2024-03-28

2 thoughts on “Изгубеният рай

  1. Чудесна статия. Мога само да добавя фактологичен материал за илюстрация. Карен Хюдес Karen Hudes е икономист и юрист по образувание, работила 20 години в мждународната световна банка. Тя подробно обяснява за Кабалата (по нейни думи) начело с федерал ризърв които манипулират пазарите, за липсата на пазарна икономика и за подсъдимите манипулации с които Кабалата ограбва цял свят в своя полза. Нека не се заблуждаваме. Да послушаме сърцата си. Нека помислим имаме ли наистина нещо което е ценно и което не е свързано с чувста, обикновенно любов към децата, приятели, близки, любима… Има ли наистина нещо материално което трайно да ни е направило щастливи? Когато се вслушаме в сърцето ще почувстваме, че има само два вида хора: Тези които служат на себе си и тези които служат на другите. Тези които служат на себе си започват винаги от елитарна позиция-те знаят повече, имат повече пъри, те заслужават повече. Това са хората, които управляват света днес. За каква демокракрация може да се говори ако за да станеш президент на САЩ са необходими поне 350 милиона. (Виж Rulers and ruled in United State s Еmpire – James Petras). Само нашето невежество и неспособността ни да се организираме позволяват на тези които служат на себе си да управляват България. Няма друго разделение между хората. Не са по добри на запад. Имали са повече време да натрупат дълготрайни активи, няколко века да ограбват колониите си, да забогатяват, чрез робски труд и т.н. Нима родните олигарси са по страшни от олигарсите на Goldman Sachs, завзели 6 ключови поста около президента Обама?

  2. „Ако МИ5 предупреди, че нещо не е в интерес на обществото, кой съм аз да споря?“, написа редактор във в. „Индипендънт“

    http://www.segabg.com/article.php?id=670522

    „За да не си помислите, че подзаглавието не представя точно съдържането на коментара, Блекхърст, обяснявайки защо никога не би позволил вестникът му да публикува който и да е от документите, изнесени от Едуард Сноудън, действително написа:

    „Ако службите за сигурност настояват, че нещо е в противоречие на обществения интерес и би могло да провали операциите им, кой съм аз (въпреки всичко, което съм научил от „Уотъргейт“ насам), да не им вярвам?“

    Много хора, дори да не са журналисти, биха се срамували да признаят, че питаят такива раболепни, угоднически чувства. Едно е да се отнасяш с уважение към политиците или да допускаш, че имат добри намерения, но желанието да демонстрираш поне минимално човешко достойнство би възпряло повечето хора от публичното признание, че доброволно са принесли независимата си преценка в жертва на върховните, тайни решения, взети от тези, които притежават властта. Крис Блекхърст очевидно се е освободил от тези задръжки, макар и не изцяло, след като добавя следната неискрена уговорка в своето хвалебствие на подчинението: „Циничен съм относно бюрократите, защото съм виждал прекалено много чадъри и ужасяващи несправедливости, извършени в наше име“. Човек би си помислил, че повечето журналисти (особено редакторите на вестник, наречен „Независимият“) биха искали да поддържат поне илюзия за независима мисъл и да се въздържат от подобни неудобни признания.“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *