Home » Е-Списание

Симфония на сътворението

2014.12.01 Няма коментари

Симфония на сътворението #1

creation001 Преди 150 години еволюционната теория е приета от западния свят. Идеята не е нова. Тя е спомената в религиозни и политически документи на древния Вавилон, а по-късно – в светските творби на древна Гърция.

Еразъм Дарвин предлага идеята за естествения подбор като еволюционен механизъм. Неговият внук Чарлз предлага тази концепция на светската академична общност, която охотно приема атеистичното учение. Това учение премахва необходимостта от Създател в природния свят, както и нуждата от отговорност – в духовния свят.

Текстът на тази документална поредица посочва, че еволюцията не действа нито на теория, нито в лабораторните изследвания. Доказателствата са в полза на специалното Сътворение. В тази поредица от лекции е развит цялостен модел на Сътворението, като са цитирани голям брой научни трудове.

Подгответе се за получаване на много по-обширен кръгозор и за академично потвърждение на вашата вяра. Нашият говорител Карл Боу ще ви води из вълнуващо пътешествие – от микроскопичното до галактичното. Открийте симфонията на Сътворението.

– Здравейте, аз съм Карл Боу, директор на Музея за креационизъм в Глен Роуз и ръководител на международни експедиции, търсили живи динозаври.

Добре дошли на днешната дискусия. Ще разискваме въпроси, свързани с вашето минало, настояще и бъдеще, както и за бъдещето на цялото човечество. Ще говорим за динозаврите. Тиранозавър Рекс, Пакисефалозарус Акрокантозарус.

Има ли и днес живи динозаври? Наскоро нашият екип се върна от международна експедиция в джунглите на Папуа Нова Гвинея. Разполагаме с разказите на повече от десетина очевидци за създания, които за света звучат подобно на други описания на пастори, преподаватели, учители, водачи на кланове, главатари.

Според описанията тези създания напомнят за фамфорихиден птеродактил с крила от кожа, влечуги с клюн и гребен, ръце върху крилата, мрежести крака. Долната част на тези създания свети в тъмното. Често опашката свети в мрака. Учените от нашата аудитория ще потвърдят, че птеродактилът с опашка е фамфорихиден птеродактил. Според теорията на еволюцията, в която някога вярвах, но вече не приемам, фамфорихидните птеродактили изчезнали преди 225 милиона години. Съществуват ли и днес? Нека да проучим.

Радвам се, че сте тук. Но как стигнахте дотук? Нямам предвид начина на придвижване. Питам как стигнахте дотук. Ти си личност, която живее, диша, мисли, чувства, усеща. Как си стигнал дотук? Този въпрос определя сегашния ни живот и нашето бъдеще. Той е основа на мисловните ни процеси.

Великите философи са задавали този и още три въпроса. Всяка баба в аудиторията, всяко дете и родител в джунглите, всяка личност от асфалтовите джунгли на съвременната цивилизация, всеки философ и учен задават тези четири въпроса; те са великите въпроси на живота:

1. Кой съм аз? Кой си ти?
2. Как съм стигнал дотук?

Точно това е въпросът, който зададох преди малко. Кое ме е довело дотук? Какви са процесите на живота? Дали съм дошъл чрез природата в резултат на благоприятно съчетание на време, шанс и неодушевена материя? Дали Вселената ме е създала с помощта на еволюцията? Или съм създаден по свръхестествен начин в една прото-форма? Как съм стигнал дотук?

3. Какво правя тук? Какъв е смисълът да съм тук?
4. Накъде отивам?

Всички тези въпроси са в основата на живота. Всички хора ги задават. Може да не ги описват със същите думи, но всички хора по света винаги ги задават. Ние ще ги изследваме и се надявам да стигнем до достоверни научни отговори. Тази програма проучва произхода на живота, сравнява теориите.

Еволюция или сътворение? Кой съм аз, как съм стигнал дотук? Има ли смисъл живота ми тук? Накъде отивам? Изследвал съм различни факти в далечни страни, в джунгли и по пясъчни ивици. Изнасял съм лекции в някои от големите световни университети и колежи. Изнасял съм лекции пред частни аудитории. Интересува ме произходът на живота и сравняването на теориите.
Някога самият аз пропагандирах хуманистични и атеистични теории. Някога вярвах в еволюцията и я преподавах. Кое промени начина ми на мислене? Да проучим тази проблематика.

Възможна ли е еволюцията?

