Home » Авторски страници

Песъкчиите

2015.09.09 Няма коментари

Текст от авторската поредица на Николай Гусев „Защото накрая нищо друго не остава…“. Всички публикувани досега текстове от тази поредица могат да се намерят тук.

————————————————————————————————————————————————–

ПЕСЪКЧИИТЕ

 .

Илюстрация: vestnikpriatel.com

Илюстрация: vestnikpriatel.com

Защо Северна Италия е богата и индустриално развита, а Южна Италия – относително бедна и преимуществено аграрна?

Защо Северна Европа – Финландия, Швеция, Норвегия, Дания, Холандия, Германия – има най-високото почасово заплащане, докато южните ѝ посестрими – Испания, Португалия, Гърция – могат само да завиждат на северните си партньори?

Защо богатата на природни ресурси Африка изостава катастрофално в икономическото си развитие, в сравнение например с принудената да внася почти всичките ѝ необходими суровини – нефт, газ, руди – Япония?

Защо Третото български царство, а впоследствие – „Народната Република“ и „Република“ България са управлявани преимуществено от премиери и министри от Македония /1/?

Защо столичната бюрокрация се състои основно от т.нар. „прѝкари“, а кореняците-софиянци, т.е. автентичните шопи, са пренебрежимо малцинство сред управленците?

За марксическата политическа икономия т.нар. природен или географски фактор беше – заедно с още огромен забранителен списък – тема-табу. Беше недопустимо да се разсъждава – публично, сиреч в научни публикации, дискусии, СМИ /2/ – върху влиянието например на климата върху развитието, респективно изоставането от прогреса, на страните, находящи се в различни климатични зони.

Но какво общо може да има това със заглавие като горното?

Оказва се – пряко.

Човешкият характер се формира в определена степен от съпротивата на околната среда. Колкото по-благоприятна е тя, толкова по-малко усилия са изискват от индивида за нейното преодоляване. Съответно отпадат и стимулите за справяне с трудностите, обичайни за районите с по-сурови изисквания към организма. Защо да напрягаш ума си, след като можеш без особени усилия да получиш необходимото и достатъчното за живота – храна, облекло, удоволствия? Лежиш под дървото, и ако плодовете му не падат в устата ти, най-тежкото, което трябва да направиш, е да станеш и да си набереш готовата храна, подарената ти наготово от щедрата природа…

За съжаление или по-скоро за щастие, София не е в Екваториална Африка. Но и столицата имаше – и продължава да притежава – някои преимущества, които в определена степен и в зависимост от гледната точка се оказват и недостатъци.

Само преди някакви си 50-60 години столицата беше двойно по-малко населена. Масовата колективизация на селското стопанство, предприета от компартията по примера на тогавашния Голям брат, подгони огромни човешки маси от селото към града. София набъбваше не с дни, а с часове. Нуждата от нови жилища ставаше все по-належаща. Старият жилищен фонд също очакваше поддръжка и ремонт. Някой трябваше да запълва недостига от инертни материали – пясък, чакъл, баластра. Малкото на брой товарни автомобили не смогваха да задоволят неминуемите потребности за възраждащия се от разрушенията на бомбардировките град.

И тук се появиха песъкчиите. Това бяха младежи на възраст от 15 до 30-35 години. Необразовани, скарани с учението, в повечето случаи – самоуверени и горделиви селянчета, отрано посегнали към чашката и презрели всякаква тяга към знания. Впрочем, имаше и едно изключение – бивш прокурор, съден от т.нар. „Народен съд“, принуден да храни семейството си по този единствено позволен му от „народната власт“ начин.

Малките им каручки с ниски ритли /3/ носеха не повече от четвърт кубик – най-често пясък, който вадеха главно от меандрите /4/ на Искъра. Нямаше как да товарят повече – мокрият пясък тежеше и по-голямо количество просто би потрошило крехката дървена конструкция, дърпана, в преобладаващия брой случаи, от 1 (една) конска сила.

