Home » Авторски страници, българи зад граница

Масовата култура като антикултура или приказният път към дома

2015.02.12 Няма коментари
Spread the love
Пламена Момчева. Снимка: Скрийшот от видео на Българското училище към посолството в Лондон

Пламена Момчева. Снимка: Скрийшот от видео на Българското училище към посолството в Лондон

Когато работиш с младежи, които вече познават до голяма степен живота и мислят като възрастни, когато тези младежи живеят в чуждоезична среда, отдалечени от родното, когато тези млади хора са ученици в българско училище в чужбина, много е важно да намериш път към тях , който да е любопитен, различен и в същото време да им дари самочувствие, свързано с исконния им произход – с  България.

Щастливи сме, че по идея на наша бивша ученичка – Пламена Момчева, вече студентка по архитектура, която готви магистърската си степен в Лондон, успяхме да покажем на възпитаниците ни от гимназиалния курс в Българското училище към Посолството на България в Лондон, как именно с познанията си за родното можем да бъдем различни и високооценени в една друга култура, която от столетия претендира за превъзходство. А това е изключително важно за нашите пораснали вече деца, които често са пренебрегвани заради различността си и емигрантската си съдба. Но подобни презентации доказват, че именно различността поражда любопитство и отличава, превръща се в предимство.

Г-ца Пламена Момчева, базирайки се на историята от народната ни приказка „Тримата братя и златната ябълка”, успява да изгради един архитектурен проект – инсталация, на базата на героите от тази фолклорна творба. Да свърже нейните символи (красивата девойка и златната ябълка, ламята, белия и черния овен – алюзия за добро и зло, орелът) в една съвременна напълно реална неприказка за „Модерното робство в 21-ви век“. В случая – болезнената тема за сексуалното робство, на което са подлагани много жени в съвременния свят. И от идеята, че във фолклора ни са заложени всевечни проблеми, да се тръгне към една съвременна трактовка и архитектурен проект за изграждане на рехабилитационен център в едно далечно и недостъпно кипърско селце, където девойките да възстановят своето настояще и да изградят друго бъдеще.

.

Снежина Мечева,

директор на Българското училище към посолството в Лондон

Момент от презентацията. Снимка: Скрийншот от видео на Българското училище към посолството ни в Лондон

Момент от презентацията. Снимка: Скрийншот от видео на Българското училище към посолството в Лондон

 

Масовата култура като антикултура или приказният път към дома

.

За една презентация* в Българското училище към посолството в Лондон на архитектурен проект с родна културна основа и модерна гледна точка към многоезичния свят на Великобритания

.

На 7 февруари 2015 г. в Българското училище към Посолството ни в Лондон се проведе презентация на архитектурен проект. Необичайно и все пак много българско събитие. Защото в глобалния свят симбиозата между на пръв поглед несъвместими категории често дава път за изява на идентичността, макар и по нетрадиционен начин.

Авторка и водеща на изявата беше Пламена Момчева, бивша възпитаничка на Българското училище и понастоящем студентка с магистратура по архитектура в Уестминстърския университет в британската столица. Гости на събитието бяха семейство Бъкстон, представители на Британско-Българското дружество, които оповестиха дарение от сто лири в полза на училището; Росен Иванов, бивш председател на Агенцията за българите в чужбина; Снежина Мечева, директор на Българското училище към посолството в Лондон и говорител на Асоциацията на Българските училища в чужбина.

Както е вярно, че в живота няма нищо случайно, така е и сигурно, че добрите послания достигат навреме до онези, които имат нужда от тях. Защото само преди седмица, по време на дебата за масовата култура, която ни превзема отвсякъде и ни обеднява, ако нямаме здрава основа да й се противопоставим, Пламена предложи да ни запознае със своята гледна точка за това как можеш да бъдеш себе си и все пак част от другите в пъстрия културен калейдоскоп на Албиона. И това се случи именно чрез нейната архитектурна презентация, подготвена по поставена в университета тема – „Модерното робство в 21-ви век“. Ако попитате какво е общото начало за българската литература, архитектурата и социалните зависимости на нашето време, Пламена отговаря веднага – нашите народни приказки и по-конкретно в случая – безсмъртната история за тримата братя и златната ябълка.

Идеята й е хрумнала, когато трябвало да направи експериментален проект за инсталация на обществено място в Лондон, където, с помощта на изработена от нея метална клетка и фигури на девойка, затворена в нея, овен, ламя и ябълка, да „разкаже“ на хората тази българска приказка, да я „преведе“ на универсален език и да онагледи несвободата на съвремието ни без думи. Само символи, които минаващите трябвало да забележат, имали право да разместват, да задават въпроси… И това се случило точно така. В 21-ви век, в Сейнт Джеймс парк, Лондон, на няколкостотин метра от Бъкингамския дворец, откъдето минавали туристи и граждани. Звучи като приказка, осъществена в реалността. Защото сред разговорите с хората от различни националности, които питали и изказвали мнения за инсталацията, се намерило едно дете, което с чистотата на вътрешните си очи забелязало, че девойката със златната ябълка е пленница в затворено пространство, и казало на останалите, че това не е добро!