Двама водещи учени – астрофизикът Сър Фредерик Хойл и Чандра Викрамасинге проведоха изследвания с неограничено финансиране, неограничен достъп до световните библиотеки и лаборатории. Те искаха да разберат отговора на този въпрос: възможно ли е животът да е произлязъл от само себе си някъде из Вселената или на Земята? Това се илюстрира в Теорията за Големия взрив – натуралистичната идея. Посочват момент на безгранично висока температура и раздуване. Според постулатите на хуманистите и астрофизиците съществувала гравитация, голяма сила, електромагнитна сила и малка сила. Имало момент, когато се появила Вселената – много рано в процеса на еволюцията според стандартния еволюционен модел. Имало и момент, когато започнали да се появяват галактиките и квазарите, и хаотичната Вселена започнала да се самоосъзнава.

Каква е вероятността всичко това да се случи? След като прекарали десетина години в изследвания и имали на разположение неограничено финансиране и достъп до големи библиотеки и лаборатории, Сър Фредерик Хойл и Чандра Викрамасинге стигнали до ясни изводи. Те заявяват, че вероятността животът във Вселената или на Земята да е произлязъл от само себе си е едно по десет на степен 40 000. Искам да го повторя: Едно 1×10^40 000. После тези двама велики учени заявяват: Нека илюстрираме колко невъзможно е всичко това. Би било по-лесно вихрушка да мине през работилница и да събере Боинг 747, отколкото животът да е възникнал на нашата планета или във Вселената по еволюционен път.”

Нека да осъзнаем величината на числото 1 по 10 на степен 40 000. Физиците твърдят, че цялата Вселена, независимо дали е създадена от Бог или е самовъзникнала, има определено количество материя. Според изчисленията на физиците броят на електроните в цялата Вселена е 1 по 10на 80 степен. Ако изпълним цялата Вселена с електрони… Знаете какви пространства съществуват, колко празнота, макар че има атоми и самото пространство е енергийно поле. Но дори да изпълним цялото празно пространство с електрони, най-малката измерима частица, тя ще бъде изпълнена с 1 по 10 на 130 степен електрони.

Това означава, че е по-лесно да маркираме един електрон, да поставим превръзка на очите на някой човек, да го пуснем да броди из цялата Вселена и да му дадем само една възможност да попадне на същия електрон. По-вероятно е той да намери точно този електрон, отколкото животът да е възникнал по естествен еволюционен начин. А числото е едно по десет на 40 000 степен. Хората, които анализират тази информация, не са креационисти и християни. Става въпрос за Сър Фредерик Хойл и Чандра Викрамасинге, международно признати учени.

Имам на разположение пълните съчинения на Чарлз Дарвин. Той е героят на еволюционната теория. Имам и пълните съчинения на неговия верен Хъксли. Притежавам много трудове, представящи атеистичното мислене. Всички те са на разположение на нашата комисия. В Музея на креационизма имаме повече от 50 учени и консултанти, които идват от своите университети или лаборатории, за да извършват определени проучвания заедно с нас. Правим изследване с участието на един от инженерите на НАСА, провел най-успешния биологически експеримент в Космоса. Той заяви за пресата, че нашето изследване в тази временна сграда е по-важно от цялата му досегашна работа в НАСА.

Смятам, че преди програмата да завърши, ако останете с мен до края, ще разберете защо това изследване е толкова важно. Опитваме се да отговорим на основните въпроси на живота. Произход на живота. Възможно ли е Сътворението? Възможна ли е еволюцията?

Чарлз Дарвин е известен, но не защото е притежавал научни данни. Дарвин извършил добра работа, но не и с птиците сипка. Този негов труд е компрометиран. Имал успешни изследвания на червеите и насекомите. Той е известен не заради научните си постижения. Дарвин е прочут, защото е първият в историята, който изразява публично идеята, че хаотичният му ум е хаотичната вселена, която най-накрая е самоосъзнала собственото си съществуване. Самият Дарвин е имал сериозни проблеми. Изпитвал фобии, бил хипохондрик. Дарвин бил измъчен човек. Изписани са много книги за неговите страдания. Самият той бил хаотичен. Не харесвал нищо, което дори напомня за ред. Обичал хаоса, тъй като в съзнанието му имало хаос. Смятал, че умът му е изразяване на Вселената в хаотична форма. Сега тази идея е основа на еволюцията.

Нека да обясня. Имаме карта, създадена в резултат на 5-годишните ни изследвания и публикувана от Музея за доказателства за Сътворението. Показана е нагледно еволюционната теория. Започва с Големия взрив или тезата за стабилното състояние. И двете са приложими в натурализма. Продължава с хипотезата за мъглявината.

