Home » Избрано

Серафим Стойков: Ген. Савов се самоуби, защото е участвал в убийството на Георги Марков

2012.09.23 Няма коментари
Spread the love

На 7 септември – рождения ден на Тодор Живков – се навърши поредната годишнина от покушението срещу забягналия писател Георги Марков. На 10 януари 1990 г. от Англия в София пристига вдовицата му Анабел Маркова. Още същия ден се среща официално с възстановения след смяната на Тато член на Политбюро на ЦК на БКП Александър Лилов, който обещава да й съдейства за изясняване на истината за убийството на съпруга й. За Живковите генерали от ДС, организирали операцията за премахването на критика на бившия генерален секретар на партията, тази визита е знак за задаваща се опасност да бъдат разкрити и те веднага предприемат необходимото за заличаването на следите от престъплението, останали в архивите на ДС.

Шефът на Първо главно управление ген. Владимир Тодоров задейства секретарката си, която от своя страна нарежда на една от служителките в служба „Картотека и архив” да й осигури делото. Със справка „искане образец 2” архиварката чинно занася в кабинета на секретарката на ген. Тодоров материалите. Последната приема 10-те тома, попълва съответната справка, подписва се, а служителката връща справката на мястото на документите, докато не бъде върнато досието. Поне тя си мисли така, но жестоко се лъже.

След експедитивната процедура 10-те тома от разработката „Скитник” стигат до поръчителя – ген. Тодоров, и повече никой не ги вижда… За да заличи следите, той заповядва на четири очи на началника на архива Радко Тодоров да унищожи всички останали налични документи, установяващи, че Георги Марков има досие в ПГУ. Главният архивар на разузнаването послушно унищожава картона на името на писателя в псевдонимната картотека и заличава от автоматизираната електронна система компютърните данни за разработката.

После привиква архиварката Калинова, предала досието на секретарката на ген. Тодоров Дюлгерова, и я пита дали при нея има справки за други дела, ползвани от началника на управлението. Тя му отговаря утвърдително и дори му показва справка образец №2 за ф.2 – 14150 с името на Марков, подписана от Дюлгерова. Радко Тодоров й нарежда да я скъса пред него и да я хвърли в коша за секретен боклук. След това й заповядва да забрави за стореното. Той от своя страна унищожава и всички секретни входящи дневници на ПГУ до 1989 г., сред които и този, в който е отбелязано завеждането на разработката срещу писателя през 1976 г.

Самият ген. Тодоров се оказа болен и отказа изявления.

Иначе това са в сдъвкан вид фактите, установени от следствието. Пред следователя по делото Богдан Карайотов бившият началник на архива на ПГУ Радко Тодоров прави пълни признания как са заметени следите от досието на писателя. Два дни преди съдебния процес бившият зам.-вътрешен министър ген. Савов, отговарящ и за операциите на разузнаването, се самоубива. На самия съдебен процес ген. Тодоров се опитва да прехвърли вината за унищожаването на документите на покойния вече Савов. Въпреки това получава ефективна присъда от 14 месеца, намалена на 10.

Днес следствието е забатачено и у нас, и в Англия. Изглежда следите наистина са заметени перфектно, истината е погребана завинаги, но живата памет остава и пред “ШОУ” дългогодишният бивш шеф и модернизатор на съвременния МВР архив Серафим Стойков за пръв път разкрива известни само нему детайли в историята за “българския чадър”.

 

– Каква е вашата истина за убийството на Георги Марков, г-н Стойков?

– По въпроса с Георги Марков същите документи ги имаше и при нас, в Трето главно, т.е. архива на ДС, защото ген. Савов като зам.-министър отговаряше и за Трети отдел на ДС и за външното разузнаване. А разработката “Скитник” се водеше по линия на Шесто управление и се съхраняваше в архивохранилището на нашия Трети отдел на ДС. Явно страшно раздвижване е имало по разработката, защото паралелно и ген. Савов разпорежда на Нанка Серкеджиева да направи тая справка, да намери разработката “Скитник” и да я докладва насаме в неговия кабинет. Нанка прави справката, обаче както Радко и ПГУ си имат собствени правила, така и те си имат свои.

Серкеджиева взема делото от архивохранилището и го занася в кабинета на ген. Савов. В кутията с разработката остава справката, но нашият хитрец ген. Савов не я къса, не я унищожава, а казва: “Тя Нанка беше скрила на мястото на тази справка еди какво си.” А разработката, която Серкеджиева дава на ген. Стоян Савов, той я праща горе в ПГУ.

И те я запалиха.

– Как така я запалиха?

