Home » Авторски страници, българи зад граница

Родина за продан

2015.05.30 Един коментар
Част от фасадата на Българския клуб в Прага на ул. "Америцка"

Част от фасадата на Българския клуб на ул. “Америцка” в Прага

„На мен този дом ми е родината. Сега щели да го продават. Такова ми е, сякаш мен ще ме продават” – казва ми един стар изселник от България. Намирам го в Дома на българите в Прага да гледа телевизия. Идва тук на празник и в делник, да се срещне с приятели, да обсъдят политиката, да поговори на български, да се скара с тоя-оня и после да се сдобрят. Няма настроение, тъй като разбрал, че българското Министерство на външните работи е решило да продаде Дома и е изпратило предизвестие за освобождаване на сградата до края на май 2015.

*

Запознавам се с Мария Мотейлова-Манолова, дама на достолепна възраст, режисьорка на документални филми и писателка, дошла в Прага през 1949 г., и с малки прекъсвания останала тук до днес. Не вижда нищо държавническо в действията на българското правителство. Напротив, смята го за несправедливо и криминално. “Защо ще продават Дома? На кого ще го продават? Къде ще отидат парите? Нас попитаха ли ни дали сме съгласни?”

Мария е обидена от решението за продажба и казва, че ако съпругът й, известен чешки оператор, бил жив, сега щял да страда не по-малко от нея. Гневи се на българските управници: когато пристигнат в Чехия, говорят ли, говорят сладки приказки, но думите им нямат нищо общо с проблемите на землячеството.

*

В Острава се срещам със Сирма Зидаро-Коунова, председателка на тукашния български клуб. Притеснена е и смята решението на Външно министерство за неоснователно и жестоко. Трудно й е да приеме, че всичко това се прави от българи срещу българи. И понеже вярва в чудеса, Сирма се надява да стане чудо и Домът на българите в Прага да бъде запазен.

Срещите ми продължават с други представители на нашата диаспора в Чехия. Способни ли сте заедно да се противопоставите на решението на българската държава? Имате ли обща кауза? Задружни ли сте? – питам поотделно всеки, с когото разговарям.

„Не сме. Като че ли всички лоши сили са насочени срещу нас. Има сдружения и организации по трима, четирима души в тях, които сякаш са създадени на принципа, не е важно аз да съм добре, важно е на Вуте да му е зле” – това е отговорът на Камелия Илиева, главен редактор на сп. „Роден глас”. Приема, че тяхната неприязън може да е реакция на някогашното лошо отношение от страна на БКПО, но не приема, че тази неприязън трябва да продължава.

Странно разделение съществува между българите в Прага. Които не искат Дома на българите да се продава, са нарочени за противници на Бойко Борисов. Това са хората от Българската културно-просветна организация – БКПО. Които са съгласни Домът да се продаде и само се правят, че са против (мълвата е, че Сдружение „Възраждане” са такива), те пък подкрепят правителството на Борисов. „Демократите” – както чух да ги наричат, не без ирония.

Оставам с усещането, че който не приема решението на Външно министерство, е смятан за ретрограден дядка, дето по цял ден плющи карти и смуче шльокавица в клуба. А който ги приема, е прогресивен, млад и интелигентен красавец.

„В нашата организация повечето са работници и не можеш да искаш от тях да пеят като оперни певци или да се изразяват като професори. Пък и не е необходимо – те могат други неща, които певците и професорите не умеят”- чувам глас откъм БКПО.

.

НАТАЛИЯ

Родена е в Чехия, баща й е българин, майката – чехкиня. От дете е идвала с брат си в Дома по празници, но и да хапнат нещо българско. После създала семейство и за дълго време се откъснала от клуба.

Миналата година научила от баща си, че през последните десетина-петнайсет години репутацията на Дома е стигнала критично ниво, а младите хора са изчезнали – вече не им били интересни проявите тук. Поканили я да помогне за спасяването на „потъващия кораб”, както сама се изразява. Помислила за усилията, които ще са нужни това място отново да си върне доброто име, претеглила всички „за” и „против”, накрая решила, че си струва да опита.

От една година Наталия е член на новото ръководство на Пражкия културен клуб, който заедно с Българската културно-просветна организация използва сградата на „Америцка” 28. Вярвала, че като необременен от предишни обвързаности млад човек, лесно ще намери общ език с останалите български сдружения в Чехия. Написала им писма, обяснила, че клубът в Прага и организацията имат нов управителен съвет, с ново поведение, което няма нищо общо с поведението на старото ръководство.

Питам я, кое е довело до лошата слава на Дома. Отговаря ясно: диктатът на предишните шефове.

– А защо смяташ, че вие сте по-добри от тях?

