Home » Авторски страници

Проект за пловдивското Небет тепе разтревожи националната архитектурна колегия

2014.06.16 Няма коментари
Spread the love
Част от историческото Небет тепе. Снимка: News.plovdiv24.bg

Част от историческия хълм Небет тепе в Пловдив, който е археологически паметник с национално значение. Снимка: News.plovdiv24.bg

Националната архитектурната колегия в България настоява за прилагане на международно утвърдените принципи при реставрацията и експонирането на археологическия обект “Небет тепе” в древния град Пловдив. Камарата на архитектите в България подкрепя напълно Пловдивската архитектурна колегия в нейното становище, че за опазване на културното наследство на Небет тепе не бива да се допуска бутафорно възстановяване на археологическите структури, което може да унищожи тяхната изключителна автентична стойност. Това може да се случи по проект на Община Пловдив, наречен “Небет тепе – сцена на вековете”, който чака одобрение за грант от 3.9 млн. лв. 

Факсимиле от първата страница на Становище на НИНКН до зам. министъра на културата, свързано с Небет тепе, в което се дава негативна оценка на идейния проект за несъобразена намеса в този ценен и сложен археологически паметник

Факсимиле от първата страница на Становище на НИНКН до зам. министъра на културата, свързано с Небет тепе, в което се дава негативна оценка на идейния проект за несъобразена намеса в този ценен и сложен археологически паметник

Комплексът “Небет тебе” е обявен за археологически паметник на културата с национално значение, решението за което е обнародвано в ДВ бр. 6 от 1995 г. Става въпрос за хълм, най-тясно свързан с историята на възникването на един древен град, който хълм от години не бил подлаган на консервационна защита и благоустрояване.

.

На 19 май община Пловдив подава проектно предложение “Небет тепе – сцена на вековете” за грантово финансиране по програма BG 08 “Културно наследство и съвременни изкуства”, мярка 1 “Реставриране, обновяване и опазване на културното наследство” на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014.  Според кмета на гр. Пловдив Иван Тотев целта на този проект да превърне това знаково място “в една от най-големите туристически атракции”. За партньори по реализацията на този проект са привлечени Директоратът за културно наследство – Норвегия и Регионалният археологически музей в Пловдив. Общият бюджет, предвиден за ревитализация на археологически комплекс “Небет тепе”, е 3 932 975.73 лева, от които 2 933 745.00 лева безвъзмездна финансова помощ и 999 230.73 лева – съфинансиране от община Пловдив. 

Камарата на архитектите в България /КАБ/излиза по същия повод с декларация до министър-председателя и министъра на културата на Р. България, до директора на Националния институт за недвижимо културно наследство /НИНКН/ и до кмета на Пловдив, в която изразява категоричната си подкрепа към Пловдивската архитектурна колегия, в инициативата й за опазване на автентичността на Небет тепе и настоява за прилагането на  международно утвърдените принципи при реставрацията и експонирането на този обект.

Част от Декларацията на КАБ

Част от Декларацията на КАБ

В декларацията си Камарата казва, че: комплексът “Небет тепе” е пряко свързан с генезиса на град Пловдив и археологическите проучвания на този обект документират културни пластове, датирани от края на бронзовата и ранножелязната епоха до Средновековието и Възраждането, като са откривани артефакти дори от неолита. Богатото стратиграфско напластяване, което свидетелства за приемственост и трайно човешко присъствие от древността до днес, има първостепенно значение като материален носител и доказателство за многопластовата, осем хиляди годишна история на града.”

КАБ смята, че при изграждането на “Небет тепе” е “особено важно съхраняването на оригинала и запазване автентичността на паметника на културата като най-важна мисия в реставрацията”.

Камарата изразява тревогата си, че намесите, предвидени в изготвеното до този момент от общинската администрация техническо задание за проектиране сериозно компрометират паметника. Става дума за подмяна и бутафорно възстановяване на материалната културна среда, което заплашва с унищожение автентичните стойности на културното наследство на Небет тепе като историческо свидетелство”.

КАБ настоява:

“При изграждането на археологическия комплекс “Небет тепе” смятаме за особено важно съхраняването на оригинала и запазване автентичността на паметника на културата като най-важна мисия в реставрацията.

–  Настояваме във всички дейности оригиналът винаги  да доминира композиционно и количествено.

–  Да не се допуска реконструкция на археологическия паметник с изключение на анастилоза – връщането на наличните разпръснати елементи на техните места в първоначалната им композиция.

–   Реставрацията на Небет тепе да се основава на пълна, детайлна и достоверна информация за оригинала и в никакъв случай да не е хипотетична.

–   При експониране на паметника задължително се отчитат културните пластове и ценните приноси на всички епохи.

–   Всяка намеса в археологически обект  да бъде обратима.

–   Да не се допуска наподобяване на оригинал и по този начин трайно оставяне на фалшиви исторически следи във времето.”

Целият текст на декларацията на Камарата на архитектите в България във връзка с Небет тепе, приета от ХII Общо събрание на КАБ на 17 май т.г., може да се прочете тук –  ДЕКЛАРАЦИЯ НА КАБ

.

Тази декларация на КАБ е подкрепа и от декларация по същия повод и до същите адресати на пловдивското Интелектуално звено “Корени”, в която се казва:

Untitled1“…Камарата на архитектите в България вече даде своето становище в декларация, приета на XII общо събрание на КАБ от 17.05.2014 г., чрез която подкрепи колегите си от Пловдивската архитектурна колегия. ИЗ „Корени” подкрепя тяхното становище с поднесените аргументи и също се противопоставя на този проект. Ние ще доизясним позицията си и с факти от областта, в която сме се профилирали през последните десетилетия, предлагайки

ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА:

Цитаделата на Небет тепе е наситена с обекти от различни епохи, развили се от праисторията до Следосвобожденската епоха. Това се доказа с многократно провежданите археологически разкопки, започнали през 1934 г. и продължили до 1985 г. Те са отбелязани подробно в сайта „От тук започва Пловдив”. За желаещите да намерят повече информация по въпроса, ще спомена, че на много места все още е запазена документацията, свързана с тези разкопки, както и голям брой научни трудове, които са ги съпътствали.

Археолози от АМ – Пловдив отбелязват и подчертават, че надстрояване и възстановяване на крепостните стени е имало през цялата античност, а същевременно отчитат, че най-изследвана е била построената през Средновековието крепостна стена. По този начин сякаш отдават своето одобрение на реставрационния проект „Небет тепе – сцена на вековете”, лансиращ само една крепостна кула и стената към нея, и разработен по гравюра от 1533 г. Проектът на арх. Пройкова показваше, че може да се отдаде дължимото на всяка една епоха, както и да е справедлив спрямо околната среда, но ако това все пак не би било възможно, то най-добре, според международните изисквания, да се наблегне на комплекса, наречен условно от нас „Храм от желязната епоха”.”

Целият текст на Декларацията с историческа справка на ИЗ “Корени” може да се прочете тук –  DEKLARACIQ NA KORENI

 

Мариана Христова

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.