Твърди се, че отломки от Големия взрив се съединяват в слънчевата система преди около 4.6 милиарда години, според еволюционната теория. Там казвам нещо доста важно. Виждате, че според еволюционната теория животът на Земята е резултат от отломки от Големия взрив. Ако приемем еволюцията, това означава, че сме продукт на отломки. Започнали сме като парчета отпадъци от експлозия. Процесът на живота се развива. Това е важно за еволюционната теория. Започнали сме като отломки, но после животът се самоорганизирал. Ще поговорим за това след малко. И накрая, човекът се появил на сцената около 4.6 милиарда години след съединяването на отломките от експлозията.

Но това не е краят на разказа. Според еволюционната теория звездите и слънчевата система ще продължат да се разширяват, докато умрат от висока температура. Или ако във Вселената има достатъчно маса, която да причини ново свиване, ние ще умрем от огнена експлозия. И в двата случая няма надежда. Безнадеждност прозира в цялата концепция за еволюцията.

Иска ми се да успея да ви покажа тази истина. Безнадеждност, отчаяние. Британският философ Бертран Ръсел прекарва целия си живот в анализиране на хаоса и безнадеждността на еволюционния натурализъм. Накрая той заявява: „Трябва да се примирим с безнадеждното отчаяние”. Той пише: „Всички изблици на гениалност, всички надежди на човека, всички дела в личния живот ще се сгромолясат накрая в огнена експлозия – смъртта на слънчевата система. И всичко, което ни остава, е безнадеждното отчаяние.

Е, аз бих искал нещо повече от това. Бих искал да ви вдъхна някаква надежда. Ще ни помогне ли еволюцията? Според двамата велики учени Сър Фредерик Хойл и Чандра Викрамасинге еволюцията не действа. Да направим следващата стъпка. Съвременният модерен теоретик, който привлича вниманието на целия свят, е Стивън Дж. Гулд от Харвард. Неотдавна той написа в „Natural History”: „Смятам, че неуспехът да се намери ясен вектор на прогрес в историята на живота е най-озадачаващият факт от историята на фосилите.”

Друг учен, атеистът проф. Л. Холстед, писа в сп. „Nature”: „Не съществуват фосили, които реално предхождат човека.” Нищо не сe свързва пряко с останалата част от света.

Учените ни казват, че мутациите са създавали възходящи спираловидни форми на живот, докато накрая сме се появили и ние. Моделът обаче просто не работи. Стивън Гулд от университета в Харвард пише на друго място: „Мутацията не създава нов суров материал. Не прави нови видове чрез мутация. Това е обичайната представа на хората. Смятат, че еволюцията се дължи на случайни мутации. Мутацията не е причина за еволюционна промяна.” Край на цитата.

Ако мутациите не са причина за еволюционна промяна, тогава коя е причината? Настоящата научна школа се нарича „Прекъснато равновесие”. Стивън Гулд и Найлс Елбридж са създателите на тази концепция. Тази теория просто казва, че еволюцията не може да бъде наблюдавана. Няма ясен вектор на прогрес, няма ясна възходяща линия във фосилите, индивидуалните форми на живот са отделени, обособени и функционални, еволюцията не може всъщност да бъде наблюдавана. Тя се случва бързо, но се изразява като нова вариация, нова жизнена форма или нов вид.

Изключително удобна теория. Никога няма да намерите доказателствата, тъй като те са скрити. Водещ учен-еволюционист призна, че приятелите му са абсолютно сигурни, че еволюцията би била истина, стига да намерят доказателството. Струва ми се, че идеята за еволюцията се основава на вяра, а не на факти. Донесох един цитат от сп. „Humanist”, статията „Нова епоха за религията”. Джон Дъмфи пише следното: „Убеден съм, че битката за бъдещето на човечеството трябва да се води и печели в класните стаи от учители, които разбират своята роля на разпространители на нова вяра.

Настоящето издание на „Произход на видовете и развитие на човека” има въведение, написано от световноизвестен учен. Той пише: „Всъщност еволюцията е вяра. Тя е начин на мислене.” Дъмфи стига още по-далеч. „Религия на хуманизма, която уважава искрата на това, което теолозите наричат божественост във всяко човешко същество. Тези учители трябва да притежават същото посвещение като най-отявлените фундаменталистки проповедници, тъй като ще бъдат друг вид служители – ще използват класната стая вместо амвона, за да предават хуманистичните ценности по всеки предмет, който преподават.

