2021-12-03

6 thoughts on “Проф. Каркасон: Ако сред българите по света има някой бъдещ Чърчил, съветвам ви да го изберете

  1. Най-лесно е нещо да се забрани.
    Не да се реши.

    Колкото до това, че много българи в чужбина не гласуват, си има причини, част от които са свързани с изборната организация и регламентация, които са грижа на българската държава, а други – с политиката на самата държава към диаспората. И ако нито организацията и регламентацията, нито, още повече – политиката на държавата майка е била на ниво спрямо външните българи, не винете за това точно тях. Защото имаше и българи в чужбина, в Лондон например, но и далеч не само, които с часове се редяха на дълги опашки, за да гласуват, преминавайки преди това, някои от тях, солидни разстояния, за да стигнат до изборните бюра.

    Що се отнася до това, че всички български граждани турци гласували като един в България и в Турция, и това не е точно така. Вече не.

    А ако искате тези от тях, които обичат България, защото има и такива, да продължат да я обичат, не ги отделяйте априори.

  2. Много дълга до досадност статия! Главният въпрос тука е, че за съжаление българите, които живеят във всички други цивилизовани чужбини не са определящи за България, защото въпреки числеността си не гласуват. Определящи, обаче, и за огромно съжаление с много голяма сила небългарите с двойно гражданство, които гласуват от Турция. Те гласуват непременно и задължително и то винаги за когото им се каже. Тези хора, макар и с българско гражданство, нито знаят български, нито обичат България. Заради тях, именно, трябва да се ограничат избирателните права на българите с двойно гражданство и да се въведе 5 годишен срок за уседналост и 5 годишен срок за загубване на избирателните права – тоест, ако не си живял в страната 5 години да нямаш право да определяш съдбата на хората, които живеят в нея.

  3. Az sum za vrashtane na Tarnovskata Konstitucia I vazstanoviavaneto na Tzarstvo Bulgaria edinstvenite zakonni Institutions ot 1878 nasam I mislia da ne sa sum sam tuk a I da sum prav.Zashto edin zakonen referendum ne se provede da ustanovi tova a sega za Belene shte ima kolkoto I da e vajno ne urejda badeshteto za pokolenia napred ili dali I kakva Bulgaria shte ima ili samo BG obshtnosti po sveta zajadneli za Rodina I vzaimnopredstaviashti se po sveta.Na pat Sa da ni go postignat Tezi deto ni dokaraha dotuk ot 1944 nasam.

  4. Рядко изчерпателно, добросъвестно и качествено отразяване на събитието – нещо, което съвременната българска журналистика отдавна е загърбила в полза на плъзгането по повърхността на важните проблеми.

    Изчетох го внимателно, а и в момента е пред очите ми на компютърния екран. Ясно е, че всичко, което е било казано, е отразено в публикацията. Онова, което ме заинтригува, е дали видният френски държавноправник (еквивалент на конституционалист) – проф.д-р Ги де Каркасон – познава българската конституционна история (или историята на българската конституция). Тъй като публикацията не се произнася категорично по този въпрос, вероятностите могат да бъдат само две:
    – Първа – професорът не познава българската конституционна история и затова не се произнася по тази щекотлива проблематика;
    – Втора – месье Каркасон отдава дан на „политическата коректност“ и благоразумно премълчава каверзните детайли на почти три четвъртивековното изнасилване на онова, което иначе би могло да бъде българска държавност.

    Склонен съм да приема по-благоприятната алтернатива, която извинява незнанието като по-малко зло от „политическата коректност“.

    В този сайт (eurochicago.com) нееднократно е обосновавана нелегитимността както на „Димиторвската“ , така и на „Живковата“ и на „Лукановата“ „конституция“. Тази нелегитимност има своите корени в низвергването на законната Търновска конституция, арогантно погазена от мечтателите за светло комунистическо бъдеще (разбира се, светло само за тех и за непотичните им бъдещи генерации, прегърнали панибратски омразния им загниващ капитализъм).
    Все пак ще припомним накратко главните основания за този извод:

    – Първо – в Търновската конституция не се предвижда възможност за нейното отменяне – тя може само да бъде „изменяна и подобрявана“;
    – Второ – необходимо е две трети от депутатите в Обикновено Народно събрание да дадат гласа си за съгласие Велико Народно събрание да промени Конституцията;
    – Трето – Великото Народно събрание е било свикано от Министерския съвет (нелегитимен!), което не е негова прерогатива.

    В резултат на позорното „революционно зачатие“ на „Димитровската“ „конституция“ всички последващи държавни актове, вкл. „Живковата“ и „Лукановата“ „конституции“, както и облягащите се на тях „закони“ и „подзаконови нормативни актове“ , са опорочени като нищожни, т.е. неспособни да произведат правни последствия.

    Което, разбира се, не пречи за техното фактическо прилагане до ден-днешен – под благосклонния поглед на източни, западни, северни и южни „политически коректни“ –(корумпирани) партньори.

    За всичко това проф.Янко Н. Янков-Вельовски подробно е разказал в забележителната си книга ЛЕГИТИМНИТЕ ОСНОВИ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ, публикувана още през 2007 г.
    Разбира се, проф.Каркасонне е чел въпросната монография, но организаторите на мероприятието вероятно са видели в настоящия сайт откъси от същата, третиращи този тотално премълчаван факт от позорната „конституционна“ история на България.

    Във връзка с горното предизвиква резонно учудване прескачането на темата за нелегитимността на настоящата българска държавност (навлезла вече в старческа възраст) и апелирането за избирателни права в рамките на същата тази нелегитимност.

    Нима не е ясно и на сънародниците ни по света, че отдавна няма българска държавност, а само и единствено камуфлажен маскарад на такава?

    И че е абсурдно да настояваш за избори, пасивни и активни избирателни права там, където НЯМА ИЗБОР?!

    Що се отнася до примера с българомразеца Чърчил (поискал да срине град София със земята и да насади картофи на мястото на омразната му столица), той не говори в полза на историческата култура на предложителя.

    Великият французин Шарл-Андре-Жозеф-Мари дьо Гол беше омерзен от левосклонните си сънародници през 1968 г. и предпочете да даде гръб на френските лумпени, оттегляйки се пожизнено (до кончината си на 9 ноември 1970 г.) в скромното селце Коломбе ле Дьо’з-Еглиз.

    Мислите ли, че българският му протагонист би имал по-достойна съдба?

    Едва ли…

  5. Най-сърдечно благодаря на Мариана Христова и на Еврочикаго за професионалното и безупречно отразяване на нашата пресконференция. В същото време не мога да не отбележа некачествените въпроси, винаги извън темата на малкото присъстващи български журналисти. Тази констатация ме води до заключението, че всички които искрено желаят демократичното развитие на България, ще трябва за вбъдеще още по-здраво да си подадът ръка. Божидар Чеков

  6. Здравейте колеги ,подкрепям изцяло каузата на сдружението и искам да се включа в него.Като журналист следя БГ политиката за българите в чужбина и подкрепям изцяло позицията Ви за правото на избор в България на българите с двойно гражданство .Аз следя живота на емигрантите ни в Гърция и съм председател на Българо-Гръцко дружество в Пазарджик .
    Желая успех на сдружението и на Вас лично ,
    Ваш Димитър Дамянов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *