Home » Авторски страници, българи зад граница

ХХІI сесия на фестивалите „Български дни в Чикаго” на БАА

2015.05.06 Няма коментари
Цветелина Войновска, Петранка Стаматова, Симеон Стоилов, проф. Никола Чаракчиев на сесията на БАА

Цветелина Бойновска, Петранка Стаматова, генералният консулс Симеон Стоилов, проф. Никола Чаракчиев на сесията на БАА

На 2 май 2015 г. в черквата “Св. Иван Рилски – Чудотворец” Българо-американската асоциация проведе своята ХХІI сесия на фестивалите „Български дни в Чикаго”. В програмата на тази сесия бяха записани и разисквани следните теми:

1. “Българите в Чикаго – вчера, днес и утре” – Никола Чаракчиев
2. “Измерения на духовността. Нагоре или надолу?”Кина Бъговска
3. Комисия по политиките за българите в чужбина към 43 Народно събрание в България Петър Стаматов
4. Обществени съвети на българите в Чикаго –  публична дискусия
.
Петър Стаматов, Симеон Стоилов и проф. Никола Чаракчиев (отляво надясно) на сесията на БАА

Петър Стаматов, Симеон Стоилов, проф. Никола Чаракчиев

.

Как прочете тази сесия разказва Климент Величков в свой материал, озаглавен КОЙ Е ТАЙНИЯТ МАГНЕТИЗЪМ НА ЧИКАГО?

…Преди петнайсетина години беше, в същия този Български храм беше, „Свети Иван Рилски – Чудотворец”, на много хубаво място в Чикаго, много далеч от България, но Българско. Тук се сътвори Българо-американската асоциация от млади и не съвсем млади сънародници, които бяхме прескочили Атлантика по най-различни причини… Усещахме, че животът ни е стигнал съдбоносен кръстопът.

И колко прави сме били тогава! Като експрес пролетяха годините в Българското Чикаго. Вдигаха глава нови организации и даровити сънародници, и земетръси имаше тук и там, радост и разочарования имаше, а нашата първа крачка след емигрантския кръстопът, се оказа в перспективната посока. Може би и пример за българско единение, чисти помисли и дела, и труд – кой с каквото може – на ползу роду…

В събота, 2 май 2015-та година, бе финалният акорд на 22-та открита пролетна сесия от традиционните „Български дни в Чикаго”, организирани от Българо-американската асоциация в неофициалната, но като че вече призната Столица на българите по света. Цел и програма на събитието бяха утвърдените принципи на дейност от първия час до вече 5 500-тният ден от съществуването на Асоциацията. Тя като че вече е и най-старото действуващо обществено сдружение на българите в Чикаго… И помага за повече информация за нашите сънародници. Повече познания по жизненоважните проблеми за човека, дошъл в непознато място. Повече разум в планирането на новия живот на всеки човек и всяко семейство. За по-голям простор на българския дух и култура, изява на таланти, познаване на законите, насърчаване на бизнеса, повече общение с родната страна и пр. и пр.

И редно беше в първия панел на Сесията да се хвърли общ поглед върху един изключителен по своята интензивност на растеж на българска общност по света. За последните 25 години, от 1990 до 2015-та, българската общност в Чикако се разраства от 3-4 хиляди души до 200 000! Според някои данни на ЦРУ, които може би са най-точни по много въпроси в САЩ и по света, българите в Чикаго са около 300 000. Кой учен ум ще се залови да анализира тези крещящи с българското преселение в Чикаголенд факти? Неотдавна беше отпечатана и първата част от тритомника „Чикаго – Българският град”, в който се публикуват статии, репортажи, очерци, интервюта, обзор на необичайни в историята явления, които водят към мисълта, че българският род ще живее след години, пръснат по целия свят. И Чикаго е именно „бойният полигон” на който бушува този катаклизъм…

Безспорно от „чикагската история на българската миграция” може да се извлекат много важни факти и и поуки за бъдещето. Чест прави на БАА, че и в многолетната публицистична авантюра с тритомника, посветен на „Строителите на Българското Чикаго”, стартирала и предстояща, и при първата сериозна научна разработка върху периодизацията и същността на българската инвазия в Чикаго, стоят и създателите и членове на БАА.

