Home » българи зад граница, Избрано

Най-малкият жест на една държава и власт е да чуе гласа на своята диаспора

2012.09.06 Няма коментари

Приемането на законопроекта за българите и българските общности извън страната да бъде отложено и той да се обсъжда след предстоящата среща на наши сънародници от чужбина в Брюксел през ноември, която организира президентството. За това настояха представители на българската диаспора. Тази седмица законопроектът беше включен за обсъждане в програмата за първия работен ден на депутатите след лятната ваканция, но парламентът така и не стигна до тази точка.

Пред Дарик Стефан Манов, който е член на Временните обществени съвети на българите в чужбина, посочи като основна слабост на закона фактът, че той не е обсъден със сънародниците ни зад граница и се пише преди да се състои основният дебат – за мястото на българската диаспора в националния живот на страната. По думите му не може един закон, който засяга над 1,5 млн. български граждани и вероятно още толкова лица с български произход, живеещи извън България, да бъде резултат само от работата на една експертна група.

В интервю за „Денят” на Дарик Манов разкритикува както проекта, така и начина, по който е изработен. Българинът призова държавата да се вслуша в гласа на своята диаспора.

 

– Проектът е резултат на работата на една работна група, която почти в условия на нелегалност работи вече две години. Тя се състои от експерти от различни министерства и е създадена още по времето на министър Божидар Димитров. Тази работна група предложи миналия ноември един предварителен проект, който беше подложен за 14 дни на обществено обсъждане на сайта на МС. Нямаше нито едно мнение на българи от чужбина, което да подкрепяше този проект. Въпреки всичко – за наша най-голяма изненада, проектът се появи на бял свят, този път внесен от правителството във втората половина на юни и по една невероятно бърза процедура беше изгласуван на първо четене в четири парламентарни комисии. Какво се случваше тогава в държавата в първите дни на юли?!? Вот на недоверие, атентат в Бургас, промени на Изборния кодекс – в цялата тази ситуация се намериха време и място да бъде приет този законопроект в комисиите.

Притеснението е, че той по никакъв начин не е подложен на едно първоначално и широко обществено обсъждане на това какви политики искаме да заложим в този закон и чрез този закон. Нормално е един толкова важен закон, който се отнася до над 1,5 млн. български граждани и вероятно още толкова лица с български произход, живеещи извън България, не може да бъде резултат от работата само на една експертна група, макар и обединяваща представители на различни министерства.

Най-напред трябва да се положи базата – тя се полага от политическите сили, от обществено обсъждане с неправителствени организации, с българите в чужбина. Трябва да се изработи национална стратегия с участието на президента и чак след това, когато е начертана политическата рамка, посоката, която трябва да следваме, експертите ще седнат и ще попълнят пъзела така, че дадат инструментите за работа. А то какво става?!? В момента се прави един текст, който един внимателен анализ показва, че единствено цели да уреди статута на Държавната агенция за българите в чужбина и с който някак си да се претупа големият дебат – така и несъстоял се от последните години, за ролята и мястото на българската диаспора в националния живот.

– Смесват се различни групи – българи, които живеят зад граница, такива с българско самосъзнание. Това май се оказва също правен проблем, но не само такъв?

– Така е, аз го наричам „първичен конструктивен дефект” на този закон. Това е подходът, по който в един калъп се опитва да бъдат вкарани и български граждани, ползващи се с всички права и задължения по българската Конституция и лица с друго гражданство от български произход. Те имат специфични интереси, потребности и права и към тях вероятно се налага и специфична държавна политика, включително и по българското гражданство. Най-малкото неумело е тези твърде разнородни групи да бъдат вкарвани в един законодателен текст.

От този неумел опит се достига до такива абсурди, че поради едни дефинирани понятия – „българска общност”, „българско самосъзнание”, „българска идентичност”, по които и до ден-днешен историци, прависти спорят как да ги дефинираме, законът се опитва да ги фиксира по някакъв начин, при което се оплита като пате в кълчища. Просто като се прочетат съответните членове, става ясно, че например от този закон и от понятието „българи зад граница” се изключват български граждани с друго етническо самосъзнание – например турско, македонско или арменско, или еврейско. Т.е. става един абсурд – включваме хора, които нямат българско гражданство в периметъра на закона, а изключваме такива, които имат българско гражданство. Това е един много сериозен проблем, който минава между капките в проекта, а то е първичен конструктивен дефект.

– Успява ли да уреди донякъде поне този проект една задача на действащия сега, но реално неприлаган закон, а именно представителството на българите зад граница? Това е нещо, което вие от години с наши сънародници зад граница се опитвате да наложите.

