фуст`анче.
Со п`инци, ост`айсе со пинци, яс млада н`евеста `оде о…, Ильо беше в`ойник, яс `оде о пл`емна со пинци от б`ише , о сн`его. Нем`аше.

– Пинци от бише не са ли цървули ?

3. – К`ожта, к`ожта от б`ишто.

1. – К`ожта от б`ишто. `Име, да и_име сък`аше да ти `и к`ажа. Шо б`еше ч`упката о Макед`ония, шо `играше на Павли, му_`и д`аду на К`ърсто и зве о_Ам`ерика. Му и сък`аше, беше `ена от Б`итола. Люба – Люба. Дъ_ми дон`есиш врет`ено, да ми дон`есиш пр`ешле, да ми дон`есиш ламба, перуст`ия, да е д`емек в`ейта. И п`инци от б`ише и п`инците , къ шо_б`еа от б`ише и со дж`уфки туа, шо му_и кл`аду о_тоа. Со чор`апи в`ълненки си _и обув`ааме. Со такв`ие н`ешча.

– А момчетата?

1. – Ч`упките со фуст`анки. Момч`ета? И момч`ета со фуст`анки бар`ае. Не_шч`укаш шо ти в`еля яс? Йас три д`ечки `име, д`ечките – о-ху , до три г`одини со фуст`анки си б`ее, си бар`ае. Б`иле, б`иле П`авле ми о_чин`ее ч`упка ц`ели, к`осми им`аше.

– А старите ходеха ли с потури, с пояс?

1. – Ст`арите си_имае власен`ици, ша`яци…

– Хайде сега за малечките. Какви игри играят децата?

1.- На кр`иенка игр`ае. К`а_му веле бре? Шо `играте м`ундра т`ака, со кошч`ина? Со кошч`ина. Л`етото игр`ае н`адвур, з`имата ч`ардъко горе, к`а_му в`елте сал`оно шо_`ести, ч`ардък му в`елме ния. Той сък`аш_да наш`аре т`ака, со в`оглен, нем`аше, со ош тог`аа. Заш _ д`етто гол`емо ми е м`ене, пенд`еста г`одина р`оден. И_да наш`аре т`ака, со `оглен, `оглен, ч`ерно и на стр`еде, па т`ака да направе `ено, и да_и кл`аве кошч`инта т`аму. От н`осте от `офци от… К`а_му_ в`еле т`ака не_бре ? 2. Кошч`ина и вик`аме н`ийа. 1.- Кошч`ина и вик`аме и игр`ае т`ака, игр`ае. К`а_му в`елте в`ийа . Н`е_и `имте т`ийа н`ешча?

Т`опка игр`ае, ф`утбол шо му велте. Игр`ае, кр`иенка м`же рък`атра шо велеме, така… бъзз шо в`елее.

– А, на бъз?

1 – `Е, нъ бъзз. Да кл`аде т`ака р`ъка и игр`ае, шо да пос`акъш игр`ае. Игр`ае г`оре, да го напр`аве, да му р`еча ой, да `оди , б`ой да е пр`ости свек`ървъ ми, да_р`ечи : – Мамо, мор_нев`есто цел стис го урнис`ае. 2. Б`ука, да се од`еле на две м`еста.
– Ами т`ака к`ошкара-б`ишкара, со коч`анки, иль.. такв`ие клав`ае к`ошкара-б`ишкара , со стап`ови би`ее. Оторв`ае `ена дупка и.. на стр`еде и…

– И как?

1. К`ошкара-б`ишкара, така н`е му велете бре ? Со чъп`альки пр… `ели не фт`аса ти Герго? Д`ърво и т`ака, дъ б`еше т`ака, и… във`ае, бар`ае на чап`альки. Шо да ти р`еча друго. 3. Р`азни игр`ачки. 1. Ам`а тът`уо со кошч`инта му… най-в`ике го им`ае. Шо друго? Бъз игр`ае най-в`ике. `Удри се и… Д`ълга мъгър`ица. Да се нар`енде, да кл`аде ен стр`ежъл и да се нар`енде , и да ск`оке. Ми_и ние `имме игр`ано де. Кукум`альки.

– Кукумальки какво е?

1. Кукум`альки зев`аше пл`очки и клав`аше т`ака. Търкал`ести и плочк`ави н`ека б`ее, и клав`аше е`но на_ено и.. да `удриш.

– С какво го удряш?

1 – Со пл`оча. Со пл`оча. Такв`ое бре, к`уцнога. И к`уцнога да `играме.

Куцн`ога и ние сме играли.

1. К`уцъница. Чекай бре, и шо друго с`аке да р`еча игр`ае. Ниш`ани.

– Нишани как се играе?

1.- Ниш`ани, кл`аваш т`ака пл`очи, и б`иеш от д`елеку кой дъ `и `удри.

– С друга плоча.

1. Со друга плоча. Плоча, чай, шо други нешча `имме игр`ано, мн`огу `имме игр`ано. Пъл`ешки прав`ее. Гред`еше, ние му в`елме пости, к`а_му в`елте в`ийа? – П`ости. 1. `А, п`ости. Ко_б`еа м`алте п`ости на г`умното пал`еме. Е_праве`е м`алта пал`ешка. Горном`алци б`ашка горе т`аму на Л`айца, долном`алци т`ука, при гроб`ишчата. И сък`аше да в`име ч`ие пал`ешка ке дай п`овеке. Од`еме скок`аме пр`еку `огно, дъ_не не `яде б`ълвите. Им`аше н`апре б`ълви . (смее се).

– Това на Заговезни ли се прави?

1 – Ка в`елиш ? Не, не, не. `Ести м`алто запост`еньие от м`есо, шо му в`елиме. От м`алто запост`еньие, м`ала пал`ешка и по г`умната. Гол`емото запост`еньие, ке се напр`ай гол`емата пал`ешка. Н`ель_вие там прав`ете бре ? / 3. На м`альте б`еме …./ 1. Аа.. н`ее.. П`альи, ко_не ви_е пал`еше пал`ешката, гред`еше Ильо и зев`аше д`ечките т`аму, му се кар`аше, б`ой да_о пр`ости Герго `Аргир, / 3. Зъш сед`ее ношя многу. / Многу н`ошя сед`ее и е гасн`ее.
Шо др`уги н`ешча игр`ае. Д`ълга магар`ица `имме игр`ано и н`ие. Сл`епо см`оче. Да му в`ърдзе `очите, да `игре т`ака `оро, о `ена в`ърца зави`ени, кой да _о_ф`ати, кой да ст`ори, кой ке ф`ати.
Им`аше многу н`ешча н`апре, ки по-д`обре б`еше. С`ега з`атворсе по тът`уа , пън`укли, и те свърлъв`иве.
По прост`еньие од`еме. Од`ее, ко_гред`ее мл`адите нев`ести, за мл`адите нев`ести кревайч`ина дав`аме. Да д`ойде прост`еньие, да се ск`унме т`ака, да_`и пр`остваме, да_`и поздр`авиме. Мл`адата нев`еста ко гред`еше, гред`еше с`ефте му дав`аме кревайч`ина. К`а_му в`елте в`ийа ?

– Кравай.

1. – Крав`ай, м`али мес`еме за нев`естите да му д`айме. Т`оа му дав`аме. И гред`ее с`етне на посед`енье т`ие у м`айката. И_зев`аме на г`ости. Гред`ее на такв`оето. `А_па за нев`естите кревайч`инта б`еа да д`ойде. И да и з`еваме, и на г`ости, св`оите л`юди си_и зев`ае на г`ости. Им`аше, им`аше.. Шо др`уго прав`ее д`ечките бре ?
Со стърг`ала игр`ае, со н`ешча. Со пр`ажи, со пр`ажи фърг`ае, соплетв`ае от пренд`ено. И т`уа на стр`еде клав`ае две плетен`ички да сей к`амено. Да го ов`ърте, т`ака да_ов`ърте и да о зафр`удже де од`еше той. На дедо_Г`ечко `окото от_т`оа му го извад`ие. Т`ие н`ешча и_прав`ее. На т`оа и прав`ете – на пал`ешка т`ие н`ешча. Му_тек`ине, в`ели К`ърсто.

– Великден как празнувате ?

1. – В`еликден три дена го празн`уваме. На вечера, к`ога ки се , о т`оа , ка се вели – на Вел`ики ч`етвърток. Пр`ед_да си ст`ори, да ке си_`и в`апцаме `яйцата.

– Как ги вапцате? С каква боя?

1. Со чърв`ена. Б`акам му вел`ее, б`акам п`ърво. С`ега ни н`осе от Г`ърция от т`ия, н`осе от д`ека се от Макед`ония от д`е_се. И, ке си_и в`апцаме. Б`акамо, `ешче го `имме яс, с`я на ш`естте нед`ели ке_о ст`ора , ке го ист`ура, го т`урваме по лоз`инте, ко да ст`ори шес нед`ели В`ельден – ш`естия шо му ве`ле. Ке_и в`апцаме `яйцата, ке си м`есиме рист`ософ к`олак, ке_о напр`айме со крес_т`ака и т`уа , две т`ака, на св`ите чет`ири стр`ъни. С`етне, о с`ъмбата м`есиме гугълн`ици ,и со бели `яйца и со чърв`ени. О с`ъмбата на веч`ера, ко_да `ести такв`оето, ке си `ойме о ц`ърква. Тие шо си п`осте и ке ссе к`омке. Д`емек шо, ако дон`еси наш поп. Ся н`емме. П`ърво се комк`аме, се чин`еме све. С`ега ко_да го пор`ечиме, да дон`еси` да се к`омкаме. Ке п`остиме да си се к`омкаме. Ке си `ойме о ц`рква, ке си_и кл`айме со св`ешчи, си к`уфаме н`ешча и за д`еци и за св`е, яс и за т`иа о Ам`ерика си к`уфам, `ешче. И ти в`ела, и ке си з`еве и рист`осови `яйца. Ке си вл`езе о_н`ътре, ко ке се ст`ори с`етне на дв`анайсе с`аето, ке си и ч`укне, ке си_и ч`укне `яйцата т`аму, за мн`ого години Р`истос в`ъскресна, па`истина въскр`есна. И ке си д`ойде д`ома. Ке си ст`аниме саб`ала с`етне, си зак`ольваме ягн`ишча, н`ешча…

– А имате ли на кой яйцето е най-силното? Кой е биячът?