В резюме на своя научен труд „Българите в Чикаго – вчера, днес и утре” проф. Никола Чаракчиев, отговорен секретар на БАА от създаването на организацията до днес, и създател на Българския научен център – Чикаго, запозна присъстващите на Сесията с етапите на явление, в което може би се вижда като в огледало бъдещето. По-добро или по-лошо! Предстоят неизброими още проучвания и дискусии. (Резюме на доклада на проф. Чаракчиев е публикувано по-долу – б.р.)

Кина Бъговска, Петранка Стаматова, Симеон Стоилов

Кина Бъговска, Петранка Стаматова, Симеон Стоилов, Никола Чаракчиев

Кина Бъговска, добре позната като талантлив български художник в САЩ, разбуни духовете с есеистично поднесените ни свои наблюдения към различните мерки за духовността, които се налагат в съвремието.

Още по-гореща стана атмосферата след изключително конкретната фактология и анализи на проблемите и дейността на Комисията по политиките на българите в чужбина към 43-то Народно събрание на България, които направи Петър Стаматов. С неговия труд и усилия израстна порталът Еврочикаго, един от най-популярните идейни бойци сред емигрантските ни медии по света. По-късно Стаматов направи обширно изложение и обосновка и за възлаганите надежди за просперитет на емигрантските ни общности по света, благодарение на едно бъдещо разумно и демократично управление на обществените процеси от отговорно избрани Обществени съвети сред самите емигранти. (Основните тези на неговите изложения също са представени отделно и могат да се видят по-долу в публикацията – б.р.)

Симеон Стоилов на сесията на БАА

Симеон Стоилов

В своето приветствие, а после и споделяйки впечатлението си от проведената Сесия, Генералният консул на Р. България в Чикаго Симеон Стоилов отдаде заслуженото за постиженията на нашата общност в Чикаго. Тук идват българи не само от България, но и от други щати и държави по света, защото има силна и развита икономически и културно общност, има работа, темповете са динамични, перспективата е видима, надграждането е реален факт, благодарение на добрите основи. А ние си припомнихме, че в първия си работен ден, на първата си среща с българите в Чикаго, точно този генерален консул стъпи при нас на първото си „работно място”, в своето назначение. И оттогава насам винаги е с нас, когато има да се прави нещо важно, но трудно. Районът на Чикагското генерално консулство обхваща 14 американски щата и е 24 пъти по-голям от България и 10 пъти с повече население… Бяха създадени нови и здрави мостове за контакти и интеграция на българската общност с мултикултурното американско общество, също и здрави и полезни информационни връзки с нови организации, като „Нови американци” (емигрантите) към кметството на Рам Емануел, или състари институции – като с офиса на Мадиган – главния прокурор на щата, при организирането на българските тържества и празници, училищни инициативи и създаването на малки, но мили спортни ядки, като тениса на една маса, но с петнайсетина щастливци около нея… В случая има вече сериозен опит от добре построена взаимна дейност между активисти, обществена организация и държавен орган, който ясно откроява добри перспективи.

Ето звукозапис на основното изказване на генералния ни консул в Чикаго.

.
.

Цветелина Бойновска

Цветелина Бойновска

Във втората част на сесията, след малка почивка с отлично кафе и по някой вреден, но магнетичен сладкиш или фин шедьовър на българската кулинария, дойде време и на коронния специалитет на традиционните „Български дни в Чикаго” – индивидуални безплатни консултации на членовете на БАА и всички други гости на събитията. Този път консултанти бяха нашите специалисти адвокат Цветелина Бойновска, брокерът на недвижими имоти Петранка Стаматова, финансистът по жилищни заеми Валентин Георгиев и данъчният специалист Щилиян Костов. За миг се появиха техните импровизирани кабинети и в тях нахълтаха наши чикагци, които искат да си купят нова къща на добро място, стремят се към толкова суровата в САЩ данъчна просвета, или им предстои някоя нелицеприятна среща със съдници и закони. Стана ясно, че познатите вече като консултанти от Българо-американската асоциация наши членове или волунтери получават обаждания и по телефоните в своите офиси… Малка подробност е, че БАА все още не разполага изцяло с работното време на на нашите доброволни експерти и консултации и по общи проблеми може само по времето след края на работните сесии.

IMG_8672

Сред темите, които могат да очакват включване в сесиите на БАА и разглеждане, са някои идеи на група стари и нови членове, които мислим да предложим създаването на клубове или център за профилактичен спорт, както и за изява на спортния талант у българските деца. Също така и за това как да се реализира практическа помощ за изпаднали в беда възрастни наши сънародници.