– Защото го показваме с действията си. Първо: решаваме проблемите заедно, а не еднолично, както дълги години се е правило. Второ: предложили сме на всички дружества да използват помещенията на Дома. Миналото ръководство смятало, че сградата е притежание единствено на Българската културно-просветна организация и друг няма място там. Ние не мислим така.

– Приеха ли поканата ви?

Мнозина се отзоваха. Тук репетира хорът „Гласовете на България”, събират се членовете на Българската православна общност, Сдружение „Българска беседа” провежда свои срещи…

– Кои отказаха?

– Гражданско сдружение „Възраждане”, Сдружение „Св. св. Кирил и Методий” и Сдружение „Заедно”.

– Причината?

– Вероятно заради оскърбления, които някой от предишната управа им е нанесъл.

– Допускаш ли, че проблемът може да е и генерационен: те са младите, напредничавите и стават за всичко, а вашите членове са старите, изостаналите и не стават за нищо.

– Истина е, че нямаме достатъчно млади членове. За да ги имаме, трябва с нещо да им грабнем вниманието. И ние го правим! Започнахме да го правим!

Наталия вярва, че негативизмът към Дома ще бъде преодолян. Може да мине време, но в крайна сметка това ще се случи, защото желанието на новото ръководство е такова и то няма да отстъпи от него. Смята, че много по-почтено от страна на българската държава е да се отнася към българите зад граница като към ценно богатство, вместо да им отнема единственото място, където могат да се почувстват сред свои.

Препоръчва на хората в България, които искат да продадат Дома, да погледнат на него не само икономически, но да го видят и през сърце. Да го видят през душата и да си представят, че техните деца един ден също могат да се окажат далеч от родината. Тогава те също ще имат нужда от топла дума и кътче, където да си поговорят на български.

*

На няколкостотин километра от Прага друг българин, който живее в Чехия от 1967 г. Той пророкува, че без този Дом българите ще са като сираци.

Според Божидар Баиров всяко ново правителство започва мандата си с терзания, на кой български имот зад граница да бъде сменено предназначението. Ето че дошъл ред и на Дома на българите в Прага.

“Ще го продадат, добре, ама идва ли им на ум, че този Дом отдавна не е на държавата? Идва ли им на ум, че за тези 40 и кусур години средствата, които землячеството е вложило в него, многократно са превишили сумата за закупуването му навремето? А дали отчитат доброволния труд на десетки работници и студенти за неговите ремонти?” – пита Божидар.

Преди да ме изпрати до вратата изразява надежда, че все пак началниците в София имат акъл в главите си.

*

„Домът че не е в изящно състояние, не е. Но поне не дължи на никого и стотинка, за разлика от много предприятия в България, които са затънали до гуша в борчове. Организацията има достатъчно пари, за да се съди с българската държава, ако се наложи” – думите са на Сашо Александров, живата история на Дома и негов домакин.

.

ПОЛКОВНИКЪТ

От близо година е председател на Българската културно-просветна организация в Чехия и председател на Културния клуб в Прага. Гонил е бандити по българските земи, продължава да ги гони и по чешките: от проститутки и сутеньори до бездомници и наркомани, които си били направили целогодишен лагер във фоайето на Дома. Натирил ги и дал ултиматум на фирмата-наемател на хотела: или ще стопанисва отдадената й част по правилата, или ще прекрати договора с нея, сключен преди избирането му за председател.

Фирмата не се трогнала особено и продължила да я кара постарому. Затова управителния съвет обявил конкурс за отдаване под наем на хотелската част и избрали най-добрата оферта. Тя включвала пълна реконструкция на вътрешната част на сградата, назначаване на рецепционисти, обслужващ персонал, охрана, както и освежаване на фасадата. Тогава дошло предизвестието от София и всичко добро, направено до момента, както и намерението за нов облик на Дома, били попарени. Полковникът от запаса обаче е решен да не се предава.

Кирил Беровски не желае да търси сметка за предишни неразбории. Иска да започне начисто, с нови хора в ръководството и нови идеи.

Поканил председателите на всички клубове, организации и сдружения, за да им предложи оттук нататък да работят заедно и да забравят старите недоразумения и несправедливости. Повечето приели, но се намерили и такива, които започнали да спекулират с миналото му на полицай, заемащ отговорни длъжности в МВР. Той не се притеснява. Казва, че от никого не е откраднал, бил е справедлив началник и си е разбирал от работата. По същия начин смята да ръководи организацията и клуба.

Разговаряме за отношението на българската държава по казуса „Дом на българите в Прага”.

В.Т.: Министерство на външните работи на България твърди, че днешната Българска културно-просветна организация в Чешката република не е правоприемник на предишната БКПО.

К.Б.: Министерство на вътрешните работи на Чехия посочва обратното: че БКПО в ЧР е правоприемник на предишната организация на българите и има разрешение да разполага със седалище в Прага.

В.Т.: Ползвали сте имота без правно основание?

