Home » Авторски страници, българи зад граница, политика

Регистрирането с бащино име на българските деца, родени в чужбина. Стенограма от парламентарна комисия

2015.10.05 Няма коментари

Тази публикация съдържа стенограма от заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина към Народното събрание, проведено на 30 септември 2015 г. На това заседание се разглеждат два законопроекта, единият от които е свързан с въпроса за бащиното име на българските деца, родени в чужбина, а другият с даването на документ за постоянно пребиваване в страната на граждани на Украйна с български произход. Вносител и на двата законопроекта е председателят на Комисията по политиките за българите в чужбина Румен Йончев. Стенограмата е публикувана в сайта на НС.

По първия законопроект има доста спорове и противоположни позиции, изразени от депутати на комисията, от една страна, и от представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, от друга. Представителите на МРРБ – зам. министър Иван Аспарухов и директорът на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” в министерството Иван Гетов – изразяват отрицателни становища относно законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация. А тези предложени изменения са свързани именно с проблема с бащиното име за българските деца, които се раждат в чужбина и се записват според правилата на именните системи в съответните страни, които са различни от българската именна система.

Следва текстът на стенограмата.

Untitled10

П Р О Т О К О Л

На 30 септември 2015 г. от 16:30 часа се проведе редовно заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България.

На заседанието присъстваха:

От Министерството на регионалното развитие и благоустройството:
Иван Аспарухов – заместник-министър
Иван Гетов – директор на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване”

От Министерството на вътрешните работи
Ирена Дамянова – главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност”
Венцислав Велинов – инспектор от отдел „Териториално обслужване и превенция” – ГДНП
Розалина Тодорова – главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност”

От Министерството на външните работи
Бойко Хаджийски – главен експерт в отдел „Консулско-празни въпроси, Европейски съюз и Шенген”, дирекция „Консулски отношения”
Николай Цанков – главен специалист в отдел „Консулско-правни въпроси, Европейски съюз и Шенген”, дирекция „Консулски отношения”
Милена Узунова – началник отдел „Процесуално представителство”, дирекция „Правна”.

Заседанието беше открито в 16:30 ч. от председателя на Комисията по политиките за българите в чужбина Румен Йончев.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Добър ден! Уважаеми колеги, уважаеми гости! Извинявам се за закъснението, но съгласно нашия правилник, ако нямаме кворум от половината членове на комисията, трябва да изчакаме 15 минути, докато се съберат поне една трета от нейните членове и тогава можем да започнем работата на заседанието. Така че в съответствие с нашия правилник откривам заседанието на Комисията по политиките за българите в чужбина.
Искам да предложа на вашето внимание днешното наше заседание да се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България.
Има ли други предложения? – Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, нека да гласува.
Гласували: за 9, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ.

По тази точка гости на днешното заседание са:
От Министерството на регионалното развитие и благоустройството:
Иван Аспарухов – заместник-министър
Иван Гетов – директор на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване”
От Министерството на вътрешните работи
Ирена Дамянова – главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност”
Венцислав Велинов – инспектор от отдел „Териториално обслужване и превенция” – ГДНП.

Сега ще си позволя сам да си дам думата, защото и по двата законопроекта се явявам вносител.
Предполагам, повечето от вас са се запознали с мотивите на законопроекта. Основното, което искаме да решим с този законопроект, е един проблем, стоящ доста ярко в последно време, повдиган от много наши общности в чужбина, особено от тези, които емигрираха през последните 20 години. Става дума за хората, които раждат деца в чужбина. Там им се издава акта за раждане и съгласно нашето законодателство, когато те дойдат тук, за да потърсят българския си акт за раждане на детето, им се издава акт за раждане с име, такова, каквото е именно в акта на раждане, който е издаден в чужбина.
При това възниква една особеност, че не може да се изпълни традиционната именна българска система – тоест лицето да има име, бащино и фамилия. И се оказва, че много деца не могат да носят бащиното си име и се оказват с едно първо име и с едно второ име, без бащино.
Мнозина вече са потърсили правата си по съдебен път и в повечето случаи съдът присъжда в тяхна полза. Тоест има вече създадена съдебна практика, което им дава право да добавят бащиното име в акта за раждане.
С този законопроект целим чисто и просто да изчистим тази несправедливост. Защото в огромния брой от случаите хората искат да следват българската именна система и тя да бъде възпроизведена в акта за раждане.
В момента дори има такава практика от един по-предишен период. Издавани са такива актове за раждане с бащино име при същото действащо законодателство. След това спира тази практика, започва новата практика, при което не се издават такива актове с три имена.
За да премахнем всякакво двусмислие, предлагаме с това изменение да решим въпроса бързо и категорично.
Разбира се, ние сме запознати със становището на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което не е особено позитивно, ако трябва да бъда дипломатичен. Като основният аргумент е опасението за създаване на двойна самоличност. Това като вносител аз по никакъв начин не мога да го приема, защото има едно нещо, което отличава всеки един
Оттам нататък граждани със съвпадащи имена има стотици хиляди. И това не означава, че те имат двойна самоличност или че могат да бъдат объркани по някакъв начин. Всеки един гражданин се идентифицира с единен граждански номер. И мисля, че по-скоро трябва възможно най-бързо за преминем към гласуване и приемане на този законопроект. Защото продължаваме да раждаме поредния и поредния казус, който отива в съда, харчи пари за съдебни дела, с които да доказва това си право, при положение, че държавата така или иначе не е много ласкава към всички тези наши сънародници, живеещи в чужбина, раждащи своите деца в чужбина и отглеждащи ги в чужбина. Нека малко от малко да се опитаме да запазим техния български характер, поне чрез имената им.
Няма да ви губя времето с повече мотиви. Ще дам сега думата и на представителите на министерството да огласят своето становище. След това ще дам думата на колегите да вземат своето отношение.
Заповядайте, господин Аспарухов.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН АСПАРУХОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми народни представители! Може би ние трябва да бъдем притеснени, че няма да можем да удовлетворим вашия порив към законодателна промяна. Но това е ваше право в крайна сметка.
Нашето становище е пред вас и пред всички останали, ако го имат, разбира се.
Аз ще споделя две притеснения. Конкретни примери може би ще даде господин Гетов, който е директор на цялата дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване”.
Притесненият ни са, че специално в гражданската регистрация този закон е приет преди 16 години и там нямаме почти никакво движение. Това говори за устойчивост на закона. Мотивът заради огромна обществена потребност от такава промяна смятаме, че като практика го няма.
Заради това нашето становище е по-скоро, че ако допуснем подобно изключение то да стане законодателен текст, дали пък хаосът няма да стане по-голям? Дали няма да попречим на много повече хора, които така или иначе в момента са извън страната? Това ни е притеснението. Излиза, че навън те трябва да доказват, че имат едни и същи имена. Не тук, а там. Това са ни притесненията.
По принцип, когато предлагаме някаква законодателна промяна, действително трябва да се съобразим и с последствията от подобен ход, имайки предвид колко хора в момента ще бъдат засегнати.
Може би господин Гетов ще спомене още данни. Защото и сега Вие споменахте – да, такъв е редът в България, такъв е за българите. И това работи.
Мотивът, че ще създадем повече затруднения на хората, които трябва да минат през съдебната система и да си променят името, също не можем да го приемем, защото останалата част, голямата маса от българите, които се нуждаят от подобно нещо, го правят.
Ще приключа със следното. Ние имаме подобни жалби. На базата на такава жалба е възникнала тази идея за промяната. Но не мога да разбера, когато българските граждани, пребиваващи извън страната, имат право да заявят всичките си имена в чужбина и ние да ги отразим, какъв е проблемът.
Променихме преди известно време Закона за гражданската регистрация и го променихме точно в този вид. Могат в консулствата да се вършат тези работи, да заявят и настоящия адрес и други, само и само да можем да облекчим нашите граждани, които живеят в чужбина, да не се разкарват и да идват тук.
Мисля, че ако е проявено там някакво друго – така ще го кажа – непредпазливо нехайство и не е записано второ име… Ако е записано второ име, тук на базата на същият документ, който идва от чужбина, му се издава български документ.
Това са ни основно мотивите. Иначе може би да решим някакъв проблем, но няма да бъде в сериозна обществена полза. Аз виждам, че вторият текст няма императив. Но майката да отиде без знанието на бащата да заяви бащино име… Защото е писано „родители”. Но щом той няма бащино име, значи единият родител го няма. Майката трябва да отиде да заяви бащино име! В такъв смисъл говоря.
Извинявам се за нашите възражения, но това са ни основните мотиви. Ние сме ги изложили. Ако искате конкретни примери, нека господин Гетов да даде още технически неща.
Така че благодаря за възможността да се изкажа и се извинявам за отрицанието на този текст.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Заповядайте, господин Гетов. Не е нужно да се извинявате. Тук ние разсъждаваме рационално.

