Home » Избрано

1 януари – Ден на световното семейство и Васильовден

2015.01.01 Няма коментари
Spread the love

На 1-ви януари празнуваме Васильовден, който е и ден на сурвакарите. На този ден Църквата отбелязва Обрезание Господне и се почита паметта на Свети Василий Велики.

.

Св.-Василий-ВеликиСвети Василий Велики е голям християнски мислител, философ и писател. Той на дело реализира идеята на Христовия закон на любовта и прошката като полага основите на благотворителната християнска дейност.

Василий, наречен Велики още приживе, бил надарен и с пророческа сила, която му позволила да предвиди деня на своята смърт.

Именници: Васил и Василка или техни производни – Василена, Васко, Василко, Вeсeлин, Вeсeлинa, Вeсeлa.

Обредна трапеза: Приготвят се блажни ястия – свинско месо; баница (или пита с пара), в която се слагат дрянови клончета, наречени на домашните животни, здравето, къщата, богатството; кокошка (пуйка); торта с мед, жито, орехи, ошав.

На Васильовден се прави баница с късмети. Тя се поставя на масата и се завърта три пъти от майката или бащата. Всеки си взима парче, в което има късмет. Късмети има за всички от семейството, дори и за тези които отсъстват. За домашните животни се наричат дрянови клони. Новогодишната трапеза не се раздига до сутринта, а огънят в огнището се поддържа през цялата нощ и се смята, че не е хубаво да угасне.

Сурвакари: Първият ден на Новата Година, освен с Васильовден, се свързва и с древния български обичай – СУРВАКАНЕТО (повече за произхода на Сурва – вж. тук).

Това е обичай специално за момчетата, които по едно-две или по групички, ходят по домовете и сурвакат всички вкъщи наред, с дрянови пръчки, обкичени обикновено с бели венци и бели и червени трътки от вълна и коприна. Но най-хубава е цъфналата дрянова пръчка. Тя се отрязва 40 дена преди Васильовден, натопява се във висока делва с вода, която сурвакарчето сменя всяка сутрин. Дряновата пръчка цъфва точно на Васильовден. Това е голяма радост за момчето.

Момчетата се обличат празнично (с шаечни дрехи и калпачета от агнешка кожа; някои деца се обличат в народна носия). Момчетата сурвакат с благословии за много здраве в тази къща, за веселие, за голям берекет през Новата година. Стопаните, доволни от сурвакарските благословии, с радост дават на децата дребни парички.

Сурвакарска за 5-6 годишни:

Сурва година, весела година,
суровак – вак, догодина пак
с по-голям кривак.

Сурвакарска за 10-12 годишни:

Сурва, весела година,
златен клас на нива, зелен грозд на лозе,
жълт мамул на леса, червена ябълка в градина,
пълна къща със коприна, ведровина на главина,
живо-здраво догодина, догодина до амина!

1-ви януари е и Ден на световното семейство.

Честването му започва през 2007 година, по инициатива на американската фондация “Световно семейство”, с подкрепата на
Конгреса (Парламента) на САЩ и на Общото събрание на ООН, като ден на мира и разбирателството между хората и народите, за обединението на човечеството в едно световно семейство.

Важни събития от историята, случили се на днешната дата:

Събития

•    45 г. пр.н.е. — Юлианският календар влиза в сила за първи път.

•    404 г. — Състои се последният известен гладиаторски бой в Рим.

•    630 г. — Пророкът Мохамед се запътва с армия към Мека, която ще завладее без
да пролее капка кръв.

•    990 г. — Киевска Рус приема Юлианския календар.

•    1259 г. — Михаил VIII Палеолог е обявен за съимператор на Никея със своя подопечник
Йоан IV Ласкарис.

•    1438 г. — Алберт II е коронован за крал на Унгария.

•    1502 г. — Откриване на залива Гуанабара, на брега на който е разположен град
Рио де Жанейро от португалския мореплавател Педро Алвариш Кабрал.

•    1583 г. — Първи ден от Григорианския календар в Холандия и Фландрия.

•    1622 г. — Папската канцелария приема 1 януари за начало на годината (дотогава
начало на годината е25 март).

•    1700 г. — В Русия е въведен Юлианския календар.

•    1739 г. — Откриване на остров Буве в южната част на Атлантическия океан от френския
мореплавател Жан Батист Шарл Буве дьо Лозие.

•    1801 г. — Италианският астроном Джузепе Пиаци открива 1 Церера — най-големия
астероид в Слънчевата система.

•    1801 г. — Влиза в сила съюзът между Великобритания и Ирландия, създава се Обединеното
кралство.

•    1804 г. — Хаити става независима държава (денят се чества като национален празник).

•    1829 г. — Английските изследователи Чалз Стерт и Хамилтън Юм, откриват притока
на р. Дарлинг, Боган, а след това и самата р. Дарлинг.