Нека посоча нещо. Става въпрос за изискани и добронамерени учители, които предполагат, че еволюционната теория и идеята за Сътворението са съвместими. Те предполагат, че можете да се придържате и към двете. Водещите хуманисти и еволюционисти охотно признават, че това не е така. Намеренията им са доста ясни. „Класната стая трябва да стане арена на конфликта между старото и новото.” Това не са мои твърдения, а изказвания, публикувани по цял свят от асоциацията на хуманистите. „Конфликтът между старото и новото – изгнилият труп на християнството и всичките го съпровождащи беди и нещастия, и новата вяра на хуманизма, сияеща от обещанието за свят, в който неосъщественият християнски идеал „обичай своя ближен”, най-накрая ще бъде постигнат.

Такава е перспективата. Не можем да не признаем, че границите са ясно очертани. Стигаме до въпроса: Ще проработи ли еволюцията?

В нашите изследвания в Музея за доказателства за Сътворението, заедно с учени от големи университети, ние открихме редица удивителни доказателства. Днес искам да ви покажа някои от тях. За да разберете значимостта на тези доказателства, нека се върнем на картата, която формулирахме.

Тази карта показва еволюционната теория така, както самите еволюционисти желаят тя да бъде обяснявана. Започваме с Големия взрив. Хипотезата за мъглявина от отломки, която Големият взрив събира в нашата Слънчева система. Животът се зародил преди около 4.6 милиарда години. Преди около 3.5 милиарда години се появили бактериите. Според еволюционистите преди 550 милиона години се развили трилобитите. Преди 250 милиона години се появил Лепидодендрон – растение, което днес не е по-високо от 40 см, но се намират негови вкаменелости, дълги към 40 метра. Изровихме едно в Глен Роуз, като НОВА снимаше до мен по време на разкопките. И така, преди 250 милиона години се появил лепидодендронът. Преди 228 милиона години възникват динозаврите. Преди 100 милиона години имало динозаври в Глен Роуз. Преди 6 милиона години се появили големите котки. И накрая, преди 3.5 милиона години възникнал човекът, огледал се и оценил еволюционния процес.

Нека да ви покажа какво сме изровили. Оригинални, научно проведени разкопки. В един и същ пласт, живели по едно и също време, имаше два трилобита. Един от тях беше каламинов. Според еволюционната теория този трилобит е живял за кратко преди около 550 милиона години. В същия пласт намерихме голям лепидодендрон, който според еволюционистите е растял преди 250 милиона години. Значи тези две форми са живели преди 250 до 550 милиона години.

Стана обаче още по-интересно. Изкопахме голям акрокантозавър. Имам честта да съм намерил най-големия и цялостен акрокантозавър, който някога е бил откриван. Приличаше много на тиранозавър рекс, но имаше малко тексаски вид… По гръбнака му имаше шипове – от главата до опашката. Оттам е получил и името си – гущер с шипове. Този, който изкопахме, бе висок около 7 метра и дълъг 13 метра. Управителят на Далаския природонаучен музей дойде да разгледа костите. Посочих му един от големите прешлени. Той ме погледна и каза: „Д-р Боу, значи е вярно. Акрокантозавърът е не по-малък от тиранозавър рекс.” Така открихме един в Глен Роуз.

Изчислили са, че скалите са на около 100 милиона години. Наблюдавайте внимателно какво направихме. Вкарахме в един период форми на живот, за които са предполага, че са живели преди 550 милиона години. Заедно с форми на живот отпреди 250 милиона години, заедно с форми на живот отпреди 100 милиона години.

Сега става още по-интересно. В същия каменен пласт изровихме седем следи от котки. Имам предвид тексаска големина на котешки отпечатъци. Става въпрос за отпечатъците „Бурдик” Притежаваме оригинала на тези отпечатъци. Този е разрязан. Виждаме ламинацията, линиите на натиска. Изкопахме общо седем отпечатъка. Този е 18 см. Тази котка би била висока 1.80 м. до плешките.

Според еволюционната теория големите котки са се появили едва преди 6 милиона години. Ние обаче открихме, че са живели заедно с динозаврите. Това със сигурност обърква еволюционната концепция. Има големи котки в същия пласт с динозаврите, лепидодендрона и трилобитите.
В същия скален пласт изровихме и 57 човешки отпечатъци от ходила. Доколко важно е това? Двама от водещи еволюционни учени – д-р Милне и Шаферсман, признават в „Journal of Geolоgical Education”, че ако докажем, че човек и динозавър са живели заедно, това би унищожило цялостната концепция за еволюцията.

Е, добре, ние направихме нещо много повече. Показахме не само, че човек и динозавър са съвременници, но и големите котки, лепидодендроните и трилобитите са съществували едновременно.

Нека да проучим някои от доказателствата. Донесох за днешната дискусия оригинала на следата „Бурдик”. Този отпечатък от крак е дълъг 36 см. Намерен е върху скална плоча, която, разбира се, е много по-голяма. Ако я разгледате отблизо, ще видите ръбовете, където е издълбана с длето. Ще видите къде са започнали да дълбаят близо до извивката, пръстите. Тогава разбрали, че ще минат прекалено близо до ръба и малко отдалечили линията за дялане.

Отпечатъкът е дълъг 36 см. Някои от зрителите ще възразят, че те са прекалено големи, за да са от човек. Нека да ви покажа вчерашна статия от сутрешните новини на Далас. Имаше статия за размера на крака на Лоренцо Уилям от Маверикс, Далас. Ходилото му е 36 см, а обувката – още по-дълга. Това показва, че е възможно човек да остави такива отпечатъци.

Познавах лично Макс Палмър. Той бе висок 2.48 м и почина на 56 години. В Музея имаме неговото палто, вратовръзка и отпечатък на ходилото му. При височина от 2.48 м, ходилото му беше дълго почти 40 см. Това е повече, отколкото отпечатъкът „Бурдик”. Вчера заедно с един от колегите ми разгледахме „Книгата на рекордите Гинес“ за 1995 г. Там е записано, че Робър Уодлоу от Илиной е бил висок 2.72 м. Между другото, той починал съвсем млад. Теглото му било 199 кг. Ходилото му имало дължина 47 см., а това е доста повече от цялото каменно парче.

Да, възможно е хора да имат ходило, колкото показва отпечатъкът. Не твърдя, че всички хора имат генетичната възможност да притежават толкова големи крака. Но със сигурност това е в границите на възможното за човечеството. Истински ли е отпечатъкът от ходило? Направихме разрез. Виждате местата, където е разрязан. Преди време известен университет направи разрез по тази линия, защото смятаха, че линиите на притискане ще се покажат по-добре. В нашите изследвания открихме, че човекът е наистина уникален. Програмиран от мозъка, той върви по уникален начин. Първо поставя петата. След това накланя ходилото на една страна. После натиска пръстите напред. Този маниер е уникален. Започва тук, прехвърля се там, а после напред. Това е уникалният начин на ходене на човека. Затова разбрахме, че трябва да направим разрез през петата, за да видим дали голямото налягане ще е там, тъй като голямото начално налягане трябва да е там. Донесох снимки на разрезите. Точно на тази област. Това е действителен отпечатък от ходило. Няма съмнение, че се вижда ясното отпечатване на натиска. Това е истински отпечатък от ходило.

Един водещ учен еволюционисти хуманист заяви: „Е, добре, показа, че това е отпечатък от крак…” Преди това твърдеше, че сме го издълбали. После заяви: „Очевидно е отпечатък от крак. Признавам, че е истински отпечатък, но става въпрос за динозавърски крак, като някой е издълбал пръстите.” Потвърди, че е истински отпечатък поради линиите на натиск върху ламинацията. След това направихме разрез на предната част. Разрязахме два пъти, за да сме сигурни. Виждате разрезите тук и отпред. И в двете линии открихме съвсем ясен натиск на палеца. Открихме разсейване на натиска, което е обичайно, когато кристалинен материал бива притиснат. Беше очевидно, че под всеки пръст е приложен натиск. Този отпечатък от ходило е автентичен. Разбирате ли неговото значение?

Ако докажем, че хора и динозаври са живели едновременно и не е имало форми на живот, развили се до човек, както и че хора и динозаври са живели заедно в далечното или в близкото минало, това би имало поразителни последици. Ние разполагаме не само с човешки отпечатъци. Изровихме седем на човек със същата височина – 36 см дълги.

Имаме и нещо друго, което сигурно бихте желали да видите. Донесох някои съкровища. Първо, еволюционната теория се пропагандира последователно и академично по целия свят. Държим в сейф изключително рядък и особен фосил. Фосилът е Хесперопитекус Харол Куки, известен като Човекът от Небраска. Човекът от Небраска бе използван в известния еволюционен съдебен процес в Дейтън, Тенеси, от Клерънс Дарел, който имаше подкрепата на водещия американски палеоантрополог Хенри Феърийлд Осбърн, на Харвардския университет и на Американския природонаучен музей. Д-р Хенри Осбърн заяви: „Това е най-доброто доказателство за еволюцията, което имаме на американския континент“. Той твърди: „Очевидно това е преход от маймуна към човек. Това е маймуна, превръщаща се в човек.”

Ако погледнете отблизо, със сигурност прилича на човешки кътен зъб, но съвсем не е човешки зъб. Прилича на маймунски, а не човешки кътен зъб. Според този велик учен на своето време – 1925 г., зъбът е от маймуна, която се развива в човек. Поради това доказателство съдебният процес завършва в полза на еволюцията.

