Home » Archive

Articles Archive for 17 август 2014

Избрано »

[17 авг. 2014 | No Comment | ]

“В избирателните списъци няма “мъртви души”, защото списъците на ГРАО внимателно се актуализират”, заявява премиерът Георги Близнашки в интервю за “24 часа”. “Усещането” за “мъртви души” се създавало, тъй като голям брой избиратели от Западна Европа вероятно няма да участват в изборите, тъй като секциите им за гласуване ще се далеч.
Мнението на Близнашки рязко се различава от това на вицепремиера и регионален министър Екатерина Захариева, която отговаря за системата на гражданската регистрация. “Мъртви души” ще има, докато в законодателството се разпорежда избирателните списъци да се разпечатват от Национална база данни “Население”, смята тя.

Авторски страници, литература »

[17 авг. 2014 | No Comment | ]

– Ех, Малинов, нали знаеш на какъв огън ме насаждаш… Това е опасен товар. Ако контейнерите протекат, ще се зарази целият областен град и районът в радиус поне петдесет километра. Ще изгине народът, хей! Мислил ли си по въпроса?
– Абе, аз съм мислил, но сега трябва да мислиш ти. Няма да има контейнери. Всичко е насипно, а това е още по-опасно, защото може да се разсее по пътя. Никой не бива да разбере за това. Тия, зелените, все ровят, ровят, имат информатори навсякъде.
– Ти пак ме насади на пачи яйца. Ще изгния в затвора, ако нещо се разчуе.

Избрано »

[17 авг. 2014 | No Comment | ]

Държавните служители с власт обичат да се изживяват като началници на обикновените хора – може би за да избият комплекса си, че са брънка във верига на власт и подчинение, и да се почувстват значими. Това обаче е в разрез с правата на хората и в частност на пациентите. В нито една цивилизована държава болните не биват подлагани на такива унижения, както в България. В нито една държава от Европейския съюз не се случиха такива безобразия, както с прекодирането на болестите в България.

Авторски страници, Избрано »

[17 авг. 2014 | No Comment | ]

Като дете обожавах да изчезна нейде из България, а контролът на баба и дядо бе силно занижен, защото бях любимия внук. Майка бе далеч и не бе в състояние да възпира неудържимия ми устрем към приключения. Често довеждах някое гадже, да се похваля на приятели, баба и дядо. Те цъкаха с език, мълчаливо приемаха новите гости и гостенки, а още като ме зърнеше, че се прибирам баба все едно и също повтаряше: „Ей го, на, нашият Пусти Никола се прибира…”., а като се запътя към нов и непознат път обръщаше плочата леко: „Айдеее, Пусти Никола тръгна`…” Веднъж не издържах и я попитах като какъв е този Пусти Никола, на който ме уподобява, при това бях чувал словосъчетанието и от други хора в селото. И историята се оказа приказна, зашеметителна и много реална. Записах част от разказа, а после го допълвах с други спомени от селото за размирната персона.