ИВАН ГЕТОВ: Благодаря. Аз само ще добавя някои думи към изложението на господин Аспарухов.
Не трябва да забравяме, че актът за раждане има доказателствена сила. Това е документът, който има доказателствена сила по отношение на името на всеки български гражданин. И добавянето на бащино име към българския акт за раждане, повтарям – към българския акт за раждане, който е въз основа на чуждия акт за раждане, в който няма такова име, означава, че ние създаваме два документа, които имат доказателствена сила за едно и също лице. Ние силно се опасяваме, че това е подменена самоличност. И това е отразено и в съдебните решения, за които Вие споменахте. Защото има на практика няколко такива дела, които се водят за добавяне на бащино име.
Добавянето на бащиното име в българския акт за раждане, когато такова липсва в чуждестранния, по същество е изменение на името. И това, пак казвам, е отразено в тези съдебни решения. А промяната на името води вече до двойна самоличност.
Предполагам, че по този въпрос конкретно могат да вземат отношение колегите от Министерството на вътрешните работи, пък и колегите от ДАНС. С тях сме споделяли. Те са имали много проблеми по отношение на сравняване на актове, издадени на едно и също лице в различни държави.
Не трябва да забравяме, че поради голямата мобилност на нашето население след промените всеки поне от вас и познати на всеки един от нас са се сблъсквали с европейската администрация, която е много стриктна по отношение на съдържанието на актовете. И когато представим един акт с различно съдържание от този, който е издаден от друга държава, то тогава за всеки един от нас възникват огромни проблеми, независимо от това дали сключвате търговски договор, дали сключвате трудов договор, дали се обръщате към
Смятаме, че една такава промяна, която ще задължи нашите граждани да имат по три имена, ще наруши не само техните права, но и възможностите им да се реализират по безпроблемен начин зад граница. Воденето до издаването на документи за едно и също лице с различно съдържание от различни европейски държави в никакъв случай не може да бъде толерирано и не може да бъде считано като една положителна практика.
Не трябва да забравяме, че много от българските граждани, които се раждат в чужди страни, получават и чуждо гражданство, което означава, че ние на един чужд гражданин му издаваме едни документи с различни данни от тези, които са издадени от страната, която го е припознала.
И на последно място, но то не е без значение, господин Аспарухов спомена за самотните майки, тоест раждания на деца без бащи. Не намираме коректно основание майката да определя бащиното име на син, който няма баща и който не е припознат. Не е етично, не е морално, не е и правно обосновано.
Във връзка с всички онези случаи, които Вие споменахте, че е имало преди години, искам само да вметна, че то не е било практика, това е било нарушение на закона. Този закон действа от 2000 г. А през 2009 г., ако има такъв прецедент, това означава, че някой общински служител си е позволил възможността или е използвал възможността и си е позволил волността да наруши закона. Не може върху едно нарушение да се законно установява практика.
Така че смятаме, че няма да допринесем за улесняването на живота и практиката на българските граждани зад граница, ако дадем възможност да се създаде хаос с едни документи, които носят доказателствена сила.
Не трябва да отиваме много далеч. Знаем, че във Франция именната система е двуименна, там има само лично и второ име. В Испания няма да говорим колко са имената, но в една Македония също са с по две имена. Тоест тази практика е широко разпространена.
Тоест документите за раждане на нашите съграждани в чуждите държави ще бъдат с огромна разлика с издаваните в България, което ще допринесе до дисконфорт, а и, меко казано, в реализацията им зад граница. Това ще създаде не малък хаос и за някои от службите, имам предвид правораздавателните и правоохранителните органи, които при установяване на самоличност ще имат проблем. Да не споменавам възможността на обиграния адвокат да шиканира и съдебни процеси поради административни неуредици по отношение на документите, представени в съда.
Това е, господа, което имах да кажа. Благодаря.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви. Аз ще си позволя да реагирам само като вносител.
Първо, в ерата на биометричните данни да говорим за двойна самоличност е абсолютно неразумно. В момента всеки български гражданин, който получава документи за самоличност, дава биометрични данни. Така че в своя житейски път оттам нататък той е само един. Двама не могат да бъдат.
Второ, що се отнася до коментара за майките. Аз не виждам някъде в закона да пише за майки. Пише „родителите”. Не става въпрос за един родител. Едно дете винаги има родители. Ако е самотна майка……
Аз съм съгласен, можем да прецизираме този текст на второ четене и т.н.
Второ, законът не задължава родителите да поискат бащиното име, но им дава това право.
И трето, аз познавам десетки български граждани, които тук се казват Иван Георгиев, а във Франция се казват Жан не знам кой си. Това създава ли двойна самоличност? Не създава. Да, във Франция са му издали лични документи с името Жан, а не с името Иван.
Точно това се случва и тук. Нашият български гражданин в съответствие с българския закон, който дава право на име, бащино и фамилия, има право да получи тези три реквизита в България, в родната си страна, чийто гражданин е той. Оттам нататък всичко друго е така. Единият закон му го дава, другият не му го дава.

