Home » Авторски страници, българи зад граница

За обучението по история в българските училища в чужбина

2014.05.07 Няма коментари
Валентина Александрова-Кирова

Д-р Валентина Александрова-Кирова

Тази публикация продължава поредицата с доклади на български учители зад граница, представени на конференцията на българските училища в чужбина, провела се миналия месец във Виена.

Предишните публикации от тази поредица могат да се прочетат тук, тук и тук.

Публикацията съдържа доклад на д-р Валентина Александрова-Кирова, преподавател в Българското училище към посолството на Р. България в Лондон.

Урок по история за български деца в чужбина. Снимка: Оffnews.bg

Урок по история за български деца в чужбина. Снимка: Оffnews.bg

.

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО ИСТОРИЯ В ЕДНО БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ В ЧУЖБИНА

 

През последните месеци в българските медии наново и наново се разгаряше дискусията за новите програми по история, които предстоят да бъдат въведени в българските средни училища. Недоволство предизвикаха готвените от МОН промени – и по-конкретно намерението да бъдат поставени акценти на общочовешките проблеми за сметка на българската история, и да отпадане задължителното изучаване на история в 11-ти и 12-ти клас. Целта на настоящата статия е да се представи този проблем от гледна точка на нуждите на българските училища в чужбина, както и да се сподели практически опит от преподаването по история.

Как стои въпросът с обучението по история и учебните програми от гледна точка на българските училища в чужбина? За тези училища необходимостта от нови учебни програми по история и география на България и нови учебници, съобразени с условията на обучението в чужбина, е много наболял и актуален. Необходимо е да се направи уточнението, че не може да се поставя знак на равенство между нуждите на българските училища в чужбина и тези в България. Не може да се мисли глобално, как да се покрият всички аспекти на българската и световната история. В българските училища в чужбина се преподава единствено българска история и география на България, а мисията ни е да съхраним българската идентичност сред младото поколение в чужбина, изложени във всекидневието си на асимилация от обкръжаващата ги чужда държава, култура и образование. Именно затова голяма трудност пред нас е липсата на адаптирани програми по история и география на България, които да отговарят, от една страна, на изискванията на българската държавна образователна система, за да могат да се признават издаваните от нас удостоверения в България, но, от друга, да се постави на по-здрава основа преподаването, да се сменят методологията и акцентите, които да отразят равнището на знание на български език на децата.

Да се преподава история и география в българско училище в чужбина е значително предизвикателство и за това могат да се посочат ред причини. Една група от тях са свързани със самите особености на българските училища в чужбина като “неделни” или “допълнителни”, т.е. учениците са значително натоварени в основните им училища, преподава се само вечер, в събота или неделя, и умората е важен фактор, който не може да се пренебрегва. На много от учениците, живеещи в чуждоезикова среда, често не им достигат основни знания, които биха натрупали за историята и културата на България извън училище, ако са в Родината си, т.е. натрупващият им се житейски опит е по-различен от този на децата в България. Не на последно място, често на някои ученици им липсва увереност в използването на българския език, което води и до намаляване на техните способности да осъзнаят и възприемат историческия разказ или текстове, както и устно да изказват комплексни идеи.

Като логично заключение от всичко това се налага изводът, че трябват нови учебни програми, стратегии и нови дидактически методи, които да подпомогнат обучението по история и география на България в чужбина, за да бъдат постигнати поставените образователни цели. В тези часове в чужбина е нужно да се изгради тясна връзка между слово/текст/изображение. Логично се налага използването на възможно най-широк кръг интерактивни методи на преподаване и използване на информационните технологии. Наред с класическите методи на преподаване – като работа с извори, със снимките в учебника, работа с линия на времето или с текста в учебника и учебната тетрадка, на преден план трябва да се изведат практическите упражнения, а за по-малките класове да се създадат и занимателни такива. Необходимо е облекчаване на историческия разказ в учебниците и отпадане на сложната и понякога остаряла терминология. Евристичните дискусии са полезни, но трябва да са съобразени с нивото на знание на езика. Някои упражнения в наличните учебници и учебни тетрадки дори е невъзможно да бъдат направени – например, когато трябва да се проучи локалната история. Залегналите постулати в учебниците, особено в тези по “Човек и общество” за 3 клас, с цялата смесица от гражданско обучение, информация по география и хронологично проследяване накратко на цялата история на България чак до съвременността, буди недоумение и трудно се възприема от учениците, израснали в чужбина*. В българските училища зад граница не можем да накараме децата да заучат дадените дефиниции или да разчитаме на механичната им памет, най-малкото заради познанията им по български език.

