Home » Авторски страници

Случаят “Зартов” две години по-късно

2015.03.27 4 коментара
Spread the love

На 26 март т.г. се навършиха две години, откакто Ивайло Зартов, за когото нашето издание и друг път е писало, и чийто авторски текстове сме публикували неведнъж, беше вкаран в Централния софийски затвор. В началото на тази седмица Зартов е бил прехвърлен в затвора в Казичене. Но така или иначе той продължава да излежава своята ефективна присъда, която е един особен случай в българското съдопризводство. Датата 26 март е повод да припомним кой е Ивайло Зартов, каква е неговата история и как бе издадена неговата присъда.

 

Ивайло Зартов на премиерата на първата си книга "Нож" през септември м.г. в София. Той беше пуснат за тази премиера в домашен отпуск, след застъпничеството на известния правозащитник и затворник от времето на комунизма Николай Колев - Босия.

Ивайло Зартов на премиерата на първата си книга “Нож” през септември м.г. в София. Той беше пуснат за тази премиера в домашен отпуск, след застъпничеството на известния правозащитник и затворник от времето на комунизма Николай Колев – Босия.

Ивайло Зартов е роден през 1966 г. в София. Завършил е Висшия икономически институт (сега университет) в София, има магистърска степен по прогнозиране и планиране на социално-икономически системи, и по банков и финансов мениджмънт. Владее свободно няколко езика. Работил е във Филмово студио „Бояна“ – София, в авиокомпания „Балкан“, в ТС Банк (там е бил началник отдел „Ликвидност“ и спесимен с неговия подпис влиза в световния банков регистър, а подобен спесимен не се дава на престъпници), както и в акционерно дружество „Атлас“. Създава по-късно и собствени фирми.

10 години от живота си Зартов прекарва в Бургас. Там в края на 2004 г. става управител на българо-руското дружество „Инглиш вилидж“ ООД, което е купувало парцели в бургаското село Димчево и е имало проект да строи курортно селище.

От пролетта на 2013-та година Зартов излежава ефективно издадената му 9-годишна присъда за „безстопанственост“ и „присвояване на финансови средства“ в Централния софийски затвор. Делото срещу него е заведено от българската държава по иск на частната фирма „Инглиш Вилидж“ ООД, и се водило по Наказателния, не по Търговския закон на Р. България. Ако делото срещу Зартов беше заведено по Търговския закон, фирмата ищец би трябвало да внесе 4% държавна такса върху претендираната сума. И което е по-важно – по този закон финансова ревизия на съответната фирма не би могла да не бъде направена. Зартов е бил повече от две години под домашен арест, както и преди това половин година в ефективен арест в Бургаския затвор, преди на 26 март 2013 г. да бъде вкаран в Софийския централен затвор.

Фактически собственик на фирмата „Инглиш вилидж“ ООД е бившият депутат от Руската Дума Генадий Гудков. Семейство Гудкови са известни в Русия, депутат в Думата става и синът на Генадий, Дмитрий Гудков. Още докато тече съдебната сага срещу Ивайло Зартов, започнала по иск на „Инглиш Вилидж“ ООД и завършила след две дела в Бургаски окръжен съд, две – в Бургаски апелативен съд и едно – във Върховния касационен съд в България, с присъда от 9 години лишаване от свобода, имотите на „Инглиш Вилидж“ ООД са прехвърлени на друга фирма на семейство Гудкови – „Мари Хаус“ (Става въпрос за около 740 хектара земя в България, които според публикация на руския сайт http://grantoezh.livejournal.com/47371.html са на стойност близо 30 млн. евро. От публикувани в този сайт факсимилета на документи, издадени от Службата по вписванията в Бургас, може да се види описание на конкретните продадени имоти, партидните им номера и пр.)

След потвърждаването на присъдата срещу Зартов от българския Висш касационен съд, почетният консул на Руската федерация в Бургас – Тонко Фотев, изразява пред местни медии публично задоволство от „победата на правосъдието“. Това става след като на пресконференция на Бургаската прокуратура същият ден местни прокурори са направили същото. (Интересно е да се отбележи, че срещу този почетен консул има издадена присъда от Софийски градски съд за блудство с една от осиновените дъщери на Зартов, но тази присъда така и не влиза и в изпълнение.)