ИВАН ГЕТОВ: Сегашният текст на закона дава такава възможност.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Ама Вие считате, че е нормално ние да задължим българските граждани да минат… Става дума вече за стотици хиляди деца, родени в чужбина.

ИВАН ГЕТОВ: Те си поемат риска.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Те имат правото и ние им даваме правото да го потърсят в съда. Нали така? А защо е нужно това? Това е безумие. Извинявам се за коментара, но за мене това е абсолютно безумно твърдение, че всеки, роден в чужбина, желаещ да получи бащиното си име, трябва да води дело. Това е просто нечовешко отношение на държавата към гражданите, родени в чужбина.
Аз повече не искам да изчерпвам времето. Давам думата на колегите. Проф. Станилов, заповядайте.

СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз ще кажа само едно. С тази въведена практика, за която се пледира от страна на министерството, че българинът, който има две имена в чужбина, не може да получи третото тук, доколкото аз го разбрах, чрез съдебно дело….

ИВАН ГЕТОВ: Може.

СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Ами ние нарушаваме именната система на българите, такава, каквато тя е от векове. Ние разрушаваме именната система, минавайки през съда. Отнемайки правото на българина да получи три имена, той отива в съда. Щом отива в съда, му са нарушени правата. Ние предварително ги нарушаваме с подобна практика.
Аз лично ще гласувам за закона. Не съм сигурен какви сложности той ще предизвика след това, може би ще предизвика. Но от принципна позиция нямам съмнение в това, което правя. В края на краищата ние, ако да сме членове на Европейския съюз и се привързваме към западноевропейската култура – англосаксонския модел, нямаме това право да си нарушим една традиция. Ако не приемем такова нещо – тя вече е нарушена, – просто ще нарушим традицията.
От всякаква гледна точка аз не мога да се съглася с обратните аргументи. Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Заповядайте, господин Ангелов.

ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Господин председател, дами и господа! От едно известно време насам наблюдавам как българските институции бойкотират всяко нещо, което се предлага в полза на българите зад граница. Просто недоумявам какво се случва. Не ви се работи ли, не ви се променят нещата?

ИВАН ГЕТОВ: Какво имате предвид?

ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Ами да кажем, че до преди няколко години хората от Украйна, от Македония, от други държави, които получаваха българско гражданство, имаха право да си заявят българските имена, защото техните имена са променени. Че в Украйна ги карат да се казват Фьодор, а не Тодор. И този човек сега, като дойде в България и получи гражданство, трябва да се казва Фьодор, а не да се казва Тодор, защото някой чиновник е решил, че тук може да има проблем.
Вие говорите за проблеми. Колко проблеми е имало с партньорските служби за двойна самоличност с такива български граждани? Искам да ме уведомите. Кажете ги.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН АСПАРУХОВ: Много. Идете в Албания и ще видите за какво става въпрос.

ЮЛИАН АНГЕЛОВ: В Албания?! Аз съм ходил в Албания поне 15 пъти, най-вероятно повече, за разлика от Вас. Поне 15 пъти съм ходил в Албания. Знам Албания с каква система работи по границата. Знам за проблемите на българите. Защото Албания е въвела две имена в своята именна система. Само че ние се казваме българска държава, не се казваме Албания. България има традиции от хилядолетия или от Освобождението насам, където българската именна система е с три имена.
В България не може някой да получава гражданство или да е дошъл от чужбина и да е записан Петар и ние тук да го пишем Петар, а не Петър.
Вие искате да подмените българската идентичност по този начин. Вие се противопоставяте на това.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН АСПАРУХОВ: Като ме гледате каква фамилия нося…

ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Аз това щях да кажа, че и двамата, които се изказахте, сте с типични стари български имена. И поне вие трябваше да кажете: да, трябва да защитим българската традиция, да защитим българската именна система.
(Неразбираема реплика извън микрофоните от заместник-министър Иван Аспарухов.).

СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Господин заместник-министър, намирате се на комисия.

ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Ами на комисия сме.
(Неразбираема реплика на Иван Гетов извън микрофоните).

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Моля да се изказвате един по един.

ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Моля ви, аз не ви прекъсвах, докато говорихте и двамата.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН АСПАРУХОВ: Вие обиждате.

ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Не съм обидил никого. С какво съм ви обидил? С това, че твърдя, че българските институции трябва да намерят решение на този проблем, а не да го саботират. С това ли ви обиждам? С това, че някъде щяло да има проблем. Кажете ги колко са проблемните случаи, които са били в Западна Европа с хора, които са били записани с три имена, а във Франция или в Италия, или на други места са с две имена! Колко са случаите? Защото вие говорите: има, хиляди са! Къде са? Нека да дадете данни.
И какво българската държава се интересува от това, че някъде във Франция или на друго място имало друга именна система и щели да се препокриват! Те съобразяват ли се с нас? Не. Защото аз имам десетки приятели зад граница, които с мъки са накарали да запишат в съответната държава детето му с три имена или пък второто име да е на –ов или на –ова. С мъки! Те не се съобразяват с българската традиция и с българската именна система, а ние трябва да се съобразим с тяхната! От какъв зор? Ние България ли сме?
Тук говоря, че всеки от нас като експерт, като министър, като народен представител, като българин е длъжен да намери начини именно за решаването на този проблем. А не, както правим за всяко нещо, което се предложи за българите зад граница: това трябва да се махне, това не става! Защо? Защото някой трябва да работи повече. Защото щяло да има двойна самоличност! Е как?

Господин Йончев каза – биометрични данни, ЕГН, номер на акта за раждане. Да не говорим за документите за самоличност, които също имат номера. Това са четири неща, които ви казвам, с които няма как да сбъркаш един човек.

ИВАН ГЕТОВ: Трябва да се съобразяваме……

ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Ами утре и примерно с Китай трябва да се съобразяваме! Какво трябва да направим? Ние ще се съобразяваме с чужбина! Така ли? И ще пренебрегваме нашата именна система!
(Неразбираема реплика от място).

ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Аз не Ви прекъсвах.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Само на един народен представител е дадена думата. Моля да не навлизате в реплики помежду си.

ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Като говорихте, аз не ви прекъсвах и се съобразявах. Имам мнение, искам да го кажа.
Прав съм и мога като гражданин и като народен представител да критикувам също и институциите. Никой не ми забранява това нещо. Така че когато аз критикувам, не означава, че обиждам, а показвам моето възмущение от това как българските институции не искат да направят нищо за българите зад граница. Това е проблемът. Благодаря ви.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Колеги, давайте си сметка,че може би вече една четвърт от българските деца се раждат извън България. И една четвърт от българите потенциално няма да имат бащино име, тоест няма да следват законовата в България именна система. Тя не е само традиционна, господин Ангелов. Тя е законова, тя е вписана в закона. И те трябва да търсят тези си права по съдебен ред, за да доказват,че могат да ползват именната система в България! Заповядайте, господин Аспарухов.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН АСПАРУХОВ: Аз се извинявам действително. Така сигурно сме го приели, защото и ние сме докачливи. Аз не мога да кажа, че Народното събрание не работи. Народното събрание създава закони, а ние трябва да ги изпълняваме. В такъв смисъл ми беше реакцията. Ако вие приемете този закон, кой няма да го изпълни? Но дайте да видим дали е целесъобразно да бъде прието.
Кой забранява сега на българите да си покажат бащиното име в консулството? Защо не си показват в консулството бащиното име? Идват тук – и същото. Няма проблем. Няма съд, няма нищо. А Вие говорите за съд.
Защо не попитаме един такъв случай защо тогава, когато е давал акта за раждане, защото актът за раждане е документ, стига с тези номера, не сме в други институции, номера и т.н…. Като дойдат биометричните данни, тогава – да. Но актът за раждане е първият документ на човека. И там имената са му личността. Човек живее с името си. Защо там – нека да зададем този въпрос – е записан с две имена?
Аз се извинявам, господин Йончев, не Ви упреквам Вас, но утре някой ще си напише и първото име. Вие сега сте записали бащиното, правилно, защото има проблем. Ами утре някой юнак ще се сети за първото име..

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Проблемът е с няколко стотин хиляди юнаци.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН АСПАРУХОВ: Не е така. Ако други ден запишем в закона, че първото име ще го сменяме по същия начин и си го заявяваме… Нали говорим за българи.
Извинявам се, няма ги колегите от ДПС, но по същия начин, когато защитавахме техния законопроект за промяна на името, трябваше да попитате колегите си какво беше държането им там и как защитавахме българското. Така че да не се обиждаме на тази тема – дали работим в момента против българските имена.
Българската традиция е ясна. Ние я спазваме. Спазваме ли го като го има в закона? Нека си зададем въпроса. Пак става по наше доброволно желание.
Аз споменах в началото – този текст в този Закон за гражданската регистрация е с най-висока устойчивост за момента. Шестнадесет години не е променян! Не заради това, че трябва да бъде променян. Това значи, че има устойчивост в законодателството. Мисля, че такава устойчивост създава ред.
Иначе, ако го приемете, тогава може да съдим дали администрацията ще работи или няма да работи. Тогава, когато има законодателна уредба, законодателно решение на законодателен текст, ще работи. Извинявайте още един път.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Господин Аспарухов, законодателството и законът имат една единствена функция – да отразяват обществените потребности. За тези 16 или 20 години обществените потребности са се изменили в една посока – раждат се десетки хиляди деца извън България. Издават се десетки хиляди актове за раждане извън България. През 1990 г. такъв процес нямаше. Днес го има. И ние по този начин само в рамките на едно-две десетилетия ще загубим българската именна система. И няма да има такава, ако продължаваме по този път. Както каза колегата, Петър ще се казва вече Петар. Да не говорим, че няма да знаем кой е баща му.
Това е законът. И тук сме се събрали, за да обсъдим как трябва да еволюира нашето законодателство, така че да отразява тази обществена потребност, която става належаща. И начинът да изпратим хората да си решават проблема в съда абсолютно не е начинът да решим този проблем.
Колегата Станимиров искаше думата.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН АСПАРУХОВ: Само една секунда преди това. Защо не попитаме хората защо не си показват второ име в чужбина? Нека да кажат.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: В службата във Франция казват: кажете първото и последното име на детето. Там ли да го покажат? Или в Македония.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН АСПАРУХОВ: Дали е проучен този въпрос?