К.Б.: Ползваме имота въз основа на издаден от България документ за безвъзмездно употребление от българската общност в Чехия.

В.Т.: Зам. министърът на външните работи Румен Александров смята, че вашата организация си е присвоила сградата и останалите дружества нямат достъп до нея.

К.Б.: Желанието ни е това място да бъде на всички българи, затова го наричаме „Дом на българите”, а не Дом на БКПО. Направихме предложение до българския посланик в Чехия, г-н Лъчезар Петков: съберете ни да решим взаимоотношенията си веднъж завинаги и повече да не се създават предпоставки за напрежение. Отговориха ни, че моментът не е подходящ.

В.Т.: Според Външно министерство е неприемливо културно-просветна организация да се занимава с хотелиерство и ресторантьорство.

К.Б.: Ние сме на самоиздръжка, което означава, че отнякъде трябва да идват постъпления. Затова сме отдали под наем хотелската част и механата, а с получените средства поддържаме сградата, помагаме на останалите дружества, осъществяваме събора в Микулчице…

В.Т.: Зам. министърът е на мнение, че уронвате престижа на държавата.

К.Б.: С какво го уронваме? С това, че се грижим за сградата и не сме я оставили да се срути? Или че с направените подобрения сме повишили многократно цената й?

В.Т.: Пак той говори, че е категорично неприемливо организация със стопанска цел, функционираща като търговско предприятие, да използва държавна собственост за собствена облага.

К.Б.: БКПО е сдружение с идеална цел, регистрирана е като юридическо лице и съгласно чешките закони може да има приходи – например от даване на помещения под наем. И какво значи „за собствена облага“? Ние работим на доброволни начала, не си плащаме заплати, правим дарения, включително на българското училище в Прага и още, и още.

В.Т.: Да, но ето, че същото това българско училище отказа да участва в тазгодишния събор на българите в Микулчице.

К.Б.: Предполагам, че отказът им е станал по нареждане.

В.Т.: По чие нареждане?

К.Б.: Не коментирам.

В.Т.: Външно министерство посочва, че за придобиването на имота на ул. „Америцка” 28 в Прага и за първоначалния основен ремонт, българската държава е осигурила средства в размер на 700.000 чешки крони.

К.Б.: Ако то разполага с подобен документ, нека ни го предостави. Аз обаче разполагам с други документи, където е посочена сума от над 5 млн. чешки крони наши инвестиции, без да смятаме доброволния труд на членовете ни. Защо Външно не говори за това?

В.Т.: Известно ли ви е колко правителства досега са искали да продадат Дома на българите в Прага?

К.Б.: Според мен почти всички.

В.Т.: Имате ли някакъв съвет към чиновниците от МВнР?

К.Б. Мога да им кажа, че да се унищожи с един замах нещо, което е градено 40 и повече години, е глупаво и неразумно.

.

Опитвам да се срещна с хората от Гражданско сдружение „Възраждане”, за да чуя тяхното тълкувание на събитията. Първо приемат поканата ми, после отказват.

– Ако бяхте журналист от някоя правителствена медия, веднага щяха да дотърчат – коментира българин с дълъг емигрантски стаж.

– Не желаят да говорят с независим журналист, защото се притесняват от въпросите ви – казва друг. Отговарям му, че демократът не бива да се притеснява от нищо, защото на демократа и съвестта, и мислите му са чисти. Човекът срещу мен мълчи и клати недоверчиво глава.

Решавам да попитам посланика на България в Чешката република за личното му отношение към продажбата на Дома. Г-н Лъчезар Петков любезно отклонява срещата. Обясненията, предадени чрез неговата секретарка, са мъгляви и усукани, както можеше да се очаква.

– Посланикът прави това, което му наредят от София. На човека му предстои да се пенсионира, затова трябва да слуша работодателите си и да изпълнява, а не да разсъждава – такова е мнението на един от поредните ми събеседници.

– Вие търсите истината, затова той отбягва да се срещне с вас – обобщава Мария Мотейлова. После ми разказва своя случка. Когато разбрала, че в Прага е дошъл нов български посланик, тя старателно се подготвила за среща с него. Искала да сподели какво е нужно да се направи оттук нататък, какво трябва да се подобри… Имала много неща за казване – не се получило. Тогава Мария решила да се срещне с посланишката съпруга. Чула, че била свързана с културата и решила, че като две културни жени, ще могат да се разберат. Поканила я в Дома на „Америцка” 28: „Елате, госпожо, ще ви представим нашите болки, ще ви запознаем с новия ни председател”. Още я чака.

– Искат да продадат Дома и да краднат парите, друго не ги интересува – това пък е категоричното мнение на бай Иван, отколешен преселник в чешката столица. И няма сила, която да го убеди в противното.

.

ДОМЪТ НА БЪЛГАРИТЕ В ПРАГА НЕ Е СИРЕНЕ!

