Home » Авторски страници

Предложение до МРРБ във връзка с комплекса “Св. Кирик”

2015.02.16 Няма коментари
Spread the love

Арх. Стефка Керелова-Василева е изпратила до министъра на регионалното развитието и благоустройството Лиляна Павлова Предложение и към него Придружително писмо*, във връзка с казуса “Св. Кирик”. Предложението е изпратено на 6.02.2015 г. на имейли на Министерството на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/, премиера Бойко Борисов, Министерството на културата и на медии. Писмото с Предложението на хартиен носител са заведени в деловодството на МРРБ, с вх. №  5VIII-260 от 11.02.2015 г.

Предложението е “на основание чл.108, чл.109 от Закона за Собствеността, за възстановяване на публичната държавна собственост на поземлен имот № 99087.40.32, по КК на кв. Горни Воден, гр. Асеновград, върху който е изграден творческият комплекс на Съюза на архитектите „Св. Кирик”, със съгласието на държавата в лицето на НИПК (днес НИНКН)”

и “във връзка с чл. 107 ал.3 от АПК ЗА: Завеждане на съдебна процедура от страна на Министъра на МРРБ на основание чл.108, чл.109 от Закона за Собствеността, във връзка с чл.7 ал.1, ал.4 и чл.9 от ЗДС, за възстановяване на публичната държавна собственост на поземлен имот № 99087.40.32, по КК на кв. Горни Воден, гр. Асеновград, обл. Пловдивска – придобит от Пловдивска Митрополия въз основа на Решение на Пловдивски Апелативен Съд № 500/25.07.2014 г.

Следва целият текст на това Предложение, в който казусът, заради който е изпратено, е изложен подробно от арх. Керелова-Василева.

Untitled

.

ДО МИНИСТЪРА НА МРРБ ПО КАЗУСА „СВ. КИРИК”

На основание чл.108, чл.109 от Закона за Собствеността, за възстановяване на публичната държавна собственост на поземлен имот № 99087.40.32, по КК на кв. Горни Воден, гр. Асеновград, върху който е изграден творческият комплекс на Съюза на архитектите „Св. Кирик”, със съгласието на държавата в лицето на НИПК (днес НИНКН).

Въпросният имот (земята, върху която е построен комплекса на САБ) е публична държавна собственост – одържавен по време на социализма със Закона за Изповеданията, чл. 21 (1949 г. – отм. 2003 г.), за нуждите на психиатрична болница към Министерство на Народното Здраве. Съгласно чл. 7 ал.1, ал.4 от ЗДС, въпросният имот не може да бъдат обект на разпореждане и да се придобива по давност, собствеността върху него не подлежи на възстановяване.

 

До:

Министъра на МРРБ – Лиляна Павлова

Копие:

Върховен Касационен Съд
Държавни институции
Българската общественост

.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ

от

арх. Стефка Керелова-Василева

 
Относно: казусът „Св.Кирик” – творчески комплекс на Съюза на Архитектите в България и Международната Академия по Архитектура, изграден върху руините на психиатрична болница към МНЗ – помещаваща се в сградата на отчуждения от държавата манастир „Света Параскева” (вписан с това име във Фермана от 1870 г.), последният отстоящ на 500 метра от манастира „Св. Кирик”, от който е запазена едноименната църква и аязмо, до с.Воден (днес кв. Горни Воден – Асеновград).

ПРЕДЛОЖЕНИЕ във връзка с чл. 107 ал.3 от АПК ЗА: Завеждане на съдебна процедура от страна на Министъра на МРРБ на основание чл.108, чл.109 от Закона за Собствеността, във връзка с чл.7 ал.1, ал.4 и чл.9 от ЗДС, за възстановяване на публичната държавна собственост на поземлен имот № 99087.40.32, по КК на кв. Горни Воден, гр. Асеновград, обл. Пловдивска – придобит от Пловдивска Митрополия въз основа на Решение на Пловдивски Апелативен Съд № 500/25.07.2014 г.