– Ами запалиха я, бе – изгоряха документите! Ген. Бриго, нищо, че се прави на голям демократ, но при него в ПГУ изгоряха повече от половината досиета. То и ние горяхме, ама тия изгоряха повече от нас. Повече от половината отдел изгоря. Те си бяха е…ли майката! “Първаците” се оказаха по-големи вампири от нас.

– Значи разработката “Скитник”, заведена по линия на Шесто, загива паралелно в пламъците на Първо и Трето управление на ДС?

– Да, по линия на Шесто беше нашата разработка. Ген. Стоян Савов неслучайно се самоуби…

– Защо смятате така?

– Защото аз смятам, че това е свързано със случая Георги Марков. Той се уплаши, че може да излезе истината наяве, че някой там може да го продаде, от тия – “първаците”, защото е ясно, че е имало сериозни компроматериали в тия разработки и щяха да го влачат това дело и не се знае колко и докъде щеше да стигне.

– Защо трябва да се самоубива, след като сам казвате, че всички документи са унищожени?

– Знаеш ли организацията, провеждането на едно такова покушение и неговото директно извършване колко сложно нещо е!?

– Нали черно на бяло вече нищо няма, всичко е унищожено и т.н.?

– Ти откъде знаеш кое е унищожено, бе? Той нищо не е палил лично, нали? А ние, българите, сме родени предатели – ами ако някой от “първаците” го “изпее”? Те там навремето са хвърляли гюмета, де да знам.

Не му е издържала нервната система и си е теглил куршума

Така мисля аз. Че неговото самоубийство е под въздействие на страха, да не се разкрие, че…

– … че ген. Савов е имал лично участие в ликвидирането на Георги Марков?

– Така смятам аз.

– Това означава, че давате отговор и на друг спорен въпрос, скрит зад седем печата, както се казва – имало ли е ПГУ звено, което е изпълнявало “мокри поръчки” на управлението?

– Е, то пък това кой знае каква тайна е!

– Тайна е, защото съм говорил с много висши служители на ПГУ и всички като народни артисти се подсмихват на подобни твърдения. Бившият резидент в Париж и Лондон и зам.-шеф на ПГУ Димо Станков например твърди, че лаиците бъркат въпросното звено с отдела за остри мероприятия, който си е позволявал най-много остри “беседи” и в краен случай е стигал до дискредитация на определени лица.

– Да, бе! Те са ангели небесни! Маса народ беше избит извън България. Кой ги утрепа? Това не сме аз и ти, нали!

– Със същия Димо Станков сме разсъждавали защо Георги Марков трябва да бъде убит по най-сложния начин, а папата да го гърмим с гангстерски пищов по най-хашлашкия начин, вместо да бъде обратното? Според него Марков може би е убит от емигрантските среди в Англия заради предателство?

– То всичко мамата си е е…ло!

Е, ние не можем да кажем кой е убил Георги Марков, защото нямаме документи. Само че щом ще разсъждаваме логически, аз пък ще ти кажа, че навремето получих една преписка. Тя май сега се съхранява във великата комисия на Евтим Костадинов, която се ослушва за нея. Та като казваш, че ген. Савов се е самоубил напразно, защото всички следи и документи били заличени, аз ще ти кажа, че тази преписка открих не в документите на ПГУ, а на Второ главно в том по линия на вражеската емиграция. Имаше различни регистри и като се рових вътре в съответния регистър,

открих за първи път срещу името на Георги Марков отметката “убит”

– Извинявайте, за какъв вид документ става въпрос?

– Това е един дневник на оперативните дела на вражеската емиграция, който беше свален от Второ главно в нашия архив, а сега е в архива на тая велика комисия на милиционера Евтим Костадинов.

– И какво беше написано срещу името на Георги Марков в този дневник?

– Беше написано кога е открита тази оперативна преписка и когато е закрита, някой некадърен глупак с молив е написал “убит на еди-коя си дата, еди-коя си година”. Пълна идиотщина! Това никога не се допуска да се пише по този начин в системата на ДС, но “десарите” са глупави и някоя патка, не нарочно, разбира се, взела, че го добавила. Е, това е единственият писмен документ, открит единствено от Серафим Стойков, където черно на бяло пише, че Георги Марков е убит.

Съжалявам, че го споделих с журналиста Христо Христов, съжалявам, че му дадох наготово много други работи…

– Защо?

– Защото след това се оказа неблагодарник, направи се на велик, завъртя се около Евтим Костадинов, подхвърлят му разни документчета, а той ги величае. Имам чувството, че са го вербували, за да ги величае. А нашата държава след увъртанията на президента Желев продължава да мърляви по въпроса. Ама такива сме ние…

 

Интервю на Славей Костадиновblitz.bg

 

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.