А за това кой е тайният магнетизъм на Чикаго – ще дойде време, ще го хванем!

Климент Величков

IMG_8738

.

РЕЗЮМЕ ОТ ИЗКАЗВАНИЯТА НА ПЕТЪР СТАМАТОВ НА СЕСИЯТА

По конституция българските граждани, където и да се намират по света, са с равни права и задължения – но при изборите се вижда, че не е така – зад граница не може да се гласува преференциално, а само за партии. Това е така, понеже нямаме отделен избирателен МИР “Чужбина”. Ако има такъв район, ние ще знаем за кого точно гласуваме и кой ни представлява като избран от нас депутат в българското Народно събрание. А сега нашите бюлетини се изсипват някъде и от това се изкривява вотът в България. Пример за това от последните избори е случаят в избирателния район в Кюстендил, от който депутат стана т.нар. Бат Сали (ром от ДПС) – независимо, че пред него имаше други кандидати от други партии, събрали значително повече гласове. Възможно при сегашния модел един депутат да бъде избран с много малко гласове, дори с един глас, поради математическото прехвърляне на гласове, подадени и от избирателите в чужбина, към този или онзи избирателен район в страната.

Ето защо български емигранти от различни страни се борят от доста време насам за изравняване на избирателните права:

– някои искат да има МИР в чужбина и да гласуваме, както в БГ;

– други искат още повече – МИР “Чужбина”, но и да можем да издигаме и избираме българи с двойно гражданство – както например са повечето в тази зала, които сега могат да избират, но не могат сами да се кандидатират за депутати и президент.

За да се борят за своите права, още след изборите през 2009 г. някои от тези активни български емигранти (с подкрепата на EuroChicago.com) се обединиха и, използвайки приетия Закон за българите в чужбина от април 2000 г. (който е в сила вече 15 години, но към него никога не е написан правилник, и по тази причина не е работещ и не се изпълнява дори от правителствата), през 2011 г обявиха създаване Временни Обществени съвети на българите в чужбина в няколко държави, където се проведоха онлайн избори. В САЩ има също такъв Временен Обществен съвет, чиято единствена цел е да подготви избори за постоянен, избран и легитимиран чрез избори Обществен съвет.

Най-сетне вицепрезидентът Маргарита Попова се опита да се вслуша в гласа на българите зад граница и организира една конференция в Брюксел (2012 г.) и една работна среща в София (2013 г.) с представители на българите зад граница. След тези два форума бе разработена, за първи път в съучастие с диаспората, Национална стратегия за българските граждани и историческите български общности по света. Тази стратегия бе приета от Министерски съвет през миналата година, в последния ден на кабинета Орешарски, но заслугата за нея няма нищо общо с този кабинет.

На Десетата среща на българските медии по света, която се проведе през октомври2014 г. в София, Босилеград и Цариброд, се разбра, че повечето журналисти и политици даже не бяха чували за тази Стратегия.

В тази Стратегия, както и в Закона за българите в чужбина от 2000 г. (моделът за създаването на институционално представителство на диаспората в този закон се нуждае от актуализиране) са залегнали създаване на Обществени съвети по места към консулските и дипломатическите представителства на Р. България в различните страни, както създаване и Национален съвет на българите зад граница. Но до тяхното създаване е нужно да бъде свикан консултативен съвет към Министерски съвет, с участието на Държавната агенция за българите в чужбина, Външно министерство и др. (надявам се, че те ще се обърнат и към нас във връзка с това), който да работи по изпълнение на Стратегията.

Преди месец в писмо до вицепремиера Меглена Кунева, в чийто ресор са и българите зад граница, попитах защо досега не е бил създаден подобен съвет. В писмото бяха зададени и други въпроси, свързани с процедурата за избор на председател на ДАБЧ. Отговорът бе по Закона за достъп на обществена информация и относно консултативния съвет се оказа, че г-жа Кунева имала право да не отговаря на подобен въпрос.

