Home » Авторски страници

Четири бири и простотията да свири

2015.05.21 Няма коментари

imagesВземете една бутилка хубава студена бира. Налейте я в халба и се насладете. А сега помислете! Преди да попадне у вас тази бира, тя съществувала ли е? Може и по друг начин да се зададе въпросът: Това, че днес, в този момент, вие „откривате“ бирата, означава ли, че „откритото“ не е съществувало преди да го „откриете“?

Добре, добре, ето други примери, които не ни подвеждат с алкохолните си изпарения. Фактът, че Земята се върти около Слънцето, е съществувал и преди да бъде направено откритието. Тя е изпълнявала същия танц около него и без нашето познание за този факт, нали така? Гравитацията е съществувала и преди удара на ябълката в „гениалните“ ни глави. Електричеството, теорията на относителността… всъщност всичко, което ние човеците откриваме, е съществувало и преди нашите прозрения. С „откритията“ си ние не изобретяваме нещо ново, а само осветляваме за самите нас отдавна съществуващи факти. Иначе казано – информация много, океан от информация, а човешките „открития“ са само капчица в този океан. Всичко ни е дадено, но ние не го забелязваме, просто не виждаме, не знаем почти нищо нито за света, в който живеем, нито за самите себе си. Нашите велики открития и изобретения не са нищо повече от най-обикновени простички временни проглеждания.

Защо познаваме само капка от океана от знания, в който живеем? Защо?
Сега е моментът да отворите втората бира. Хайде отново да помислим. Защо сме толкова отчайващо незнаещи? Ключовата дума тук е отдаденост. На какво сме се посветили? Кои са най-важните неща за нас? Тресем се от първични животински импулси – ядене, пиене, сношаване, спане. Едновременно с тях задоволяваме типично човешките си мераци – жажда за власт, престиж, слава, богатство… Ако сме успели да постигнем дотук изброените „мечти“ и все още ни остават секунди живот, може да започнем да задоволяваме интелектуалните си стремежи – жажда за знания, мъдрост и отговори. Изтъкани сме от желанията си. Ние сме това, което желаем. Самото раждане е натискане на копчето „автопилот“ – включват ни програмата и до края на дните си не правим нищо друго, освен да се тъпчем с изпълнения на нашите желания. Вихрено се стремим към едно и също – към щастие. Само че за всеки човек то е нещо различно. За един материалното е водещо, за друг – себелюбието, за трети – животинският нагон, за четвърти… Усещането, че си щастлив, пристига при теб, когато си успял да се себеосъществиш. Независимо дали „успехът“ ти е в това да напълниш хладилника – да докараш труп в пещерата, да се издигнеш в обществото – да станеш вожд, жрец или поне техен обслужващ персонал.

Идва голямото „но“, така че по-добре отваряйте третата бира. Но задоволяването на желанията от този порядък, за наше изумление не ни носят жадуваното щастие. Защото в мига на оргазма, вече е възникнало следващо, ново и още по-голямо желание. Заради неговата неизпълненост сме нещастни, а уж би трябвало да сме на седмото небе – нали току що сме се задоволили, постигнали сме пържолата на масата, колата в гаража, задникът в леглото… Какво ни става? Като наркомани се стремим към следващата доза. Неистово желаем да се слеем с блаженството. Без значение как, чрез какво и по какъв път, искаме отново да се върнем там, където сме се чувствали благословени.

Издигаме се по спиралата на собственото си ламтене, въртим се, усукваме се и един ден – ПРАС! Някой ни дръпва ръчната спирачка и рязко гушваме букетче от умрели цветя. Край на желанията, на стремежите, на всичко.

Хайде сега, който може – да се върнем между първата и втората бира, и пак да зададем отговора: Защо познаваме само капка от океана, в който живеем? Защо сме толкова тъпи, прости, глупави, невежи…? Защо не се вижда краят на 26-годишния Геноцид в България? Защо свръхалчни и корумпирани задници, наричащи себе си политици, прокурори и съдии, ни грабят и убиват, а ние мечтаем те сами да се самоарестуват и самоосъдят? Защо уж желаем и бленуваме да живеем достойно, но чакаме някой друг да ни освободи от игото на държавната организирана престъпна група (ДОПГ)? Защо е тази робска пасивност, това малодушие? Защо, защо, защо..?

Ох, заболя ме главата от тия простотии. Отдаденост. На какво сме посветени? Ние сме това, което са нашите желания… Абеее… що не ви…, отивам за четвъртата бира.

.

Ивайло Зартов,

7 май 2015 г.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.