Home » Авторски страници, политика

ТТИП и митичното “чудо на заетостта”

2014.11.01 Няма коментари
Spread the love

Може ли търговското споразумение ЕС – САЩ наистина да предложи “чудото на
заетостта”, от което Европа се нуждае?

.

Саймън МакКигни, ttip2014.eu

.

Untitled2Обещанието за повече работни места като резултат от ТТИП беше най-съблазнителният морков, който привържениците на сделката клатеха пред цялата общественост. При положение, че Европа все още е зашеметена от икономическата криза, въпросът за работните места и как да му се отговори остава най-първостепенния приоритет за много европейски правителства и продължаващо безпокойство за европейските граждани. Но може ли да се разчита на ТТИП като магическа формула?

Твърденията

Отиващият си комисар по търговията Карел де Грухт смята, че “ТТИП вероятно ще се превърне в милиони нови работни места за нашите работници.” Той се позова на цифрите на растеж, предсказани във финансирания от Комисията Доклад за въздействието на Центъра за изследвания на икономическата политика (ЦИИП), който предполага, че ЕС ще спечели до 119 милиарда евро годишно в рамките на едно всеобхватно споразумение.

Докато мнозина се съмняват в жизнеността на една “всеобхватна” сделка, такива цифри за растежа не означават обезателно нетни печалби в заетост. Дийн Бейкър от американския Център за изследвания на икономическите политики (няма връзка с лондонския ЦИИП) изтъкна, че: “Предположението, че една сделка, която 13 години повишава БВП с 0.4 или 0.5 на сто, означава “възможности за създаване на работни места на двата континента” е просто нечестно. Повишението на годишния прираст е от порядъка на 0.03 процентни пункта. Пожелавам ви успех да намерите това в данните.”

Много изследвания произведоха противоречиви числа по време на вихрушката от интерес в средата на 2013 г., когато разговорите бяха обявени за първи път, но по-скорошните съобщения от Комисията омаловажиха този ентусиазъм. Според групата на Европейската асоциация на потребителите, самата Комисия се е отдръпнала от изследването, което предсказва, че могат да се създадат повече от 1 милион работни места, наричайки го “неразумно”, а оценките му – “нереалистично високи”.

Има и изследвания, които предлагат съвършено обратен резултат, включително докладът, издаден миналия месец, който посочва, че до 600,000 работни места ще бъдат загубени в Европа като пряк резултат от ТТИП. Вижте пълния доклад тук – http://ase.tufts.edu/gdae/policy_research/TTIP_simulations.html

“Усъвършенствано гадаене”

Това, че числата за работните места се различават толкова много в зависимост от изследването, сочи трудността при прогнозиране на резултатите за заетостта и показва, че толкова големите обещания могат да се върнат обратно да преследват Комисията, когато резултатите се окажат отрицателни. Йоханес Шварцер в писмо до Съвета по икономическа политика изтъква, че финансираният от Комисията Доклад за оценка на въздействието “…изрично пренебрегва дългосрочните ефекти върху заетостта. Следователно, по дефиниция анализът запазва постоянен броя на работните места и по никакъв начин не предлага база за исканията на поколението с нетна заетост.”

Шварцер също сочи последната рецензия на изследванията на ТТИП от Службата за научни изследвания на Европейския парламент, който казва:

Регулаторната сърцевина на ТТИП прави изключително трудно за икономистите да схванат очакваното икономическо значение на резултатите от преговорите. Нетарифните бариери и самата регулаторна разнородност създават “търговски разходи” за достъп до пазара, в двете посоки, но е изключително трудно да се даде авторитетна оценка какви са търговските разходи и какви последствия ще имат те, независимо дали за стоки или услуги. Но без добри застъпници на тези разходи и обхвата на тяхната редукция, един емпиричен икономически анализ с адекватно моделиране е в основни линии невъзможен или е само “усъвършенствано гадаене”.

Въпреки това, докато изследването на ЦИИП изключва способността да се прогнозира “създаването или разрешаването на нетна заетост”, то наистина улавя “преразпределението на работници” в ЕС след ТТИП, признавайки, че то вероятно ще доведе до “продължителна и съществена” дислокация на европейските работници, в резултат от неговото влияние върху различни сектори: “… ще има сектори, които ще освобождават работници и обратното наемане на тези работници в разширяващите се сектори не е автоматично…” (раздел 5.9.2)

Още анализ по този въпрос от Джон Хилъри от “Война на недоимъка”: “Изследването на ЦИИП пресмята нивото на освобождаване на работни места, което ТТИП ще донесе на заетостта, цитирано като проценти от работната сила в САЩ и ЕС. При “амбициозен” сценарий за ТТИП, който се предпочита от европейските преговарящи, ЦЦИП открива, че поне 1.3 милиона европейски работници ще изгубят работните си места като пряк резултат от споразумението. Освен това, по този сценарий над 715,000 американски работници също се очаква да изгубят работата си, което прави общо над два милиона изгубени работни места.”