Пламена вярва, че именно чрез детското в себе си светът има шанс да види робството и да го отрече. И, че една българска народна приказка притежава целия арсенал от изразни средства, които могат да бъдат въплътени в архитектурно послание и после да заговорят на универсален език, за да бъдат разбрани от всички. Но ако нямаше българското, вродено и възпитано в себе си, тя нямаше да успее да се впише и в общочовешкото. Защото човек може да сподели с другите само това, което наистина има – идентичността си. Ако я е загубил, за него остава само гмурването в масовата култура или антикултурата, която може да го затвори в клетка, чийто ключ е изгубен… Да го превърне в роб на своето време. Затова Пламена се обърна към учениците от Българското училище с послание, че именно познанията по българска идентичност, които получават в часовете по език и литература, могат да бъдат ключ към личната им културна свобода. Да бъдат ориентир и критерий. А също и връзка със съвременния свят, който е напълно възможно да бъде български и универсален, фолклорен и модерен, стига да осъзнаеш, че силата да бъдеш убедителен се корени в самия теб и родната култура, която носиш.

Авангардното прилагане на българската фолклорна традиция под формата на архитектурен проект впечатли учениците и гостите, които слушаха и наблюдаваха презентацията с интерес. Макар и далеч от България, в сърцето на мултикултурния Лондон, всички усетихме тръпката по Родината по различен начин – лично близък и в същото време глобално разбираем. Защото, ако вече светът е нашият дом, то завръщането в него се оказа възможно чрез още една приказка. Пламена я е сътворила сама – красива алегория за това как някои жертви на модерното робство в 21-ви век, а именно млади жени, склонявани към принудителна проституция, биха могли да получат спасение чрез център за рехабилитация, проектиран от нея по време на посещението й в Кипър. Там, в едно високопланинско село, тя открила подходящ терен за изграждане на комплекса. Мястото се наричало Икос, което в превод от гръцки означава дом. И така се зародила идеята за приказното завръщане към дома, материализирано чрез архитектурата и предадено отново чрез фолклорните образи на българската наративна традиция.

Пламена разказа, че някога в красива гора живеела Самодива с вълшебни сребърни коси. Колкото по-разкошни ставали те, толкова по-силно се разлиствали дърветата, разцъфтявали цветята и животът тържествувал над смъртта. Но едно Чудовище, което живеело в Долната Земя, харесало Самодивата и поискало да я отвлече от Светлината на света. То се престорило на прекрасен принц и очаровало горската девойка. Тя се влюбила в него, последвала го и така попаднала в Царството на Мрака. Чудовището отрязало прекрасните й коси и я принуждавало всяка вечер да пее за страшните обитатели на неговите владения. А на Горната Земя гората пустеела, тревите и цветята повяхвали, защото вълшебните коси на Самодивата вече не можели да подхранват живота в тях. Единствената надежда на момичето бил Денят на Феникса, който се случвал веднъж на много години, точно по пълнолуние, и този, който успеел да достигне до възкръсващата птица, получавал шанс да излети заедно с нея към Горната Земя. Самодивата приспала с чудния си глас Чудовището, дочакала съдбовния час и избягала заедно с Феникса обратно в своя свят. Но той бил толкова различен – сухи и мъртви клони, зашумявали някогашната гора, птиците не пеели, тревите били посърнали изтощени. Тръгнала девойката да търси спасение, изкачила се високо в планината и там, като крепост срещу Злото открила голяма къща, в която живеели още много нейни сестри. Самодивата заживяла при тях и зачакала косите й да пораснат отново. Когато един ден това се случило, тя излязла навън, тръгнала надолу към оживялата гора и с всяка стъпка разлиствала живота. Завръщала се в своя дом, който успяла да спаси и пресътвори след изпитанието.

„Двете приказки развълнуваха всички ни. Натрупаха се впечатления, породиха се въпроси, започна разговор, в който учениците и гостите имаха възможност да споделят своите гледни точки. В края на изявата г-н Иванов и г-жа Мечева се обърнаха към възпитаниците на Българското училище с пожелание да не губят връзката с родната си култура, да помнят и изявяват идентичността си – уверено, модерно, без страх. Защото, ако вече светът е нашият дом, то редно е да знаем как да го обитаваме. Как да го опознаем. И как да се завръщаме там, където принадлежим – при свободата да бъдем себе си. При корените, които винаги ни спасяват.

.

Здравка Владова-Момчева,

преподавателка по български език и литература в Българското училище към посолството в Лондон

————————————————————————————————————————————————————–

* 15-минутно видео от презентацията може да се види тук

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.