За хора като Тонко Фотев, когото някои наричат „сив кардинал на Бургас“, Ивайло Зартов е получил справедливо възмездие за делата си. За други – той е човек с много таланти и голямо сърце, който е помагал на много хора. А после е станал жертва на по-силни от него, срещу които се е опълчил. Според самия Зартов делото, което е било заведено срещу него, е поръчково. И поръчители са споменатите вече Генадий Гудков, бивш депутат от Думата, и Тонко Фотев, почетният консул на Руската федерация в Бургас. Същият консул Фотев, който е с влязла в сила присъда за блудство, кой знае защо не довела до неговото вкарване в затвора, бе награден тази година с орден от руския посланик в България.

Бившият депутат в Руската Дума Генадий Гудков, впрочем, загубва мястото си в руския парламент след разследване срещу него за пране на пари, образувано от Следствения комитет на Русия, по сигнал на Ивайло Зартов. Този факт обаче никога не е интересувал българската прокуратура. Тя не се интересувала и от това, че още докато тече делото срещу Зартов, над 700 хектара земя в България, притежание на „Инглиш Вилидж“ ООД, са прехвърлени на друга фирма на семейство Гудкови, „Мари Хаус“.

На 26 март 2013 г. Ивайло Зартов отрязва сам част от малкия пръст на лявата си ръка в знак на протест срещу това, че не е имал право на справедлив процес. Той над две години е бил под домашен арест и се е надявал, че висшата инстанция, Върховният касационен съд, няма да постъпи така, както регионалните съдилища в Бургас. След като обаче присъдата срещу него е потвърдена и на последна инстанция, той пристъпва към този драстичен акт. Негов приятел записва видео обръщение на Зартов, както и самия акт на самонараняване. Това видео е изпратено до различни медии. В изявлението си Зартов обоснова тогава своя протест така:

„Протестът ми е личен и общ. Срещу геноцида, извършван над българския народ в последните 23 години, срещу тоталната корупция, която е основната причина за мизерията и бедността в България. Срещу тотално корумпираната “съдебна” система, която служи само на олигарси, местни феодали и корумпирани политици. Протестирам лично срещу почетния консул на Русия в гр. Бургас Тонко Фотев и бившия депутат от Руската Дума Генадий Гудков, които ме поръчаха на зависими и корумпирани от тях следователи, прокурори и съдии в Бургас и София. На три инстанции ме осъдиха за присвояване и безстопанственост от частна фирма “Инглиш Вилидж” ООД, на която бях управител. И на трите инстанции отказаха желанието ми и това на моят защитник да се извърши ревизия на фирмата. Според българските магистрати това не било нужно. И на трите инстанции ми беше отнето правото на защита, брутално бяха погазени всички законови норми на българското и европейското право…

Единствената експертиза, която е направена в цялото дело, е по поръчка на прокуратурата в гр. Бургас, като тази експертиза изследва единствено движението на паричните потоци, т.е. колко пари са влезли по банковата сметка на фирмата и колко пари са излезли, като на самото обвинение са предоставени документи от жалбоподателя само за част от парите, за другата част от изразходваните средства не са предоставени документи от жалбоподателя “Инглиш Вилидж” ООД, чрез новия управител. Точно затова следствието в Бургас, прокуратурата в Бургас и всички съдебни инстанции твърдят, че аз съм ги присвоил, тъй като на тях е предоставена само избрана част от документацията. Но самите вещи лица, извършили експертизата в протокол от разпит, извършен от адв. Шопова пред Окръжен съд гр. Бургас заявяват, че липси не са открити и дори не им е поставено за цел да откриват липси.

Следствието и прокуратурата в гр. Бургас са създали 37 тома обем по това дело, пълнеж с преписки между различни институции, разпити на 45 свидетеля, неща напълно излишни, при положение, че такова дело би трябвало да се разглежда като състезание по документи и най-вече цялостно да се изследва самата фирма “Инглиш Вилидж” ООД. Всички съдебни инстанции се държаха изключително грубо и безпардонно, буквално затваряха устата на адв. Шопова и на мен, отнемаха ни правото на защита, от което самата г-жа Шопова многократно изпадаше в шок от явната поръчка и явното погазване на Българските и европейските законови норми…”

Зартов е преживял върхове и спадове в живота си, развивал е различни бизнес проекти, осъществявал е много благотворителни инициативи. (Дарения в помощ на детски градини, спортни клубове, пенсионерски клубове, онкоболни, клуб на диабетици, хора с увреждания, финансиране и подпомагане на културни инициативи в областта на музиката, литературата, театралното изкуство и пр., списъкът е дълъг. ) Занимавал се е и с политическа дейност, бил е зам. председател на Движение „Социален хуманизъм“. Иман син от първия си брак и пет осиновени дъщери от втория. В най-трудното време от живота му, когато е забравен почти от всички, го спасява неговата сегашна съпруга, с която сключват брак, след като той започва да излежава ефективната си присъда в затвора.