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Ами проучете го вие, ние не проучваме въпроса. Вие трябва да го проучите. Защото проблемът е в изпълнителната власт. Вие издавате актовете за раждане.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН АСПАРУХОВ: Само една жалба имаме през този период. Само една жалба от един човек, който е минал през съдебната система. А за един човек да променяме закона мисля, че не е редно.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Не го правим за един човек. Защото ако твърдите, че един човек се е родил тази година в чужбина, значи абсолютно не знаете за какво говорим. Очаквате колко жалби да дойдат? Господин Станимиров, заповядайте.

БОРИС СТАНИМИРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми представители на изпълнителната власт! Без да искам да навлизам в какъвто и да е конфронтационен тон, искам да кажа, че напълно подкрепям по същество мотивите на законопроекта.
Считам, че българската именна система първо, е ценност. Тоест ние като народни представители и съответно като държавни институции трябва да се борим за тази ценност и да се опитваме да я отстояваме и да я утвърждаваме. Просто защото е по-удобна някаква друга система или някаква друга практика ние да се откажем с лека ръка от именната ни система смятам, че не е редно.
Всъщност ако ние приемем, че тъй като примерно чуждестранните актове са на латиница, е още по-хубаво да бъдат на латиница, за да няма никакъв риск от двойна самоличност и да няма нужда от транскрипция, няма да се съгласим да въведем такова нещо и в България.
Аз считам, че сегашната практика, въпреки че може би от гледна точка на институциите и на сигурността е доста устойчива, тя по същество лишава български граждани от правото да имат имена, каквито са имената в тяхната родина. Едно дете, което е родено в чужбина, и дойде тук и се запише на училище, го лишаваме от възможността да се нарича по същия начин, по който се наричат съучениците му. И то трябва да съди собствената си държава, за да придобие конституционното право да се нарича като българин, заради това, че по някакви причини се е родило в чужда държава.
Ние не можем да предвидим всички именни системи в света, където се раждат българи, за да се нагодим към тях. Не можем да предвидим и промените, които могат да настъпят в именните системи на други държави.
Затова нашият ангажимент е да направим нашата именна система и нашите закони устойчиви, така че максимално да отговарят на нуждите и на желанията, както и на комфорта на българските граждани.
Ако аргументите, които изтъквате като недостатъци на този законопроект, са валидни, аз вярвам, че голяма част от тях са валидни и основателни, то според мене пътят е наистина да потърсим начина, може би и с други промени в други закони, но на всяка цена да удовлетворим тази възможност на хората да се казват с три имена. А не просто да кажем: това е много трудно, ще създаде проблеми – и да ги лишим.
Нелепо е в двадесет и първия век българин да трябва да съди държавата си, за да носи името на баща си. И говорим, че ние искаме тези хора да ги приобщаваме, че са втори инвеститор в България дълги години наред, че искаме те да не скъсват контакта със страната си. Затова ние трябва да спираме денационализацията, на която те са подложени, така или иначе живеейки и възпитавайки децата си в чужди държави.
Даваме едновременно с това някакви пари като държава да поддържаме училища в чужбина, те да учат български език, да се чувстват свързани и ги караме да съдят страната си, за да се наричат с име, презиме и фамилия. Нека да помислим за такива промени, с които този абсурд да бъде решаван по подходящ начин.
Затова казвам, че аз и колегите ми от Блока категорично подкрепяме този законопроект на първо четене, без да съм убеден, че точно тази формулировка е правилната. Но със сигурност трябва да се намери правилната формулировка, която да реши проблема. И ако вие като институцията изпълнителна власт смятате, че начинът е друг, то с радост бихме подкрепили един законопроект на Министерския съвет, който цялостно да решава проблема. И тогава няма да има нужда от тази конкретна законодателна инициатива. Благодаря.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Аз като вносител първо напълно приемам аргументите на колегата Станимиров и съм готов за всякакви редакции в тези текстове, които ще решат проблема по същество. Аз не претендирам за уникалност на това, което предлагам.
Ето, казвате темата с майката и бащата. Да, нека изрично да запишем „и двамата родители”. Това можем да го направим на второ четене без никакъв проблем, така че да е ясно, че една майка сама не може да отиде да вмени на някого, че е баща, вписвайки бащиното му име.
Всичко това може да бъде сторено между двете четения. Но да отлагаме проблема, да казваме, че той е решен, по начина, по който е решен днес със съдебни дела, не приемам такъв аргумент. Затова настоявам законопроектът да бъде подкрепен.
Заповядайте, господин Аспарухов.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН АСПАРУХОВ: Аз виждам вече, че отиваме към решение.
Това, че имате инициатива, е правилно. И Вие ще си я отстоявате, разбира се. Но знаете ли, в България нямаше текст, в който имаше проблеми с мъртво родените деца. Шест месеца го въргаляхме през омбудсман, през различни институции, проучване в чужбина и накрая законодателната част в Народното събрание се реши. И създадохме актове за раждане на мъртво родени деца в нашето законодателство. Но създадохме ред, защото е имало проблем в държавата.
Ако вървим в тази посока – да. Нашето становище в момента е това, което е предложено. Ние не можем да правим промяна. Ако имаме работна група и решим този проблем да го разгледаме, да, ще дадем някои неща. Но в момента гледаме законопроект, който е предложен. Затова ни е такава реакцията.
В крайна сметка говорим за българското. Тук някъде пише ли „за българско”? Ами той ще дойде и ще си заяви Роберт, Алберт – тогава пак ли ще го регистрираме? Аз това питам – той като дойде и се заяви тук… Защо не го е направил там? Нали за това говорим. Какво от това, че ще го направи в България? Разбирате ли ме?