1.- Б`ие д`ечките, и н`адвур и о ц`ърква и со […], ке о з`яаме, т`ой шо ке му го `удри, ке му о_спечали `яйцето. Ке му о_ск`ърши, ке му о з`ева. Мнучен`ишчата, ко ми гред`ее, не ми ост`авае `яйца, ко беа м`али. Ва год`ина, т`ака остан`ае `яйцата.

– Децата плачат, щом му шчупят яйцето?

1. Да, и да н`е се к`ърши. Ск`ърши му_`о, вр`ешчи , з`аш_ми се ск`ърши м`ойто… Т`ака, т`ака. И ке се ст`ори с`етне си се соберв`ааме н`апре ,си од`еме о_стр`ет с`ело, со п`есни, све да п`ее. Све, со_п`есни. Нем`аше такв`ое.

– Само момите ли пеят?

1. – Ц`ели, ц`ели, ц`ели…

– Цело село?

1.- Б`иле кр`аеньо ден `яска, и яс `ойду му се ф`ати , ч`ай ке се ф`ата ,му в еля да си_о прев`ода В`ельден:

“Ай ми со здравие Вельдене.
Па со здравие да дойдеш.
Здраво – живо да найдеш.
Деците со невести-
невестите со дечки.
Тие шо се тамо – туа да си дойде.
Тие шо се туа – тамо да си оде.”

За чуж`инта. Н`апре от стартте и_зн`аме та_т`уй п`есни. `Ойме на т`аа църква ке `игре, ке `игре. От таму сетне си `ойме на другата ц`ърква – на Св`ети Н`естор . Ц`ели, `ама с`ега пусто с`елто ост`ана, со тро_ль`ой. П`ърво се бер`еше мн`огу. И Кр`ачун – па т`ака. К`а_му в`елите вия?

– Ами, Кр`ачун…! А-ха, Б`ожик, да, Б`ожик.

1. Н`ие му в`елме Кр`ачун. Ц`ели т`уа, ег`ейци т`ака му в`елме. Кр`ачун шо се р`одва Р`истос. И на Кр`ачун в`еке, върт`ее с`елто , го върт`ее, б`оси по_чор`апи ст`арте. `Янто Тем`елко го фт`аса ти, н`е_го фт`аса д`едо `Янто? М`ъжи, ж`ени да се ф`ате `оро, ти_в`ела, по_чор`апи, по_сн`его. Им`аше мн`огу вес`елба. Пом`етвам на (…) о итал`янцко вр`еме, б`еа дойд`ени, `ени со дж`уфки, в`ойна, в`ойна б`еше, Кр`ачун. Б`ожик , шо му в`елте в`ийа. И дойд`оа тиа и пушч`иа т`уа, м`ъските и тиа, и застан`ае. Застан`ае и `орото игр`аше о с`ело. Бой да е пр`ости майка ти, С`офка на П`етте, игр`ае `оро. Игр`ае `оро о с`ело и тие дойд`ое, го собр`ае `орто дип. И к`а_ти е кр`ева Софка и м`айка ти п`о_неа :

“Стани ми Софке, Софке со севда
Майкати ка ти греди да е дочекаш.”

И го газ`еше `орото и дойд`ойа, се стор`ие и се чуд`ее т`ийа. Мн`огу им`аше, мн`огу. С`ега н`ема, н`ема ни млад`ина с`ега. Н`ема. Ми н`ема. 3. `Ено, `ено дет`енце на ск`ольие `ой, т`уа о В`ърник. Др`угите о Б`илишча `оде.
1 – Ми н`ема , испобегн`ае. Н`ема. Мн`огу такв`ое б`еше н`апре. Многу. Шо да ти р`еча? Шо да ти ка`жа др`уго?

– А хорото къде го играехте?

1. О_стр`ет с`ело.

– На мегдана ли се казва?

1. – На м`ейдан, на мейдън, на м`ейдън… се фатв`ае. И све со п`есни, и песни нач`ено. Не песна дъ_е в`еле, т`уку две вел`ее и другите `ърчи п`о_ними. П`есни, пе`еье мн`огу, яс ти в`ела. Б`еше Олга, б`ой_да е пр`ости майка му, Софка, т`ета Ката, т`ета Р`иста н`аша ст`ара. Сед`ъмдесе – ос`ъмдесе години б`еше ко_е крев`аше п`есната. С`ега н`ема. С`ега `и_ зъборав`ие и п`есна и све. Т`атко ми шо б`еше, той ис… п`ееше на_ърч`ено:

“Шо ми е мило и драго. / вели/
Младо семенче да стана
Връпцки бурези да яда,
Въмбелцки овни да печа.
Смърдеш пот нога да клада,
Брезница да я запела.
Косинец конк да клада. /вели/
У Митровица вдовица,
от кланца вода да пийа.”

Е, све т`уа от Кор`ешкийата, шо му в`еле. Пот Ег`ейскио дел, шо си б`ее, д`емек шо од`ее, шо гред`ее. Им`аше мн`огу такв`иа.

.

Баба Кича разказва за народни поверия, духове, таласъми, вампири.

– Разкажи ми за вампири, самодиви, караконжоли. Как плашите децата?

– Да не ош н`адвур, `има такв`ие , има вомп`ири , такв`ия,
– Караконджули… 1. Карак`онджули. В`елиме `и_тия, самов`или […] Самов`или […] 1. Б`аба ми м`оя кажв`аше, вел`еше од`еше да в`ади б`ашчи со `ена др`уга. И к`и_шчо вад`еме в`ели, и да св`ире. Да св`ире, св`ирки гр`еде, счук`аме, ни сч`уке `уште. И св`ири, в`ели, св`ири и з`апей_п`етлите и джом. И н`ема, и н`ема, не_се счук`аше н`ишчо. Шом запев`ае п`етлите…

– На първи петли?

1. На п`ървите п`етли. Д`едо мой, им`аше вид`ено самов`или. Си_б`еше д`ойден т`уа, ка се в`ели, у баба. Т`уа му б`еше к`ъшчата и к`ъшиата и_имае г`оре. Т`аму им`аше ен б`адем – ка му в`елите вие?

– Бадем. 1. …и се гра`бее,в`ели три. Пул`еше той, б`еше р`оден о с`ъмбата и со с`иви `очи. И кажв`аше баба в`езден, дедо Л`абро, вел`еше – татко му на татко ми, и той пул`еше, дедо Л`абро, го фтаса `яска – ц`ела ч`упка.

– Бели, ама с бяло ли бяха?

Се_граб`ее три, три самов`или ….со б`ело… ми н`езнам , облеч`ени б`еа и се граб`ее и за воп`ирте кажв`аше. Дедо_М`итрето им`аше вид`ено, му вик`ае ч`ана.

– Чана ли?

– 1. Ч`ана, на воп`ирката. И тие по брак`оите, по св`ирките од`еле мн`огу. Т`ука о…, се прав`еше о Ендрик`офци ен брак . Па с`естра му на дедо_М`итрето беше т`уа мъж`ена. И нев`естата се зве и му б`еше стра да л`егни с`ама. И л`егна, му в`ели – л`егните, му в`ели, Митра – с`естра му на дедо_М`итрето. Л`егните му в`ели, и_яс ке ч`увам, и с`ена и д`ойде, мал`ечкото си б`еше о л`юлька, шо ми кажв`аше баба. И в`ели, л`юльката сам`а се люл`еше. Ет_ти_е д`ойде ч`ана . Го л`юли мал`ечкото. И фръп т`аа му ск`очи, му с_ст`ори м`ацка, му ск`очи на п`енджеро. И т`ааы му в`ели – Мор фулув`ейко, де ке ош с`еа? Е_ч`апна , е_ч`апна таа, му е изр`епи р`ъката. И вел`еше баба, кажв`аше в`ели, майка, т`ака и т`ака вели. Им`аше н`апре. Си`я н`ема, ся вр`аго о л`юите вл`езе. Н`ема такв`иа н`ешча. Н`емме стор`ено. К`ажве мн`огу за те_т`уа. `Имаш кажв`но мн`огу баба, шо_има.

.

Следва разговор за уточняване и сравняване на някои думи за създаване на речник. Стигаме до имената на месеците.

1. Сечко с`ечи не вл`ечи, март – летов`ина м`ериши и влечи, `април- к`ожи бери. П`а_о март, `ена баба б`еше, му вели – яс му вели, ке ода да_и п`аса к`озите. Да ме изв`иниш – П`ърц март на гъз`ина – кец к`оза на план`ина , и `ойде бабата да_и п`аси к`озите. `Ойде да_и паси со ф`урката и да пр`енди. Д`ойде баба – ойд`ое, е_найд`ое бабата со з`ъмбите г`оли – помързн`ата. На! пърц март на гъз`ина – кец к`оза на план`ина – му в`ли. Г`оспу т`ака му р`ече. И е_найд`ое б`абата умбр`ена…

.

Разговор с Димана Шано и Герго Шано

Дим`ана Ш`ано – 1 . – `Ойде баба за дренки. `Ойде о кур`ията, н`айде ен дрен. В`яна баба на др`ено. М`ечката, пот др`ено. Му в`ика м`ечката: – ке те из`еда б`абоо. `Я, да и_мамиш д`ечките т`оа. Не от_се ист`инцки т`ие, н`ешча шо. Т`ака, мор_дете т`ака, шо, да_и м`амиш, тие не зн`ъе шо, тие си в`ерве, ист`ина с`етне.
Та ме оп`ита м`ечката, ке му р`ечиш. `Имаш д`ечки? За да_`и пл`ашиш. `Имам три д`ечки, ке му р`ечиш и м`амиш. Две д`ечки, `ели `ена ч`упка, ка_ке `имаш. Ми р`ече : Ти пл`аче, иль н`е_ти пл`аче, ке д`ойда да_и з`евъм. Н`ее, `яска, ке му ч`иниш. Т`аа.. е.. да и м`амиш д`ечките. Та ист`инцка прик`азна д`ека тие, ни_ту `име `абер, ист`инцка да му кажиш, тиа м`али се_тог`аа, не_знъе ни от, не_знъе т`аква раб`ота тие. Мамен`ици. Ойду таму, ми излезе т`оа, ми изл`езе в`ълко, ми изл`езе мечката , сък`аш да ме из`ей, зъш_пл`ачиш ти, зъш не ме шч`укаш ти, да и_м`амиш. Т`ова…Т`ака..

