Home » Избрано

Вярата, Християнството и България

2015.01.01 Няма коментари

krestВяра e уповаването и вярването в идея, представа, конкретен човек, Бог и т.н. Конкретно вярата е свързана с религията.

Вярата според християнството е даване на твърда увереност в онези неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не се виждат.”

Вярата е това нещо, чрез което хората, като част от материалния свят, разбират Бога, който Е в една по-висша действителност – духовната.

Според Библията и всички монотеистични духовни книги, духовната действителност има пряка видимост и достъп до материалната. Докато за да може материалната действителност (или неин представител) да разбере какво се случва в духовната действителност, може да стане само и единствено чрез вярата.

****

Религията е организирана система от вярвания, културни системи и мирогледи, които свързват човечеството с даден порядък на съществуване. Много религии имат свои наративи, символи и свещени истории, предназначени да обяснят смисъла на живота или произхода на света. От религиозните вярвания за Вселената и човешката природа хората извеждат практически правила като морал, етика,религиозно право или желателен начин на живот.

****

Авраамически религии е общо название на юдаизма, християнството, исляма и бахайството в сравнителното религиознание. За всички тях се е считало до 70-те години на 19 век, че произлизат от обща древносемитскаоснова и почитат първият от патриарсите на Израел – Авраам {на иврит אַבְרָהָם ; на арабски – ابراهيم (Ибрахим)}. Животът на Авраам е описан в Стария завет, а в Корана и Битието е наричан пророк.

****

Християнство

Християнството (от древногръцкия превод Χριστός, Христос на еврейската дума מָשִׁיחַ, машиах, означаваща “помазаният”) е религия, основана на едно божество, живота и учението на Иисус Христос, така както са представени в каноничните новозаветни книги и други. Християнството също счита за част от канона и еврейската Библия, известна като Стария завет. Последователите на християнската вяра се наричат християни.

Основното християнско вярване е, че Иисус е Син на Бог, едновременно напълно божествен и напълно човек и че Той е Спасителят на човечеството. Поради тази причина християните считат Исус за Христос (Месия). Службата на Исус, Неговата саможертвена смърт и последвалото възкресение често са наричани Евангелието (“добрата вест”). Накратко Евангелието е вестта за вечната победа на Бог Отец над злото и обещанието за спасение и вечен живот за всички хора чрез божествена благодат.

Християните вярват, че Иисус е Месията, за Когото е пророкувано в Стария завет. Християнската теология е основана на убеждението, че Иисус е пострадал, умрял е и е бил погребан, след което е бил възкресен от мъртвите, за да осигури вечен живот на онези, които вярват в Него и Му се доверяват за опрощаване на техните грехове (спасение). Вярва се още, че Иисус е бил възнесен телесно на небето, където сега управлява и царува наред с Бог Отец. Повечето деноминации учат, че Иисус ще се завърне, за да съди всички хора (живи и мъртви) и да осигури вечен живот на Своите последователи. Той е считан за пример за добродетелен живот и едновременно за откривател на Бог (който го разкрива) и Негово физическо въплъщение. Християните наричат вестта за Иисус Христос Евангелието (“добрата вест”) и като цяло се придържат към Десетте заповеди.

****

Символ верую / Символ на вярата

.

На черковнославянски (старобългарски)

Верую во единаго Бога Отца, Вседержителя, Творца небу и земли, видимим же всем и невидимим.
И во единаго Господа Иисуса Христа, Сина Божия, Единороднаго, Иже от Отца рожденнаго прежде всех век; Света от Света, Бога истинна от Богаистинна, рожденна, несотворенна, единосущна Отцу, Имже вся биша.
Нас ради человек и нашего ради спасения сшедшаго с небес и воплотившагося от Духа Свята и Марии Деви, и вочеловечшася.
Распятаго же за ни при Понтийстем Пилате, и страдавша, и погребенна.
И воскресшаго в третий ден по Писанием.
И возшедшаго на небеса, и седяща одесную Отца.
И паки грядущаго со славою судити живим и мертвим, Егоже Царствию не будет конца.
И в Духа Святаго, Господа, Животворящаго, Иже от Отца исходящаго, Иже со Отцем и Сином спокланяема и сславима, глаголавшаго пророки.
Во едину Святую, Соборную и Апостолскую Церков.
Исповедую едино крещение во оставление грехов.
Чаю воскресения мертвих,
и жизни будущаго века. Амин.

.

На съвременен български език

Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.
И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало.
Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария и стана човек.
И бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан.
И възкръсна в третия ден, според Писанията.
И възлезе на небесата и седи отдясно на Отца.
И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край.
И в Духа Светаго, Господа, Животоворящия, който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците.
В една света, вселенска и апостолска Църква.
Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете.
Чакам възкресение на мъртвите.
И живот в бъдещия век! Амин.

****

БОЖИЯТ ЗАКОН

Мат. 22:35-40

Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед;а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си; на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците.

Изход 20:2-17

1. Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведох от Египетската земя, от дома на робството; да нямаш други богове, освен Мене.

2. Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята; не им се кланяй и не им служи, защото Аз съм Господ, Бог твой, Бог ревнител, Който за греха на бащи наказвам до трета и четвърта рода децата, които Ме мразят, и Който показва милост до хилядно коляно към ония, които Ме обичат и пазят Моите заповеди.

3. Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог, защото Господ няма да остави ненаказан оногова, който изговаря името Му напразно.

4. Помни съботния ден, за да го светиш; шест дена работи и върши (в тях) всичките си работи; а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог: недей върши в него никаква работа ни ти, ни син ти, ни дъщеря ти, ни робът ти, ни робинята ти, ни (волът ти, ни оселът ти, нито какъвто и да е) твой добитък, нито пришълецът ти, който се намира в жилищата ти; защото в шест дена създаде Господ небето и земята, морето и всичко, що е в тях, а в седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.

5. Почитай баща си и майка си, (за да ти бъде добре и) за да живееш дълго на земята, която Господ, Бог твой, ти дава.

6. Не убивай.

7. Не прелюбодействувай.

8. Не кради.

9. Не лъжесвидетелствувай против ближния си.

10. Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, (нито нивата му) нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, (нито никакъв негов добитък) – нищо, което е на ближния ти.

 

****

Християнството по българските земи

До Покръстването

По нашите земи християнството прониква още в апостолски времена.

Според книга Деяния апостолски (16-17 гл.) св. апостол Павел проповядва Христовото слово в град Филипи, Верия (в Егейска Тракия) и в гр. Солун. Негови ученици по-късно оглавяват епископски катедри в Тракия, строят се храмове, води се интензивен религиозен живот. По време на гоненията през III-IV в. и християните по българските земи дават своите жертви.

Значимостта на местното християнство и църковна организация е видна от участието на нейни представители на Първия вселенски събор в Никея през 325 година. В епархийския център Сердика през 343 г. е свикан поместен събор, който подкрепя решенията на Никейския събор.

За успеха на християнската проповед съдим и от факта, че най-суровото от тракийските племена – бесите, също прекланя глава пред Христовата проповед и дори Библията е преведена на техен език.

Един от най-обичайните пътища за разпространение на християнството е армията. Съставена от различни по произход и вероизповедание войници, армията е идеалното място за масовизацията на определени култове. Движението на легионите от едно място на друго съдейства за разпространението на съответното религиозно учение.

С началото на славянската колонизация през VI-VII в. броят на местните християни намалява поради масата от нови заселници. Славяните не се противопоставят на други религиозни влияния и ведно с бита и традициите на завареното население възприемат и християнството. Само в райони, където славяните са мнозинство, езическите култове се запазват по-дълго време.

Идването на Аспаруховите българи през 80-те години на VII в. заварва по земите на Мизия и Тракия твърде пъстра религиозна картина. Преобладаващата част от населението, особено в приморските райони, изповядва християнството, а във вътрешността, където са компактните славянски поселища, се практикува древнославянски политеизъм. Самите българи са монотеисти, тъй като изповядват вяра в един върховен бог на небето, създател на видимия свят, господар на стихиите и покровител на кановете – Тангра. Може би монотеистичната форма на тангризма обяснява безконфликтното приемане на християнството от кан Кубрат (632-668), който като юноша прекарва дълги години в Константинопол. Очевидно Кубрат запазва християнското вероизповедание само за себе си, без да го налага на подвластния си народ. Освен това няма данни синовете му Батбаян, Котраг, Аспарух, Алцек и Кубер да са приели християнството. Ако бе така, нито един византийски летописец не би пропуснал съобщението на този факт.

Покръстване на България

Още със създаването на българската държава през 681 година се оформят два основни етноса – славяни и прабългари. Те обаче не могат да се слеят в един народ, тъй като между тях има съществени различия – племенни, етнически, културно-религиозни, битови. Такова сливане би станало възможно само ако има единна религия и за двете етнически общности, която да наложи общи норми и ценностна система.

Към средата на 9 век България е могъща държава, но ѝ липсва равнопоставеност по отношение на другите европейски държави, тоест тя се излага на международна и културна изолация. Тя е считана за варварска държава и страна на езичници и варвари. Нуждата от приобщаване към процеса на развитие на европейската духовна и материална култура, изградени върху християнството налагат приемането на новата вяра.

Непосредствено преди покръстването княз Борис I има предложения да приеме юдаизма или исляма, но той предпочита християнството, тъй като той осъзнава неговите предимства.

Благодарение на покръстването България се утвърждава като високоразвита средновековна държава.

Същевременно обаче в страната прониква византийското влияние, което заплашва устоите на българската държава. България става член на „византийското семейство на народите”, в което българският владетел е считан за духовен син на византийския василевс. Чрез византийски мисионери прониква чуждото влияние. Но благодарение на създаването на самостоятелна българска църква и въвеждането на славянска писменост, държавата запазва самостоятелността си и в немалка степен подготвя Златният век.

“Да не забравяме никога: ИМА ПРАВОСЛАВИЕ У НАС, ИМА И БЪЛГАРСКИ НАРОД, НЯМА ПРАВОСЛАВИЕ — НЯМА И БЪЛГАРСКИ НАРОД”.

Източници: Рravoslavieto.com и Уикипедия

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.