Home » Авторски страници, история, политика

3:33 или как Те пробваха да изпреварят историята

2015.06.15 Няма коментари

Текст от авторската поредица на Николай Гусев “Защото накрая нищо друго не остава…”. Публикуваните досега текстове от тази поредица могат да се видят тук.

—————————————————————————————————————————————-

3:33 ИЛИ КАК ТЕ ПРОБВАХА ДА ИЗПРЕВАРЯТ ИСТОРИЯТА

 

Малцина останахме, които помним – не, не като свидетели – като чули от бащи и деди: при завземането на властта от комунистите в селото ни е имало ни повече, ни по-малко от 3 църкви и 33 кръчми…

Nik008Помня само няколко от тия питейни заведения. Като изключим ресторант „Искър Парк“ и бирария „Венеция“ – и двете заведения на Орханийското шосе, и „Хóремáга“ (кръчмата на Евдо Колев – Баби „насТрèд сèло“), другите бяха едно-двустайни коптори. Например, опушената катакомба на Георги Гонев – Гóше Лáмята; или схлупеното кафене на Марин Близнако; или (също еднокамерната) „кръчма“ на Траян Дỳката (впрочем, всички изброени бяха все„насТрèд сèло“; зевзекът би казал: да са „под ръка“ на „всяка ръка“ – в смисъл на хора с различни „платежни възможности“). Пък и „кръчмарите“ – докарали по две-три бурета ветренско памидово вино, пиеха барабар с клиентите – и „спускаха кепенците“, щом мизерните им спиртни запаси биваха пресушени…

Но нещо обединяваше – тогава, темата за 33-те кръчми – с тази за местната „партийна“ организация в първите години на социализЪма?

Корените трябва да се търсят назад в „преддеветосептемврийското“ минало, във времето, когато Маринко Камшов бил попитал местния партиен вожд: „Григоре, нали като ‘зе’eм влас’та, ниа че сме богатите?“.

Наивната чистосърдечност на въпроса подсказва както равнището на теоретичната подготовка на нашенците, така и умонастроенията им за грядущия комунистически рай.

Което се въплъти в поникналите като гъби след топъл летен дъжд техни нови къщи. Само няколко примери:

– „Младѝо Джèке“ – планираната за кръчма югоизточна стая дълги години зееше с огромния си отвор, предназначен за витрина (с изглед към Гỳсевио герен);
– Маринко Камшов – долният етаж на двукатната къща предполагаше сбъдване на мечтите му за забогатяване за сметка на вчерашните чорбаджии;
– Генчо Чирепски – къща със същата планировка;
– Начко Палавров – с подобен мерак;
– И др. др. (други другари)…

Тия „преддеветосептемврийски комунисти“ всъщност си бяха par excellence наивни социалдемократи, „без хабер от понятие“ за същността на комунизма, другото име на който е „марксизъм-ленинизъм“. Да биха знаели в каква религия са се врекли, мигом биха ѝ обърнали гръб. Поради непросветеност сбъркали социализЪма от деспотичен източен тип – комунизъм, марксизъм-ленинизъм – със скандинавската му братовчедка – социалдемокрацията, потопени до ушите в собствената си утопична заблуда, те процедираха съответно на изградената си фалшива представа: строеха кръчми, кафенета, магазини – дотам се простираше фантазията им за просперитет и богатство (сякаш 33-те кръчми и без техните не бяха “в повече” за алкохолния ищах на селото).

Своебразни идеалисти, те скоро се оказаха извън „партийния борд“, грубо и безцеремонно изтласкани от напиращите за власт и грабеж т.нар. „десетосептемврийци“ (алюзия и към „десетоноемврийците“, осъществили вътрешнопартийния преврат четиридесет и пет години по-късно). „Новите комунисти“, всъщност същински стари „антикомунисти“, идваха от средите на ратници, бранници, легионери, отецпаисиевци, където също бяха мимикрирали в името на вездесъщия келепир от близостта до властта. Набързо преоблечени като „ремсисти“, освободени на 09.09.1944 г. криминални престъпници, селски тарикати, мързеливци.

Бързо проумели конюнктурата, организирали се на принципа „ти на мене, аз на тебе“, станаха безразделни властници почти за половин век. Мичо „Сврачето“, Яне „Лудото“, Стоян „Рабфако“ останаха класически пример за следдеветосептемврийски комунисти, т.е. партийци.

Тази селска партийна номенклатура с нокти и зъби бранеше доходоносните си длъжности – партиен секретар, кмет, председател на селкоопа – все хранилки, от които яко крадяха. Треска ги тресеше, ако на хоризонта случайно се появеше качествен човек, който би застрашил синекурите им – правеха, струваха, но успяваха да го дискредитират.

Новите“ просто бяха проумели същността на партийната логика: бъди безпрекословно послушен пред висшестоящите, за да можеш безпрепятствено да мачкаш тия под тебе.

Подобно „верую“ все пак беше противно на душевността на „дореволюционните“ ни селски „комунисти“.

Затова, след като двадесетина години зееха като старешка беззъба уста, дупките за витрините на кръчми, кафенета, магазини бяха зазидани от старите „борци“…

…И така погребаха „революционните“ си мечти.

Впрочем, друго и не би могло да бъде при съотношение „дух-материя“ 3:33

(Справка от учебника по История за VIII клас на големия ми внук: „Столицата Плиска на Първото българско царство приютявала 33 църкви, вкл. най-голямата базилика на Балканския полуостров“)

 

Николай Гусев

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.