– Нощем излизат вили-самовили?

1. Е, на веч`ера? – Да. 1. М`и_му се к`ажва и т`ака, самов`или. Самов`или. И ниа н`иту и зн`ъме тие неш. Т`ака от баби шо `имме шчук`ано, тът`уй раб`оти. Н`апре вел`ее, д`емек излегв`ае самов`или. Дека има бунишче, дека се ф`ърга п`епелта, п`епелта от с`обата. И д`емек, т`аму гр`еде самов`или по п`епелта. Ама, мамен`ици се и т`ийа, н`е_се н`ишчу. Н`ишчу н`е_се, шо се т`ие самов`или да д`ойде, д`ека ке д`ойде.

– Някой, който да е виждал такива неща?

1. `Има, `има, ся н`ие не_пом`етваме т`еку. Н`апре вел`ее, д`емек, – кой дедо беше , ре Г`ерго? Шо излезе на църкв`уле , шо му изл`езе , со к`оно ен ?

2. `Я, на К`оста, на той шо е свърл`авен, на К`оста на той, му изл`езе на к`амено д`олу, на П`ильките му в`икаме ние, на Кристоф`ор, д`олу ко_да в`яниш на т`оа. И той урив`аше б`ъргу – беше самардж`иа и `одеше за_о Б`илишча. Ко урив`аше за `удлу, за у Б`илища, ама бе`ше темн`ица от н`ошя, на р`аното, б`еше много т`акво, ко од`еме треб`аше на с`едум с`аето да си на раб`ота. И о времето на Х`оджата , н`е_ти проств`аше. И той беше т`ърнат сам по-б`ъргу. Заш_ние од`еме многу, от с`елото н`ашо. Ама той, беше сам, по-б`ъргу. И му изл`езе `еден со кон, бел от_оспр`еди. С`ъл_нъ Кристоф`ор, там_му вик`аме ние ести ен з`авой.

1. Т`амо е вак`ъф.

2. Ама `има и .І. , ки вак`ъфче викат . В`икат , ама беше мн`огу стар, с`ега не се ч`ини. И в`ика, ми изл`егва, ми изл`езе со к`оно от_оспр`еди. Той бара отз`ади, той от_оспр`еди. Той ойде дур_д`олу, дур на Кристоф`ор, шо в`ели тая, на, на, при църкв`ульто, дур_т`амо и с`етне му заг`ина. Н`ема го па. Той к`осмите, прау пре_`угъре ми стан`ае в`ика. Не_зн`ае шо да пр`ава. Ни да т`ерам път, ни да се в`ърна н`аза. Н`езнам. Ама той, `вика ми бара с`ълде со к`оно от_оспреди. Бел кон в`ика, в`янат той от усг`ора и ни т`ака, ни ми зб`орва, ни ми ч`ини , н`ишчо. Прет мене д`есет метра, дв`айсе метра. С`ълде си т`ера н`апре. Йаска в`ика, шо_не тр`есна.

– И изч`езна?

1. Заг`ина.

2. До т`амо и после н`ема, заг`ина.

1.- И т`ука на та_туо св`ети, ка_го в`ике църкв`улито шо `имме, Св`ети Н`естор, и там па му е изл`езен на ен. Н`езнам д`ека од`еше, па_р`ано, па_р`ано така `ойде. Къ_му, пр`ет_да ос`уни така, де им`аше да `ой на раб`ота `угъре. Или о З`аградец од`ее н`ейде, т`ийа дедо`ите ре Герго? Н`езнам кой. И па т`ака , му изл`езе ен на к`оно в`янат. И прет н`его, прет н`его, а да го фт`асам, а да го фт`асам и до църкв`уле – и н`ема. Заг`инва. Има н`екой два-три ръст`ови, т`ака шо му се излез`ени, с`етне не. А па с`ега ние, от ко сне стор`ени н`емме в`идено т`акво н`ешчо.

2. И с`елто ко дойд`ое , да_ог`оре, н`ашчо село.Заш св`ите с`ела се изгор`иа в`ака. От В`ъмбел, от св`ите с`ела. Ко_помин`ае туа, беше о т`урцкото, о т`аквото. Дойд`ое до Св`ети Нестор, шо вик`аме ние т`аму. И сен`ае да поч`ине. Ама гред`ее, да го ст`оре с`елто, да го изг`оре. Ки_шо к`ажве ст`арте. Дойд`ойе до т`амо и сен`ае. А, бре в`ика, к`и_ко му се ф`атие н`озте с`етне. После н`е_може. Айде, да се вр`атиме н`аза в`икат, нем`ожме над`олу да вл`езме. И в`икат, си вян`ае к`они и т`аквото сстан`ае от сон и се врат`ие па_н`азат. И избег`ае т`ака. Н`е_влегое о с`елто и с`елто курт`ули шо в`ике. 2. Д`емек , ке да го куртул`ие тие, св`етците т`аму. Н`е_ке да му д`адое т`акво, за да вл`езе и му варн`ае. Има ена с`ила. С`илта `сти, `ама шо н`ее зн`ае н`икой, н`е_е знае.

– Хайде сега да чуем за тебе.

1. Йас се в`икам Дим`ана. – Да. 1. Майка ми_мие в`ик,е Дана. Татко ми_ми `ести от В`ъмбел д`ойден, туа се в`ика Л`азо. Сни три с`естри и `ено бр`ате. Три с`естри ост`аме с`ега, бр`атто г`оспу ни го зве. Б`ок да ни_`о пр`ости. Ни`е мн`огу ж`алко. Т`о_ски бр`ате гу им`аме .

Н`апре се прав`еше много В`ельден. Да_д`ой от В`елики ч`етвърток, `яйца да се в`апцве, да се ой о_ц`ърква. Да ст`ане на дван`айсе с`аето, да `оде о ц`ърква о с`ъмбата. И с`ега па `ойме. Ке дой п`опо от Б`илишча, ке е `удри къмб`анта и ке `ойме. Ке `ойме о ц`ърква, ке зап`альме, ке п`ее п`опо, ке зап`альме св`ешчи т`аму. И къ_шо се св`ешчите запаль`ени, се м`ъчме да_`и дон`есме дур_д`ома запаль`ени, св`ешчите. За д`обро, да ни `оди о к`ъшчата. `Ама, к`ога и н`осме, к`ога има в`етър ни угас`ине, мож да_и дон`есиш от ц`ърква дур_д`ома, н`ошиа св`ешчите запаль`ени. Не! `Ама, е, кой р`ъка кл`ай, кой т`оа клай, се м`ъче люйте да дон`есе. Ид`еята, да му се ст`ори. Три дена, с`етне утред`ента, о н`едельа `оде с`ега, `оде `яде, пийе по л`озь`ата. П`ече ягн`ишча, ц`апки и `оде о л`озьата, `яде, п`ийе – В`ельден. П`ървийо ден В`ельден го пр`аве. А па н`апре, не беше т`ака. Не_од`ее да `яде, да п`ие. Да `оде, да `игре, да пе`е на църкв`улье, на ц`ърква, о_стр`еде с`ело. Да се `игра, да се п`ее со св`ирки, стари, млади, не се пул`еше, ц`ели. Баби, дед` ови да се ф`ате о село да, да г`ърме от п`есни. Да съ_п`ее. Не се работ`аше три дена. В`ельден, мало, голь`емо да се `игра и да се пее. И с`ега, па т`ака. Ама сега мл`адите, о ск`ольето т`аму , о с`алта, шо му в`ельме. Ке оде `игре, `игре, со св`ирки, `игре т`аму до дван`айсе, до ен, до два на веч`ерта. `Игре мл`адите. Т`ака и ние по…, ж`енте т`ака, по-мл`ади, о село заигр`ивме. П`ееме т`аму. Кр`аеньо ден, В`ельден с`етне, ке се прев`одва о с`ело. Ке пее п`есни..

“Ай ми со здравйе Вельдене.
Па со здравйе да ни дойдиш.
Бабите да и наш живи и здрави.
Невестите со момчина, со дечки.
Чупите со момчина.”

Е, т`ака и се пофт`орве тът`уй, лаф`ови т`ака. Ама мн`огу, н`апре мн`огу го прав`ее. И с`ега мл`адите, гред`ея о Г`ърциа, шо б`ее ц`ели, шо работ`ае, д`еци, ч`упи издойд`ое, заш знае се прай дж`умбус_туа, о н`ашчо с`ело. Се_`игра, се п`ее и гр`еде ц`ели мл`ади. Три дена В`ельден, я па дойд`ое ва год`ина, д`еците о Г`ърция шо раб`оте, ч`упите, и дойд`ое ц`ели, три дена шо се `игра, шо се п`ее о ск`олье. Мн`ого д`обре се пр`ави. И о п`ървьо ден, шо о_пр`айме о л`озьата, и т`аму ц`ело с`ело, мл`ади ч`упи, деци, фамилий`арни д`емек, ц`ело сем`ейство си `оди, си `яй, си пие т`аму. И с`етне кв`ечерум, ке си д`ойде д`ома, и о ск`олье се`тне па_н`аза. Т`аму `оде, `игре.
И Кр`ачун па т`ака мл`адите. Кр`ачун заш_ести вр`емето на з`има, н`е_паре излегв`аме ние, д`емек, `имме и раб`оти, не за Н`ова г`одина, не за Кр`ачун, да ч`истиме да пр`айме д`ома. А па мл`адите три д`ена Кр`ачун го пр`аве па. Да `игре о сколье, да се `игра там, да се `игра, да се пее. Ф`атве от `обет, и дур н`ошийа на веч`ера, на дван`айсе с`аето, на . К`а_дъ с`аке. Мн`огу, н`апре `ешче по-в`есело б`еше, ся нема люди, избег`ае люите. Мл`адите ц`ели по Г`ърция, по т`ийа б`егье. Тро _л`юй се остан`ати о селто, така шо да ти кажа друго?

