Близо до всеки мегаполис или столица има предградия – резервати за богатите двуноги. В Лос Анджелис това е Бевърли Хилс, в Лондон – Аскот, в Париж – Ньой сюр Сен, в Берлин – Грюневалд, а в Москва – Рубльовка, с най многото милиардери на куп в света – над 100. С големи и красиви къщи и резиденции, с поддържани от градинари паркове и градини, със скъпи коли, без никакво простолюдие или имигранти наоколо. За този елитен слой на обществото се носят легенди, услужливо мултиплицирани от жълтата преса. Екскурзоводите на туроператорите ги разказват на туристите, разплескали носове по стъклата на автобусите, с оцъклени очи, вторачени в именията на богаташите и знаменитостите. Всъщност зад високите огради са видни само покривите на постройките. А между туристите и обитателите на луксозното „гето” зее огромна пропаст. И тя е не само имуществена, но и културна.
Съществува мнение, че парите правят човека свободен. Но е по-скоро обратното, защото те неумолимо диктуват как да се живее. Големите пари категорично изискват притежателите им да се прекланят пред тях и да им бъдат роби. Защо и притежателят на не чак толкова големи пари желае да живее в подобно гето? Та нали за същите пари би могъл да купи подобен имот в Лондон, Париж или Виена? Обитателите на „гетото” доброволно се тормозят в задръстванията, пътувайки от резиденцията си до офиса, когато избират дрехи за себе си и съпругите си, мястото на дома или почивката си по общоприетия за тях стандарт.
Те не живеят само за да се наслаждават на удобствата, да обичат и да бъдат обичани, да отглеждат деца, да се осъществяват в работата, в секса, в спорта, да се издокарат в маркови дрехи и да се разхождат спокойно на чист въздух. Не го правят от незнание и мазохизъм, а точно обратното – за да влязат в условията на жестокото състезание с всички – и в крайна сметка или да загинат, или да станат по-силни. Те трябва задължително да спечелят състезанието на живота си. Да се издигнат над околните и по някакъв начин да ги принизят.
Парите са БОГ и религия, на който отдавна се кланяме всички. И този БОГ е изсякъл скрижалите с 10-те си заповеди, на които свърхбогатите се подчиняват безприкословно:
1. Парите са алфа и омега, начало и край. С Парите започва всичко и всички се стремят към Парите. Единствената истинска причина за всичко са Парите. Единственият истински резултат са Парите. Дори само славата има значение като средство да получиш Пари. Ако си известен, но беден – тежко ти!
2. Човекът с Пари и човекът без Пари са различни. Разликата между тях е непреодолима, както е непреодолима пропастта между просветения и неукия, между благословения и прокълнатия. Въпросът е само в граничната сума, след която думата „ПАРИ” трябва да се пише с главна буква. Преди години това беше милионът. Сега е МИЛИАРД! Но милиардът не бива да се споменава напразно. Защото Парите може да се разгневят. Преди години, твърдят, че Илия Павлов неблагоразумно казал: „Който няма милиард, да върви на майната си”. Горко му! Защо е казал това? Да не би да е поставил тшеславието си над Парите? Горко му на тшеславния!!
3. Не си струва да харчиш пари за нищо друго, освен, за да спечелиш отново Пари. Нито за жени, нито за мъже, нито за старци, нито за деца, нито за сълзи, нито за радост. Пари могат да се жертват само за Пари, та Парите да се върнат стократно умножени. И ако дойдат при теб и ти кажат: „Ние сме от благотворителен фонд”, попитай „Кой те благослови?”. И дай пари само на благословения ОТГОРЕ!
4. Посветеният никога не дава пари на обикновените хора. Това означава да оценяваш някаква тяхна мъка или радост по-високо от Парите. Защото Парите могат да се разгневят. Посветените, които имат Парите, трябва да пазят Парите. За това е по-добре да изхарчиш десет хиляди за проститутка, отколкото да дадеш хилядарка на сиропиталище. Защото проститутката се полага на посветения, а на кого сиропиталището? Нека за сиропиталището жертват Пари тези, които нямат Пари.