Близостта до града позволяваше дневно да се правят по 2-3 курса и да се докарват относително добри парѝ за стандарта на ония времена. Имаше и за най-належащите нужди на непретенциозното семейство, и за почерпка вечер в някоя от схлупените над 30 селски кръчми /5/, във „Венеция“/6/ или дори в „Искър парк“ /7/.

Тези „лесни пари“ никак, ама никак не подтикваха младите шòпчета да търсят някаква друга, по-трудно постижима реализация в предоставящата какви ли не възможности столица. И понеже не само природата, но и обществото не търпи вакуум, той се запълваше от гладните за знания и по-добро място под слънцето младежи, прииждащи най-вече от по-бедните откъм природни дадености и възможности за преживяване села и градчета.

Но… Tempora mutantur et nos mutamur in illis /8/. Постепенно се внесоха внушителен брой товарни „зилове“ – самосвали, построиха се огромни инсталации за преработка и сортиране на инертни материали, десетки багери задълбаха коритото на Искъра. Стигна се и до дълбоководно добиване на баластра чрез водоплаващи дрàги /9/. Каручлетата на песъкчиите едно подир друго намираха вечен пристан в някое кьоше на селския двор. Нѝшата се затвори веднъж завинаги.

По-старите песъкчии намериха препитание я като общаци /10/ в града, я като неквалифицирана работна ръка в текезесето /11/. По-младите, завършили с триста зора трети клас – днешен седми – „изкараха“ шофьорски книжки и завъртяха воланите на „зиловете“ – самосвали, бордовѝ и други товарни „животни“ с много конски сили. Някои станаха багеристи, трактористи, други прегърнаха военната служба като свръхсрочно служещи /12/ или просто волнонаемни /13/. Братовчедът Киро също изостави песъкчийството и седна зад кормилото на държавния камион /14/.

И понеже социализЪмът е власт на пролетариата, а „Комунистическият манифест“ /15/ предвижда като минимум унижаване на интелектуалния труд като буржоазна отживелица, днес някогашните песъкчии – впоследствие шофьори, трактористи, багеристи и въобще хора на физическия труд – получават два-три пъти по-високи пенсии от университетските преподаватели.

Така е. Какво да се прави?! Единственото, което им остава на такива като мене, е да опишат станалото и ставащото, та дано някой някога опита да промени ситуацията.

Щото от двойкаджия-песъкчия се стига най-много до шофьор, тракторист и багерист. И въпреки по-високите заплати и пенсии, страната и държавата не мърдат нагоре, защото… Трябва и акъл!  (Вж. увода).

 

Николай Гусев

———————————————————————————————————————————————————————–

/1/ „ – У Мàкедония – жѝто кàо дренки!
– Тогава що дириш у Софѝю!?
– Éпа кàменье ли ке ядèм?!

/2/ СМИ – акроним на „Средства за масова информация“.

/3/ „Ритли“ – странични дървени капаци.

/4/ Меандри – естествени завои на река, където се отлагат пясъчни нàноси.

/5/ Вж. 3:33 или как Те пробваха да изпреварят историята

/6/ Вж. Венеция.

/7/ Вж. Искър парк

/8/ „Времената се менят и ние се променяме с тях“.

/9/ Дрàга – плаващ багер за добив на инертни материали.

/10/ „Общак“ – „общ“, неквалифициран работник.

/11/ Текезесè (ТКЗС) – акроним на „Трудово-кооперативно земеделско стопанство“.

/12/ Свръхсрочнослужещ – военен, съответстващ на днешния наемник.

/13/ Волнонаемен – цивилен, работещ във военно поделение.

/14/ Вж. Да си учил още три месеца, да си станал шафьор…“

/15/ “Законите, моралът, религията са за него (пролетариата – б.р.) само буржоазни предразсъдъци…“ – Карл Маркс, Фридрих Енгелс, Манифест на комунистическата партия, 1848 г.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.