– За Коледа. За Коледа. Какво правите на Коледа?

1. К`оледа , ке дой К`оледа, ке м`есме кол`аци , колач`ина и н`апре од`ее и гол`еми л`юди, и д`еци гол`еми, да се зав`ие со п`алтата, да не се п`улье о_ р`ото и да ф`ате н`ошийа, `ешче н`ошийа , не_осун`ато, да ф`ате да р`опте по вр`атте, да напр`аве пал`юнги и да р`опте по вр`атте. Ама, да не и п`улье шо се гол`еми д`еци и_завив`ае гл`авите, да не `и познае к`ой_се. Кой да му_е п`ушчи р`ъката, да му е ист`ури кост`енте, или да ч`ерпи пов`еке, да му з`еве таму. Бабите и д`еците излегв`ае, не излегв`аше млат ч`овек, да, баби и дед`ови, ст`арте д`емек от фамил`ийата ст`арте, ст`арио ч`овек да изл`ези со с`итто , клад`ени кост`ени, кол`аци, и да му дава на кой кол`аче, на кой кост`енче, на кой тие по гол`емте шо_б`ее, да е п`ушче р`ъката, да му ч`ърпне повеке, к`ога да му_`и ист`уре, к`ога да му_`и п`ане… И мис`ерки вар`ее за К`оледа. Да б`аре, бар`ае по ц`ело с`ело со_р`ет. А па с`ега н`ема… Тро д`ечки шо_се, и т`иа, ке пом`ине тро по к`ъшиата, ке д`ойде тро. Ст`удена ръб`ота, ост`ина н`ешчото.

– А коледари имаше ли? Децата да обикалят да пеят песни.

1. Не п`ейа, не п`ейя. Е, ко_ке д`ойде на вр`атта тог`аа. С`ега тът`уй не знае, тът`уй д`ечки с`ега. Н`апре, Кол`енда – мил`енда, да ти в`ике, ц`арова год`ина, дай ми бабо три кол`аци, три кост`ени, три вар`ени, три о_д`олъп затвор`ени. Тът`уа б`еше п`есната за К`оледа . Е т`ака…

– На всяка порта!

1. – Е, да_в`ике :

“Коленда бабо, миленда
царова година.
Дай ми бабо три костени,
три варени , три
о долъп затворени.
Кооленда бабо.”

Па, и `удри со пал`юнгата, к`а_му в`елте виа… пал`юнга.
– С пал`юнгата. 1. По вр`атта, е за да му от`орве. Кой спе, кой не се стан`ати , на утр`ина гред`ее р`ано т`ийа, и т`ака, е т`ака се прав`еше. Арап`ини се прав`ее с`етне и за Нова год`ина.

– Арапини какво е?

1. Арап`ини се прав`ее, `йа ки_тие шо се пр`аве т`ака, по телевиз`оро, шо п`ульме со м`аски, ка_му в`ельте. Ние му в`ельме арап`ини.

– Е, маски.

1. Е, арап`ини му в`ельме, за Нова година да се напр`ай, н`апре се прав`еше многу. Нас ни беше стра да изл`езме от пендж`ерте горе пул`еме. Стр`аа ни б`еше, им`ае стап`ови тиа клюкашк`арте, со клюк`ашки, сур`ати и бий`ее. Ние ч`упки, стра ни_е да изл`езме от п`енджеро пул`еме горе, заш к`ъшчата ни_е горе на … к`арши т`ака, на…

– И това точно на Коледа?

1. На арап`инте, на Нова год`ина. – А, на Нова година. 1.Таа веч`ера шо е Нова година, ут…рантто.

– На първи.

1. На първи. Цела веч`ера да др`ънгье арап`инте на триесе и ен д`емек, Нова година ш`о_е. С`етне на пърф, на пърф д`енята, о с`ело да др`ънгье , да изл`ези цело село `о_ село. Да и п`уле арап`ини направ`ени, какво н`ешчо да пос`акаш. Со нев`ести, со т`урци, со баби, дед`ови, шо да му п .І. со гам`или, со турци, да `оде , да му_е кр`аде невестата `ени, да дойде от_къму църкв`уле, турците да `оде , да му е кр`аде нев`естата, да се б`ие , да се ч`ине, многу л`епо б`еше, мн`огу л`епо. Да се б`аре, да ст`оре о с`ело да се `игра, да ч`ине, сетне от к`о_да бит`исе тийа, да и_търне с`етне сур`атте , сур`ати му в`ельме н`ийа, на тие м`аските. Да и_т`ърне сур`атте, да се отпр`аве .І . , д`емек кой_се , да се в`иде кой , шо беа арап`ини и да ф`ате, да е ф`ате нев`естата `еньо от капед`анте , шо_`е чув`ае нев`естата да е ф`ате `еньо от т`аму, таму и да оф`ате с`елто с`о_рет, от к`ъшча на к`ъшча. С`ало, лукан`иче, бр`ашно, да б`ере , да му д`аве люите ц`ели. Кой п`ари, с`ало , лукан`иче, бр`ашно и да `и соб`ере ц`ели, тът`уй н`ешча тийа с`етне, да фате, да се соб`ере у `ена къшча, и да изготве, да напр`аве `алва прав`ее. Со бр`ашното и с`алто, `алва, лукан`ичето да го п`ърдже, да `яде, да напр`аве .І. ки в`ечера .І. ние в`ельме мбр`ъмье и по алб`анско `ести мбр`ъмье, да се напр`ай о_ск`ольие, да `йаде, да п`ие , да `игре, да п`ее – арап`инте шо б`ее, шо е прав`ее та_т`уа н`ешча. Тие н`ешча, шо ги соб`ерве с`етне и г`отве, и `оде на веч`ерта, `йаде, пие о_ск`олие. Мн`огу беше, многу д`обре н`апре. А , па с`ега се, к`е_ку о`де све , се ост`аве н`ешчата. К`е_ку_ тро т`ака, ки за `адет и пр`айме с`ега. Ке се обл`ече тро_ д`чки тро .І. кой `ена невест`улька, кой `ено з`етле т`ака, к`е_ку за `адет шо пр`аве. Де им`аше спр`еено Х`оджата , и ся л`юите му се п`ули, ки съм сон , та_т`уа н`ешчо. А, па тие др`угите , ст`арте, шо го им„ае та_т`уа н`ешчо, о к`ърфта му б`еше пикн`ато. Де се см`ееше за тът`уйи раб`оти. Арап`инте се чекае, к`ога да дой Нова година, за да се напр`ави арап`ини. Мн`огу б`еше , мн`ого д`обре б`еше.

– За арапините има ли песен?

Арап`инте му вик`ае, д`емек д`ечките шо търч`ее по тът`уки по клюкашк`ари, по тие сак`аш да му в`икье :

“Арапине дупине, кой ти дупи кожата
на четири места ? Майка ти невеста.
Татко ти зетле – петле. Пърч!”

Д`ечките в`ике и да б`еге, и да и т`ърче т`ие, с`етне со .І. клюкашк`арте и прав`ее тът`уй раб`оти и д`ечки … и . шо чин`ее, и да му ч`ине така – Арап`ине д`упине … и да му се фт`ури клюкашк`аро, да и т`ърчи со ст`апо да_`и б`ие. Та_т`ука б`еше п`есната за арап`инте.
.І.

– За Великден как боядисвате яйцата?

1.`Яйцата `и в`апцъме о ч`етворток. Ся `има б` оя, к`уфъме б`оя от… и к`ога и ц`ърквата н`оси т`уа б`оя, ке з`еваме, ке му е, ке се ст`опли в`одата, ке е кл`айме да се ст`опли в`одата, ке е т`урме и б`ойата о н`ътре, ки_и кл`айме, ке е збурб`атме б`оята, да се ст… Да се згор`ешчи тро п`овеке, и ке му_`и кл`айме, и `яйцата да з`аври на`ено, со бо`ята. Има на `ени `и в`аре `яйцата б`ели, к`ъ_шо се б`ели, ке `и изв`аре и с`етне, ке е ст`ори бо`йата о с`око, ке му е т`уре боята и ке п`икне `яйцата о с`око, о чърв`ената б`оя, шо му е кл`аде.

– Само цървени?

1. Само църв`ени, не в`апцвъме другьи и т`уа. Не, не се ш`аре т`уа. С`етне т`акви шо му пр`айме гугълн`ици, шо му в`ельме, се м`есе гугълн`ици. Т`ака т` еку, крев`айче мал`ечко, и со `ено `яйце на стр`еде му о_кл`авме. Му се дав`аше на офч`ари, на коз`ари на говенд`ари, и сега ф`атиме, му д`аваме, а па н`апре ц`ели му дав`ае. Кой беше `офчар – п`ървио ден на В`ельден, да изл`ези т`уа, вр`ешча да нап`ълни со гугълн`ици. `Яйца, гугълн`ици да му д`аде на офч`арте, на коз`арте, на ц`ели , да му се д`ади. И гугълн`ици се пр`ави и за д`ужба, шо му в`ельте в`иа. За бой да пр`ости кой има, т`ака м`есме гугълн`ица, кой е б`ъргу, со `ено яйце на стр`еде и му го д`аваш за бой да прости да, да к`ъсне. И рист`осовио к`олак се м`еси п`а_наза, рист`осовио к`олак, му в`ельме, го м`есиме.. – Кога се меси? 1.Се м`еси и той о ч`етвърток, се м`еси , ама с`ега го м`есе по с`ъмбъта, зъш от ч`етвърток дур да дой н`едела В`ельден, той ке се ис`уши. Ама р`едо `ести о ч`етвърток да се м`еси. На`пре шо мес`ее ст`арте о ч`етвърток. С`ега ние мл`адите – о с`ъмбата, ке_ о м`есме за да е по, по-мек. И утред`ента ,о н`едела да го см`аниш на утр`ина, да..да_о яш. Рист`осово крев`айче, нашар`ено озг`ора, со крест т`ака, клад`ени тро, ки пърсти, ки р`ъци озг`ора, ки и напр`аш т`ака нашар`ени, со н`ожто, ке се напр`ай, многу д`обро става. Тоа н`ийа, тоа зн`ъме от ст`арте, тъ нийа .І. не п`ометваме от н`апре се рассип`ае.