– Във формално действащия Закон да българите, живеещи извън Република България, бяха заложени едни текстове, създаващи национално представителство на българите в чужбина, което да изразява техните права и интереси пред държавните институции по законодателна и друга дейност. Това представителност така и не беше създадено по простата причина, че в закона липсваше основното, а именно – легитимност, т.е. как да бъдат създадени тези съвети на българите в чужбина.

В предлагания сега проект се прави опит да се създаде национално представителство, но всъщност един бърз прочит на текстовете показва, че става дума за хвърляне на прах в очите, за едно имитиране на национално представителство. Защо?!? Предвидената процедура е не българите в чужбина в своята съвкупност да избират свои представители, ами „организационните структури” – обърнете внимание на термина от Живковска България, на българите в чужбина да излъчват всяка по един представител в това национално представителство. Няма никакви критерии по какви правила тези структури ще бъдат регистрирани отДържавната агенция за българите в чужбина, защото в закона е предвидено това.

По никакъв начин не се осигурява представителност и географско покриване на българите в чужбина. Първо не всички български граждани в чужбина са членове на някаква организационна структура. Отмина времето на комсомола и Отечествения фронт. Второ – с какво ще гарантираме, че фантомни организации, създадени както се казва вчера и регистрирани от Държавната агенция, ще тежат еднакво с организации, които представляват десетки или стотици български граждани, които пак ще излъчат по един представител.

– Това води ли към логичните опасения, че някой ще се опита по този начин да контролира българите зад граница? Всяка власт, която и да е тя, ако това стане инструмент в ръцете й, ще се опитва да контролира тези хора?

– Абсолютно – това е най-логичното опасение, което идва от четенето на тези предложения. От целия диспозитив струи впечатлението, че всичко е правено в най-добрия случай, за да се отбие номерът, а нашето опасение е, че целта е просто да се даде едно удобно представително алиби за политиките, които ще се правят занапред от българската държава – няма значение кои са управляващите. Т.е. гласът на българите в чужбина ще бъде по един перверзен начин изкривен, тъй като от тяхно име ще говорят хора, които нямат никаква представителност и които ще бъдат регистрирани от самата държава. Т.е. в държавата е и ножа и хляба – това не отговаря на основните изисквания за демократичност и изборност на институции, които са заложени днес в европейското законодателство.

– Има известни шансове законопроектът да бъде отложен – поеха ли политическите сили гаранции пред вас, че в търсенето на съгласие по проекта ще бъде чут и гласът на българите зад граница?

– Изключително трудно е да се работи с политическите сили по простата причина, че в този период – между юли и август, повечето и депутати, и други административни и политически фигури са в отпуска. А в това време ние, българите от чужбина, сме в България и е удобно за нас да работим. Това е просто една илюстрация на това защо е необходимо да имаме национално представителство. Трябва да има някакви хора, които целогодишно да влизат в контакт с политиците и когато се приемат подобни закони да се чуе техният глас.

А иначе отлагането на закона не само е необходимо – то е абсолютно задължително. По простата причина, че в началото на ноември президентството организира голяма конференция на българите, живеещи в чужбина, в Брюксел, на която именно да се чуят какви са исканията, желанията, а и предложенията на българите в чужбина. Най-малко от учтивост към президентската институция, която нека напомним символизира единението на нацията, а нацията не свършва на граничният пункт – тя е там, където има български граждани, е редно законът да бъде отложен за след тази среща. След което да се проведе една кръгла маса и в България – около Коледа, когато българите от чужбина са в страната, да се направи политическата рамка и след това пъзелът да бъде попълнен с експертните становища.

Няма нищо спешно – 20 години няма такъв закон, просто не виждам какво е това припрянстване сега и веднага! Българите в чужбина имат и принос и права. Една наистина политически отговорна власт, една загрижена за своята диаспора държава най-малкият жест, който трябва да направи, е да се вслуша в тези 1,5 млн. български граждани плюс още толкова лица от български произход.

Топяща се нация, каквато е нашата, няма друг шанс да се наложи в глобалното село освен нейната диаспора, която имаме шанс, че е много скорошна. Става дума за хора, които в голямата си част са излезли от България през последните 20 години, а и по-скоро. Връзката на тези хора с България е изключително силна все още – тук са и семейства и имоти и т.н. Лека-полека през годините обаче това нещо няма да се запази. От нас зависи днес да сложим основите на една стабилна връзка между диаспора и нация в рамките на географското понятие България и по този начин за 21 век и следващия да направим така, че българската нация да просперира.

 

Интервю на Йовка Йовчева, Dariknews

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.