5. Не връщай Пари! Горко на онзи, който връща. Защото няма нищо по-ценно от Парите. Пари могат да се връщат само с цел да се върнат при теб, умножени по друг начин. Мъдрите знаят за какво да харчат Пари. За какви дрехи, за каква храна, за каква вода. А ако ти не знаеш, горко ти, защото ти си глупак и Парите ще ти бъдат отнети. Горко на онзи, когото обикновените хора ще видят в туристическата класа на редовен полет. По-добре да не се е раждал!
6. Открадни! Мъдрият си позволява разкош, за да покаже колко е откраднал! Ако си можел да откраднеш и не си откраднал, дали това не означава, че поставяш честността и законите над Парите? Парите ще се разгневят. Богатите знаят един за друг, че всички са крадци. Но не говорят за това, защото иначе ще излезе, че този, който говори, цени истината повече от Парите. За това трябва да се мълчи умно. И Парите ще се умножат.
7. Не се съблазнявай от прекрасното и възвишеното. Изкуството, науката, занаятите са само функция на Парите. Без Парите един творец не би могъл да създаде дори празно пространство. А Парите ще привлекат всеки творец.
8. Всичко се продава. Всяка вещ и всеки човек. Всеки, който не се продава, е еретик. Призванието на мъдрия е да покаже на еретиците, че те не просто се продават, а се продават евтино, дори по-евтино, отколкото си мислят.
9. Не убивай! Парите са милосърдни. Щом можеш да купиш, защо трябва да убиваш? Това е прекалено скъпо. Но ако да убиеш е по-евтино, отколкото да купиш, тогава задължително убий! Всъщност мъдрият винаги предпочита клеветата пред убийството. Парите са милосърдни!
10. Парите винаги намират „своите” хора по собствено желание. Никой никога не е смогвал да печели големи Пари само по свое желание и против волята им. И ако Парите са те избрали, пази ги! Ако ги изгубиш, няма да ги върнеш. Парите на никого и никога не се ДАВАТ повторно.
Изповядващите горната религия имат много страхове и комплекси, и то не безпочвени. Особено за имуществото и свещените си персони. Преди повече от две години публикувах текста „Ода за охранителя”, в която мотивирах тези им страхове:
„Всъщност, професията „охранител” не е непознато явление в новата ни история. Охранителят под различни имена се е подвизавал като пазвантин, пъдар, пазач, портиер, охранител, бодигард и т.н. Както и днес, винаги е вардил имота и личността на чорбаджията си. Впрочем, така модерната сега дума „бодигард“ просто липсваше в „Речник на чуждите думи в българския език“, издаден през 1970 г. Тогава „всенародната социалистическа собственост” се пазеше от самата държава и то твърде строго, а за телесата на богопомазаните от ЦК и Политбюро бдеше вездесъщото УБО. Преходът към уж „пазарна икономика“, а всъщност пладнешки грабеж, бе съпроводен от огромен „бум“ на охранителния „бизнес“. Та нали набързо заграбеното трябваше да се опази от чужди апетити и набезите на конкурентни, криминални, ромски и други банди. Отначало бизнес с мутренско лице, но постепенно лустросано до сегашния, уж законосъобразен и законопослушен „фейс“, но запазил рождените си белези. Сега собствеността е разнолика и охраната на обществената и частната собственост се осигурява от охранителните фирми, в тясна симбиоза със специалните служби. Армията на охранителите вече надхвърля двойно общия сбор на служещите в МВР и МО. Всъщност, някога могъщите като състав и въоръжение ведомства, демокрацията маргинализира до импотентни структури със затихващо значение. Необузданата и ненаказуема престъпност и жалките опити за противодействието и го доказват. Функциите на армията са сведени до чуждестранни мироопазващи мисии, с изцяло охранителен характер. Тези две ведомства са и основния донор за редови и ръководни кадри в тази необявена армия.”