Адаптирането на уроците от сега съществуващите учебници, за да отговорят на способностите на учениците, изисква от учителя много умения, идеи и теоретични познания. Достигнато е обаче времето, когато усилията и ентусиазмът на отделния учител не са достатъчни и е необходимо изработването на нови учебни програми за българските училища в чужбина като първа стъпка.

Изводите, които се налагат, са, че учебните програми и учебното съдържание по история и география за българските училища в чужбина, учебниците и помагалата би трябвало да се преразгледат, да се поставят различни акценти. Списъкът на какви изисквания следва да отговарят може да бъде много дълъг, но някои от важните моменти са:

1. Да се акцентира в по-малките класове на важните моменти в българската история. Би било полезно да се помисли даже за представяне на нашата история тематично, а не следвайки хронологията, особено за трети и четвърти клас по предмета “Човек и общество”.

2. Да залегнат повече уроци за преговор, затвърждаване на наученото и обобщение.

3. Да се въведе използването на допълнителни материали, често с изображения, таблици и др.

4. Да се засили връзката с другия изучаван предмет – български език и литература и да се отчете различната езикова среда и знание на езика.

5. Да се включи в програмата на обучение проблемното и проектно-базираното обучение, при което целта е ученикът да не е пасивен слушател, а чрез различни дидактически игрови ситуации, упражнения и наблюдение да разбере и усвои материала.

6. Да се насърчи използването на интерактивни методи на преподаване, за да се усвоява по-добре материалът от учениците, живеещи в чужбина, а от друга страна и да се насърчи креативното им мислене. За тази цел следва да се разработят специални електронни учебници, интерактивни задачи и упражнения.

По въпроса за връзката между историята и развитието на езиковите способности на учениците може да се говори дълго. В рамките на една бъдеща адаптирана програма по история за българските училища в чужбина би следвало да се намери място за специални часове – упражнения, които да изграждат умения за говорене и разказване, което несъмнено би било в помощ на усилията за издигане на грамотността на учениците. Нужно е да се работи съзнателно за развитието на речевото богатство, за изграждане на умения как да обобщаваме информация, как да разказваме, как се защитава теза, как да съкращаваме и извличаме информация от даден текст. За пример колко важно е това бих искала да посоча настоящата дискусия във Великобритания по въпроса. Според експертите тук, най-силна е връзката между преподаването на английски език и историята и в момента се настоява предметът история да стане задължителен за учениците, навършили 14 години в средните училища в страната, а да не е факултативен както сега, именно защото чрез изучаването му ще се подобрят знанията и уменията им по езика.

Всички тези описани по-горе наблюдения ме мотивираха да изпробвам различни методи и идеи в часовете по “Човек и общество” (3 и 4 клас) и “История и цивилизация” (5 и 6 клас). Вярвам, че споделяйки по-надолу част от моята работа, това ще бъде една стъпка в посоката – ние учителите в чужбина, обединени от АБУЧ, да започнем все по-често да споделяме натрупания си опит и да представяме добрите практики в обучението. Възможно е на даден етап дори да се помисли за създаване на “ресурсна банка”, която да улесни всички, защото разработването на идеи и материали изисква време и широко познание и използване на достиженията на чуждата и българската образователна методика.

Особености в преподаването в чужбина

За преподаването по история в чужда държава е важна връзката и сравненията с историята на държавата, където живеят учениците. Важно е учениците да осъзнаят, че ние винаги сме били част от Европа и независимо къде те живеят и как се чувстват, трябва да бъдат горди с миналото на страната ни. Голям интерес предизвиква в учениците информацията за държавата, в която живеят и връзката с нея, особено в 5 и 6 клас. Така се разширява кръгозорът им, спомага се за формиране на историческото им мислене и създаване на една по-лесно запомняща се и изникваща в съзнанието им карта на миналото на България. За подобряване на мотивацията и интереса на учениците понякога е достатъчно да се постави специален акцент на държавата, в която децата живеят и познават добре. Например в уроците за Възраждането и новата ни история, когато се говори за Великите сили и тяхната политика, винаги акцентът е позицията и политиката на Великобритания.

Друг важен момент за разширяване на кръгозора на учениците и за подобряване на мотивацията им за учене са сравненията (например на политическите нрави, на геополитиката, развитието на икономическите процеси и др.) или извличането на заключения и изводи за съвременността, когато говорим за миналото, защото така за тях историята има смисъл и не е прекъсната връзката с настоящето.

Използване на съвременни информационни мултимедийни продукти

Използването на съвременни информационни продукти и технологии позволява не само да се улесни представянето на факти и знания по определена тема, а и да се постигне една друга много важна цел, а именно – тяхното по-лесно осмисляне, моделиране на процесите за развитието на въображението на учениците и за получаването на по-пълна представа за изучаваната епоха. Извън съмнение е, че използването на компютри, мултимедийни продукти и иновативни методи на обучение спомагат за успешното усвояване на знания.

На първо място по важност следва да се постави най-широко използваният продукт в часовете по история и география – PowerPoint презентациите, както и други подобни продукти като например Prezi. Съчетанието на написано слово и изображение и възможността за вграждане на линкове с видеофайлове и звук, както и достъпността и леснотата, с която може да се създават PowerPoint презентации, прави този продукт първи помощник на учителя по история и география. Винаги има опасност презентациите да са скучни на учениците, но въпреки това, те са незаменими за изграждане на един въображаем свят, който да улесни обучението и възприятията на учениците, особено на тези в чужбина.

От гледна точка на преподавания материал най-добре е всеки сам да създаде индивидуализирани презентации, но ако това не е възможно поради различни причини, в интернет пространството вече има натрупано значително количество готови презентации. Основните сайтове, където могат да бъдат открити тези презентации са: www.bglog.net/obrazovanie; SladeShare; AutorStream; SlideBoom; Slides.bg и др.

Други изготвени вече продукти, които биха могли да бъдат в помощ на обучението по “История и цивилизация”, са готовите електронни учебници за 5 и 6 клас, разработени с европейско финансиране за деца със специални образователни нужди. Електронните учебници могат да се намерят на следния интернет адрес: http://www.history-sop.com/

Много полезен сайт за учителите по история несъмнено е http://www.lostbulgaria.com/. На учениците може да се покаже един съвършено нов свят, да се акцентира върху всекидневието например или на различни нюанси и особености на изучавания период. Учениците от 6 клас с голям интерес приемат урока – презентация за Руско-турската освободителна война, изграден въз основа на снимките, публикувани в споменатия сайт. Едни от снимките, които им направиха впечатление, бяха на пленени турски войници, мостът, който е изграден над р. Дунав за преминаване на руската армия, на руските главнокомандващи и генерали. Интерес предизвикаха снимките на оръжията, а не на последно място и една снимка на българско семейство от Русе, което е извикало джамджия (турчин) да смени прозорците им след сражение между руската и турската войска.

Друг полезен сайт, който използвам, за да покажа архивни материали или да покажа в рамките на уроците си изображения на писмени извори от епохата (например на статия от вестник от възрожденската епоха) е дигиталната библиотека на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” – http://www.nationallibrary.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?p=0038. Дигитализираните ценни материали могат да бъдат съхранени на персоналния ви компютър и след това да бъдат включени в презентация по дадена тема.

Други медийни продукти, които е добре да присъстват редовно в уроците, са кратките исторически, документални и географски филми от YouTube. Дори и да не разполагате с интернет в училището, лесно можете да свалите подходящите за обучението на децата филми с програмата YTD Video Downloader. Като насърчаващ обучителен елемент и за да не е пасивно гледането, обикновено предварително е добре да се подготвят за децата лист със задачи – да подредят хронологично разбъркани събития или да определят «вярно» или «невярно» е дадено твърдение. Кратките документални филми спомагат да се представят различни аспекти при разглеждането на дадено историческо събития. Например при изучаването на Първата световна война в 6 клас беше особено полезно и интересно за учениците представянето на образа на войната през погледа на български и френски войник, чрез техни писма до роднините. Продуктите и филмите от YouTube са особено незаменими при обучението на учениците от 3 и 4 клас при представяне на географията на България. Красотата на българската природа може да оживее в часовете, а децата завинаги да обикнат изключителните и уникални природни забележителности на страната ни.

Практически занимания

С цел учениците по-лесно да се научат да обобщават и анализират е препоръчително широко използване в часовете на таблици, схеми, пирамиди. Те стимулират работата, привличат вниманието, подпомагат паметта. Визуализирането на идеите и на сложните процеси улеснява разбирането и възприятието им. Таблиците са добро помагало в часовете за 5 и 6 клас, винаги когато е възможно сравнение или разделяне на положителни и отрицателни страни на дадено управление, събитие, решение и др. Полезно упражнение е учениците от 5 клас да попълват таблица сравнение между славяни и прабългари, да използват преговорни бланки за систематизиране на наученото, а учениците от 6 клас – таблица на българските революционери. Попълвайки в хода на урока таблици и схеми, учениците по-добре се концентрират, а и резултатите накрая са по-добри. Например, като схема може да се представят революционните борби на българския народ през Възраждането. Така учениците запомнят лесно разликите между “младите” и “старите”. Много важни са и мисловните карти или понятийни карти. За преподавателите, които искат да се научат да съставят мисловни карти или така наречения брайнсторминг на компютъра, могат да видят следното обобщение на всички безплатни налични програми за съставяне на подобни карти: http://www.lifehack.bg/freebies/nai-dobrite-instrumenti-v-sveta-za-sazdavane-na-mind-map/#axzz2oJiHS3lN

