Home » Archive

Articles Archive for 24 септември 2013

Авторски страници »

[24 сеп. 2013 | One Comment | ]

Предишният вицепрезидент, Ангел Марин, бе помилвал, както стана ясно след края на мандата му, кого ли не, над 500 души, включително и хора с присъди за убийства. Иван Александров Тодоров не е бил помилван от Ангел Марин. Но, както ще се окаже по-късно, Тодоров не е помилван и от наследничката на Марин този пост, Маргарита Попова.
След излъчването на материала на “Хрътките”, в който става дума за трагичната и някак абсурдна история на Иван Тодоров, той пак продължава да е затвора. Опитите на журналистите от това предаване да му помогнат и да предизвикат по-справедливо решение от страна на Президентската администрация за един вече достатъчно изпатил човек, явно не е успял, след като Тодоров и днес, през есента на 2013 г., пак си е затвора.

Избрано, политика »

[24 сеп. 2013 | No Comment | ]

Няма как да не направи впечатление, че всички политически сили (изразители и крепители на статуквото) са зависими и гузно мълчащи; мълчат, защото прокарването на тази безумна норма в периода 2006-2007 г. става със съдействието практически на всички представени в тогавашния парламент политически сили (БСП, ДПС, НДСВ, АТАКА, ССД, ОДС, ДСБ, „независими“ и 139 гузно „въздържали се“). Ето ги – „леви“ и „десни“, „центристи“ и „независими“ номенклатурни сателити! И ако днес някой търси отговор на въпроса какво е това „мафия в държавата“, ще има възможност да проследи процеса по внедряването на поредния престъпен законов акт – от замислянето му, през приемането му и прилагането му – до чудовищните последствия за българския народ и бизнес; сметката ще я плащат хората, така както я платиха и през 90-те!

Авторски страници, литература, политика »

[24 сеп. 2013 | No Comment | ]

Ни в клин, ни в ръкав, ни в качулка прозвуча следващата реплика на „независимия” журналист: „Протегната ръка има ли от вас?” – бре какъв въпрос! Да се зачуди човек. Какви са тия глупости? Протягания на ръце. Към кого, за какво? За просия ли? Орешарски обаче не се поколеба нито за миг: „Към всички”. Хмм – кои са тия всички? Изключително експертен отговор, няма що.
Та, такиви ми ти работи. Имаше още свежи моменти и незабравими мигове в шоуто. След като свърши, се чувствах точно като след рекламите на дамски превръзки, тампони и пр. запушвалки. Неистово желаех да премахна неприятната миризма, да спра теча. Мозъкът ми трескаво се луташе… Кое да избера? Кое? Кой продукт? По едно време се осъзнах. Сетих се, че не ми трябват подобни артикули и си обещах да взема предохранителни мерки. Повече да не го гледам това шоу. Тия тарикати още малко и тест за бременност щяха да ми продадат. Ааа, не. Не купувам.

Авторски страници, литература »

[24 сеп. 2013 | No Comment | ]

Темата за гурбетчийството, разширена в тема за българското преселение по света, не е нова. Доказателство за това е мащабната диаспора, която при това непрекъснато се увеличава. Пак историята сочи, че условно може да се разграничи на политическа, икономическа и духовна. Като линията помежду им, често в началото особено в първите години на ХХ в., не е конкретна. Девизът на писателя Борис Шивачев „Да пребродиш света с отворени очи” означава съществуване на работника-скитник заедно с любознателността на интелектуалеца. Поел по съвсем непознати пътища, донякъде и от незнание какво го чака. Периодът след 1944 г. предопределя скрития поток на политическата емиграция, а днес, по разбираеми причини, тя е доминантно икономическа. Но всеки нашенец се надява на „най-доброто”: да се реализира в живота по критерии, които са най-близо до начина му на мислене. Да направи връзка-сравнение между стара и нова родина и ако може – да осъществи лично вписване в новата среда. Вграждайки манталитета, с който пристига, в законите на обществото, отделящо му място в своята гражданска пирамида. И да направи изводи за собствения си народ, за неговата орис и народопсихология.