Юридическо основание за предложението: Въпросният имот (земята, върху която е построен комплексът на САБ) е публична държавна собственост – отчужден по време на социализма в полза на държавата на основание чл. 21 от Закона за Изповеданията (1949 г.- отм. 2003 г.), за нуждите на психиатрична болница към Министерство на Народното Здраве. Съгласно чл. 7 ал.1, ал.4 от ЗДС, въпросният имот не може да бъдат обект на разпореждане и да се придобива по давност, собствеността върху него не подлежи на възстановяване.

Повод за предложението: действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни интереси, права или законни интереси на други лица.

Г-жо Министър на Регионалното Развитие и Благоустройството,

С отговорностите на български архитект и заради авторитета на проектантите на комплекса – шедьовър „Св. Кирик” – арх. Шинков и колектив, както и на колегите подписали нарочна по случая електронна подписка в интернет, настоявам, след като се запознаете с тук приложената обосновка на формулираното по-горе Предложение, да предприемете съответните действия и ме уведомите писмено за отговор, за завеждане от страна на МРРБ на съдебно производство по чл.108, чл. 109 от ЗС, за упражняване правото на собственост на държавата за поземлен имот № 99087.40.32 /съгласно скица № 5392/23.09.2008 г./ по кадастралната карта, одобрена със Заповед № 300-5-52 от 08.07.2004 г. на Изпълнителния директор на АГКК – София, находящ се в кв. Горни Воден, Община Асеновград, Пловдивска област, върху който имот е изградена , със съгласието на държавата в лицето на държавната институция НИПК, творчески комплекс на САБ „Св.Кирик” гр. Асеновград – финансиран изцяло със средства на Съюза на архитектите и владян през последните 27 години от САБ.

Казусът „Св. Кирик”
истината е следната:

Пловдивска Митрополия претендира за чужди имоти – земя, която е държавна собственост и сграда от 8 500 м2 , собственост на САБ – творчески комплекс за светски нужди, на стойност девет милиона евро.
Въпросният договор, който е сключен на 14.01.1982 г. между САБ и ПМ, по своята същност е нищожен, защото е засегнат от сериозен порок, изразяващ се в противоречие с материалния закон. Двете страни са сключили договор за взаимоотношения и разпореждания по обект, който принадлежи на трето лице-държавата. Следователно и спорът в самото дело е безпредметен, тъй като Пловдивска митрополия не притежава нищо, за което да може да претендира.

ЗЗД,Чл. 26. (ал. 1 изм. – ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.

Заведено е съдебно производство, в което е вложено много време, много адвокатски хонорари, много доказателствен материал, но не е проявено пространствено мислене, за да се видят нещата в тяхната цялост. На въпросното дело се явяват две страни, които се карат за нещо, което принадлежи на трета – в случая, на държавата.

Загубили ли са адвокатите на САБ делото? Отговорът е може би… не!
Някои адвокати казват, че за тях спечелено е делото, което загубиш на повече инстанции, защото от него са спечелени най-много адвокатски и съдийски хонорари.

ОБОСНОВКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО:

1.Въпросният имот /земя със сгради/ е отчужден в полза на държавата, в качеството му на психиатрична болница – „дом за душевно болни” (съгл. чл. 21 от действащия до 2003 г. Закон за Изповеданията). /Закон за Изповеданията, 1949 г., чл. 21. Изповеданията не могат да откриват болници, сиропиталища и други подобни заведения. Заварените от закона такива заведения на изповеданията преминават под управлението на Министерството на народното здраве или на Министерството на труда и социалните грижи, а движимите им и недвижими имущества стават държавна собственост. На собствениците на тези имущества се дава справедливо обезщетение, което се определя от комисия,назначена от министъра на външните работи в състав: представител на Министерството на външните работи, представител на Министерството на финансите и представител на народния съвет в района на който се намира имуществото./

2. На собственика е изплатено справедливо парично обезщетение по чл.21 от ЗИ – представено изопачено в свидетелските показания по делото като ”наем от 50 000 лв. – изплатен от Градски Народен Съвет”.