•    1901 г. — Нигерия става британски протекторат.

•    1901 г. — Създаден е Австралийския съюз.

•    1903 г. — Крал Едуард VII е провъзгласен за император на Индия.

•    1905 г. — Официално е открита Транссибирската магистрала.

•    1908 г. — Щатът Джорджия в САЩ налага забрана на алкохола.

•    1909 г. — За първи път започва изплащането на пенсия във Великобритания.

•    1912 г. — Китай става република с първи президент Сун Ятсен.

•    1919 г. — В рамките на СССР е образувана Белоруска ССР.

•    1925 г. — В Норвегия столицата Християния е преименувана на Осло.

•    1935 г. — Италианските колонии Киренайка, Триполи и Феззан приемат името Либия.

•    1946 г. — Император Хирохито се отказва от божествеността си.

•    1947 г. — Британската и американската окупационна зона в Германия, след Втората
световна война се обединяват в Бизония, която по-късно става Федерална република
Германия.

•    1948 г. — Влиза в сила Общото споразумение за тарифите и търговията (ГАТТ),
чиято цел е либерализация на международната търговия.

•    1948 г. — Британските железопътни линии са национализирани.

•    1948 г. — Влиза в сила Новата Конституция на Италия, след проведен референдум
за монархията.

•    1956 г. — Судан придобива независимост от Египет и Обединеното кралство (денят
се чества като национален празник).

•    1960 г. — Провъзгласена е независима Република Камерун.

•    1962 г. — Западна Самоа придобива независимост от Нова Зеландия.

•    1966 г. — След преврат, Жан-Бедел Бокаса взима властта в Централноафриканската
република.

•    1970 г. — Възрастта за пълнолетие в Англия е намалена от 21 на 18 години.

•    1971 г. — Основан е френският Университет Пантеон-Асас.

•    1973 г. — Обединеното кралство, Дания и Ирландия се присъединяват към Европейския
съюз.

•    1974 г. — Голда Меир е преизбрана за министър-председател на Израел.

•    1981 г. — Гърция се присъединява към Европейската икономическа общност.

•    1982 г. — В новогодишното си обръщение папа Йоан-Павел II казва, че думата солидарност
(намек за профсъюза„Солидарност“) говори за великите усилия, които са положили
хората на труда.

•    1986 г. — Испания и Португалия се присъединяват към Европейския съюз.

•    1993 г. — Чехословакия е преобразувана в две независими държави — Чешка република
и Словакия.

•    1994 г. — Създадена е Европейската икономическа зона.

•    1995 г. — Австрия, Финландия и Швеция се присъединяват към Европейския съюз.

•    1995 г. — Създадена е Световната търговска организация (СТО).

•    1998 г. — Създадена е Европейската централна банка.

•    1999 г. — Появява се официално еврото.

•    2002 г. — Еврото става официална валута в дванадесет страни членки на Европейския
съюз.

•    2003 г. — Отпада държавно установения монопол в българските телекомуникации.

•    2007 г. — Разширяване на ЕС:

•    България и Румъния се присъединяват към Европейския съюз.

•    Българският, румънският и ирландският език стават официални езици на Европейския
съюз, заедно с още 20 езика.

•    Словения става тринадесетата страна, която въвежда еврото.

•    2007 г. — Ангола се присъединява към ОПЕК.

•    2009 г. — Словакия се присъединява към еврозоната.

Родени

•    1431 г. — Александър VI, римски папа

•    1449 г. — Лоренцо Медичи, италиански политик и меценат

•    1467 г. — Зигмунт I Стари, полски крал и велик литовски княз

•    1484 г. — Улрих Цвингли, деятел на реформацията в Швейцария

•    1614 г. — Джон Уилкинс, английски духовник и учен

•    1618 г. — Бартоломе Естебан Мурильо, испански художник

•    1823 г. — Шандор Петьофи, унгарски поет и революционер

•    1840 г. — Данаил Попов, български революционер

•    1845 г. — Васил Петлешков, български революционер

•    1851 г. — Тодор Каблешков, български революционер

•    1852 г. — Жозеф-Елиезер Берние, канадски арктически изследовател

•    1853 г. — Федор Гершелман, руски офицер

•    1854 г. — Джеймс Джордж Фрейзър, британски антрополог

•    1856 г. — Царевна Миладинова, българска просветна деятелка

•    1863 г. — Любомир Милетич, български филолог

•    1863 г. — Пиер дьо Кубертен, възродил Олимпийските игри

•    1866 г. — Константин Венедиков, български генерал

•    1870 г. — Йосиф Великотърновски, български духовник

•    1872 г. — Иван Далкалъчев, български революционер

•    1874 г. — Атанасиос Минопулос, гръцки андартски капитан

•    1874 г. — Франк Нокс, американски политик

•    1877 г. — Иван Клинчаров, български обществен деец, публицист, литературен критик
и преводач

