Home » Авторски страници

За вестник “Сирак” и неговата история, герои, читатели

2013.09.05 Няма коментари

глава на вестника1

“На 3 август, Илинден, 1993 г., с едно скромно дарение на тогавашния президент Желю Желев от 2 хил. лв., чрез фондация „Сирак” и Пивоварен завод „Леденика” – гр. Мездра, от 6 хил. лв., бе отпечатан първият брой на излизалия през 1921 г. в. „Сирак”.” – Така започва историята на едно възобновено в наше време издание, основано преди десетилетия, което се опитва да бъде в помощ на децата сираци в България. То се списва от Стефан Здравков и е издание на фондация “Сирак”.  Фондацията предоставя вестника “безплатно на всичките 132 ДОВДЛРГ*, СПИ в страната, в които са настанени около 7 000 деца сираци. Това е една от малкото трибуни за изява на техните таланти.” – пише още в сайта на изданието – Sirakbg.com.  Оттам може да узнаем и, че през последните години като подлистник на в. „Сирак” са били издадени повече от 20 книги и брошури на български автори.

Фондация “Сирак” е организирала еколагери с палатки в Шабла и Царево, където децата са имали възможност да получат полезни практически знания и умения по екология, овощарство, лозарство, керамика. Стоящите зад фондация “Сирак” и в. “Сирак” хора са се опитали да продължат в опитната станция по лозаро-овощарство и ПГ по МСС – Мездра “славните традиции на родоначалника на модерното пепиниерство у нас акад. Неделчо Неделчев, бубарство и аквакултури”. Това е станало възможно чрез проекти по Програма ФАР на Европейския съюз, подкрепени от една държавна агенция и едно министерство. (Тази програма на ЕС вече не е действаща – бел.ред.) Издаването на вестника и другите екологични инициативи на фондация “Сирак” са невъзможни обаче според неговия главен редактор без помощта на частни благотворители от различни български фирми.

Затова Стефан Здравков, който е и председател на фондацията със същото име, “Сирак”, се опитва не от вчера да търси необходимите средства, за да може изданието да оцелее. (Сметката на фондацията е в Обединена Българска Банка, кл. „М. Луиза”- София, BG30UBBS 8423 10102040193100. Адресът е гр. Мездра, ул. „Вл. Заимов” 2, мейлът за контакти – [email protected])

Г-н Здравков изпрати на нашето издание някои броеве от в. “Сирак”, с желанието да отразим по някакъв начин дейността на вестника и фондацията, вярвайки, че те могат да бъдат полезни за децата сираци в България.

——————————-

* ДОВДЛРГ – Домове за отглеждане и възпитаванe на деца, лишени от родителска грижа

—————————————————————————

.

Представяме на нашите читатели някои публикации на в. “Сирак”.

.

Из бр. 9 на изданието – септември 2013 г.:

(редове от текст на Стефан Здравков)

За моя радостна изненада при разговорите си с приятели се оказва, че мнозина все още си спомнят как на 3 август 1993 г. на малката уличка край Дома на железничаря в центъра на Мездра спря една цистерна с надпис пиво “ЛЕДЕНИКА”! Това беше най-голямата атракция, с която тогавашният директор на пивоварния завод Бойчо Георгиев прие да провокираме мездрене да вземат участие в акцията ни “ПИВО ЗА СМЕТ”!…

Една от многото детските рисунки, публикувани във в. "Сирак". Тази е от подлистник - календар за 2012 г.

Една от многото детските рисунки, публикувани във в. “Сирак”. Тази е от подлистник – календар за 2012 г.