По време на домашния си арест и след това в затвора, Зартов написва стотици публицистични текстове, част бяха събрани от неговата съпруга Катя и издадени в първата му книга “Нож” (вж. тук), излязла от печат през август миналата година. Книгата бе представена в книжарница “Гринуич” в София, след като веригата “Хеликон” отказа да я представи в своя книжарница, както и да я рекламира. На премиерата на книгата на 10 септември 2014 г. бяха поканени много медии, но се отзоваха малцина.

За разлика от случая с книгата на Зартов, неотдавна “Хеликон” с гордост представи книга на известния ъндърграунд бос Ивелин Банев – Брендо в своя книжарница, а за тази книга и нейната премиера писаха много медии. 
Брендо, който бе обект на досъдебни производства и съдебни дела в четири държави – Италия, Румъния, Швейцария и България, с издадена осъдителна присъда от 20 години на втора инстанция в Милано и искане за екстрадиция от Румъния, най-накрая се изплъзна от каквото и да било правосъдие с ефективната помощ на родната съдебна система. (Както пише в. “Капитал”, миналото лято издадена в България присъда на Брендо от седем години и половина за участие в престъпна група за пране на пари е отменена от Софийския апелативен съд. По това време той е под домашен арест, а след като е оневинен, магистратите му налагат най-леката мярка за неотклонение – подписка, както и забрана да напуска страната.)

Брендо обаче я напусна, без никой да може да го спре и така се присъедини към емблематичните братя Галеви и други ключови фигури от българския ъндърграунд, които си живеят живота някъде по света и си харчат натрупаните от престъпна дейност милиони или милиарди. Както и т.нар. Батко и Братко, дето откраднаха милиони от еврофондовете – и те се оказаха недосегаеми за българската правосъдна система, която Батко и Братко ги оправда като невинни, а за Брендо и т.нар. братя Галеви издадени някакви присъди, които те никога няма да излежат.

За разлика от посочените примери, които не са един и два, бившият управител на частното дружество “Инглиш вилидж” Ивайло Зартов бе осъден от българската държава на 9 години лишаване от свобода, като на всички инстанции, на които се гледа делото срещу него, както вече бе споменато, съдът не позволява да се назначи финансова експертиза на фирмата ищец. Зартов вече излежа две години от присъдата си под строг режим в Централния софийски затвор, над две години преди това под домашен арест и половин година ефективен арест в Бургаския затвор.

Вече почти 5 години от живота на Зартов са прекарани в изолация и лишаване от физическа свобода, дали в затвора, дали под домашен арест. Това е един невероятно свободен духом, образован и талантлив човек, който продължава да е затворник, макар и вече не под строг режим. Икономистът Зартов, когото лишаването от физическа свобода превърна и в публицист, продължава да пише своите есета, чиито редове дисектират като с нож по-дълбоките причини за липсата на справедливост в България.

.

Мариана Христова

4 коментара »

  • Катя Донкова said:

    Благодаря на Еврочикаго за чудесната статия. Да, изминаха почти 5 години, в които Ивайло е поставен под натиск и отстранен от обществения живот. И всичко това беше от изключителна полза за него, аз съм сигурна че той укрепи своята вяра и каузата си и всички най-ценни успехи са пред него в бъдещето. Сбъркахте другари, много сбъркахте с човека, за което ще си понесете последствията. Благодаря на всички приятели и честни хора, които продължават да го подкрепят.

  • Валерия Кертикова said:

    Винаги съм се питала за подробности около задържането на Ив.Зартов. Благодаря за информацията! Статията е отлична! Правосъдната система не е…..
    Отново благодаря!