Новият председател на ДАБЧ Борис Вангелов Борисов, който бе избран неотдавна, се е захванал най-сетне да създаде два експертни съвета към агенцията и да задвижи въпроса. Единият съвет е за историческата диаспора и в него ще влязат учени и историци. А другия съвет е за новата емиграция. От ДАБЧ търсят специалисти и хора, познаващи емиграцията в САЩ, които да влязат в този съвет към агенцията. Има ли желаещи сред присъстващите или пък сами предложете някого, който може да е полезен за тази дейност?

Впрочем, в последното Народното събрание бяха създадени две нови комисии:

– Комисия по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите, с председател Бойка Грозева Маринска (към тази комисия има Обществен съвет и в него е Адриана Любенова от УС на АБУЧ)
http://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/2344

Комисия по политиките за българите в чужбина, с председател Румен Маринов Йончев
(като нещатен сътрудник към тази комисия е Мариана Христова Анастасова)
http://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/2400

Т.е. най-после имаме някой, към когото директно да се обърнем (Адриана и Мариана), но доколко на тях ще им обърнат внимание – това е отделен въпрос.

Оставям  имейлите на Адриана и на Мариана, ако имате нужда да се свържете директно с тях.

 

Относно Обществени съвети на българите в Чикаго той се спря на следното:

Както вече казах, в Закона за българите в чужбина от 2000 г. и в Националната стратегия са залегнали да бъдат създадени:

1) Обществени съвети по места към консулските и дипломатическите представителства;
2) Национален съвет на българите зад граница.

1) Що е Обществени съвети на българите в чужбина?

Обществените съвети са независими изборни органи, които работят на обществени начала.
Обществен съвет може да се формира към всяко българско дипломатическо или консулско представителство.
Целите на Обществения съвет са да защитава интересите на българите в чужбина.

Примерен проекто-правилник на ОС в Чикаго може да намерите тук (линк).

2) Що е Национален съвет на българите зад граница?

Той освен, че защитава интересите на българите в чужбина, има и други, по-мащабни цели:

– Националният съвет участва във формирането и провеждането на единна държавна политика по отношение на българите, живеещи извън страната, и за съгласуването на националните интереси с интересите на диаспората;

– Националният съвет подготвя и чрез съответния министър и депутати – негови членове, внася в Министерския съвет и Народното събрание проекти за нормативни актове, съобразно функциите си;

– Националният съвет подпомага и консултира дейността на министерствата, другите ведомства и органите на местното самоуправление и местната администрация, за осъществяването на държавната политика по отношение на българите, живеещи извън Република България.

Обществените съвети работят локално по места, там, където бъдат създадени, и могат да включват различен брой членове – между 3 и 21 човека, в зависимост от числеността на съответната българска общност зад граница (например за Чикаго на-вероятно е да бъдат 21). А Националният съвет е един, обхваща всички държави, в които има български граждани, и е ориентировъчно (проектно) от около 70-90 души.

IMG_8699

.

РЕЗЮМЕ ОТ ДОКЛАДА НА ПРОФ. ЧАРАКЧИЕВ “БЪЛГАРИТЕ В ЧИКАГО – ВЧЕРА, ДНЕС И УТРЕ”

Резюме на доклад на XXII открита сесия на Българо-американска Асоциация, провела се 2 май 2015 г. в БПЦ „Свети Иван Рилски – Чудотворец“; проф. д-р Никола Чаракчиев, Български научен център-Чикаго (лично мнение). Дискусия по случай 25 години (1990-2015) „Млади българи“ в Чикаго.

1. Периоди на Българската емиграция в САЩ

Историците отбелязват пет различни по-характер български емиграционни периоди в САЩ. Първият период е от 1876 до 1903 година и е известен като “Пионерска миграция”, вторият период е от 1903 до 1912 г. и може да се характеризира като “Политическа миграция”, третият период е от 1919 до 1939 г. и е “Икономическа миграция”, четвъртият период е от 1944 до 1990 г. и се отбелязва като “Анти комунистическа миграция” и последният пети период е от 1990 до сега (и продължава) и може да се нарече “Миграционна имиграция”. Наименованията на Втория, Третия и Четвъртия период на Българската миграция в САЩ през 2001 година публикува проф. д-р Трендафил Митев във вестник “Неделник”. Наименованията на Първия и Петия период на Българската миграция в САЩ предлага през март 2002 година проф. д-р Никола Чаракчиев. Систематизирано изследване на първите четири периода на българската миграция в САЩ осъществява през 2002 година Боянка Иванова, директор на Българско училище “Джон Атанасов” в Чикаго.