– Герго, разкажи как срещна Димана?

2. Ние си б`еме от `ено с`ело. На `оро игр`ааме. Ко гр`едеше на `ено, ке пульиш, нема да гл`едаш на многу т`акво, т`аму, де ке ти се ст`ори т`аквото. С`етне по ена бр`атченда т`емна, беше по гол`ема т`айа, нанъйа му к`аза йас. Т`ака и т`ака, треба да, да е стр`етме, ка ке_е стр`етиме. Т`айа е в`икна у_н`ейа д`ома, и т`аму м`алу, н`екоя дума, н`екое така, некое он`ака, ст`ори да_е стр`ета. Е, ми таа мл`ада – изб`ега. По_фтор път с`етне, па на друг ден, и друг ден .І., таа е т`аква, да дой, да се стр`ети. Тъ, до`йде с`етне т`аквото, таа бр`атчедата, заш беше т`емна братч`еда, не б`еше моя бр`атчеда. Таа `ойде, му к`аза и на майка му. Ко д`ойде, за да ме стрети `ова, кай_м`ене, ко т`ърна за да б`ега, д`ойде и майка му, йас се скри зат вр`атта. Шо да прам? Д`ойде майка му, пъ братч`едата му рече `ести н`ътре, му вика, не е изб`еган, `ести о_к`укьата н`ътре. `Е…ми … д`ойде … В`ика, ти што б`араш т`уа? Не т`ака, не н`ака…. айде, после му в`икам, е па йас е с`акам му викам, нема т`акво. Ако е с`акаш вика, д`ома, не т`ака.

1. Дома ще дойдеш.

2. Да д`ойдиш д`ома, не по сок`аците да б`аръш, да т`ърчиш вика. Тр`еба да си д`ойдиш д`ома, ки по_н`апре да си кл`адиш п`ърстен `ено-друго и да си се ст`ориш. `Е, .І. дойте , после и нема шо да пр`аве, зъш и таа , чин`еше. От д`ома па викат, ти_`ойте, шо ке с`едиш `уште. Не, не бее йас многу, дв`айсет – дв`айсет и чет`ири год`ини. И ойд`оме с`етне, си клад`оме п`ърстен, н`ема шо да праш. Ама, след две год`ини, шо се глед`аме ние, `нио со др`угьо, `енаш т`аму – `енаш таму. И таа сака да ме стрети, а па и йас сакам, и тоа.. Е стр`етве ама – со_стра. Т`ака беше времето тогаа, не те остав`ае да те п`уле люгьето, не те остав`ае за да .І. Те_т`ърчеше, `ели, ке те т`ърчи, ели брат или сестра, ели татко, ели майка, ти вели шо бараш со таа? Им`аше другьи т`акво. А с`ега, п`осле не, н`ема пр`облеми с`ега. Св`ичките, м`ожи си изл`егва, си `оди `ешче прет време, и н`ема и ти вика, ке си го з`евам, ке си го з`евам – н`ема. Тог`аа им`аше со_стра, и да му р`ечиш на татко и на майка шо йас е_с`акам …Димана `ели таа, е тре`баше мн`огу со т`акво, стра.

.

Разговор с Димана Шано за приготвяне на домашно сирене

1. Сам да ти кажа `ена г`одина, ке ст`ори т`оа сир`енье, шо е собр`ано.

– Е как го държиш, къде го съхраняваш?

– О бид`он, со с`олило, се_с`ольи, ко дъ се … ке_`о подс`ириме т`ака,` ки мл`екото шо о_ст`опли, ко ме в`иде фчера, шо поткв`аси. Ке му тура сир`ишче, му в`ельме на т`оа, не_е бийан`ица за п`отквас, сир`ишче, ке му фърла таму о_т`оа, ке се ф`ати, ке се ф`ати, ке се ст`ори деб`ело т`оа. Ке го ис`еча со улдз`ицата, ком`ати – ком`ати, ке е изв`ай сир`атката `озгора. И с`етне, ке го исц`едиме о цед`ило па. Ке се исц`еди тоа до квечер`ина , ке се исце`ди т`ака, и с`етне на веч`ера, ке си_о , квечер`ина, ке го изв`ада от цед`илто, ке_о пос`ола, ке_о см`ана т`ака ф`ельки, ф`ельки. Шо му в`ельме н`иа ком`ати, и ке си_о пос`ольа. И ке си_о р`енда о, о к`ачето д`емек, да р`ечме к`аче. Т`оа е от к`алчук, бид`он от к`алчук, со кап`ак от…, ке си_о р`ендиш т`аму со рет, лепо-лепо, утред`ента па_т`ака, дур да го напълн`иш т`оа ц`ело, ке го ост`аш три дена да_сей т`ака .С`етне к`о_ке се нап`ълни ц`ело, за да дой , да се зд`ърви с`иреньето от сольта, от сольта се прай `йако, заш т`оа е м`еко, ко да го кл`аш о.. С`етне от сольта, си се прай така йако, си се здърв`ива тоа от сольта. И по три д`ена с`етне, ке н`апрам сол`ило, па от сир`атката, па сир`атка от сир`еньето, сол`ило. Има `ени, `е_в`аре, да `е_з`авриш, има на `ени не `е в`аре, ама ке е м`ера со `яйце. Ке н`апрам сол`илто, ке_о п`икна `ено `яйце о_н„ътре, и к`о_ке дой да се ст`ори сол`илто там`ам , ке изл`ези `яйцето д`емек е..ено /врапче/? от `оче , шо му в`ельме тро по гол`емо т`ака, я т`еку – т`ака в`ърчето ке се п`ули на `яйцето. И тог`аа, д`емек там`ам, не п`анва `яйцето д`олу, си сей горе, к`е_ку `ено в`ърче се п`ульи. И тог`аа е т`амам сол`илто, т`окму, и ке го ту`ра озг`ора с`етне, да се покр`ие цело сир`еньето. И ке му кл`аш `ена пл`очка, е`ли `ена пи`ято, чен`ийа , шо да ти б`ери озг`ора за да дой, да сей стисн`ато, да не л`ита озг`ора т`оа, да изл`егва нат сол`илто, да си сей стисн`ато озг`ора. Со пл`очката, да е покр`иено, ама да не е се п`ули сир`енце, т`акво сиренье, заш_т`оа, що се п`ули, без сол`ило ке пож`ълти, не с`еди, ке се р`ъсипи. И с`етне зат`орго со .І. `ести т`оа боч`улто со в`ида, со т`кво , со в`ида шо се в`ърти т`оа, шо се вид`осва, д`емек да не з`ева в`етър. И остай го цела г`одина. Я, `ена г`одина. `Ама с`ака, с`аке `измет к`а_го в`елте в`иа. С`ака н`ешчото да го п`улиш, ако не го п`улиш т`оа, ке ти се рас`ипи, ке ти ч`рвоса, ке ти замер`иши т`ака.
Ж`ента има мн`огу р`аботи, `ама и н`е те знъе, ти в`ели шо пр`аш д`ома. Е , т`ие н`ешча кой_`и п`ули к`ата д`ена, к`ата утр`ина тр`еба да ст`аниш и да ош т`ие н`ешча да и збурб`атиш, да избр`ишиш, да и пр`аш да и ст`ориш, к`ата д`ена е т`аа раб`ота, к`ата утр`ина. Да издж`ръш, ке н`апраш, ке `ош о_къчен`ишчата, ке избр`ишиш, ке исч`истиш, ке ст`ориш, ке `и_згн`етиш. Утред`ента п`а_т`ака, к`ата д`ена е т`аа раб`ота.

2. Ако с`акаш да ти сей ч`исто, ако не, с`етне т`оа и м`оже да замер`иши к`ога да с`акаш, тр`еба ч`исто. Т`аа све, ако не, `ой на утр`ина, треба да ги пом`ини `урда, сиренье, мас, шо с`ака, тр`еба да `ой, да си е види по `енъш. 1.Нема ка. 2. Така о селто тиа нешча и имме, ката_д`енцки се тийа раб`оти. 1. Тие се ж`енцки раб`оти. И_зош бег`е мл`адите с`ега. Е, зат`оа б`еге мл`адите, ке ти с`еде мл`адите да ти пр`аве тът`уй н`ешча. Тие с`аке да си б`аре, да си се ш`ете, да си… 2.- По д`есет п`ъта на ден тр`еба да се мийе, ке_и ст`ори, ке_ош на `енто, ке_и ф`атиш т`ака, треба да `ош, да се изм`иеш, па ке се вр`атиш от там, па ке_и кл`аш на `урдата, айде п`а да се изм`иеш, ке ош от_тоа, на др`угото, све треба, и чист`ота с`ака, ако н`ема чист`ота, н`ема, мер`измо отенъш, ке ти з`ева, тр`еба све ч`исто. Да се м`иеш, све на че`змата тр`еба да_сеш, тр`еба да се миеш.

.

ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ГОВОРА

Рефлекс на голямата носовка

Както в други южни български говори, и в този говор има редица случаи на запазен назализъм. Случаите със запазен назализъм включват само позицията пред звучна преградна съгласна : в`ъмбел, бънд`ено, з`ъмбите, г`ъмба, гр`ънда, д`ъмбья, од`ънде, тр`ъмба, м`ъндо, м`ъндро, крънк, п`ънда.

Както показват примерите, няма зависимост от ударението, а мястото на учленение на назалната съгласна се определя от мястото на учленение на следходната съгласна: м пред б, н пред д. Изключение е думата `оглен ( в`оглен), в която няма назална съгласна. Във всички други случаи рефлексът на голямата носовка е гласна ъ: м`ъжи, р`ъката, к`ъшча, ун`ътре, път, с`ъшчо, м`ътен, м`ъка, ст`ъпка, гн`ъсен, гъз`ина, ръчн`иците .

В говора думата к`укя е очевидна заемка. Тя се ползва понякога като пояснение значението на местната форма к`ъшча.

Гласната ъ понякога се изговаря със слабо закръгляне, което я прави сходна, макар и неидентична с гласната в централните родопски говори и в говорите в Голо Бърдо в Албания.

Застъпници на малката носовка

При малката носовка следите от назализъм също са ограничени в позиция пред звучна съгласна, независимо от ударението: ч`ендо, братч`енда, братуч`енди, говенд`ари, пр`ендено, нар`енде, пенд`есета, дев`ендесе, яр`ъмбица, п`енда, Кол`енда.

Изключение са думите: гр`еда (гр`еа), гледаш. Втората дума е вероятно да е заемка, тъй като в говора често се употребява и пуля. Във всички други позиции рефлексът на малката носовка е гласната е: Зет, т`ешко, шет`ае, п`еток, л`ешча, ш`епа, ж`етва, пр`ежда, мес`ец, вр`еме.

Застъпници на големия ер

Рефлексът на големия ъ в ударени и неударени срички, включително и в наставки, е гласна о: б`очка, пес`оклиф, кн`ока, “тънка”, п`исок, пес`ок, к`акоф, т`акоф, дош.

Членната морфема за мъжки род единствено число, в която гласната е също континуант на големия ер, е о: сн`его, д`ъмбо.

Слабият ер в корена на глагола тъка е изпаднал: тка`ене.

Застъпници на малкия ер

Застъпник на малкия ер в ударени и неударени срички е гласната е:
т`емна, д`енята, темн`ица, скок`алец, мърт`овец, м`ътен.
Изключение с рефлекс ъ има в думата к`отъл. Слабият ер е изпаднал в думата кн`ока.

Застъпване на групите ръ/ър, лъ/ъл

На мястото на групи ръ/ъл, лъ/ъл последователно се изговарят групите ър, ъл: т`ълче, в`ълненки, вълк, в`ълци, с`ълза, ж`ълта, с`ълце; п`ърстен, п`ърдже, в`ърдзе, пърф, б`ърго, ф`ърга, ц`ърква, св`ърши, вър`ови, в`ърби, д`ърво, върт`ее, ск`ърши, мърт`овец, бърд`ило, дърдж`еме, вързв`аме, кърст`еме. В начална позиция: ърдж`осва, улдз`ица.

Към тази група се е присъединила и думата пърт, в която старата голяма носовка е следвана от беззвучна съгласна. Думите, в които съчетанието от съгласна р и голяма носовка е следвано от звучна преградна съгласна, не са се слели с тази група думи: крънк, гр`ънди, тр`ъмба.

Застъпници на ятовата гласна

Застъпник на ятовата гласна във всички позиции е гласната е. Под ударение: прежив`ее, м`есто, вр`еме, дж`елезо, л`епо, н`едели, мл`еко, б`елек, н`екое, т`емни, б`ели, ц`ели, сн`его, в`етро, л`ебо, с`енка, , б`еше, л`ето; извън ударение: цед`илто, он`ътре, б`елек, бег`аме.

Изговор на етимологично я

Липсват следи от преглас на етимологично я: офч`ари, спеч`али, шай`аци, ил`яда, й`ас, й`айца, нашар`ено, йар`ъмбица.

На местата на групите *tj, *dj се изговарят шч и ж: п`ушчи, к`ъшча, св`ешчи, вр`ешчи, с`ъшчо, л`ешча, пешч`ера, `ешче; в`ежи, чуж`инта, м`ежа. Наречието вече има форма в`еке.

Застъпване на старите групи ЧРЬ, ЧРЪ

На местата на старобългарските съчетания ЧРЬ, ЧРЪ се изговарят чър и чер: чърв`ени, ч`ърно, ч`ърф, ч`ървий; чер`епна.

Други фонетични промени

Гласната а между две лабиални съгласни е заменена с о: в`омпири, пом`етвам. Същото явление е позната от говорите в Стружко.

Глаголи

Както и в други крайни югозападни говори, несвършени глаголи се образуват само с наставката – ва без каквито и да е редувания на гласни или съгласни: пофт`орве, к`ажве, заг`инва, изл`егва, р`одва, н`айдвам, ум`ирве, соберв`аме.

Според тематичната си гласна глаголите в говора се отнасят към едно от трите спрежения, познати и на другите български диалекти: е- спрежение, и- спрежение и а-спрежение, макар разпределението им да не е същото, каквото е вповечето говори или в книжовния език. От е-спрежение са глаголите сп`ийа, кр`ойа, бр`ойа; от и –спрежение например са глаголи като: б`ера, греба, с`уча, (точа), поста`на(уморя се), кр`ена, ж`ива, й`ада(ям), дада (дам), а от а- спрежение са глаголи като ч`итам, `орам, `играм, к`опам.

Само глаголите от а-спрежение имат окончание – м за 1. лице единствено число сегашно време. Глаголите от трите спрежения имат окончание – ме за 1. лице множествено число, и окончание – е за трето лице множествено число.

Парадигми за сегашно време на глаголи от трите спрежения.
е-спрежение, и–спрежение, а-спрежение

ед.ч.

1. л. сп`ийа        1.л. б`ера          1.л. б`ацам
2. л. сп`иеш      2.л. б`ериш      2.л. б`ацаш
3. л. сп`ие          3.л. б`ери          3.л. б`аца

мн.ч.

1.л. сп`иеме       1.л. б`ериме       1.л. б`ацаме
2.л. сп`иете      2.л. б`ерите     2.л. б`ацате
3.л. спие              3.л. б`ере            3.л. б`аце

Формите на глагола съм за сегашно време в говора на Върбник са следите: (йас) се, (ти) си, (той) `ести//е; (н`ие )сме, (вие) сте, (т`ие) се.

Формата ести се употребява редовно: т`ака и т`ака ести му в`ели, н`иа си о познав`аме з`ето к`акоф ни `ести.

Глаголите дам и ям в сегашно време имат формите: д`ада, д`адиш, д`ади, дад`име, дад`ите, д`аде; й`ада, й`адиш, й`ади, йад`аме, йад`ите, й`аде.

Орицателните конструкции се образуват с частица не, която винаги е ударена: н`е ч`итам, н`е се гред`еше, н`е се п`ули, н`е е кл`ава.

Неударена е частицата не в да-конструции: да `урва, да не `урва, да не згр`ешиш.

Формите за бъдеще време се обрзуват с частица ке и формите за сегашно време на глагола: ке в`яниш, ш`о ке ч`ина, ке се ст`ориш вол.

Отрицателните форми за бъдеще време се образуват от съчетанието н`ема да и формата за сегашно време на спрегаемия глагол: н`ема да гр`еде, н`ема да `ода.

Формите на минало свършено време получават окончание за лице само в множествено число: ойд`оме, об`уме, рек`омме, клад`оме; ойд`ооте, об`ууте, клад`ооте; ойд`ое, об`уе, рек`ое, клад`ое.

Тематичната гласна в 1. и 2. лице компенсаторно се удължава.

Ето парадигми на глаголи за минало свършено време:

`ойдо         `обу        р`еко        кл`адо
`ойде         `обу        р`ече        кл`аде
`ойде         `обу        р`ече        кл`аде

ойд`ооме      об`ууме       рек`ооме     клад`ооме
ойд`ооте      об`ууте      рек`ооте    клад`ооте
ойд`ое            об`уе            рек`ое          клад`ое

Формите на глагола съм за минало свършено време са общи с тези за минало несвършено: бе, б`еше, б`еше; б`ееме, б`еете, б`ее.

Минало несвършено време

Формите за минало несвършено време имат следните особености. Първо лице единствено число се образува без окончание: с`ее, ф`ате, м`ие, пр`аве, `име. Формите за 2. и 3. лице единствено число са с окончание – ше: се`еше, фатв`аше, ми`еше, прав`еше, им`аше.

Формите за множествено число се образуват с окончания: –ме, -те, -е:
Се`еме, фатв`аме, ми`ееме, прав`ееме, им`ааме; с`еете, фатв`ате, миете, прав`еете, им`аате; се`ее, фатв`ае, ми`ее, прав`ее, им`ае.

Минало неопределено време се образува с глагола имам и страдателно причастие: н`емме вид`ено, `имме шчук`ано, `имме игр`ано. При непреходни глаголи спомагателният глагол може да бъде и съм: н`е се стан`ати.

Нелични глаголни форми

Миналите деятелни причастия се срещат изключително рядко. В текстове, които съм записал, се откриват само формите б`или, од`еле, б`ило: Т`о шо ти б`ило сл`атко м`есо. Вместо тях при преизказване се използват изявителните глаголни форми: К`ъ_си б`еше `ен т`атко и `ена м`айка. Си_им`ае д`ете и ч`упа. Той беш`е ловдж`ия. `Ойде на лоф и ум`ори `ена яр`ъмбица.

Миналите страдателни причастия се образуват с наставките – н и т, към които се прибавят окончания за род и число: пор`астен, облеч`ена, прежив`ено, бънд`ено, ж`енат, скри`ено, върз`ана, избр`ичен, чин`ето, газ`ено.

Консонантната група вн е заменена с групата – мн: мнучен`иче, пл`емня.
Консонантната група ср е заменена с групата – стр: стр`ети, стр`едата.

Интересна фонетична промяна има в думата `умбре. Тя трябва да се определи, както и споменатата по-горе промяна, като епентеза, но причината за тази епентеза е по-различна. Съгласната р изисква голямо количество въздух, за да се получи характерният вибрантен ефект, поради което съгласната м се деназализира по-рано, а деназализирано м не е нищо друго, освен б.

След съгласната р проходните съгласни се заменят с африкати: п`ърдже, в`ърдзе, дърдж`еме, но и вързв`аме.

Има много случаи на изпадане на неударени гласни: цед`илто, коз`арте, къмб`анта, н`емме, пенд`еста, п`инци, к`ожта, вр`атта, тап`ольта, с`елто, ст`арте, братч`енда.

Наставката – ски има облик – цки: ж`енцки, ист`инцки, т`урцкото, алб`анцка.

.

Някои морфологични особености

Местоимения

Сред най-характерните особености на говора в областта на личноименната система са формите за 1. лице единствено число именителен падеж йас, й`аска, както и формите на третоличните местоимения в единствено и множествено число, образувани от корена т-: той, т`аа//т`айа; т`ие//т`иа. Общата форма за мъжки и среден род той свързва говора с рупските говори, които познават същото явление, а т – формите го свързват с източните говори като цяло и с говорите от крайния Югозапад, към който принадлежи и географски Върбнишкият.

