Home » Авторски страници

На какво ме научи лишаването от физическа свобода

2013.10.08 5 коментара
Репродукция на картина на Ели Маринова

Илюстрация: Картина на Ели Маринова

Разбрах смисъла на понятието да обичаш. Това е, когато изобщо не те е грижа нито за теб самия, нито за каквото и да било друго. Когато не чакаш нищо в отплата, не очакваш награди, поощрения, бонуси и пр. Когато дори не се замисляш дали този другият човек те обича теб. Не, че не ти се иска, не ти е приятно и не си щастлив от взаимността. Но въпросът е, че просто не се сещаш за нищо. Толкова си отдаден, толкова си безрезервен и жертвен. Нарочно не казвам жертвоготовен, защото не става въпрос за готовност, приготвяне и т.н., а за чисто себеразтваряне, себеотдаване, себеотричане. Това е то да обичаш – когато теб те няма. Невероятно е усещането и в двете посоки. Да бъдеш обект на такава любов или ти да обичаш така. Сила. Крила ти порастват и летиш по-мощно от орлите.

Опитът от последните години ме научи и какво е страх. Най-различен се оказа. Например: да се отдръпнеш от някого, да го предадеш, защото този някой сега е долу. Той е слаб, безпомощен и не ти е нужен. Опасно е да си до него, да не би да е заразна слабостта. Точно, както е в обратния случай. Успехът, силата привличат като магнит. Като лампа, светната в нощта. Лепят се всякакви насекоми, кръжат в лудешки танц около светлината. Омагьосани, привлечени, неподвластни на себе си.

Страх от смъртта няма. Защото самата тя не е страшна, а даже напротив. Най-красивата жена, най-нежната, най-ласкавата. Направо се чудя защо липсва мега комплимент от рода на „Красива си като смъртта” или „Невероятна си, ти си смърт”. Ха-ха-ха. Готино, нали? Яко, трепач, убиец и прочие дрън-дрън.

Вече знам и какво е да те предадат, ама не някакво си там тривиално предателство. А такова, от което да се вкамениш. От хора, за които хиляди пъти си умирал, без да се замисляш. И не простичко да те изоставят, ами да си намерят оправдания за постъпката си. Да издигнат тези измислени щитове и скрити зад тях да си повтарят като мантра, че за това, че са те предали, си виновен самият ти, защото някога, еди какво си било или не било. Гледаш, слушаш и козируваш. Ха-ха-ха. Свещена простота! А всъщност, всичко е елементарно бездарно – вече не си полезен с нищо, не можеш да си от полза, ненужен си и туй-то. Гуд бай! Животът си тече, продължава нататък.

Обаче научих и още нещо: че както всичко тече, така от време на време се и завърта. Разбрах, че нямаш ли кауза, нямаш нищо. И теб те няма. Ти си това, което е каузата ти. Невъзможно е само да дишаш, ядеш, пиеш, сереш, спиш. Само да си жив. Това не е нищо. По-празен си от черна дупка в космоса. Трябва ти кауза, за да имаш основателна причина за яденето, спането, пиенето, срането, дишането и т.н. Кауза ти трябва дори, ако искаш да спреш да правиш всички изброени неща. Тъпо е да живееш без цел. Още по-тъпо е да умреш без цел.

Опитът ме научи и още много, много други щуротии. Но за тях – друг път.

.

Ивайло Зартов,

22 август 2013 г.

5 коментара »

  • МП said:

    „Невероятен си, ти си смърт” – готино е и май съм го казвала 🙂 А за какво човек може да се лиши от физическа свобода?

  • Peter S said:

    Цитати от по-умни от мен:
    Любовта няма нищо общо с това, което се очаква да се получи – само с това, което се очаква да се даде – което е всичко.
    Любовта е временна невменяемост и се лекува чрез брак .
    Какво е ад? Аз твърдя , че това е страданието от невъзможността да обичаш.

    Но най-страшно е когато, пред смъртта си разбереш,
    че си нямал нещо свято, за което можеш да умреш.

  • Пламен said:

    Тези дни ми се наложи да се замисля… Преди бях здрав и рядко се разболявах от някоя тривиална настинка. В един момент ме натиснаха всякакви ИСТИНСКИ болести. Мислех, че е от годините… докато не забелязах, че всичко това започна когато останах без цел в живота. Без някой за когото да се грижа с любов… Без истинска КАУЗА!

  • Zizi said:

    Тези с “без целите” няма да се променят със сигурност. Има ги доста. Много често са под квалификацията “добър човек”. Добър, добър, ама за нищо не става. Той е добър ис теб и с враговете ти. Просто е едно голямо НИЩО. Живее заради гореизброените дейности и много, ама много често не мисли за нищо, ако изобщо ви е познато такова състояние.
    Благодаря на авторката че е имала такъв опит и още повече, че го споделя!

  • Mariana said:

    Авторът на този текст е мъж – Ивайло Зартов, както си и пише под текста.

    След дълга съдебна сага, минала на три инстанции, той е осъден на 9 години лишаване от свобода за “безстопанственост” и “присвояване на средства”, в качеството си на бивш управител на частна фирма, на която фирма никоя съдебна инстанция – нито районен, нито апелативен, нито върховен съд, не постановяват извършването на финансова ревизия, въпреки многократните искания на защитата. Делото, започнато по иск на частната фирма /собственост на руския олигарх и бивш депутат в руската Дума Генадий Гудков/ се е водило по Наказателния, а не по Търговския закон на Р. България. В това дело е пряко намесен и почетния консул на Руската федерация в Бургас Тонко Фотев.

    Преди да влезе тази пролет в затвора заради присъдените му 9 години лишаване от свобода, Ивайло Зартов е бил две години под домашен арест.

    Първата част на текста е посветена на една жена, която всеки истински мъж би се радвал да срещне в живота си. Една от тези жени, които могат да изправят един мъж, когато е най-предаден и изоставен, и да го карат да се чувства цял, дори когато една много съмнителна, неиздържана присъда, го е лишила от физическа свобода.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.