– Домът е нашият труд, нашето сърце, а те го превръщат в стока като сирене.

– Кой възпитава политиците ни по такъв начин? Аз познавам толкова свестни българи, тия откъде дойдоха?

– Спрете се, парите няма да ви направят повече човеци! Обратното: ще ви унищожат, без да усетите.

– Не умея да стрелям, не умея да псувам, но на всички, които искат да продадат Дома, бих им казала: вземете се в ръце, за да не се вдигнат хората срещу вас.

– Не създавайте отново партизани, това няма да ни направи по-добър народ!

Интервюто с Мария Мотейлова-Манолова завършва с покана отново да я посетя, защото имала още много да ми каже.

 

МИКУЛЧИЦЕ

Вече съм в малкото южноморавско градче, където българската общност в Чехия е издигнала паметник на Кирил и Методий. От 2009 насам през май тук се провежда събор на българите в Чехия. Днес са пристигнали над 400 нашенци от Чехия и други градове на Европа – да се поклонят на братята, да заредят паметта си със спомени за достойни събития и хора, и да ги предадат нататък.

Едни са доволни, че са успели да дойдат и тази година, а онези, които са тук за първи път, се заричат да дойдат и догодина. Влече ги мястото – красиво, загадъчно, пълно с история и чист въздух.

Очаквам да видя културния ни министър – не го виждам. Вероятно е зает с „Лувъра”.
Очаквам да видя други видни представители на българското правителство – не ги виждам. Вероятно решават важни държавнически въпроси.

Надявам се да срещна някого от Гражданско сдружение „Възраждане” и „Св. св. Кирил и Методий”, за да си поговорим за нещата, които ме интересуват: искат ли Дома да се продаде, как преценяват бъдещето на българската колония в Чехия, действително ли се смятат за по-демократични и по-качествени от останалите техни сънародници…? Тях също не ги откривам.

Събор на българите в Микулчице – 2015 Снимка: Авторът

Събор на българите в Микулчице ‘2015 Снимка: Авторът

Към края на посещението ми в Чехия хората, с които се срещнах, поискаха да чуят и моето мнение за случващото се. Част от това, което им казах тогава, ще повторя и сега.

Мисля, че предишното ръководство на Българската културно-просветна организация е направило много бели, за да има днес Домът на „Америцка” 28 съмнителна слава.

Мисля, че правителствата не могат да са по-различни от хората, които ги избират.

Мисля колко е лесно да си „демократичен”, когато си с властта. Колко по-безопасно е, колко по-удобно и рентабилно.

Мисля, че „ретроградните” и „прогресивните” българи в Прага и Чехия трябва поне за малко да се обединят и да оставят настрана личните си амбиции за власт, за социална и интелектуална значимост.

Мисля, че новото ръководство на БКПО в Чешката република има сериозни намерения да изчисти името на българския Дом в Прага и вярвам, че ще го направи.

Мисля също, че сградата на „Америцка”, освен културно и социално средище, може да се превърне в спасително място за всички наши сънародници, нуждаещи се от съвет и съдействие. Трябва само да се преодолее онзи манталитет, за който Константин Иречек, един от най-добрите приятели на България за всички времена, написа: ”Българите са много неопитни и самонадеяни; със своите детински неразбранщини бъркат развитието и бъдащността на Отечеството си”.

Дали БКПО ще се съгласи с мен? Дали Сдружение „Възраждане” и другите български организации на територията на Чехия ще се съгласят с мен? Дали външното ни министерство ще се съгласи? Министър-председателят? Депутатите? Диаспората? Надявам се.

И това е основната причина да напиша този текст.

п.п. „Родина за продан” е независим материал и се отчита единствено пред своя автор. Предстои излъчване на документален филм със същото заглавие.

.

Владо Трифонов

——————————————————————————————————————————

* Владо Трифонов е български журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карловия университет в Прага, специалност “Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане. Театрален, филмов и телевизионен критик. Автор на сборника с разкази “Куци ангели” (2013). Автор на публицистични и есеистични текстове, репортажи, интервюта и разкази, публикувани в българската и чуждестранна преса и специализирани издания. Сценарист и режисьор на над 20 документални филма с международни участия и отличия, между които “Хабери до поискване”, “Приказка от камък и дърво”, “Белият град”, “Черна стъпка – бяла длан”, “Мъртва зона”, “Маестро Аличко” и “Раят с две лица”. Носител на Отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) за 2009 г. – Writing For Central and Eastern Europe.

.

One Comment »

  • В said:

    Най-сетне ми стана ясно какво става в Прага с дома на Българите. Пожелавам на българите да запазят домовете си, където и да се намират те по света. А сега отивам да си купя книгата на Владо Трифонов – “Куци ангели” Този репортаж е страхотен. Сигурен съм, че и книгата няма да ме разочарова.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.