3. Съгласно чл. 7(1), (4) от ЗДС, имоти публична държавна собственост не могат да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност; същите не подлежат на възстановяване.

Извод: Следователно, въпросният имот е публична държавна собственост и Държавата следва да упражни правото си на собственост, съгласно ЗДС и ЗС.

Това е ! Останалото може да бъде прочетено от интерес, но принципно, то става безпредметно при положение, че имотът е публична държавна собственост.

***
НЯКОЛКО ДУМИ ОТНОСНО СЪДЕБНАТА ПРОЦЕДУРА

За да бъде разбран и тълкуван казусът „Св. Кирик”, трябва обстойно да се познават историческите факти (вж. приложение: кратка историческа справка – стр.7 – стр.8)

Предмет на съдебните производства по казуса „Св. Кирик” е собствеността на имот № 99087.40.32, по КК на кв. Горни Воден, ведно с изградената върху него през 1983-1987 г. Творческа база на САБ – комплекс за светски нужди на площ 8 500м2 /РЗП/, проектиран в манастирски стил от уважение към православните традиции, която неправилно и подвеждащо в хода на делото е наречена „манастирът Св. Кирик”.

Манастир на това място не съществува след 1943 г. , когато е превърнат в концлагер към МВРНЗ и впоследствие отчужден за нуждите на психиатрична болница към МНЗ.

Пловдивска Митрополия по принцип не удостоверява с никакъв документ правото на собственост. Защото такива документи на нейно име изобщо няма и в архивите.

Комплексът е изграден въз основа на нищожен договор от 14.01.1982 г. между САБ и пловдивския митрополит Варлаам, за безвъзмездно ползване и владение на недвижимия имот „Св. Кирик”-представляващ към момента на подписване на договора запуснат обект и руини, вследствие незатихнало свлачище и поредица от пожари в помещаващата се там психиатрична болница, от началото на 50-те години на миналия век до 1977-80 г., когато след поредния пожар последната е изоставена – негодна за ползване.

В хода на делото се разглежда обстойно договора между САБ и ПМ. Споменава се за някаква намеса на държавата, но в смисъл, че е упражнен натиск от комунистическата управа върху митрополит Варлаам, за да се сключи въпросният договор.

И дотук! Нито съдиите, нито защитата на САБ правят опити да се замислят по въпроса: Натиск ли е упражняван или държавата си е била реалният собственик. В свидетелските показания се казва за наем, изплащан от Градски Народен Съвет на Пловдивска Митрополия. Отново никой не прави усилия да провери по документи това наем ли е или парично обезщетение за отчуждаване на обекта. Макар че на всички ни е известно, че по социализма всичко беше държавно и би следвало защитата по делото да се замисли дали и въпросният случай не е такъв.

Защо в договора обектът е наречен „Св. Кирик”, като снимките от мястото, преди и след строежа, показват, че комплексът на САБ е изграден на мястото на болницата, помещаваща се в долния манастир Св. Параскева” , доказателство за което е запазената в двора едноименна църква. (вж. приложена историческа справка).

Може би претендентът за собствеността години наред не е бил посещавал мястото и е бъркал горния манастир „Св. Кирик” и долния манастир”Св. Параскева”.

При новите обстоятелства това вече няма значение, защото собственикът е държавата!

Отделен е въпросът, че този договор остава само едно приятно преживяване за подписалите го, тъй като по своята същност той е нищожен. Пловдивска митрополия не е реален собственик нито на земята , нито на руините от психиатричната болница. Реалният собственик е държавата.