•    1878 г. — Пейо Яворов, български поет и драматург

•    1879 г. — Ърнест Джоунс, уелски невролог и психоаналитик

•    1882 г. — Иван Антонов, български революционер и духовник

•    1884 г. — Хосе Пинеда, испански футболен треньор

•    1886 г. — Карекин Нъждех, арменски революционер и военен

•    1887 г. — Вилхелм Канарис, германски генерал

•    1887 г. — Георги Машев, български художник

•    1889 г. — Николай Райнов, български писател

•    1893 г. — Георги Стаматов, български актьор

•    1895 г. — Едгар Хувър, американски криминалист, директор на ФБР

•    1896 г. — Кирил Цонев, български художник

•    1898 г. — Ламар, български поет и писател

•    1906 г. — Васил Бакърджиев, български кинорежисьор

•    1907 г. — Арналдо Расковски, аржентински лекар

•    1907 г. — Леонид Брежнев, съветски ръководител

•    1909 г. — Бари Голдуотър, американски политик

•    1913 г. — Седат Алп, турски археолог

•    1913 г. — Шек Кин, китайски актьор

•    1915 г. — Бранко Чопич, югославски писател

•    1919 г. — Джеръм Дейвид Селинджър, американски писател

•    1920 г. — Елпида Караманди, комунистическа партизанка

•    1923 г. — Въло Радев, български режисьор

•    1927 г. — Върнън Смит, професор по икономика

•    1927 г. — Морис Бежар, френски балетист и хореограф

•    1931 г. — Първан Стефанов, български поет, преводач и драматург

•    1932 г. — Димитри Иванов, български журналист

•    1932 г. — Иван Кирков, български художник

•    1938 г. — Жимакс, италиански автомобилен състезател

•    1944 г. — Омар ал-Башир, президент на Судан

•    1945 г. — Джеки Икс, бивш пилот от Формула 1

•    1946 г. — Гювен Хокна, турска актриса

•    1950 г. — Пламен Масларов, български режисьор

•    1952 г. — Миле Китич, босненски певец

•    1954 г. — Ричард Гибсън, британски актьор

•    1959 г. — Абдул Мохманд, първият афганистански космонавт

•    1959 г. — Мишел Онфре, френски философ

•    1960 г. — Алексей Въжманавин, руски шахматист

•    1963 г. — Дражен Ладич, хърватски футболист

•    1965 г. — Иван Кръстев, български политолог

•    1966 г. — Ивица Дачич, министър-председател на Сърбия

•    1968 г. — Давор Шукер, хърватски футболист

•    1970 г. — Христо Бонин, български артист

•    1972 г. — Лилиан Тюрам, френски футболист

•    1974 г. — Хамилтон Рикард, колумбийски футболист

•    1979 г. — Мохамед Хомос, египетски футболист

•    1982 г. — Давид Налбандиян, аржентински тенисист

•    1984 г. — Паоло Гереро, перуански футболист

•    1986 г. — Колин Морган, ирландски актьор

Починали

•    138 г. — Луций Елий, римски император

•    379 г. — Василий Велики, православен учител

•    898 г. — Одо, херцог на Франция и граф на Париж

•    1432 г. — Александру чел Бун, молдовски войвода

•    1515 г. — Луи XII, крал на Франция

•    1559 г. — Кристиан III, крал на Дания и Норвегия

•    1560 г. — Жоашен дю Беле, френски поет (

•    1561 г. — Педро де Урсуа, испански конкистадор

•    1748 г. — Йохан Бернули, швейцарски математик

•    1763 г. — Харитон Лаптев, руски изследовател

•    1782 г. — Йохан Кристиан Бах, немски композитор

•    1817 г. — Мартин Клапрот, немски химик и минералог

•    1850 г. — Хайнрих Фридрих Линк, германски ботаник

•    1881 г. — Луи Огюст Бланки, френски социален публицист

•    1894 г. — Неделя Петкова, българска просветителка

•    1894 г. — Хайнрих Херц, германски физик

•    1929 г. — Емил Бордел, френски скулптор

•    1931 г. — Иван Далкалъчев, български революционер

•    1932 г. — Добри Петков, български политик

•    1934 г. — Якоб Васерман, немски писател

•    1941 г. — Петър Попарсов, български революционер и общественик

•    1966 г. — Петър Манджуков, български революционер

•    1972 г. — Морис Шевалие, френски актьор

•    1980 г. — Степан Шчипачов, руски поет

•    1984 г. — Здравко Милев, български шахматист

•    1988 г. — Николай Дончев, български писател — франкофон

•    1992 г. — Грейс Хопър, американски информатик

•    1995 г. — Юджин Уигнър, унгарски физик, Нобелов лауреат през 1963 г.

•    1998 г. — Хелън Уилс Мууди, американска тенисистка

•    2009 г. — Йоханес Марио Зимел , австрийски писател

 

Източник: www.obekti.bg

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.