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Не може да го направи там, господин Аспарухов, защото няма бащино име. Дори бащата да се казва Роберт, пак не може да бъде.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН АСПАРУХОВ: Там не може, защото ще стане…

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Тук така повелява законът.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН АСПАРУХОВ: Говорим за българското – на вашите колеги.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Държим за българската именна система.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН АСПАРУХОВМ: Нека ние да го запишем като именна система и да спазим чл. 9. Нека да е с българска наставка и еди-какво си. Да го запишем, за да гарантираме, че с тази промяна, като се даде бащино име на детето, ще спазим нещо българско в него, твърдим за българщината. В такъв смисъл.
Така че приемаме, ако желаете, да вървим в тази посока, да сядаме и да го мислим този въпрос.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Това, което го желаем, поне аз като вносител съм го написал. Това, което желаем, е да не минат още 6 месеца, през които да се родят още „хикс” на брой деца в чужбина и да търсят бащиното си име. А дали бащата се казва Роберт, Хасан или Иван, не е най-важното. Важното е тези деца да могат да се впишат в нашата именна система, която, както казва господин Станимиров, е някаква ценност, както кирилицата, както много други неща, които останаха малко на брой, но за които се държим като нация.
Господин Станимиров, заповядайте.

БОРИС СТАНИМИРОВ: Реплика, за да дам пример. Децата, които кандидатстват и се записват за училище или за детска градина, в момента масово това става чрез компютърна система, която е автоматизирана. Там има графи, включително за трите имена на децата. Ако нямаш три имена, системата може да не позволи въобще да кандидатстваш и да се запишеш, да бъде валидно подаването на документи. Тоест, ето как липсата на българска именна система създава конфликт между тази самоличност, която имат официално, и между абсолютно практически нужди. Тоест ние ги лишаваме от възможност да извършат част от такива операции.
На мене ми е съвсем прясно и се сетих как аз си попълвах тази година документите на децата. И не можеш да оставиш празна графата „бащино име”, защото там ти свети и те връща.
Да си дадем сметка, че след като по българското законодателство имаме именна система с три имена, то тя се проектира навсякъде в целия жизнен път на човека, във всички негови отношения със субекти на властта, през целия му живот. Затова трябва да дадем на хората тази възможност. Как точно ще го направим, пак казвам, е нещо, което може да се дискутира. Но отказвам да приема, че просто отхвърляме тази възможност и казваме, че всеки, който го иска, трябва да мине през съд. Това за мене като философия е обидно – човек да съди страната си, защото не му дава да носи името на баща си.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Господин Ангелов, заповядайте.

ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Аз ще бъда съвсем кратък, господин председател.
Понеже господин Станимиров даде свой пример, аз ще дам пример от предните парламентарни избори, където ЦИК направи така, че една неправителствена организация всички хора с две имена, които са български граждани, не ги допусна като наблюдатели до секционните комисии. Така че ако има проблем, може би той е обратен. Тези хора после се разсърдиха, защото помислиха, че някой по някакъв начин ги е пренебрегнал или не им е подал имената. А всъщност ЦИК, явно проверявайки през ГРАО, ги отхвърли, което е абсурдно.
Тоест като говорим за единия проблем от едната страна, то го има и от другата страна. Само че проблемът на българските институции е, че те не предлагат решение, а предлагат как да не се приема. Това е целият проблем.
Вие говорите за работна група. Аз съм съгласен, нека във водещата комисия, която е, да бъде направена такава работна група, да се уточнят текстовете и да бъде по-точно и ясно. Няма никакъв проблем. Но въпросът е, че нашата комисия, която е Комисия за българите зад граница, е напълно нормално, когато се касае за българи зад граница, да има какъвто и да е текст, който би допринесем нещо положително за тях. Колкото и спорно да е, ние като комисия най-малкото сме длъжни, защото така се наричаме, да го подкрепим.
Нека да бъде направена работна група във водещата комисия, нека да бъдат уточнени тези неща.
Но ще ви кажа и нещо друго, защото господин Станимиров спомена да се предложат варианти, да се изпратят текстове от институциите. Няма да изпратят. Миналата седмица бях на работна група, която водих. Тук има някои от колегите експерти. Разбрахме се до понеделник по законопроекта за българите зад граница да изпратят техни текстове, които да са по-точни, да ги приемем тях. Не са изпратили нищо. Това е истината. И за този законопроект няма да бъдат изпратени текстове от българските институции. Това ви го гарантирам.
Затова предлагам да подкрепим този законопроект, най-малкото за да покажем – дали ще минем през пленарната зала, дали ще минем през водещата комисия, това вече е друг въпрос – на българите зад граница, че тази комисия защитава техния интерес, въпреки различните становища, които са изпратени. Благодаря.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря, господин Ангелов. Заповядайте, господин Гетов.

ИВАН ГЕТОВ: Две думи, ако ми позволите, господин председател.
Аз трябва да ви кажа, че тази промяна, ако живот и здраве тя се реализира, няма да предизвика работа в методиката по гражданската регистрация, тоест тя няма да затормози или да промени действията на администрацията. И не това е мотивът, с който излагам аргументи против.
Аз не мога да ви кажа колко са българските граждани по света, с които има проблеми заради двойна самоличност. Това могат да го кажат сигурно колегите от МВР, от ДАНС, от други институции. Но аз не чух тук колко са желаещите да добавят второто си бащино име. И подобна статистика не чух.
А начинът да бъде реализирана промяна на името по съдебен ред в този закон е заложена, точно защото това са изключения. И много малко хора ще го направят на практика, говоря в процентно съотношение. Вие сигурно ще ми дадете примери с ваш познат, с роднина и прочие, и прочие, които процентно ще бъдат промили от всички онези, които носят българските имена.
Не ни разбирайте неправилно. Ако трябва да бъдем точни за системата, е най-добре всички да бъдат с три имена. Най-лесно ще работим ние, администраторите, когато всички сме унифицирани. И ако ще даваме примери с некадърно свършена работа по отношение на нечия система или на некомпетентно свършена работа по отношение на някоя институция, не могат да бъдат аргументите за някакви промени. Единствено опасенията ни тук са само тези – да предпазим нашите български граждани, които пребивават продължително време на Запад или се установяват там, от проблеми, които ще ни довлече подобна „услуга”.
Пак повтарям, такава промяна няма да промени действията на администрацията, няма да ги затормози. И това не е нашият аргумент, както забелязвате. Ние никъде не изтъквахме, че ще променим начина си на работа, че ще се затрудним при отразяването на тези промени. Нищо подобно не сте чули от нас. Единствената ни загриженост е, че на базата на мобилност на българските граждани ние ще ги затормозим. Аз не зная защо те все още мълчат. Благодаря ви.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви. Аз имам усещането, че сме загрижени повече за чуждите служби, които ще бъдат затруднени, отколкото за нашите граждани.