И като се юрна народът, досущ като в народната приказка”Сливи за смет”, да пълни от цистерната с бира шишета, кофи, туби, че и легени!… От Дома за сираци с увреждания “Митко Палаузов” в Роман, където някога мама Янка е била милосърдна сестра, че и аз съм престоял някое време, а сетне се завърнах като учител, докарах група деца. Наредиха се на стъпалата на входа на Дома и като запяха – без диригент, без съпровод, нямат спиране. На една повора, вързана за близките дървета, задъхващи се от жега, подредихме двайсетина рисунки, подготвени от младите таланти специално за празника. С тях на другия ден отидох на София и при приятеля Георги Ралчев, прикътал малка печатница в някогашния турски конак, където в лютата зима на 1873 г.е зъзнал Апостола Васил Левски преди да тръгне към безсмъртното бесило, отпечатахме първия брой на в. “Сирак”…

 

Пак от същия брой:

Деца танцуват в лагер-школа "Приятели". Снимка: в. "Сирак"

Деца танцуват в “Школа за приятели”. Снимка: в. “Сирак”

Какви по-изразителни и силни думи да намеря, за да ме разбере моят по-млад колега Гаврил Стефанов защо за пореден път не му гостувах в Долни Лозен? В това село се е родил баща ми Стойчо, аз съм го напуснал на 6 месеца, като бебе, изгорено с чаша вряло мляко, и изписан от Александровската болница в София като неспасяем случай. Баба ми Иванка в Новачене, Плевенско, заедно с нейни дружки – знахарки ме повивали в прясна овча кожа и с разни мехлеми от треви и билки ми дарили втори живот!
Тази година наистина се канехме да посетим тази негова “Школа за приятели” заедно с внук ми Мартин, който даже следва специалност ”Етнология” в Благоевград. Та дано и той се заплени от ентусиазма, себераздаването и вдъхновението, с които вече години наред връстникът му Гаврил работи, за да намерят своя път в живота и стотиците деца, настанявани в различните институционализирани учебно-възпитателни заведения в България!

Здравко . Снимка: в. "Сирак"

Стефан Здравков. Снимка: в. “Сирак”

В интерес на истината трябва да призная, че главна причина да не посетя бащиното си село Долни Лозен е, че щом пристигна в София, и мина през центъра, няма как да заобиколя протестите и сам да не се включа. То, откакто се помня все съм десидент и все протестирам против нещо, и най-вече против управниците! При тоталитаризма ми взеха телевизионната камера и вместо като бат’ Желю Желев да отида на село и да ловя риба с ръце в речните подмоли, аз избрах най-трудното – да бъда сред най-бойкия отряд на българската работническа класа – да карам трамваите в София! Когато “демократите” по члена “Капудалиев” ми взеха трамвая, аз бях единственият, който протестира по всички правила на 31.12.2006 г. против влизането на България в ЕС, защото от това спечели само мафията, а на мен по един “европроект” ми взеха и правата лопата!”
От 4 месеца с шеговита полуГЛАДНА стачка храня илюзии да принудя вицепрезидентката Маргарита Попова да се извини за сторена от нея грешка и да не се гнуси да подаде ръка на един беден български пенсионер!

Стефан Здравков

————————–

Из брой 5 – април 2013 г.:

МИТКО ЩЕРЕВ – ЕДИН ЩАСТЛИВ СИРАК!

Цяла България го знае като един от най-плодовитите и щастливи композитори, но колцина знаят, че той е расъл осем години по Домовете за сираци в България?!Филмовият композитор на столетието Митко Щерев представи романа си „Гостенка от космоса” в читалището на родния си град Ямбол. Промоцията беше съчетана с концерт, в който участваха камерен ансамбъл „Дианоополис” с диригент Илиана Илиева. Маестрото представи десет филмови мелодии и две песни. Почти преди всяко изпълнение той или разказваше история във връзка с филма, или забавляваше публиката като проявяваше чувството си за хумор. Още след първото си изпълнение композиторът каза: „Току-що ви изсвирих централната тема от филма „Мъж за милиони“ и после добави: „Заглавието се отнася за мен”, а публиката реагира положително на въпросната шега.

Митко Щерев с дъщерите си Рая и Александра. Снимка: в. "Веселяк Сирак"

Митко Щерев с дъщерите си Рая и Александра. Снимка: в. “Сирак”

 

Вестник “Веселяк – Сирак”

 

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.