Home » Избрано

Жестоката българска бедност

2014.08.01 Един коментар

Докато текат всевъзможни политически екшъни, игри на “днеска има – утре нема”, демагогски надговаряния и взаимно топене в прокуратурата, България се задъхва от бедност и несигурност, припомня Мирела Иванова в материал за Дойче Веле.

0,,17709375_303,00

“Над 1,6 млн. българи живеят в крайна бедност” – от новините на в. “Труд”

Преди повече от двайсет дни шестте най-големи работодателски и синдикални организации в страната излязоха с обща остра декларация, в която призоваха политиците да престанат да обслужват теснопартийни и корпоративни интереси, защото “България е в безпрецедентна политическа криза, довела до пълен срив на доверието към държавността и институциите”. Междувременно се появиха и данните на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ с тревожната констатация, че 80% от българските домакинства не разполагат с доходи за нормална издръжка. Фактите сочат, че през второто тримесечие на 2014 г. близо 1,7 млн. души е трябвало да преживяват с до 211 лв. на месец, което прави по около 7 лв. на ден. Броят им се е увеличил с 58 хиляди спрямо същия период на миналата година.

Кой освен Койчо от Бариево се стряска от фактите?

Когато фактите говорят, би трябвало и боговете да замълчат, а какво остава за политиците… Политиците, и отиващите си и стягащите се да дойдат, обаче не дават разумни знаци, че са склонни да овладеят своите апаратни, процедурни, оклеветяващи, популистки, арогантни и прочие логореи и да “влязат в час”. ГЕРБ, в лицето на лидера си и неколцина присъдружни нему “постоянни партийни рупори”, непрекъснато се отмята в изявленията и решенията си: сега ще подкрепят актуализацията на бюджета, защото това е зрялото и важно за страната поведение, придружено и с нарочен законопроект за правомощията на служебното правителство, после пък няма – отмятат се обидени, че ги “коалират” с ДПС. Политика на настроенията ли се нарича това, програма на каприза ли или има трето име, което също е в остър и вече циничен контраст с бедността и срива на институционално доверие в България?

0,,16625334_401,00

Младите не виждат никаква перспектива и протестират

БСП пък излъчва скучно и досадливо безсилие заради факта, че между партийната върхушка и избирателите на партията е зейнала пропаст, илюстрираща съвсем неметафорично един от горчивите изводи в изследването на КНСБ, че разделението на обществото на крайно бедни и относително заможни продължава да се задълбочава. Столетницата, с други думи, продължава да е застинала в своебразно социално дебелокожие, което прави програмните ѝ намерения и словесните ѝ ерупции да звучат фалшиво. Пък и подир поредния управленски провал няма как да провидим именно в нея държавническо поведение, което да буди доверие.

Доверието е антоним и на ДПС – една все по-неприкрита икономическа структура, която ползва сложен идеологически синтаксис, но най-вече “вазелин и олио” по думите на един от собствените ѝ депутати, изречени от парламентарната трибуна.

Бареков пък, с извадените от нафталина “ченгесарски номера”, дори не заслужава внимание. Той прилича на копиран от ксерокса на задкулисието енти на брой екземпляр след Ганчев, Сидеров и Янев, който, уви, също не излиза без пари на данъкоплатеца и наивния избирател.

Има ли въобще държава?

Какви общонационални тревоги владеят българското политическо представителство и какви решения го терзаят: замразените доходи в КТБ и истината за състоянието на банката; поставения във фризера бизнес; неразплатените от месеци трудови възнаграждения или унизеното здравеопазване; нуждата от промяна в образователния модел или културния хоризонт? – Не, произвеждат се сигнали до прокоратурата, набиват се партийни канчета преди изборите и се демагогства. Има ли държава – или само “вазелин и олио”, мат и маскара?

Излиза, че безотговорното политическо представителство не само не се съсредоточава върху разрастващата се в България жестока и безперспективна бедност, а дори я умножава. Защото “политиките” не пораждат предвидимост и хоризонти, не са отворени към решаване на проблемите и не засягат общонационални каузи. Затова, като избиратели, непрекъснато трябва да си задаваме не само въпроса КОЙ, а и КАК ще управлява – като с граждански натиск принуждаваме да бъде даван и правилния за нас отговор. От служебното и всяко бъдещо правителство на разтърсената от несигурност, страхове и бедност България.

 

One Comment »

  • Nik said:

    “Кой освен Койчо от Бариево се стряска от фактите?”

    Не знам кой е авторът на горната фраза. Не знам и дали той знае кое е това (софийско) село. Не знам и дали му е известно, че въпросното село мери ръст с не по-малко известното от Габрово друго “село край столица” – Бусманци.

    Защото Бериево (изговаряно от шопите “Бариово”) е известно също и като “Робертово”, макар официалното му име да е Равно поле. Т.е., населено място, топонимът на което е поне тризначен. Според Димитър Димитров – ревностен изследовател на миналото на селото – първоначалното название “Бариово” е по името на турски бей, заселил се преди няколко века в този район. А “Робертово” станало през 1894 г. по искане на тогавашния княз Фердинанд Кобургготски, нарекъл селото в чест на тъста си Роберт Първи Пармски – баща на Мария-Луиза.

    Димитър и съпругата му Маргарита не казват нищо за произхода на популярния из Шоплука израз “Койчо от Бариово!” (непременно с удивителен знак – израз на категорична троснатост). Мълчи и всезнайкото Гугъл. Но този последният дава някои многозначителни намеци, свързани с топонима на Кой-човото село.

    Така например тук е “хвърлен пъпът” на най-известния навремето “нашенски” детергент – “веро”-то – един от десетките “производи” на завод “Верила”-Равно поле. Днес на улицата с емблематичното име “Трети март” №1 е седалището на ТНК “Лидл” – един от трите мастодонта на търговските вериги у нас.

    Но и това е нищо в сравнение с очертаващите се розови перспективи!

    Днес това разположено на по-малко от 20 км. от София населено място е нарочено да се превърне в нещо като Макао или Лас Вегас. Шикозният голф-клуб “Св. София” е само началото на грандиозното настъпление на хазарта – и защо не, след като само този “бизнес” “българският” Парламент е освободил от ДДС!

    Въпросът беше “Кой?!” – Кой е “Кой-чо от Барио(e)во”.

    Този въпрос виси като дамоклов меч над главите на управниците ни през последните 25 години. Кой?! Поредната му парафраза беше “Кой предложи Дилян Пеевски?!

    Отговор, разбира се, няма. Не се и очаква. Защото името му е “легион”. А легионът, както е известно, е голяма група въоръжени лица (на старогръцки – “демос”). Никой не отговаря, защото, когато всички са отговорни, никой не е отговорен (така е поне според правото, което не допуска колективна отговорност). Е, имало едно време, когато опричниците на цар Иван Страшни Руски са прилагали т.нар. “круговая порука”, но и тя се е отнасяла само до селата и селяните, а не до Москва и болярите…

    Така че, водени от статуквото на ТОТАЛНИЯ ГЕНОЦИД над България, българите и български народ, можем да заключим два месеца преди предизвестените ИЗБОРИ БЕЗ ИЗБОР:

    Кой-чо от Бариово” е Никой – защото името му е легион – легионът е сила – силата е неотговорна и безотговорна…

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.