ПУКНАТИНИТЕ НА ОТСЪДЕНОТО ДАВНОСТНО ВЛАДЕНИЕ:

Съдът приема подвеждащата хипотеза, че собственик на имота, по непрекъсвано давностно владение от 1925 г. до днес, е Пловдивска Митрополия (ПМ), че въпросният договор между ПМ и САБ е юридически издържан и представлява „договор за заем за послужване”, като отсъжда, че ПМ е „собственик на имота и заемодател по договора” и, „че Пловдивска Света митрополия, е собственик по давностно владение на недвижимия имот,… ведно с построените в него сгради”. Съдът отказва исканото от САБ паричното обезщетение, за вложени средства, на стойност 12 млн. лева, което е доказано с документи и фактури в хода на делото. Българският съд в лицето на ПОК и ПАС осъждат САБ да плати на Пловдивска Митрополия направените деловодни разноски (общо за трите дела: в размер на 27 899.00 лв.).
Какво не е взето предвид, че се стигна до това имотът-комплекс от сгради и съоръжения, да бъде отнет от САБ с Решение на Пловдивски Апелативен Съд:

С Решение № 500/25.07.2014 г., Пловдивският Апелативен Съд (ПАС) е засегнал държавни интереси, като е нарушил действащият ЗДС и ЗС, за следното:

1. Съдът не е взел предвид нормата на чл. 21 от Закона за Изповеданията от 1949 г.
(отменен 2003 г.), според който имотът, предмет на спора, е отчужден в полза на държавата, в качеството му на психиатрична болница („дом за душевно болни”), под опеката на тогавашното Министерство на Народното здраве, а на собственика е изплатено справедливо парично обезщетение (което в свидетелските показания е представено така: „сградите били предоставени за приют за душевно болни , за което бил плащан наем в размер на 50 000 лв. от Градски Народен Съвет„). Съдът е въведен в заблуждение, като съзнателно или не не е уточнено, че този „наем от 50 000 лв.” всъщност е въпросното парично обезщетение по чл.21 от ЗИ. /Закон за Изповеданията, 1949 г., чл. 21. Изповеданията не могат да откриват болници, сиропиталища и други подобни заведения. Заварените от закона такива заведения на изповеданията преминават под управлението на Министерството на народното здраве или на Министерството на труда и социалните грижи, а движимите им и недвижими имущества стават държавна собственост. На собствениците на тези имущества се дава справедливо обезщетение, което се определя от комисия,назначена от министъра на външните работи в състав: представител на Министерството на външните работи,представител на Министерството на финансите и представител на Народния съвет в района на който се намира имуществото./

Важен е фактът, че при социализма въпросният обект не фигурира в списъците с манастирите, на които са извършвани задължителни финансовите ревизии от специализирани държавни органи. Защото вече не е бил манастир, а държавна болница към МНЗ!

2. Съдът не е взел предвид, че за периода 1943-1944 г., т.е. и преди да бъде превърнат в болница за душевноболни, имотът е владян пак от Държавата в качеството на концлагер („селище за държавна сигурност”), под опеката на Министерство на Вътрешните Работи и Народното здраве (сформирано 1911 г. и разделено след 1944 г.на две министерства – МВР и МНЗ), което също поставя въпроса за държавната собственост на имота към този период.

3. Съдът не е взел предвид и Закона за Старините от 1911 г., според който: „Всички невдвижими старини, дето и да бъдат открити, са собственост на държавата” (чл.25 от ЗС 1911 г.) – архивни писма показват, че обектът е описван при издирване на Народни Старини (кореспонденции на Пловдивски Исторически Музей).

4. Погрешно е тълкуван Султанския ферман от 1870 г., както и поредица следващи от всичко това обстоятелства, които са дали погрешен ход на делото.