Тогава еволюцията се въвежда в американските училища и после в училищните системи по целия свят. Най-вече поради доказателството на този фосил. Годината е 1925-та. Откритието е направено през 1923-та. През 1926 г. Харолд Кук, геологът, направил откритието, се връща в Западна Небраска, прави разкопки на същото място и открива останалата част от скелета и от зъбите. Всъщност това е един от зъбите, но не точно зъбът, използван в съда. Зъбът е от същата челюст, от която е представеното доказателство. Харолд Кук се връща в Небраска, намира останалата част от скелета, включително челюстите и зъбите, като там липсва само един зъб. Той поставя липсващия зъб, който пасва съвсем точно в челюстта.
Дали се е оказало, че това е маймуна или човек или човекоподобна маймуна? Нищо подобно! Оказало се, че е зъб на прасе пекари. Признанието се прави едва години по-късно. Накрая признават, че Хесперопитекус всъщност е пекари.

Обикновеният човек няма представа какво означава пекари. Е, това е просто прасе, изчезнал вид диво прасе. Между другото, в някои примитивни райони съществува вид прасе, чийто кътни зъби са идентични с този. Това е от прасе. Но еволюционната теория продължила да се развива.

Донесох още доказателства. Бих искал да имате полза от днешната дискусия. Въпросът е:

– От еволюция ли сме произлезли или чрез Сътворение?

Разбрахте, че водещи учени признават, че еволюцията не действа. Те казват обаче, че това е единственото достоверно обяснение. Дали е така? Други водещи учени признават, че ако можем да докажем, че хора и динозаври са живели по едно и също време, това би унищожило еволюционната теория и би ни насочило към Сътворението.

Донесох безценни артефакти, които да видите. Това бе намерено до Глен Роуз, в същия пласт с динозавърски отпечатъци. Шисти, които са съвсем близо до Команчи, Глен Роуз и варовиковите формирования. Двадесет учени-медици анализираха този фосил. Той е безценен. Фосилизиран човешки пръст. Забележете нокътя, кожичката, извивката. Забележете средната линия. Направихме разрез, намерихме вътре костта, хрущяла, сухожилието, епидермиса, кожата – всички запазени в идеално състояние. Двадесет учени медици го анализираха. Всичките 20 се съгласиха, че това е човешки пръст. От средната става нагоре.

Някои експертизи потвърдиха, че това е четвъртият пръст от лявата ръка на момиче. Откъде знаем, че е от момиче? Има два начина да се разбере. Първо, скосяването. Ние, мъжете, обикновено имаме по-плавен профил към края на пръста. Този профил е по-силно скосен. Погледнете отблизо. Задната част от нокътя е сплескана. При мъжете няма сплескани нокти. Това става при дамите поради една полезна бактерия. Веднъж на 28 дни се получава изглаждане на ноктите. Веднъж на 28 дни всяка жена е податлива на тази бактерия, която изравнява задната част на нокътя. Това е част от метаболитния профил на жената.

Този пръст е човешки и е от жена. Тук има и други интересни неща. Пръстът е леко подут. Съвсем леко. След това е леко притиснат. Това е индикация за няколко неща. Ако човек умре от удавяне, метаболизмът на човешкото тяло неизбежно води до подпухване и изплуване на тялото на повърхността. Ако човек е бил хванат от потоп, после има притискане на различни части от тялото.

Често са ме питали: “Възможно ли е да се запази мека тъкан?”. Възможно е. Случва се рядко, но е възможно за меки тъкани като нокти, хрущял, лигавица, епидермис, кожа да бъдат запазени. Като доказателство разполагаме с червей. Обикновен земен червей. Този червей бе намерен близо до Музея по време на разкопки на пластове креда. Същият пласт, от който бе извадена тази следа. Същият пласт, от който бе изваден пръстът. Това е земен червей. Когато го полея с вода, се вижда дори част от розовата пигментация. Кръговете все още са непокътнати. Дадох го за изследване на квалифицирани биолози. Няма съмнение, че е земен червей. Ако меката тъкан на червей може да се запази, не би имало проблем при същите условия да се запази и пръст.

Някои учени еволюционисти заявиха: „Е, добре, отпечатъци от ходила. Те са доста субективни.” Макар че човекът оставя уникални отпечатъци. „Имаш човешки пръст. Покажи ни действителен изработен от човек артефакт, за да докажеш, че става въпрос за интелигентен човек.” По наше мнение въобще не е имало толкова дълги епохи. Смятаме, че светът преди потопа е бил в екосферичен баланс, който ще разгледаме след малко. Този свят преди потопа в своя екосферичен баланс е създавал оптимален генетичен израз на живите форми. Затова става въпрос за интелигентни хора.