За релаксация и разтоварване на учениците е полезно да се използват много писмени ресурси. Най-популярни сред учениците са: търсене на думи, кръстословици, попълване на липсващи думи в текст, свързване на години със събитие или понятия. Всички те лесно могат да се направят на компютър и да се представят. Пример е изработката на spider map, когато се говори за причините, довели до дадено събитие (например – за положението на българите под византийска власт – Приложение No. 1**) Колкото са по-приятни и цветни работните листове, толкова са и по-интересни на учениците. Образец на такъв работен лист е Приложение No. 2 (образецът е взет от случаен учебник и пригоден за нуждите на преподаването по история), който може да се използва за заучаване на понятията и техните определения, за запомняне на важните години и личности през Средновековието. Също за отмора, учениците много добре приемат използването на ресурси от българската литература в часовете по история, вмъкването на митове и легенди.

Учениците много добре реагират, когато всеки час в рамките на цял раздел се повтаря един и същ структурен момент в уроците. Така например, за да подкрепя и да разширя работата си в 4 клас в рамките на първия раздел в учебника по “Човек и общество” за географските области, всеки час прочитах или представях като презентация (в интернет пространството могат да се намерят готови примери) легенда или мит за планини, реки, езера, местности. Това не само увеличи интереса на учениците към географията на България, но показа и разкри пред тях една важна страна от народността и духовността на българския народ, който е вдъхнал живот на своите гори, планини, реки и скали.

Голямо значение в часовете имат учебно-игровите ситуации. Ето и някои от тях, които учениците приемат много положително и които несъмнено спомагат за по-доброто възприемане на учебния материал:

– Направа на табла;

– Играта “Кой иска да бъде милионер?” – практически играта може да се използва за всяка тема. Образец на играта можете да свалите от следния английски сайт:
http://www.primaryresources.co.uk/online/powerpoint/millionaire_template.ppt#7

Question dice – за да направя на български език “зарче с въпроси” използвах за пример такова от един английски сайт (Приложение No. 3);

– Направа на “Washing line” – на прозорците в стаята по история е опънато въже, на което се закачват най-важните дати и факти от историческия период, който се изучава;

“Kой съм аз?” е любима игра на учениците;

– Всеки час трябва да се намерят интересни аспекти по разглежданата тема. Например, в часовете ми са въведени минутки за “Horrible Bulgarian Histories” по образец на обичаната от всички деца култова поредица на BBC “Horrible Histories”;

– Учениците се забавляват, когато разиграват и ситуации (ролеви игри), при които те са авторите. Пример за подобна ролева игра, при която предварително само са направени корони за владетелите и написани общите условия на играта, е задачата за защита на две противоположни тези, разиграна с голям успех от учениците в 5 клас (Приложение No. 4).

Друг момент от практическите занятия по предметите“Човек и общество” и “История и цивилизация” са творческите домашни. За пример ще дам една домашна работа, която е дългосрочна и е направата на исторически книги за българските владетели през Средновековието, като учениците имат свободата да рисуват, слагат собствени снимки от посещения в старите столици и исторически места, да записват факти или интересни моменти от живота на владетелите. Друг пример за домашно е задачата за учениците в 4 клас да потърсят повече информация за тракийските съкровища (Приложение No. 5):

В заключение бих искала да кажа, че преподаването в българските училища в чужбина на материала по “Човек и общество” и “История и цивилизация” в момента по настоящите учебни програми е трудна задачи и поради по-малкото часове. Дилемата е следната: ако трябва да се следват учебниците, учителите само ще се “плъзгат по повърхността” на материала и учениците няма да запомнят много неща или самостоятелно да решат да разглеждат по-подробно само няколко основни теми. Според мен е по-важно да се поставят няколко основни акцента, с които да се постигнат целите на преподаването по история и география на България. А именно: личното, социалното и емоционалното развитие на младите българи, живеещи в чужбина, да е свързано с възпитанието им в уважение към миналото, към великите ни личности и сътвореното от българската нация през вековете.

————————————————————————

* Бел.ред.: Учебници като споменатия в доклада затрудняват не само българските деца в чужбина, но и тези в България, защото са написани по начин, неотговарящ на възрастта и начина им на възприятие. Някои от тези учебници въвеждат терминология и обяснения, които могат да объркат дори родителите, не само децата, които трябва да учат по тях.

** Публикацията съдържа само доклада на д-р Александрова-Кирова, не и приложенията към него.

 

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.