  • Лила said:

    Защо не опитате дело в Старасбург, Катя? Явно става дума за манипулация и корумпирани съдии и съдилища, манипулирани от хора от петата колона в БГ.

  • Мариана (author) said:

    Тя опита. При това, доколкото знам, жалбата до ЕСПЧ, за която са й помогнали адвокати, тя съставя по техните съвети почти сама. А тази жалба се оказва по-късно вероятно един от тези многобройни случаи, за които пише адв. Михаил Екимджиев в свой материал от м.г.

    http://www.legalworld.bg/34276.koj-shte-pazi-pravata-ni-ot-evropejskiia-syd-po-pravata-na-choveka.html

    “…Напрежението е провокирано от бланкетните писма, с които Страсбургският съд “поздрави” за Нова година стотици българи, съобщавайки им, че техните жалби са обявени за недопустими. Copy-paste – писмата се отличават с лаконична неяснота и бюрократична арогантност. В тях няма мотиви, сочещи конкретни недостатъци на отхвърлените оплаквания. Вместо това, буквално на три реда, безхаберно е отбелязано, че “условията за допустимост, предвидени в членове 34 и 35 от Конвенцията, не са изпълнени”. Логическо дешифриране на това загадъчно послание е невъзможно, защото чл.34 и чл.35 съдържат както базисните условия за допустимост на индивидуалните жалби, така и много “подусловия” и особени хипотези, решавани нееднозначно от Съда. Мистиката се засилва от факта, че някои от обявените за недопустими оплаквания са правно и фактологично сходни с други “български” казуси, решени от същия съд в полза на жалбоподателите. Логичният въпрос “Защо?” превантивно е париран с ултимативния тон на последните изречения от писмата: “… секретариатът на Съда не предоставя допълнителна информация относно проведеното заседание и не би могъл да продължи по-нататъшна кореспонденция с Вас по същите въпроси. Съгласно правилата на Съда, няма да получите друга документация във връзка с тази жалба, а преписката ще бъде унищожена в едногодишен срок от датата на решението.”.

    […]

    Ако приемем, че една (1) “работна” година има 12 месеца по 20 осемчасови работни дни, това би означавало, че годишно, като институция, ЕСПЧ има 1920 работни часа. Разделянето на броя недопустими решения (89 737) на броя работни часове (1920) показва, че Съдът е “произвеждал” по 46,7 недопустими решения на час. При 47 съдии в състава на ЕСПЧ, това означава, че всеки съдия е постановявал приблизително по едно решение на час. За да не издребнявам, не включвам в сметката отпуските, командировките и, разбира се, времето, необходимо на съдиите за прочитане, обсъждане и написване на останалите 3659 решения по съществото на делата (judgments), които често са с впечатляващ обем.

    Само в името на статистиката си позволявам да отбележа, че съм участвал в изготвянето на над 1200 жалби до ЕСПЧ. Смея да твърдя, че много от тях за един час трудно биха могли да бъдат разлистени заедно с придружаващите ги документи. Оказва се, че за същото време те са прочетени, осмислени и решени… Горните данни обосновават предположението, че основно занятие на хората в Съда през 2013 г. е било да подписват бланкетните формуляри, сменяйки в тях само имената на жалбоподателите и номерата на жалбите.”

    ———–

    Към това мога да добавя, че още докато тече делото срещу Зартов, някъде през 2010 г. доколкото знам, той се обръща с молба за съдействие към Българския хелзинкски комитет по правата на човека. Оттам отговарят нещо в духа на това, че неговия случай не е в техния предмет на дейност. Казано с други думи, това означава, че понеже Зартов не е представител на етническо, религиозно или сексуално малцинство, неговите човешки права не касаят дейността на БХК. Ако той беше ром примерно, хомосексуалист или радикализиран имам, вероятността БХК да реши да разгледа неговия случай и да прати някой от своите иначе много чевръсти правозащитници да го защитават, щеше да е много по-голяма. Но Зартов не е, така че неговите човешки и граждански права на справедлив процес си остават негов проблем.

    Впрочем, на последното дело срещу Зартов – на най-висша инстанция, във Върховния съд, адвокат на фирмата – ищец е небеизвестната Татяна Дончева, която иначе много обича да громи всяка несправедливост. Преди това в полза на фирмата – ищец лобират пред тогавашния главен прокурор високопоставени руски дипломати.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.