Донесох истински артефакт. Много специален артефакт от Лондон. Става въпрос за чук. Създаден от човека артефакт. Дали сме част от дървото за въглеродно датиране, за да получим поне приблизително датиране. Намерен е във вид на буца от сега покойните Франк и Ема Хан. Твърда маса обхваща целия артефакт. Намерен е в район с подобен състав. Те просто открили камък със стърчаща от него дръжка. Взели го у дома, а синът им, който бил професор в Университета на Охайо, издялал горната част и открил създаден от човек артефакт. Дължината е 16 см. Предметът е прецизно направен. Има форма на осмоъгълник, отвор и дори клин, който да придържа дръжката. Занесох чука в лабораторията „Бател” в Кълъмбъс, Охайо. Това е лабораторията, която анализира лунните камъни. Същата лаборатория, същият лаборант, същата апаратура, която анализира камъните от Луната. Направихме сканиращ електронен микропробен анализ на елементите и открихме, че артефактът се състои от 96.6 % желязо. Доста чисто желязо, плюс 0.74 % сяра и 2.6 % хлор. Направо зашеметяващо. Дори в най-добрите съвременни лаборатории не могат да слеят желязо с хлор. И все пак, тук има желязо с хлор и минимално количество сяра.
Това е удивително. Който го е направил, трябва да е бил голям майстор. Не знаем дали е попаднал в наносите по време на потопа или няколкостотин години по-късно по времето на Фалек*. Не знаем кога точно е попаднал в наносите. Знаем със сигурност, че е намерен в същия пласт, в който са открити стъпки и останки от динозаври. По времето на изработването на този чук все още е имало динозаври. Както разбрахме преди малко, вероятно все още има птеродактили. Ето част от наслоения материал. Вътре виждате жлеб. Това е част от материала, покрил артефакта. Според Хан учени от много страни взели по-малки фрагменти, които отчупвали от горната част на този чуден артефакт. Накрая не останало нищо, освен голяма част с тази малка част.

Опитвам се да кажа, че хората и динозаврите са живели едновременно. Искам да наблегна още нещо, което смятам за изключително важно. Според еволюционната теория гранитът е кристализирал за 300 милиона години. Ето модел, изработен от известния художник Робърт Съмърс. Показан е гранитът малко под повърхността на планетата. Това е илюстрация на сътворението. Разбира се, гранитът е в основата на всички континенти. В началото е бил в основата и на морските басейни.

Според еволюционната теория на гранита са били необходими 300 милиона години, за да кристализира. Донесъл съм парче гранит. Д-р Робърт Джентри е световноизвестен учен. Той е анализирал 200 000 проби гранит от цял свят. Някои от тези проби са извадени от сонди, копали дълбоко под земната кора. Някои са намерени на повърхността. Вътре в гранита виждате малки черни люспи. Обикновено ги наричат слюда и биотит.

Гранитът съдържа част от отговора на въпроса: „Как сме стигнали дотук?“. Съществуват само два модела. Водещи учени-еволюционисти признават, че двата модела изчерпват всички възможности. Или сме създадени от личен Създател, или от природен процес. Д-р Робърт Джентри разгледал с микроскоп черната слюда, биотит. Открил малки кръгове, наречени плеохроични ореоли, предизвикани от радиацията на радиоактивни материали. Подписът на тези кръгове е много специфичен.

Д-р Джентри не само открил кръгове, оставени от разпада на уран, фермий, стронций, рубидий, калий, аргон, радиоактивно олово и т.н., но и кръгове от радиоактивно разпадане на полоний. Полоний 218, 210 и 214. Спомнете си, че според еволюционната теория били необходими 300 милиона години, за да може гранитът да кристализира. И въпреки това Д-р Джентри открива в гранита кръгове от полоний. Полуразпадът на Полоний 218 е три минути. Учените знаят, че след 7 цикъла на полуразпад всеки радиоактивен материал се изчерпва. Можете да умножите по 7, за да откриете времетраенето. Той открил кръгове от полоний 218. Периодът на полуразпад е по-малко от 3 минути. Това означава, че за да може въобще бъде открит в гранита, този гранит трябва да е кристализирал и способен да приема следата за по-малко от 3 минути. Най-много – за 20 минути.
Има и нещо още по-интересно. Д-р Джентри намерил на всички нива в този материал от слюда и биотит в гранита кръгове, оставени от полоний 214. Полуразпадът на полоний 214 е 164 микросекунди. Всичките седем периода биха продължили по-малко от щракване с пръсти. Това означава, че ако проучите данните обективно, ще видите, че не е възможно да има дълги епохи при формирането на гранита. Следователно този гранит е кристализирал като част от изпълнение на плана на Създателя при Сътворението.

Да проучим още един въпрос, преди да спрем за кратка почивка. Възможно ли е живите системи да са еволюирали? Д-р Робърт Гейндж от института „Смирноф” в Принстън взел материали от микробиологични лаборатории и открил, че еволюцията е абсолютно невъзможна. Представя го нагледно по следния начин. Вътре във всеки материал има информация. Например, в атома, дори във водородния атом, има информационна обмяна между електрона, протона, неутрона. Съществува информационна обмяна.

Др. Гейндж взема литературата, публикувана от известни учени и големи лаборатории, за да покаже, че е възможно да изчислите цялата информация на всички природни неорганични материали на цялата планета, и тя е 160! експоненциални бита**. 160! експоненциални бита са страшно много информация. Всъщност 270! експоненциални бита са 10 на 80-а степен.

Наистина много информация. Цялата информация във всички природни елементи на планетата Земя, неорганичните елементи на цялата планета, съдържат 160! експоненциални бита информация. Да вземем цялата Слънчева система, включително Земята, Слънцето, осемте други планети, астероидите, отломките и т.н., и тогава получаваме 170! експоненциални бита информация.

Да видим цялата Вселена. В нея има 235! експоненциални бита информация. Да погледнем живия материал. Живият материал е нещо съвсем различно. Той е нещо изключително сложно. Първо, той е триизмерен. Всеки отделен компонент е взаимно зависим с друг компонент. Най-малката единица от жива информация, която познаваме, е протеиновата молекула. Една протеинова молекула съдържа 1500! експоненциални бита информация. Осъзнавате ли този факт? Цялата Вселена от нежив материал съдържа 235! бита информация, а една-единствена незаменима единица жив материал, една протеинова молекула, съдържа 1500! експоненциални бита информация.

Каква е разликата между 235! и 1500! бита информация?
Светлини години разстояние!

Да проверим каква информация може да възпроизведе една размножаваща се клетка. Бактерия. Обикновена ехеришия коли. Е-коли се намира в чревния тракт на всеки човек. Само една бактерия Е-коли съдържа 7 000 000! експоненциални бита информация.

Да видим човешката клетка. Една човешка клетка съдържа 20 000 000 000! Експоненциални бита информация!

Дайте на еволюциониста първичната супа с всички необходими газове, енергийна система и светкавици.

Дайте му цялата земя като първично езеро. Дайте му цялата Вселена. Изпълнете Вселената с електрони и му отпуснете 15-30 милиарда години. Дайте му цяла вечност, за да може всеки електрон да се движи, свързва и експериментира с всеки друг електрон от цялата Вселена.
Не е възможно за цялата Вселена, дори да има цяла вечност, да създаде една-единствена протеинова молекула, а още по-малко да създаде бактерия и накрая – човешка клетка, тъй като разполага само със 270! Експоненциални бита информация.

Вижте, това е, ще спрем за почивка. Наскоро един голям учен от Австралия написа книга. Майкъл Дентън, „Теория в криза”. Д-р Дентън признава, че еволюцията просто не действа. Той е еволюционист, но казва, че не действа. Пише следното: „Например, клетката: ДНК дава информация за апарата, извършващ протеиновия синтез, но именно този апарат за протеинов синтез дава протеините, необходими за съществуването на ДНК.” „Този апарат за синтез на протеина създава протеиновите фосфатни смеси за енергийната система, и въпреки това енергийната система, митохондрия и т.н. създава действителната енергия за функциониране на протеиновия синтез. Протеиновият синтез дава протеини на клетъчната мембрана, а мембраната поддържа целия апарат за синтеза непокътнат.”
С други думи, всичко е взаимно зависимо. Еволюцията просто не действа.

В първата лекция научихме, че еволюцията не е достоверна.
Във втората лекция ще разберем, че интелигентният дизайн присъства в цялото творение.

.

Превод: Кирил Ботев

———————————————————————————————————————————

* Фалек – един от далечните правнуци на Ной, живял около 11 века след Потопа.

** Експоненциален бит – начин на изразяване големи числа. Напр., 5! експоненциални бита има числото 720 (1х2=2, 2х3=6, 6х4=24, 24х5=120, 120х6=720). Обозначава се с удивителен знак (!) след  броя на експоненциалните битове.

.


.

Целият текст на английски – линк

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.