ИВАН ГЕТОВ: Нашите МВР и ДАНС.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Второ, нашите служби работят с трите имена на българските граждани.
Трето, аз не съм и комисията не е входната точка на молби за имена, така че ние не можем да ви кажем колко граждани са заинтересовани от този проблем. Но вие много добре знаете или приблизително много добре знаете колко е броят подадени заявления за актове за раждане. Колко актове за раждане са поискани в България въз основа на чуждестранни актове? Тази информация вие абсолютно трябва да я знаете. Вие водите гражданския регистър.

ИВАН ГЕТОВ: Няма никакво значение.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Трето, господин Аспарухов, аз мога да намеря поне три начина, за да напиша Вашето име на латиница. Прекрасно е името Аспарухов, но поне по три начина можете да го транскрибирате на латиница, при което три самоличности веднага създаваме, за нула време.
Така че не е това проблемът. Проблемът не е в наличието на това традиционно българско бащино име. И наистина не разбирам, вярвайте ми, аргументите на МВР в това отношение.
Така че мисля, че поизчерпихме дискусията. Има ли други колеги, които искат нещо да добавят към нея? Ние не сме водеща комисия по този законопроект. Така или иначе предстои дискусия в другите комисии, където ще има също сериозна аргументация, разбира се, работа между двете четения.
Колеги, ако няма повече заявки за изказвания, ви предлагам да преминем към гласуване. – Не виждам желаещи за други изказвания.
Така че подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация. Който го подкрепя, моля да гласува.
Гласували: за 5, против няма, въздържали се 4.
Приема се. Благодаря за тази точка от дневния ред. Извинявайте за така разгорещената дискусия, но мисля, че тя е уместна, когато става дума за българските колени..

Преминаваме към втора точка от дневния ред:

ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

По тази точка сме поканили да присъстват:
Розалина Тодорова – главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност”
От Министерството на външните работи
Бойко Хаджийски – главен експерт в отдел „Консулско-празни въпроси, Европейски съюз и Шенген”, дирекция „Консулски отношения”
Николай Цанков – главен специалист в отдел „Консулско-правни въпроси, Европейски съюз и Шенген”, дирекция „Консулски отношения”
Милена Узунова – началник отдел „Процесуално представителство”, дирекция „Правна”.

Отново сам си давам думата като вносител. Това предложение за изменение беше продиктувано от една от бежанските вълни, която за щастие не беше толкова масирана. Става дума, поне моят мотив беше конфликтът в Украйна, който предизвика известно движение на украински граждани с български произход към България, при което възникна следният казус – граждани, които идват с туристическа виза в България, пребивават тук известно време. Тази виза е ограничена в рамките на 90 дни. След изтичането на 90-те дни те трябва да напуснат държавата, да отидат обратно в Украйна, да кандидатстват за така наречената виза „Д”, която е за постоянно пребиваване и чак тогава могат отново да се върнат в България и да продължат пребиваването си тук.
С други думи, тези по същество бежанци, част от които идват от военен конфликт, от зони, където домовете им са разрушени, където те са преследвани, остават в страната и след това те трябва да бъдат или върнати в Украйна, или да бъдат изпратени в съответните учреждения за домове за бежанци, въпреки че по същество са българи по произход, имат дългосрочен план и смятат да се установят в страната.
Имаше такива конкретни случаи. Става дума за десетки граждани.
Единственото, което предлагаме в случая, е Министерството на вътрешните работи да има една чисто оперативна възможност на такива граждани, които имат удостоверение за български произход от Държавната агенция за българите в чужбина, да им бъде дадено постоянно пребиваване без въпросната виза „Д”.
Разсъждавахме дълго и със специалисти от МВР, и с хора, които познават темата, дали да говорим изобщо за темата „Издаване на виза”, без те да бъдат минати през съответното консулство. И решихме, че това е по-неподходящият начин, защото самото пипане на визовата система означава проблеми с Шенген, с изобщо разпределението на ролите и отговорностите там.
Затова по-оперативният и по-лесен начин е министерството, съответно дирекция „Миграция” да може да реагира в такива случаи и да дава това право на пребиваване.
Това предвижда законопроектът. Той беше обсъден и във Вътрешната комисия, където получи подкрепа. Доколкото знам, Министерският съвет също готви някакви подобни изменения. И уговорката беше, че скоро ще бъдат внесени, така че да ги гледаме заедно по-комплексно и да бъде решен въпросът.
С това предлагам на вашето внимание законопроекта. Който има да добави нещо към дискусията, да заповяда. Становища от експертите? Заповядайте.

БОЙКО ХАДЖИЙСКИ: Добър ден! Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Аз съм от Министерството на външните работи, дирекция „Консулски отношения”.
По принцип подкрепяме предложеното изменение в Закона за чужденците в Република България. Дори подобен текст бяхме включили в един наш проект, който още не е стигнал до Министерския съвет.
Предлагаме само да бъдат направени някои допълнения и корекции, като например в закона да бъде създаден нов параграф от Допълнителните разпоредби, който да даде определение за „причини от хуманитарен характер”, за да не се създават проблеми в практическото прилагане на текста.
Другото ни предложение е изрично да бъде записано, че текстът засяга лица, които вече се намират на територията на Република България законно. Защото смятам, че това е бил кръгът от лица, които сте имали предвид, когато сте създавали текста.
Това са нашите предложения. Предлагаме ги на вашето внимание.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Приемам напълно предложенията. Даже можем да ги отразим между двете четения. Разбира се, ако са постъпили незаконно на територията на Република България, те автоматично трябва да бъдат отведени в съответните места и да бъде разгледан статутът им и т.н.
Това, което съм визирал, е – отново повтарям – на граждани, които са влезли в България с туристическа виза, защото това е бил най-бързият начин да влязат в България, преди да е изтекла тази виза, защото като изтече визата те отново стават незаконно пребиваващи в страната, да им бъде даден този статут и да не бъде искано от тях въпросното свидетелство за съдимост, защото пък как да извадиш свидетелство за съдимост в Украйна, при положение, да не говорим, че в Донецк и архивът може да е взривен. Процесът става абсолютно неуправляем.
Не става дума просто за чуждестранни граждани, а за тези граждани с български произход, за граждани с удостоверен български произход, законно пребиваващи в страната. Напълно съм съгласен , че това можем да го добавим като съдържание в законопроекта. Благодаря ви.
Колеги, имате думата за изказвания. Господин Ангелов, заповядайте.

ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Господин председател, от тези предложения, които направихте сега, не ми стана ясно за кои се отнасят – за законно влезли в България или за законно пребиваващи в България. Какво точно предлагате? Защото това са две различни неща и тук може да се крие някаква уловка, която всъщност да не помогне на хората.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Предполагам, разбирате мисълта на колегата, че едно е да влезеш с туристическа виза съвсем законно и да просрочиш 90-те дни и да се окажеш незаконно пребиваващ. Заповядайте.

БОЙКО ХАДЖИЙСКИ: Ние в нашето писмено становище сме предложили конкретен текст, с който може би не всички са запознати. Но там сме записали като предложение – чужденци, намиращи се вече законно на територията на Република България. Това е достатъчно широко.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Това отговаря на въпроса, господин Ангелов, мисля, горе-долу в един позитивен тон. „Законно пребиваващи” означава, че са влезли тук.

БОЙКО ХАДЖИЙСКИ: Да допълня. Защото те може да са и граждани на държава, с която имаме безвизов режим. От Сърбия например.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Законът важи за всички.

ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Но този законопроект е само за ситуации, които го налагат. Тоест не може никой от Македония или от Сърбия да се възползва от този законопроект в момента.
Тук може да се възползват примерно хора, които са от Украйна, където наистина има криза – дали от хуманитарен характер дали е война, дали е нещо друго. Това министерството ще прецени и статутът на тези хора да бъде даден в България, а не да ходят и да вадят виза „Д”.
Така че тук въпросът не касае Сърбия и Македония в момента по никакъв начин. Ако там нещо се случи, това е друг въпрос. Но пак не ми стана ясно. Защото текста го казахте така, че ако на един човек му е изтекла визата, удължаването на визата и т.н. и той в един момент се оказва незаконно пребиваващ в България, той няма да може да се възползва. Но той е влязъл законно. Но става въпрос, че в един момент се оказва, че той пребивава незаконно поради факта, че някоя институция му е забавила нещо или нещо друго се е случило. Той може ли да се възползва от този текст, ако се приеме? Това ме интересува.
Защото определението, което Вие дадохте, не ми е ясно.

БОЙКО ХАДЖИЙСКИ: В закона е предвидена възможност за удължаване. Ако му е изтекъл срокът на визата, престоят му може да бъде удължен по хуманитарни причини. Така че мисля, че не сте имали предвид…….

ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Пак не ми отговаряте на въпроса. Ако той в един момент се окаже незаконно пребиваващ, а е от български произход и от държава, в която има хуманитарна или друга криза, той ще може ли да се възползва или не? Това ми е въпросът. Моля за отговор.

БОЙКО ХАДЖИЙСКИ: Не може да се възползва. По нашето предложение е така.

ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Това е проблемът и уловката.

БОЙКО ХАДЖИЙСКИ: Не става дума за уловка, а за спазване на закона. Той, преди да му изтече срокът, трябва да поиска удължаване. Ако му бъде удължено, той ще продължава да пребивава законно.

ЮЛИАН АНГЕЛОВ: А всички тези, които са стотици от Украйна българи в момента, на които със сигурност вече им е изтекло абсолютно всичко, какво ги правим? Нека и на този въпрос да се отговори.

БОЙКО ХАДЖИЙСКИ: Те са незаконно пребиваващи.
Нали искаме законът да бъде над всичко. Нали сме правова държава.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Мисля, господин Ангелов, че така, както е разписано това предложение, касае и тези граждани. Те биха могли да получат съответния статут. Тук никъде не пише все още „законно пребиваващи в страната”. А ако са влезли законно в страната….
В момента обсъждаме текста, който съм предложил. Иначе по въпроса за хуманитарните причини това, на което съм се позовавал, е, че има сериозна международна практика в това отношение. И в практиката на ООН понятието „хуманитарни кризи и хуманитарни причини” е широко употребявано. Но ако искате, може да се даде и правна дефиниция в нашия закон – какво е причина от хуманитарен характер, за да има по-голяма яснота.
Заповядайте, господин Хаджийски.

БОЙКО ХАДЖИЙСКИ: Исках само да изтъкна важността на това да има дефиниция за „причини от хуманитарен характер”. Иначе практическото прилагане ще бъде в невероятно широк диапазон. Трябва да има някаква дефиниция.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Когато министърът упражнява правото, съгласно този закон, трябва да има на какво да се позове. И преценката в крайна сметка е негова – на министъра, чрез съответните дирекции на повереното му ведомство.
Колеги, има ли други изказвания? – Не виждам.
Ако няма и ако няма какво да добавим към дискусията, да подложа на гласуване законопроекта.
Предлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България. Който го подкрепя, моля да гласува.
Гласували: за 9, против и въздържали се няма.
Приема се.
Законопроектът се подкрепя единодушно от комисията, за което ви благодаря и като вносител. Очаквам наистина интересна дискусия и в пленарната зала, като стигнем до там. Мисля, че трябва по-скоро да стане това.
Колеги, има ли някакви предложения във връзка с точка „Разни”? – Не виждам.
С това изчерпихме дневния ред. Закривам днешното заседание на комисията.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.