Функциите на охранителите са две. От една страна те наистина охраняват, а от друга, представляват реликва – атрибут на властта и могъществото на охраняваното лице. Само служителите на НСО, охраняващи нашите висши държавни чиновници, са стотици. И не бива да си мислим, че виждаме всички охранители, когато премиерът или президентът препускат с кортежа си покрай нас. Не по-малки са кортежите и охраната на олигарсите. И те се ръководят от напуснали или пенсионирани висшестоящи служители на същите служби, и се управляват от идентични инструкции за сигурност и безопасност. По тази причина безпрекословно се подчиняват на държавните при евентуална ситуация на съприкосновение или сблъсък. Американския филм „Бодигард” и редица сериали за житието и битието на шоузвезди, държавници и свърхбогати хора дават известна представа за затворения им живот и грозящите ги напълно реални опасности. Оттам и стадното им обитаване в луксозни резервати.
По тази причина всички те са принудени да съжителстват с преки охранители, т.н. „прикрепени”. Те знаят за подопечния си практически всичко, защото влизат в спалнята му (на съпругата и любовницата също). Проверяват и тоалетната, преди охраняваният да седне вътре. И виждат кога е пиян, как е закъснял, как крещи на близките и подчинените си. Кого е взел под крилото си, с кого се е скарал. Безобиден предмет в ръцете на прикрепения може да се окаже оръжие. Например куфарчето, което с натискане на копче се превръща в автомат. Химикалката във вътрешния джоб – в пистолет с малък калибър, който със сигурност може да убие от близко разстояние. Отначало охраняваните, особено държавните мандатни чиновници, се притесняват, но в последствие може да ги ползват дори като слуги. Да разнасят букети, да държи коженото палто на съпругата или да разходи кученцето й (като в случая с Ева Соколова, изловена от журналисти). Редки, но пагубни за кариерата на прикрепения, са интимни закачки или залитания, въпреки провокациите на скучаещи съпруги и дъщери.
Но въпреки всички мерки, никой не е в абсолютна безопасност. Рано или късно, ако охраняваният е набелязан, никаква охрана не е в състояние да го спаси. Служители на Федералната служба за охрана на Русия разказват например следния случай. Как Владимир Владимирович, тогава в качеството си на премиер, отишъл на гости на министъра по извънредните ситуации Сергей Шойгу в родното му място Тива по време на отпуск. Да полови риба, да отиде на лов, да се изкъпе в студените води на реката, да поседи до огъня… Пътуване, паметно за руския женски електорат, когато той се кандидатирал за трети президентски мандат. Позирал мъжествено пред фотографите, яхнал кон, полугол сред буйните води, а след това гребящ мощно с ръцете сред вълните в стил „бътерфлай”. След шоуто хапнали, пийнали и си заминали. Останали само няколко служители от многобройната охрана да събират специализираната апаратура сред дървета и храсти, и да освободят наблюдателните постове. След това завъртели шишовете, да довършат останалото от пиршеството. Тогава от гората излязъл ловец, нарамил сносна винтовка с оптичен мерник. Тъкмо решили да го поканят на масата им и той директно попитал.
– Момчета, тук да не е бил Путин?
– Какъв Путин? Тук ли? – по стар ченгеджийски навик се направили на ударени.
– Ами да – не се отказвал ловецът. – Нали видях Путин!
– Как така си видял? Къде го видя? – разсмели се момчета, като знаели периметъра на отцеплението.
– Ами да – свалил винтовката си ловецът. Видях го през мерника! Видях, че е Путин.
Възцарило се пълно мълчание. Разказват, че цял месец след това ФСО е правила разбор на колосалната си издънка.
По света криминалните случаи на убийства от снайперисти са многобройни, като азбучен е този с Джон Кенеди. А у на в колата си, движеща се с над 100 км/час, бе застрелян от снайперист Стоян Мирославов – Крушата. Както и братята Васил и Георги Илиеви – босове на ВИС 2, Илия Павлов – бос на Мултигруп и редица други. Явно, когато иде реч за много пари, убийствата са задължителни. Изключението от деветата заповед на Бога на Парите, когато обстоятелствата задължително го налагат!
(Следва)
.
По материали от книгата на Валерий Панюшкин „РУБЛЬОВКА”,
Светослав Атаджанов
Хубаво четиво.