– Съдът е показал непознаване на подробната историческа справка на обекта, както и
непознаване на историческия факт, че въпросният имот, от основаването си, е носил своето автентичното име – манастир „Св. Параскева” – такова е името и по Фермана от 1870 г.(още е наричан Воденския манастир). В резултат от тази некомпетентност, съдът неправилно е тълкувал чл.10 от Султанския ферман -1 870г., като е направил грешни заключения, че обектът е в границите на Българската Екзархия, а де факто въпросният обект е бил изключен от границите на Б. Екзархия и е бил оставен на подчинение на Гръцката Цариградска Патриаршия. Този погрешен факт е ползван от Съда погрешно при зачитане на самото владение по давност, което също е предпоставка за неправилното съдебно решение и на по-висшестоящият съд – ПАС. (цитат от Решение №1663/2010 на ПОС „според последния (Фермана 1870 г.) Българската екзархия обхваща още няколко епархии, в т.ч. Пловдивската, без самия град Пловдив, без града Станимака, без описаните села и без манастирите – Бачковски, „Свети Безсребърници“ ( б.а. – Кукленският манастир „Козма и Дамян“ или „Свети Врач“), „Света Параскева“ (б.а. – Воденския манастир”-сега творческа база на САБ „Св. Кирик”) и „Свети Георги“( б.а. – Белащенският манастир), като сред изброените не е процесният манастир” /край на цитата(???)/ Следователно към 1878 г., както и към 1883 г. (когато е приет Екзархийския устав – отм. /одобрен от Св. Синод и утвърден с Указ №82/04.02.1883 г./) въпросният имот отново не е влизал в границите на духовните юрисдикции на Пловдивска митрополия, т е. ПМ не може да предявява претенции по собствеността. И ОЩЕ:

5. Пловдивска митрополия не е владяла непрекъснато имота „Св. Параскева” (Воденския манастир), както тя твърди от 1925 г. до днес , и както съдът приема, а напротив:
Евентуалното владение на Пловдивска Митрополия е прекъснато завинаги след отчуждаване на имота в полза на държавата със закона за Изповеданията от 1949 г. – чл.21.

6. Владението е прекъсвано също за периода 1943-1944 г., когато обектът е бил превърнат в държавен концлагер, на подчинение на МВРНЗ. И ОЩЕ:

– Пловдивска Митрополия не може да докаже, че е собственик на имота в периода 1925-1930 г., нито пък в периода 1878-1925 г., тъй като:

В периода 1925-1930 г. манастирът „Св. Параскева” (известен също като „Воденския”, на чието място през 1983 г. е построена базата на САБ, наречена „Св. Кирик”) е бил с неизяснено юридическо положение, защото е бил предмет на съдебни спорове между гръцката и българската църква. Едва през 1930 г.  дело № 34581 на смесена гръцко-българска комисия завършва с предоставяне на Воденския манастир „Св. Параскева” на Българската Екзархия.

Е! За каква давност тогава става въпрос в съдебното решение на ПАС от 2014 г.?

ИЗВОД 1: Договорът от 14.01.1982 г., между Пловдивска Митрополия и Съюза на Архитектите в България, следва да бъде обявен за нищожен, тъй като е засегнат от съществен порок – изготвен е в нарушение на материално-правния закон. Защото:

– Към момента на подписване на договора от 14.01.1982 г., Пловдивска митрополия си е приписала права на собственик на имот, който „де юре„ не притежава, тъй като последният е отчужден със Закон в полза на Държавата, срещу съответно парично обезщетение. (ЗЗД , Чл. 26. Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.)

ИЗВОД 2: Поземленият имот № 99087.40.32, по кадастралната карта на кв. Горни Воден, гр. Асеновград, върху който е построен комплексът на САБ „Св. Кирик”, е публична държавна собственост, одържавен със Закона за Изповеданията от 1949 г.(чл.21), (а преди това със закона за Старините, 1911 г.) и не може да бъде придобиван по давност.

Съгласно ЗДС Чл. 7. (1) Имотите и вещите – публична държавна собственост, не могат да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност. И също, че съгласно ЗДС чл. 7 (4 ): Собствеността върху имоти – публична държавна собственост, не подлежи на възстановяване.

ИЗВОД 3: Предвид гореказаното: Пловдивска митрополия се разпорежда с чужди имоти – в случая недвижим имот – земя, която е публична държавна собственост и сграда – построена от Съюза на Архитектите в България със собствени средства, да подчертаем, със съгласието на Държавата в лицето на държавната институция НИПК. По данни от съдебните Решения, комплексът е приет с всички протоколи за извършените строително-монтажни и стоманобетонни работи, включително протокол 16 (Акт 16) и владян от САБ непрекъснато от официалното му откриване през 1987 г. до 11.09.2014 г.

Г-жо Министър на Регионалното Развитие и Благоустройството,

От всичко изброено по-горе е видно, че става въпрос за действия и бездействия, с които се засягат държавни интереси, както и права и законни интереси на Съюза на Архитектите в България.

На 11.02.2015 г. ВКС ще се произнесе по допустимостта на жалбата на САБ срещу решението на Пловдивски Апелативен Съд, с което е отсъдено отнемане на творческия комплекс на САБ „Св. Кирик” и подаряването му на Пловдивска Митрополия!

След като се запознаете с направеното тук предложение, искрено се надявам да проявите държавнически дълг и се намесите в съдебния спор като трета страна – реален собственик на имота. Няма срокове и законови ограничения МРРБ да потърси и възстанови собствеността на държавата.

Това може да стане и в слято съдебно производство, отнесено към жалбата на САБ пред ВКС, може и отделно да бъде заведено дело по чл.108 от ЗС.

НО! Моля Ви да разгледате добре и в срок предложението, за да сезирате съда навреме, защото въпросът не търпи отлагане! Не тъпи отлагане и опазването на авторските права на проектантите на комплекса на САБ, предвид некомпетентните намеси и ремонти в обекта от страна на Пловдивска митрополия, след въвода във владение !

Вярвам, че така аргументираното от мен предложение ще бъде положително прието, одобрено и ще помогне за опазване на държавния интерес, чрез възстановяване на публичната държавна собственост за поземлен имот № 99087.40.32, по КК на кв. Горни Воден, гр. Асеновград, обл. Пловдивска.

Вярвам също, че съдът и институциите ще положат сили и съвест за запазване собствеността на САБ върху творческата база „Св. Кирик” – изградена със съгласието на Държавата в лицето на НИПК и ползвана без прекъсване в последните 27 години от САБ, за образователни цели, творчески международен обмен, квалификация.

Днес, повече от всякога, на България са нужни университети и школи за международен обмен, за да не бягат децата ни да се образоват в чужбина и да остават там завинаги!

Приложение:

Кратка Историческа справка – стр. 8, стр. 9

Библиографска справка:

1. Н. Филипов – „Свети Кирик” Горни Воден, Долни Воден; изд. 2011г.
2. Българското село – юбилеен сборник, 1930 г.

Виж още следните линкове:

3. Закон за Изповеданията – 1949 г. http://www.nbu.bg/webs/historyproject/dokumenti_44-62/razdel7t9/ZI.pdf
4. Петиция: Призив – за запазване и връщане творческата база „Св. Кирик” на българските архитекти – http://www.peticiq.com/sv_kirik
5. ИСТИНАТА ЗА „МАНАСТИРА” Св. Св. КИРИК И ЮЛИТА”, арх. Л. Шинков:
https://shinkov.wordpress.com/2014/09/15/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0-%D1%81%D0%B2-%D0%BA%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BA-4/

6.02.2015 г.

С уважение :

aрх. Стефка Керелова-Василева

———————————————————————————————————————————————————————-

* Придружителното писмо към Предложението на арх. Стефка Керелова-Василева до министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, вж. тук – ДО мин. ПАВЛОВА – придруж. писмо към Предложение по казуса Св. Кирик

Първа копка на Творческия комплекс на Съюза на архитектите в България "Св. Кирик", 1983 г.

Първа копка на Творческия комплекс на Съюза на архитектите в България “Св. Кирик”, 1983 г.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.