Home » Избрано

23 години след 10 ноември 1989-та

2012.11.10 Няма коментари

Снимка от първите митинг

Днес се отбелязва годишнина от началото на Голямата промяна (1989 г.) в политическата система на България.

На 10 ноември 1989 година на пленум на Централния комитет на БКП бе освободен от поста генерален секретар на партията Тодор Живков, който управлява еднолично в продължение на 33 години. Със свалянето от власт на българския диктатор идват политическите промени в страната и преходът на България към демокрация и пазарна икономика.

Промените в бившия комунистически блок започват с идването на власт в Съветския съюз на Михаил Горбачов, който започва процес на перестройка. Ден преди свалянето на Живков в Германия бе съборена Берлинската стена, отбелязва БГНЕС.

На 10 ноември 1989 година на заседание на Политбюро Тодор Живков е принуден да подаде оставка, след като това предложение е подкрепено и от близките му съратници Йордан Йотов, Добри Джуров, Димитър Станишев, както и от Станко Тодоров, Гриша Филипов и Георги Атанасов. Искането за оставка е организирано от члена на Политбюро Петър Младенов и кандидат-члена Андрей Луканов. Някои от членовете на ЦК – като Милко Балев и Димитър Стоянов- не са информирани. Новината се разпростира и извън заседанието. На пленума членовете на Централния комитет приемат оставката на Живков, без да му дадат възможност за заключителни думи, и утвърждават Петър Младенов за негов наследник като генерален секретар на БКП.

Пленумът предлага на Народното събрание да освободи Живков и от поста председател на Държавния съвет на Народна република България. На 17 ноември, при първото заседание на Народното събрание след пленума, предавано пряко по телевизията, Петър Младенов е избран за председател на Държавния съвет.

Парламентът премахва от Наказателния кодекс текстовете, криминализиращи критиката към правителството. БКП се отказва от еднопартийния модел на управление месец по-късно – на 11-13 декември Централният комитет взема решения за курс към парламентарна демокрация и предлага отмяна на член 1 от Конституцията, регламентиращ монопола на партията върху властта.

Народното събрание гласува отмяната едва на 15 януари 1990 г. През месец юни 1990 година в България се провеждат и първите многопартийни парламентарни избори в България след 45 години тоталитарна система.

Източник: Dir.bg

 

 

Денят на измамата

 

Карикатура: Л. Асенов

Десети ноември, какво пък толкова празнуваме на тази дата? Потърсих в Уикипедия. Оказа се – началото на прехода на България към демокрация и пазарна икономика. Звучи свежо и оригинално – начало, преход, демокрация, пазарна икономика. Ухаа! Затърсих  трескаво на коя дата празнуваме краят на началото на прехода на България към демокрация и пазарна икономика. Не намерих такъв празник никъде.

Странна работа, нали всичко си има край. Всичко, което се е родило, умира. Хайде, преходът още да не е свършил, ама поне началото, то няма ли да свърши?  Вариантите са два: краят на началото не е дошъл или просто са пропуснали  да го обявят, да му сложат дата и да си го празнуваме. Преходът нека си върви още 23 години и един хубав ден да си отпразнуваме и задънената улица, тоест свършека му. Важно е да имаме поводи за веселба.

Погледнах следващата ключова дума – демокрация. Реших да не търся в дебелите книги значението й, а да почерпя от действителността. По дедуктивния метод на Шерлок Холмс, каквото е – това е. Бивши бармани, сервитьори, шофьори, милиционери и деца на партийни секретари стават олигарси и местни феодали. Фокус мокус барбарокус. Фабрики, заводи, хотелски комплекси, цели отрасли от държавни стават частни. Фокусниците си назначават асистентки, за благозвучие им казваме политици. Обзавеждат се с всевъзможни чиновници и мнооого послушни магистрати. Всички задружно се грижат за успеха на шоуто. Публиката, тоест българските данъкоплатци  да повярват на илюзията. Да не се усетят как джобовете им остават празни и да си мислят, че звукът от стържещите им стомаси всъщност е музикален ефект от спектакъла.

Страхотно! Ето това е демокрация по български. Дейвид Копърфилд копърка да яде, толкова много шум за някакви си изчезвания на слонове, сгради и яхти. Да дойде да чиракува на нашите магьосници, да се научи как изчезват цели държави.

По същият дедуктивен метод разбрах и що е то пазарна икономика. На входа и на изхода на вече скритата от нас държава са застанали илюзионистите и ни скъсват от трикове. Нагласени обществени поръчки, комисиони за щяло и нещяло, данъчни еквилибристики, контрабандни акробатики. Заменки на плажове и планински курорти за чукари, директни продажби на структуроопределящи предприятия по занижени цени, симулиране на чуждестранни инвеститори…Номерата им край нямат.

Чуден празник е десети ноември, артистичен. Наситен с изкуство. Само названието е някак патетично предълго. “Началото на прехода на дрън, дрън и дрън.” Не е като денят на лъжата, денят на свободата, денят на съединението. Кратко и ясно. Та в този дух, явно днес празнуваме денят на измамата. Весел празник.

 

Ивайло Зартов, Ivailozartov.org

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.