Пълната и кратка родително-винителна форма за 3. лице множествено число обаче се образува от корен н-: н`ими (тях), ни (ги). Така парадигмата на третоличните местоимения за множествено число е добила екзотичния вид: тие//тиа –ними –н//и –му. Кратката форма за 3. лице множествено число дателен падеж му (им) вероятно се дължи на обобщаване, тъй като е обща и за формите за 3. лице единствено число мъжки, женски и среден род: И т`аа му в`ели: м`ори б`або…

Говорът на Върбник се вписва в обширния ареал на южните български говори и с още една своя особеност – наличието на различни форми на кратките местоимения за 1. и 2. лице множествено число винителен падеж: не, ве и за дателен падеж ни, ви. Учит`елката не уч`еше. Н`е ни зев`аше им`аньето. Да ве на`учиме.

От корен т- са образувани и пълните форми на притежателните местоимения за 3. лице единствено и множествено число, един притежател и много притежатели: т`емен, т`емна, т`емно; т`емни, а като кратка обща форма също се е наложила формата му (му;и;им).

В говора на село Върбник системата на възвратните лични и възвратните притежателни местоимения е представена от кратките неизменяеми форми се и си. Вместо пълните форми се употребяват формите на личните местоимения или на притежателите на местоимения. Кратките местоименни форми също са в отсъпление и често се заменят с кратките местоименни форми на личните местоимения: И отт`амо д`етто се в`ърна при м`айка му (си) и при т`атко му(си) т`емни (свои). Те са клитики, които могат да заемат и начална позиция в изречението: му се ск`ърши, се н`апи, му се ст`ори, си м`еля, си м`еся, си пр`ава.

Местоименната форма сфой се е субстантивирала. Днес в говора тя функционира като съществително име със значение роднини, близки; свои. Сф`ойте на тр`ите д`ена му гред`ее.

Твърде интересна по структурата си е системата на показателните местоимения. Тя е едночленна и еднокоренна, изградена е само от форми на стария демонстротивен корен т-. Тя има вида: той//тоа (този; онзи), таа//тайа (тази; онази), тоа// той (това;онова), тие//тиа (тези; онези). Тази система е последният етап от процеса на опростяване на старата тричленна, трикоренна система на показателните местоимения, която е запазена само в някои рупски и македонски говори.

Следи от корените -в- и -н- се откриват само в адвербиализирани съчетания като ва_нош, ва_гуд`ина, наречието од`ънде, по_он`ака (по-нататък). В народната песен се пази местоимението ваа: чие в`аа д`евойка, шо потъ`рнала за в`ода. В говора битуват и особени показателни местоимения, образувани с редуплекация на корена: тат`укьо, татат`уо, татт`ука , тат`уа (тази), тат`уо (това), тът`уки , тът`уй (тези), които в словообразователно отношение кореспондират с форми като тамт`ъс, тамн`ес, които се срещат в североизточните говори.

.