Вървим по другия път

Следователно, мнозина се страхуват, че ТТИП вероятно ще произведе противоположни на предполагаемите резултати и всъщност може да повиши безработицата в някои сектори, която да направи пренебрежимо малки всички печалби от заетост. Ако TTIP има за цел да намали разходите на потребителите и да повиши на конкурентоспособността, може безопасно да се предположи, че това ще наложи промени в пазара на труда, които не винаги могат да бъдат положителни.

В едно неотдавнашно интервю пред Дойче Веле Саския Сасен, която изследва глобализацията, изтъкна недостатъците на това “търговско чудо”:

Така че, да, домакинството в един вид много тясна перспектива печели, защото те плащат по-малко, известният пример за това е, разбира се, евтиният китайски внос. Но големият въпрос е дали икономиката, в която тези домакинства работят, също печели, така че имате ефект на голяма сянка, който е от полза за по-голяма сложна система, отколкото чифта обувки, които купувате за по-малко пари. И там цифрите са отрицателни. Така че домакинството може да има полза, но това е много конкретна и много краткосрочна полза. А в дългосрочен план ефектът може да бъде да се намали динамиката на икономиката, за да я предпази от добавяне на нови работни места.”

Тъй като ЕС и САЩ са наситени пазари, прибавянето на допълнително потребление чрез допълнителна търговия е ограничено. Вместо това ТТИП по-скоро ще пренасочи потока от съществуваща търговия към трансатлантическите потоци, като по тозе начин ще го редуцира в други области. Както сме писали, като резултат и търговията вътре в ЕС, и търговията с развиващия се свят вероятно ще пострадат.

В същото време конкурентните ползи от ТТИП ще се измерват с капитал и труд. С капиталови инвестиции най-вниски за всички времена в целия ЕС, целта ще се насочи към това да се направи труда по производителен – т.е. повече продукция с по-малко работници.

Работни места – на каква цена?

И накрая, беше обърнато малко внимание на разходите на регионите, правителствата и обществата в резултат от такава всеобхватна сделка и опасността от слагането на всеобхватността пред всички други интереси. Един доклад на ÖFSE, Австрийската асоциация за научни изследвания на развитието, анализира четири доклада върху ТТИП (Ecorys (2009), CEPR (2013), CEPII (2013) and Bertelsmann/ifo (2013)) в опит да отговори на някои от тези въпроси. Те установиха, че:

Разходите за безработица, включително продължителната, могат да бъдат значителни, особено по време на 10-годишния преходен период на ТТИП. На база на проектното освобождаване на работни места в едно от изследванията възлизащо на 0.4 – 1.1 милиона, нашето грубо (и консервативно) пресмятане предполага подразбиращи се разходи от €5 – €14 милиарда евро за обезщетения за безработица, без да се смятат разходите за преквалифициране и придобиване на умения. Освен това пропуснатите обществени приходи от данъци и социални контрибуции от безработицата може да се натрупа до €4 – €10 милиарда.

Дийн Бейкър повтаря тази загриженост, като отбелязва, че “има причина да се мисли, че ефектът на растеж ще отиде в обратната посока. Моделът, който лондонският ЦИИП използва не предполага никакво отрицателно въздействие върху растежа от високите цени на лекарствата или други стоки, които могат да бъдат много по-скъпи вследствие на по-строгите патентни и авторски защити, които произтичат от споразумението.

И така, какво трябва да мислим? Когато Комисията твърди, че “икономическият растеж и повишената производителност” в ТТИП ще създадат “възможности за нови работни места и за високо-, и за ниско квалифицирани работници”, струва си да се да се приеме това с по-голям скептицизъм. Несъмнено ще бъдат създадени нови работни места за увеличената трансатлантическа търговия, но това, което ние може да пожертваме за постигане на тази може да бъде съществено. Във всеки случай търсенето на работни места в Европа едва ли ще получи отговор от ТТИП. Не позволявайте да ви убеждават в обратното.

.

Превод:  Мария Рускова

——————————————————————————————————————————————————–

Бел.ред.:  Заглавието е на редакцията. За още информация по темата вижте “The Transatlantic Trade and Investment Partnership: European Disintegration, Unemployment and Instability, Global Development and Environment Institute, Tufts University”. Пълният доклад: http://ase.tufts.edu/gdae/Pubs/wp/14-03CapaldoTTIP.pdf  ; Резюме: http://ase.tufts.edu/gdae/Pubs/wp/14-03CapaldoTTIP_ES.pdf

 

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.