Home » Авторски страници

Еж, пий и се весели на Гуча – II

2015.11.10 Няма коментари

Първата част на материала може да се види тук.

 

Маестро, музика!

Понякога ме е срам, че съм българка, понякога се гордея, но като чух тези деца как свирят на “Мала сцена”, реших, че не сърбите, а ние сме измислили духовата музика.

Нищо общо няма със сръбската такава. Северозападното в мен ликуваше, чуйте…

От четвъртък вечер последователно се изпълняват концерти на стадиона, съвсем безплатно всяка вечер.

Можете да видите и да чуете обичания и от българската публика Горан Брегович, звездите на Гуча Бобан и Марко, също така сръбските звезди Деян Петрович и Екрем Мамутович, и много други виртуози на тромпета.

gu4a_blog2_111

Събитията са спонсорирани от бира “Елен”, телевизия “Пинк” , сръбското Министерството на културата и туризма, и община Лучани.

Ако тръгвате към фестивала, няма да ви трябват много пари. 60 динара са около 1 лев. 55 динара е шише бира от хранителен магазин.

А на Гуча, в центъра на купона, го плащате за 100-150 динара.

Кутия маркови цигари е 180-200 динара, сандвич плескавица по пътя ядохме за 200 динара, шише ракия “Шливовица”, двойно препечена, е около 400 динара от магазин. Брашно, ориз, олио, кори за баница, плодове и зеленчуци са на нашите български цени, само месото е по-евтино. То е 400 динара за кг.

Но тука отварям една огромна скоба и държа да отбележа. Всички продукти са местно, сръбско производство. Няма ябълки от Полша, ягоди от Гърция и домати от Турция!

Всяка уважаваща себе си домакиня, всяка къща отглежда добитък и има зеленчукова градина. Повечето сърби имат и трактор. Отглеждат поне по едно теле, крава и задължително няколко прасета. Най-малко четири. Хранят ги основно с царевица.

Кукурузените ниви ви дебнат от двете страни на пътя открай докрай. Царевичакът стига до три метра височина.

“Където има кукуруз и пчела, там има живот” – казват сърбите.

gu4a_blog2_11

За нас екскурзията започна с бира “Зайчарско” и завърши с нея. Определено това ни е любимата марка. Но трудно ще я намерите на Гуча. Най-близък вкус до нея има “Нишичко” пиво, на чиято кутийка пише… Каменица АД!!!

(А бе, що не направите и едно Зайчарско за българите, бре? Ало, Пловдив, завода на бул. “Източен”…? Стига с тая чуждестранна мода, дайте малко от прекрасното, леко горчиво комшийското пиво…!)

А ето тази порция различни видове месо и пържени картофки, които те наричат компири (както и шопите ги наричат),  е с най-високата възможна цена в заведение по време на фестивала. Цели 1200 динара. Едвам я сборихме двама души.

zablog,gu4a2_4

За същите пари можете да си поръчате да ви отрежат кило агнешко от въртящо се чеверме, а свинското на чеверме е около 1000 динара.

zablog,gu4a_2

Из ресторантите, докато вечеряте, минават оркестранти, почти всички са цигани и ви свирят, ако пожелаете, разбира се срещу някоя пара. Колко върви една песен не знам, но едва ли е по-малко от 2000 динара.

Вдига се ужасна шумотевица и настава оглушителна лудница. Събират се веднага сеирджии да ги снимат, и започват да играят и пляскат.

gug_blog2_ 1112

Нормално е да видите спонтанно събрани хора да играят хоро на асфалта навсякъде. Казват му коло (дума със славянски произход, която, както и хорото, значи кръгов танц). Стъпките са лесни за игра и доста приличат на нашенските. 1,2,3,4 надясно, мяташ крака 2 пъти и се връщаш вляво 1,2,3,4.

Винаги съм се чудела що е то балканец, каква е тая порода, толкова различна от западняците. Трудно ми е намеря отговор на тази мистерия, но едно е сигурно – освен, че  имаме общи корени със сърбите, освен близкия език и писмеността, която чак през ХХ век започва да се заменя при тях с латиница, има нещо много общо в традиционната култура, емоционалността, манталитета.

Забелязала съм, че ние, българите, имаме много по-общо като емоционалност, oсвен със сърбите, също и с други южноевропейски народи като италианци, испанци, гърци, както и с руснаците, отколкото със средно и северноевропейските народи. А за близост със скандинавците и англичаните дума да не става, с техния дъждовен и мрачен климат, и съвсем различен манталитет.

Открих интересна климатична закономерност в селцето Гуча, която ме наведе на някои прозрения за туй що е то балканец и защо темпераментът му е такъв.

Дневните температури през август стигат до 38-40 градуса на сянка, макар мястото да е планинско, а вечер падат до… 10-12 градуса по Целзий и задължително има роса…! Е, как да не е буен темпераментът им при тия температурни амплитуди от 28 градуса?!

021gu4a_blog,2_01

В жегата може да видите луди хора да се “банят у ряката”, където други плуват, а трети ходят по нужда. Четвърти пък пият хладна бира и всичкото туй наведнъж… Леле…

gu4_blog,2,0

А духовата музика свири едновременно с това… на живо, поръчана от някой фен.

Из улиците може да изхарчите някой лев за сувенири – фанелки с тромпети или с шеговити, пиперливи надписи…

gu4a,blog2_6

Има всякакви хора, всякакви цветове и багри.

zablog,gu4a,2, 3

С мъка се разделяме с това китно сръбско градче, с Мича и семейството му, които сърдечно ни изпращат, казваме сбогом на тромпетите, веселието и добрата храна, и се отправяме, изпълнени с фантастични преживявания, към нашата България.

Довиждане, Гуча!
Обичаме те!
До нови срещи!

 

Текст и снимки:

Деси Цветанова

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.