РЕЧНИК НА НЯКОИ НЕПОЗНАТИ ДУМИ, КОИТО СЕ СРЕЩАТ В ГОВОРА НА СЕЛО ВЪРБНИК

`алик – каменисто място
алч`ачен – алчен
арап`ини – кукери
`арджа – ръжда
ардж`оса – ръждяса
аркондии – членове на кукерската група
асм – враг
асм`ови – врагове
барам – 1. вървя, 2. търся
барай – 1. върви, 2. търси, 3. ела – ела тук
бацвам – целувам
башчи – бахчи
бегендиса – хареса
бележички – общо за връвчици, против уроки или за украса по ръцете
б`иле – даже
бит`исва – свършва
б`ише – прасе
бл`ектория, с. алб. – животновъдство
больов`ита – жаловна, болезнена
б`ольче – младежка пъпка, пъпка
б`очка, б`очуле, б`очульто – бъчва, варел, голям съд за течности
бр`анва – бранува, подравнява нивата
братуч`ед, братуч`енда – братовчед, братовчедка
бр`аца – трион, бичкия
бр`ичи – бръсне
бр`иша – бърша
б`убрек – бъбрек
б`узи – устни
бун`ар, бун`арче, бунарч`ина – кладенец, кладенче, кладенчета
бун`ишче – сметище
б`ура – буря
бур`ези –баници
буф – бухал
б`уца, б`уцна – боде, боцна – за рогати животни
б`ълва – бълха
бънд`ено – бил съм
б`ъргу – бързо; рано
в`ърти – прави нещо, върти
ва_год`ина – тази година
в`ади – полива
в`апцам – оцветяване, боядисване
в`ежи – вежди
в`етка – вейка, клонче
вид`осва, в`ида – завинтва, завинтвам
влас`еник – китеник
в`оглен – въглен
водов`ажа – вада, канал за напояване
воп`ири – вампири
вр`една – ценна, мила
вър – връх
в`ърлъф, свърл`авен – тъп, глупак, оглупял
върсн`ици – връсници
върсн`ик – връсник
в`ърца – въже
в`ърче – връхче
в`янат – качен
в`ясай, пов`ясай – бързай , побързай
г`алька – орехова ядка
гам`или – камили
глуф, гл`уви – глух, глухи
гл`уфец – мишка
гл`ъмбок – дълбок
глюш – глезен
гн`ети – мачка
гной – тор
го_в`ежи – извеза
гов`ендо – говедо
голог`инка – глогинка
горешч`ина – жега
град`еш – ограда
грей – идва
гред`ее – идваха
гр`енда – греда
грозье – грозде
гр`утки – буци земя
гр`ънда – гърда
гуг`уче – гугутка
гугълн`ица – малко кравайче с яйце в средата
г`уска –гъска
гушчер`ичка – гущерче
гъз`ина – задница
г`ълтни – глътни
гъл`ъмба – гълъб
г`ъмба – гъба
гърп – гръб
г`ърцъм – хрупам
гърчм`алник – гръклян
гъръг`ачка – гарга
гьозмо – джоджен
дамал`юг – плуг
дев`ендесе, п`ендесе – 90, 50
д`енес – днес
джел`езо – желязо
дж`игер – дроб
джом – изчезва
дз`ардзалия – зарзалия
дзв`иска – яре на две години
дзв`езда – звезда
дз`упна – бодене с игла
див`ячка – дива ябълка, кис`елица
д`ойден – дошъл
д`ойка – кърмачка
дош –дъжд
др`емна р`оса – дъждец
др`ънгье – дрънка
д`ува – духа
д`уня – свят
д`упен – дупчен, продупчен
дъмб – дъб
д`ърпльо – фукльо
е_кл`аду – сложих
`ести – е
`ечмен – ечемик
`ешче – още
ж`елка – костенурка
жельов`ита – тъжна
ж`ива – живея
жн`атие – жътва
жн`ия, жн`ие – аз жъна, те жънат
заборав`име – забравихме
заг`ина – изгуби се, изчезна
з`айде – залезе
запост`ение – пости, запостване
зафр`ундже – захвърлям
заш – защо, защото
збр`уни – бухва, да бухне
зб`орвам – говоря
збурб`атиш– разбъркаш
зве – взе
згн`етиш – смачкваш
зд`ърви – 1 . схващам се; 2. да се оячи, стегне
з`евам, з`ева – вземам
з`ейка – прозявка
з`еле – лапад
зелен`ика – чемшир
з`елник – пита
зил`епсва – завижда
зъбор`авие – забравиха
з`ъмби – зъби
изр`епи – издраска
`имме – имаме
им`аньие – домашните животни
им`оник – диня
испр`аше, пр`аша – окопавам с прашалче
исп`ънден – изпъден
ист`ерай го – пъди го
ист`ури – изля, изсипа
ист`ълче – смачкат
йоргов`ан – люляк
к`ърдър – стадо
к`ърлюк, ци – гега
кален`ици – кани
кал`есай – покани ги
к`аля, нак`альвам – точа, наточвам
к`амен, кам`еньа – камък, камъни
к`аму ; к`аму в`елите – как; как му викате
к`арши с`ълце – припек
каф`ерен – кафяв
кв`ечерум – привечер
ки – като
кин`исе – тръгват
кл`айме – поставим, сложим
кл`анца – кладенеца
кл`епа – клепане на коса за косене
кл`епки – мигли
кл`ешчи – клещи
кл`оца – рита, ритник
кл`уп, кл`юпче – кафене, клуб
клюк`ашка – хлопка, камбанка
кн`око – тънко
ко_ке – когато
к`ожа – 1. кожа 2. за каймак на млякото
кожобаш`ия – кмет на село
к`ожта – кожата
кок булг`ар, алб. – българска глава, неотстъпчивост
колач`ина – колаци, малки питки
колумбр`ия – трънка
к`оно – коня
коп`анка – корито за пране
корн`еше – събуждаше
кор`упка – черупка
к`оски – кости
косма – коса
кост`ени – кестени
к`отар – кочина
коч`анка – кочан от царевица
к`ошкам – подритвам
к`ошкара-б`ишкара – име на детска игра
кошч`ина `- кокалчета
кр`аеньо – последния
Кр`ачун – Божик
кревайч`ина – малки хлебчета
кр`евам – вдигам
крен`ае – дигнаха, задигнаха
крест – кръст
крънк – кръгла дъска за точене на кори
кукум`альки – игра с 9 плочки, поставени на куп една върху друга
кукум`ячка – кукумявка
курт`ули – спасило се
к`уфам – купувам
куцн`ога, к`уцъница – детска игра с подкуцване на един крак
към`у – към
кънд`елка – къделя
кънд`еля – къделя
къркал`ашки – овчи и кози изпражнения
кърст`еме – кръщавахме
кърт – къртица
кърт`ули – картофи
кърф – кръв
к`ърчи – кудкудяка
к`ърши – чупи
к`ъсне – да хапне, да си отчупи, да си хапне
къст`ица – орех
къчен`ишча – каца, каче
кюск`ия –  железен лост
л`ако – лакът
лап`авец – лапавица
л`апка – ябълка
ластов`ичка – лястовичка
лиг`авец – охлюв
лен; ми е лен – мързел, мързи ме
л`енгав – мързелив
леп, лепа, лепо – хубав; а; о
леп`ина – хубост
л`илька – парченце от счупено стъкло
лицен`ишча – бузи
лок`ачка – локва
лом – локва
л`узна – белег от рана
лукан`иче – луканка домашна
льаге, алб. – махала
люи – хора
л`юлька – 1. люлка
л`юльки – 2. цветя
л`юспа – кора на дърво
л`апки – ябълки
мак`ало – ястие от запържено в тиган брашно
мамал`ике – качамак
мамен`ици – лъжи
март`инка – мартеница
мас – масло
м`асло – олио
мацен`ишча – котенца
м`ацка – котка
мбр`ъмье, алб. – вечеринка, забава
м`ежа – межда
мей, м`ейо, мешуре – корем, корема, коремче
м`ейдан – мегдан
м`енва, м – сменям, различава се
месеч`ина – луна
мижеръкатра`?
миленда ?
м`исир – царивица
мнук, мн`уче , мн`ука, мн`уци – внук, внуци
мнучен`ишча – внучета
м`орье – море
м`ува – муха
мул`ага – мушкато
мус`андра – вид долап, гардероб
мусн`ици – мустаци
м`ълдза, м`ъдзъм, изм`ълдза – доя, издоявам
м`ънгла – мъгла
м`ънда, и – мъдо, е; тестиси
м`ъндро – мъдро
м`ърша – тяло
м`ъска – катър
м`ътка – съд за избиване на масло от млякото
н`адур – навън
набоскв`аше – кърмеше
н`айду, н`айме, найд`оте – намирам, намираме, намерихте
нал`юти, на`яди – ядоса
н`анъя – на нея
нар`енда – подрежда
наърч`ено – пригласяне при пеене
н`е_паре – не много
нед`ельа – седмица
н`ешчо – нещо
н`офти – нокти
н`ошви – нощв`и /дървен съд за месене на тесто/
н`ошия – нощ
о_г`одина – до година
о_дънде – оттатък
`оглен – въглен
`ода, `ойме, `оде – ходя
озг`оре – отгоре
`орто – хорото
остенг`арка – кол с чаталче за товарене, подкрепяне
`о_стрет с`ело – в средата, центара на селото
ос`унва – осъмва
от н`апку – наопъки
отк`уфа – откупва
п`оклон – 1. подарък
п`оклон – 2. пита, хляб за подарък
п`а_наза – пак, пак назад
пале`шка – клада, голям огън
пал`юнга – ритуална гега за Коледа
пан`укла, гр.– чума, лошотия
п`енда – педя
пен`ушки – изпражнения от едър добитък
перуст`ия – санжак, трикрако пособие за огнище
п`есук – пясък
петл`ика – вратовръзка
печ`иво – печив`о
п`икна – пъхна
п`ильки – пилци
п`ильъф, тур.- пилаф, варен ориз
пинци – цървули
пиято, алб. – чиния
пл`айна – пладне
план`ина – рид, планина
план`учка – ягода
пл`емна – плевня
пл`итар – кирпич
пл`юскам, плюска, плюсна – гърмя, гърми, гръмна
пл`ячка – дреха
пов`адвам – поливам
поклан`атие – поздрави
покр`ивач – дебело одеоло
п`олог – полог за снасяне на яйца
пол`ози – ръкойка
п`олье – поляна
пом`инвам – минавам
попр`авен – облечен с нови дрехи
пос`екве – отсичат, изрязват
пос`еку – отсякох
пос`ече – отряза, отсече
посечена месечина – луна като сърп
посп`озмо – еясно значение, вероято синоним на турци, еничари
п`отполук – пътпъдък
поч`инвам, почивам – почивам
праш – правиш
прев`одвам, преводваме – изпращам
преводв`ае – изпращаха
пр`егач – престилка
пр`икье – чеиз
пром`енар – човек, който носи булчинските премени
пр`оства – прощава
п`ульа – гледам
п`упам, п`упаш, п`упа – кълве
пупун`ец – човка
п`ушва – пуска
п`ушча – пуска
п`ушчен – пуснат
пъл`ешка – огън
пълна мес`ечина – пълнолуние
пънд`ар – пъдар
п`ънда – пъдя
п`ърджа – пържа
п`ърдорва, алб.– ползва, употребява
пърна – пръдна
п`ърстен – пръстен
п`ърсти – пръсти
пърт – прът
р`еку – казах
р`улок, р`улци – бебе, повито в пеленки
р`ажа – клон
рай – гръб
р`амно – равно
р`асифа – съсипва
р`ашетам – разхождам се
р`епи, р`ипчи – драска, дращи
р`ика – рев на магаре
рист`осови – христосови –  за традиционни тестени изделия
р`опте – чукат
р`опти – чука
р`оска – гъска
рот – лице
р`офя – гръм
р`улци – повито бебе
р`астови, алб. –  случки
с`ает – час, часовник
с`ажа – сажда
с`ало – свинска мас
с`альца – гъсто кисело мляко с чесън
св`ирки – музика, оркестър
свърлъвив`ае – оглупява, полудява
се стор`и – 1. направи се, 2. сгоди се
с`ена – седна
с`ендук – сандък
сила се с`ечи – светкавица
с`ина –синя
сир`атка – суроватка
ск`апан – 1. много изморен, 2. изгнил
ск`епар, гр. – тесла
скум`андвам – подреждам
ск`уна, се ск`унвам, ск`унсе – наведе, навеждам се, наведи се
ск`ърши – счупи
слан`удок – леблебия
со позита, алб. – издигнат човек, с позиции
соблач`ено – облачно
сол`ило – саламура
стап – пръчка
стис – стена, зид
ст`омък – стомах
ст`ори крест – прекръсти се
ст`ориш – направиш
стра – страх
стреда – сряда
стреде, стреден – среда, среден
стр`ежел – кол в средата на гумното
студ`ена работа, фраз. – изчезва, загубва се
стърг`ало – прашка
ст`ъргам – дърпам
с`укало – точилка
с`урат – муцуна
суф, суви – сух, сухи
сч`укам – чувам, слушам
съкъв`ица – брадва
с`ъл _нъ – точно на
с`ълце – слънце
с`ъмбата – събота
сънд`ови – съдове
тат`ука – тази
тат`уки, татуи – тези
тат`уко – това
тат`укьо – този
т`еку – толкова
т`емен – негов , техен
т`епан – тъпан
тил – врат, шия
тис`емни – сякаш че, все едно че
тит, т`иди – чиба – за гонене на куче
тоа – това
той – този
тр`ъмба – кросно, част от стана за тъчене
тр`ага – следа, диря
тр`ана – нещо за ядене
трап – 1. канал, 2. долинка
тр`есна – пукна, пръсна
тр`ешчи, тр`есна – пука, пука се
тро – малко
трол`инка – троха
трошичка – мъничко
т`уа – тук
т`ълчиш, изт`ълчиш – разтрошиш, раздробиш, счукваш
тъп`оля – топола
търн – трън
т`ърня – тръни
т`ърна – тръгна
`угъре – нагоре
улдз`иче – лъжичка
улдз`ица – лъжица
`умбре – умря
`умник – зъб мъдрец
`урва – слезе
урив`аше – сизаше на долу
урнис`ан – съборен
ус`ойка –  усойно място
утред`ента – утре
ф`ари – близки
ф`ата, да фата – да хвана
ф`атваш – хващаш
ф`ати – хвана
ф`ельки – филии
фръп – 1. хвръкна, 2. хоп
ф`урка – хурка
ф`устан – рокля
фърт`ома – въже
ц`апе – яре
цикн`оса – загоря
църкв`уле – параклис
ч`езма – чешма
ч`екън – чук
чели – чехли
чендо – чедо
ч`ерек, алб. – четвъртинка
чер`епна – чиреп, грънец
череша – череша
чер`ешна – череша
ч`ерпи, че`рпне, ч`ърпне – взема, грабва
ч`еша – чаша
чешв`ина – боров дървен материал
ч`ита – чете

ч`ина, чин`еме, шо чиниш? – правя, правехме, какво правиш?
ч`ана – вампир
чап – 1. разкрач, 2. стъпка
чап`альки – 1. голям разкрач, 2. уред за мерене на нивите
ч`апна – грабна
ч`ерпне, ч`ърпне – взема, грабва
ч`еша – чаша
ч`ешв`ина – боров дървен материал
ч`ита – чете
ч`увам , чува – пазя, пази
ч`упа – 1. мома, 2.дете
ч`упка –  момиче
чуш, ч`ужи – чужд, и
чъп`алька – уред за мерене на нивите
ч`ървий – червей
чърн`ячка – гарга, сврака
чът`ия – покрив
ш`айка – пирон
ш`ара – 1. шаря, 2. трион
шек`ерки – бонбонки
ш`етам – разхождам
ш`икла – шикалка
ш`ипер – гръбнак
шип`инка – шипка
шия – шия
шлапн`ица – шамар
ш`о_р`е ? – какво бе?
шп`ирто, алб. – кибрит
шт`ърбльо – щърбав, човек без зъб
штърк – щъркел
ш`уле, алб. – славянското население
ш`уш`улец – градушка
шч`ипка – вилица
шч`ици – дъски
шч`ички – дъсчици
шч`ука – слуша
шчърк – щърк
`ълшчи – блести, лъщи
`ъмбар – хамбар
`ърблък – дъга
`ърва, из`ърва – късам, съдирам
ърш – ръж
`ягне – агне
ягн`ишча – агнета
ядел`ишча – храна
`япи – сърби ме
яр`ъмбица – яребица

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Използвана литература:

1. Доц. Георги Даскалов, “Българите в Егейска Македония – мит или реалност”, София, 1996
2. Проф. Йордан Андреев, проф. Минчо Лалков, “Български ханове и царе”, 1996
3. Акад. Йордан Иванов – “Български старини из Македония”, БАН, 1970
4. Владимир Георгиев, Петър Илчев, Иван Добрев, Тодор Бояджиев, Петър Пашов, Стефан Брезински, Христо Първев – “Българският език – език на 13-вековна държава”, ДИ „Народна просвета“, София, 1981
5. Н. Г. Данчов и И. Г. Данчов, “Българска енциклопедия”, том І и ІІ, София, 1936

* При свалянето на част от суровия материал от диктофон на хартия, превод на непознати думи и при редица специфични изрази съм ползвал помощта на родения във Върбник господин Васил Шано.

.