2. Етапи на развитие на петия период на българската общност в Чикаго

Петият период на българската общност в Чикаго е известен с името си „Миграционен“ и започва от 1990 година и продължава и до сега. На 1 юни 2013 година се проведе Четвъртата поредна годишна неформална среща на Организациите с идеална цел в Чикаго. Този форум вероятно ще бъде отбелязан като исторически, защото за първи път се дефинираха Етапи в развитието на Българската общност в Чикаго през т. н. Миграционен период. Прогнозира се, че Петият период ще се състои от три етапа – „Адаптационен етап на българското обществото“, „Етап на развиващо се българско общество“ и „Етап на развито българско общество“.

Първият етап е образователен и адаптационен за българската миграция и чрез него се осъществява „Адаптация на българите към американските стандарти на живот“. Етапът започва от 1990 година. Към края на 2012 година Първият етап завършва успешно и в Чикаго са формирани основните структурно определящи звена, които оформят една общност.

Вторият етап настъпва, когато българската общност започва да произвежда материални и нематериални ценности. Това е етапа на развиващо се общество. За началото на този етап условно може да се отбележи 2013 година и се очаква той да приключи към 2025 година.

През третия етап българските имиграционни продукти ще достигнат класическото равнище на американските производители. Това е етапа на развито българско общество в САЩ.

3. Организации с идеална цел

В Чикаго съществуват около 30 формални и неформални организации с идеална цел.

4. Комерсиални организации

В Чикаго съществуват над 100 български комерсиални организации.

5. Български институции в Чикаго

В Чикаго функционира Българско генерално консулство. До сега в Чикаго са работели трима български генерални консула.

6. Българските медии и печатни издания в Чикаго

Понастоящем в Чикаго функционират четири авторитетни български медии. През 2014 година беше издаден сборника „Чикаго-Българският град“.

7. Български масови прояви в Чикаго

Ежегодно в Чикаго се провеждат от 5 до 10 специфично български масови прояви.

8. Координация на българите в Чикаго

В Чикаго не съществува единен български координационен център. В Чикаго се осъществява косвена (или вторична) координация чрез мероприятията на Фестивала „Български дни в Чикаго“, „Българският вкус в Чикаго“, инициативите на Генералното консулство на Република България в Чикаго, Неформални срещи на организациите с идеална цел, порталът EuroChicago.com, българските църкви и вестници и т. н.

9. Български традиции в Чикаго

Като най-значима българска традиция в Чикаго може да се приеме официалното тържествено честване на Националния празник на Република България 3 март, организиран от Генералното консулство на Република България в Чикаго,

10. Специфични организации и личности

В САЩ някои българи членуват в легални формални или неформални организации или групи, със специфична организация или интереси. Един от участниците в сесиите на Българо-Американска Асоциация е масонът Деян Кожухаров, уважаван специалист в застрахователното дело. Вероятно най-популярни и уважавани българи в Чикаго през време на четвъртия и петия период на българската миграция в САЩ са д-р Виолета Симов – Динев и Шефкет Чападжиев. (Д-р Виолета Симов има преимуществото, че притежава секвенция на своя геном в компанията www.23andMe.com и е вероятно след много години да бъде отново всред българите в Чикаго.)

Интересна теза за дискусия на описаната по-горе тема е „Възможни ли бяха други насоки и пътища за развитие на българската общност в Чикаго“ или изминалия двадесет и пет годишен период е най-вероятния значим и полезен за българската миграция в нашия град в САЩ. (Авторът е привърженик на хипотезата, че в ДНК на човека е заложен и програмиран целия му живот. В първите шест часа на формиране на ембрион на човека се синтезират и програмират всички бъдещи действия на хората, включително и персоналното присъствие на българите в БПЦ „Свети Иван Рилски – Чудотворец“ на 2 май 2015 г. от 12 до 16 часа по време на дискусията „Българите в Чикаго – вчера, днес и утре).

IMG_8724

——————————————————————————————————————————

* Кратка хронология за законодателни и други събития, касаещи българите зад граница, подготвена за XXII сесия на БАА, може да изтеглите от следния адрес: baa_22

.

Още снимки от XXII сесия на БАА

.

IMG_8686
IMG_8771

IMG_8747

IMG_8770 .

IMG_8774

IMG_8662

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.